Общи основи на теорията и методиката на физическото възпитание

224
оптималната възраст).
Сложният процес на подбора се усложнява и от това, че при по-голяма част от видовете спортове, редовните тренировки започват още на 9 - 12 г., а най-високо спортно майсторство спортистите постигат на 18 - 25 г., т. е. след 10 - 15 години занимания.
По такъв начин най-отговорните периоди от биологичното развитие на спортиста съвпадат с все по- нарастващите тренировъчни натоварвания.
Характерът на взаимното влияние на тези два процеса е още недостатъчно изучен, което в още по-голяма степен затруднява осъществяване- то на действено прогнозиране на способностите за много години напред. Успешното решение на отделните аспекти на този процес е възможно само чрез провеждане на специално организирани изследвания непосредствено в спорта.
През последните три десетилетия проблемът за подбора и дигностиката на спортните способности се превръща в
самостоятелно направление в спортна наука и се набелязва общ методологически подход за подбора и диагностиката на способностите на младите спортисти.
Комплексният подход за определяне на перспективността на спортиста е общ метод за подбор на млади перспективни спор- тисти. Комплексността предвижда задължително отчитане на атропометрическите особености (строеж и пропорции на тялото),
на физиологическа характеристика
(дейност на енергообразуващите системи),
и нивото на развитие на двигателните качества и специфичните за дадения вид спорт психологически особености (свойства на нервната система,
поведенчески особености).
Днес проблемът за подбора в спорта е един от най-важните,
които стават причина за задържане ръста на спортното майсторство.
Изследванията относно подбора,
обаче,
са откъслечни и като правило имат локален характер. За съжаление

225
даже малкото научно обосновани препоръки по методиката на подбора слабо или съвсем не се внедряват (вж. Цолов, 1997, с. 41).
При извършване на подбора, задачата на спортния специалист е да открие “талантливи” деца за спортната дейност.
Самото понятие талант първоначално се е разбирало като вътрешен, вроден фактор, като нещо, за което индивидът сам нищо не е допринесъл. Талантът се считал като нещо изключително рядко, нещо с което природата дарява само даден човек.
Науката, като се опира на най-новите познания на научното изследване счита, че при формиране структурата на таланта в диалектическа връзка действат както наследствените заложби,
така и средата.
За много изтъкнати спортисти с безусловно вродена двигателна предразположеност към определен вид физически упражнения, е характерен необичайно кратък, даже стремителен път към най-високите постижения. Съвременният висок резултат във всеки вид спорт представлява равносметка на сложното взаимодействие между наследствените фактори и факторите на средата - сплав на даровит генотип и рационална система за подготовка.
Затова многоплановият проблем за подбора,
селекцията на най-даровитите млади спортисти придобива първостепенно значение. Особено значение при решаването на въпросите по подбора, ориентацията, прогнозата на спортните способности има не само генералният, обобщаващ подход, но и много строгият контрол на индивидуалните особености.
Спортната способност
(спортният талант)
е система от вродени и придобити психомоторни и биологични свойства на човека, които са специфични за моделната характеристика на даден вид спорт и успешно се развиват в хода на учебно- тренировъчния процес.
В хода на подбора трябва да се определят делът на генетичния и делът на социалния фактор на спортната надареност.

226
За тази цел се предвиждат система от тестове, контролни изпитания, спортни състезания и лабораторни изслед-вания, с помощта на които се оценяват качествата на кандидата.
За разкриване темповете на спортното развитие на наблюдавания контингент деца се използва комплексна методика,
съставена от педагогически, медико-биологически, психологичес- ки и социологически методи и тестове.
С помощта на педагогическите методи и тестове се оценяват изходното ниво на физическите качества, темповете на тяхното развитие, двигателните умения и координационните способности на децата.
Медико-биологичните методи и тестове позволяват да се изучат морфологичните и функционалните проби, състоянието на анализаторите и здравето на децата.
Чрез функционалните методи и тестове се оценяват възможностите на вегетативните органи и системи. Информативно
-функционалните изследвания установяват доколко наблюдаваните деца умеят бързо и качествено да се възстановят след различно по характер физическо натоварване.
Психическите методи и тестове дават възможност да се изучат личностните качества, тип нервна система.
Социологическите проучвания дават допълнителна информация за влиянието на екзогенните фактори (обществена среда, генетични предпоставки, демографски особености и др.)
върху цялостното изграждане на младия спортист.
Доказано е, че при подбора на млади спортисти е целесъобразно да се прилага дедуктивен подход. Децата до 9 - 10- годишна възраст, трябва да се подлагат на тестове, даващи най- обща информация за моторната надареност, основните двигателни качества и физическото развитие. Със същите деца в продължение на 2 - 3 и повече години се провежда обучение и тренировка за усъвършенстване на моториката, обогатяване на двигателната

227
култура и повишаване на физическата подготовка.
Във възрастовия период 11 - 12-годишна възраст - период през който се засилва диференциацията на двигателните способ- ности и се долавят първите признаци на индивидуалност, се извършва по-специализиран подбор за ориентиране към конкретен вид спорт (дисциплина). Включването на децата в учебно- тренировъчните групи не трябва да бъде на базата на еднократно измерване на показатели и тестове, характеризиращи една отделна дисциплина. Спортният резултат, постигнат в отдел-но състезание, няма достатъчна информативност за възможности-те в перспектива, когато се отнася за деца с още неусъвършенства-но морфологично, физиологично и психично развитие.
14. 2. Прогнозиране и организация на подбора
Във връзка с прогнозирането и организацията на подбора в спортно-педагогическата практика и литература са известни различни организационно-структурни модели. Обединяващо звено на всички тези схеми е диалектическият подход (свързване на подбора с обучението и тренировката) и перманентния характер на селекционирането на млади перспективни спортисти.
У нас е възприето далечното прогнозиране на спортистите да се осъществява на три етапа:
1.
Първичен (начален) етап за включване на децата в групи за начална спортна подготовка.
2.
Основен (специфичен) етап за определяне на спортната пригодност на кандидатите и ориентирането им към конкретен вид спорт.
3.
Специален етап за включване в съставите на отбори за участие в състезания от различен ранг (вж. Цв. Желязков, 1998, с.
126). Такъв подход на подбор се обуславя и от индивидуалните биологични особености на подрастващите.
През първия етап се селекционират деца за предварителна

228
(неангажирана строго с вида спорт) спортна подготовка, за всестранно физическо развитие, за обогатяване на двигателната култура и формиране на интерес към системните спортни занимания. Понеже се провежда във възрастов период, в който не могат да се изявят възможностите на децата за даден вид спорт,
целесъобразно е да се създадат организация и условия за нуждите,
ако не за всички, поне на група спортове.
Задачата на подбора през този етап е да се открият колкото е възможно повече деца с
подходящи конституционални,
функционални и
двигателни данни за спортно развитие.
Наблюдението и селекционирането на многоброен контингент деца се налага от голямото им пресяване през следващите етапи.
Ето защо организационната структура на подбора трябва да представлява пирамида, основата на която съставлява масовата работа през етапа на предварителната спортна подготовка, а средната и горна част - следващите етапи.
Спортно-педагогическата практика показва, че е много трудно още през първия етап да се намери идеалният тип деца,
оптимално съчетаващи в себе си анатомо-морфологичните,
функционалните и
психични качества,
необходими за практикуването и постигането на високи спортни резултати в даден спорт.
Освен това индивидуалните различия в
биологическото развитие на подрастващите твърде много затрудняват задачите през тази възраст да се открият бъдещите шампиони и рекордьори. Ето защо данните получени от този етап трябва да се приемат като ориентировъчни.
Прави се оценка на генотипните (наследствени) фактори,
понеже е известна тяхната значимост за ръста на спортните резултати.
а/ морфологични признаци - антропометрични данни: ръст,
тегло, съотношение на отделните части и пропорции на тялото,
стойка, структура, размери на ходилото, китка и др.;

229
б/ моторни (двигателни) признаци - ниво на функционална подготовка. По пътя на педагогическия експеримент се изследват двигателните качества (способности) на децата.
в/ снемат се личностните характеристики - интелектуални,
емоционални, тип нервна система и др.
По-рационално е, ако през този етап се изследват повече деца с по-малко тестове, отколкото обратното. Селекционерът
(треньорът) посещава урочните и извънурочните занимания,
спортно-масовите мероприятия и наблюдава учениците, които трябва да подложи на всестранно проучване. Най-рационален метод за подбор се оказва непосредственото наблюдение на уроците по физическо възпитание и спорт. От учителя се вземат данни за морфологичните и моторни признаци от измерването на физическата дееспособност в началото на учебната година.
Препоръчват се контакти с родителите, което ще донесе допълнителна информация, например ръста на родителите, който е един консервативен показател и е силно генетично обусловен. Не е без значение дали семейството има правилно отношение към спорта, дали родителите или други членове на семейството са спортували или спортуват в момента. Важно е да се знаят битови- те условия на живот и други изисквания на социалния климат.
През началния етап едновременно със спортнотехническата оцен- ка се прави и медицински преглед за патологични здравословни отклонения в опорно-двигателния апарат и сърдечно-съдовата система на детето, които са от съществено значение за оформяне на окончателната оценка на спортния педагог.
Реализирането на високи спортни постижения в спорта е свързано не само с качеството на учебно-тренировъчния процес, с постигането на разностранна подготовка и висока тренираност на спортиста, но и с наличието на специфични (индивидуални)
качества за практикуването на един или друг вид спорт.
Установяването на тези качества чрез развитието на физическата

230
и двигателна годност (моторна обучаемост) на избраните кандидати е задачата на втория (основен) етап на подбора.
Селекционерът (треньорът) през този етап трябва да анализира и правилно да прецени на какво се дължат по-добрите резултати - дали на някои генетични предпоставки или просто на по-ранно биологично развитие. При осъществяване на подбора не трябва да се забравя, че различните видове спорт имат специфични изисквания към спортистите, които го практикуват,
относно наличието на определени анатомо-морфологични (телесна конструкция и съотношение на отделните части на тялото),
физиологични
(вегетативни функии),
психологически
(типологически особености), координационни и др. качества. В
конкретната спортна дейност тези качества се проявяват комплексно. В литературата има разработени такива моделни характеристики на различните видове спорт, които да улеснят извършването на подбора и насочването на детето към подходящия за него вид спорт.
При подбора на младите спортисти селекционерът трябва да се интересува не само от изходното ниво на физическите качества на кандидата, но и от съотношението между това ниво и темповете
(интензивността) на неговото изменение. Поставят се на изпитание възможностите за развитие на физическата и двигателната годност на подбраните кандидати. Изследват се адаптационните възможности към поносимост на по-големи функционални натоварвания, за устойчивост на интересите,
трудолюбие и т. н. Така се създават условия за по-пълна изява на потенциалните възможности на наблюдаваните деца.
Въз основа на наличната информация кандидатите постепенно се ориентират към по-конкретна двигателна дейност.
Подборът като неделима част от системата за спортна подготовка обхваща генетичните и фенотипните фактори в една диалектическа връзка. Крайният продукт от това взаимодействие

231
се явява фенотипът
. В широкия смисъл на спорта фенотипът е резултат от взаимодействието на генотипа със системата на тренировка (обем, интензивност, характер и режим на натоварване,
режим на хранене и почивка, начало на специализирана подготовка, възрастова зона за достигане на максимални резултати в различните видове спорт и др.).
В това се състои и задачата на третия специален етап за включване в съставите на отбори за участие в състезания от различен ранг. Този трети етап продължава до приключване на спортната кариера на спортиста.

232

Изтегляне 2.26 Mb.

Сподели с приятели: