Общи основи на теорията и методиката на физическото възпитание

28
Тя е задължителна за феодалите и рицарите.
Целта на физическото възпитание във феодалното общество е създаването на добри защитници на интересите на светската и църковната власт чрез средствата на военно-физическата подготовка. По това време се усвоява техниката на военно- приложни спортни дисциплини - езда, фехтовка и плуване. Според
Н. Петрова системата е характерна със своята едностранчивост и ограниченост в подбора на средствата и методите (вж. Петрова,
1985, с. 41).
В буржоазното общество през епохата на възраждането,
която черпят от доказалите своята непреходност идеи на древногръцката система за физическо възпитание, възникват нови национални системи. Те непрекъснато усъвършенстват средства- та, методите и формите на работа по физическо възпитание.
•
Немската гимнастическа система се създава и развива на основата на стремежа за реформи в немското просветно движение на филантропините през ХVIII век. Тя е известна с въвеждането на нови гимнастически уреди. Изтъква се необходимостта от всекидневни и системни занимания с физически упражнения. През този период видни немски теоретици поставят началото на класификацията на физическите упражнения. Под влияние на военното възпитание се създава специална група известна и до днес като “строеви упражнения” Те улесняват организацията и управлението на урока по физическо възпитание. По това време се разработват основни методически указания за ролята на учителя.
Те се отнасят до разпределението на физическите упражнения според тяхната трудност, плътността на урока и др.
Специалистите в областта на историята на физическата култура, теорията и методиката на физическото възпитание отбелязват като недостатък и обект на остра критика още в миналото ограниченото използване на естествено-приложните упражнения и игрите. В немската гимнастическа система в особена

29
степен се засилват педантизмът и формализмът в процеса на обучение по физическо възпитание.
•
Английската спортна система се характеризира с широко-то използване на игрите, при които има строго утвърдени спортни правила. В учебните програми по физическо възпитание за тях се дават два до три допълнителни часа, тъй като се смята, че те са средство не само за физическо, но и за нравствено и волево възпитание, за изграждане на навици за самоуправление у учениците.
Втори съществен белег на английската спортна система е широкото включване на естествените движения като различните видове бягания,
скокове, хвърляния, катерене и други за развиване моториката на учениците и възпитаване на основните двигателни качества.
Приложният характер на обучението по физическо възпитание се илюстрира от значението и мястото отделени на бокса, плуването и гребането в английската спортна система.
Засилено е приложението на разнообразни комплекси от закалителни процедури.
Друга отличителна черта на английската спортна система е разширяването на извънкласните форми на работа, което се осъществява главно чрез дейността на скаутските организации и скаутизма, създаден като движение от Роберт Пауъл (1857 - 1941).
Скаутите упражняват основно военно-приложните дисциплини - плуване, гребане, езда, лека атлетика, сигнализация, разчитане на следи и други.
Основна слабост на английската спортна система е силното подценяване на гимнастиката като средство за физическо възпитание и недооценяването на нейната подготвителна роля в процеса на обучението.
•
Френската система за физическо възпитание възниква и се

30
развива до голяма степен под влияние на войните, водени от
Наполеон, но за нейни основоположници се считат Дон Франциско
Аморос, Жорж Ебер и Жорж Демени. В периода от 1800 г. до
Първата световна война те постепенно я подчиняват, преди всичко, на военните нужди на Франция.
Независимо от някои слабости, френската система за физическо възпитание се определя като една от най-сполучливите буржоазни системи. За нея е типично преди всичко рационалното използване на естествено-приложните упражнения.
За предпочитане е заниманията да се провеждат на открито, за да се използват в максимална степен естествените сили на природата.
Френската система изисква упражняване на медицински контрол и правилно хранене.
Главната цел на френската система за физическо възпитание е да съдейства за естественото развитие на човешкия организъм и да го направи годен и бързо приспособим към условията на живот. За постигане на целта, като средства се използват ходене, бягане, скачане и катерене в различни комбинации и степен на трудност, хвърляния, плуване, упражнения в защита и нападение и други.
Слабостите на френската система за физическо възпитание произтичат, преди всичко, от методическа гледна точка. Подценява се спортът и на игрите не се отделя подобаващото им място. В
урочната работа се налага шаблонът и
еднообразието.
Гимнастиката на уреди се елиминира, а терминологичните и други знания, които се дават на занимаващите се не са достатъчни.
•
Шведската гимнастическа система е създадена от Петер Х.
Линг (1776 - 183). Тя се характеризира със здравно-хигиенна насоченост и с “рационална” гимнастика. В нея основно средство е простото физическо упражнение, въздействащо върху конкретни мускули или мускулни групи, стави и органи. Тя е изградена на анатомо-физиологична основа. Що се отнася до гимнастиката - П.

31
Линг я класифицира в четири части: педагогическа, военна,
лечебна и естетическа.
За решаване на разнообразните задачи, в педагогическия процес били създадени специални уреди с цел засилване ефекта от упражненията. Те са известни и днес като “шведска” стена,
“шведско” столче, греда, въжена стълба, върлини и въжета за катерене и други.
Изменена и допълнена с други средства шведската гимнасти- ческа система допринася обучението по физическо възпитание да стане по-разностранно и по-полезно от гледна точка на моториката на човешкия организъм и психологията на децата.
Необходимо е да отбележим, че шведската гимнастическа система е оказала силно влияние върху изграждането на система за физическо възпитание у нас. През 1908 година излиза в превод книгата на Ф. Лагранж “Реформа във физическото възпитание”. В
нея се пропагандират идеите на П. Линг, а по-късно - през 1922
година,
Васил
Манов пише
“Методика на обучението в
първоначалните училища” (вж. Рачев, 1991, с. 20), където подобно на Линг класифицира гимнастиката на педагогическа, медицинска,
военна и естетическа. Разбира се значителен принос в разпространяване идеята на шведската система у нас имат и не малкото български специалисти, които са били на обучение и специализация в Швеция по онова време.
•
Чешката гимнастическа система е тясно свързана със
“соколските” гимнастически дружества и чешкото гимнастическо движение със създатели и идеолози Мирослав Тирш и Индржих
Фюгнер. Те имат съществен принос за внедряването на масовите гимнастически упражнения.
Специфичната особеност на чешката гимнастическа система е разнообразната разработка на упражнения с малки уреди и изпълнения на групови упражнения в комбинации с музикален съпровод. Независимо от това може да се обобщи, че тя се развива

32
под силното влияние на немската турненска система, а на соколската гимнастика се преписва създаването на спортната гимнастика.
•
Руската система за физическо възпитание е специфична с приложния си характер, който произтича от руската самобитна националност.
Под влиянието на научните изследвания в областта на анатомията, физиологията и хигиената, и материалистическия мироглед на руските демократи В. Г. Белински, Н. Г. Чернишевски,
Н. А. Добролюбов и други, в руската система за физическо възпитание се отделя голямо внимание на лечението и закаляването на човешкия организъм. Заниманията са насочени към всестранно развитие на организма и главно за военно- физическа подготовка на подрастващите и младежта. Къпането със студена вода, обтриванията, въздушните бани съчетани с физически упражнения са традиционни.
Цялостното развитие на руската система за физическо възпитание се подчинява на схващането за единството на физическото и психичното начало в човешкия организъм.
Физическото възпитание се разглежда в неразривна връзка с умственото, нравственото, трудовото и естетическо възпитание.
2. 2. Съвременни системи за физическо възпитание
Настъпилите промени и демократизацията на обществените отношения у нас налагат необходимостта от критичен анализ на схващанията за съвременните системи за физическо възпитание.
В исторически план, още в периода между двете световни войни, се установява постепенното отмиране на характерните особености на националните системи за физическо възпитание.
Главно по политически причини и идеологически съображения се формира схващането за обособяване на така наречената
“социалистическа система за физическо възпитание”. Търсят се

33
детерминирани от характера на обществените отношения различия с “буржоазната система”.
Прегледът на издадените учебници по теория и методика на физическото възпитание или други подобни разработки след социалистическата революция в България - до 1989 година разкрива механизма на определяне същността на социалистическата система за физическо възпитание. В тази светлина по-скоро трябва да се приеме, че тя се “въвежда” в
България след 1944 година. Тази предпазлива констатация на
Н. Петрова в нейния историко-теоретичен анализ на системите за физическо възпитание до голяма степен изяснява защо се търсят различията и в прилаганите методи. Според нея те са резултат преди всичко на влиянието на господстващите педагогически теории и организацията на класно-урочната работа (вж. Петрова,
1982, с. 36 - 38).
Естествено като първостепенен и фундаментален принцип на
“социалистическата система” за физическо възпитание е изведена
“комунистическата идейност”. Този принцип определя, че процесът на физическото възпитание на личността има ефект, когато е непосредствено свързан с “... комунистическата убеденост и готовност на човека за социалистически труд и отбрана на родината”
и в
съответствие с
всеизвестните норми на комунистическия морален кодекс.
Днес трябва да се определи, че съществуването на социалис- тическата система за физическо възпитание е
по-скоро исторически факт,
който не може да бъде игнориран.
Същевременно трябва да се подчертае, че се налага схващането и необходимостта в бъдеще да се говори за съвременна световна система за физическо възпитание, адаптирана към съответните национални особености. Това се потвърждава от фактите, че днес повечето страни имат правителствени органи, които координират и финансират дейността на държавните институции и спортните

34
организации, строежа на спортни съоръжения, подготовка на кадри и научноизследователската работа. За тях спортът е преди всичко въпрос на престиж. Мотивите, обаче, могат да бъдат най- различни.
В САЩ правителството още през 50-те години започва сериозно да се безспокои за незадоволителното физическо състояние на младежта. Усилията достигат до там, че Конгресът на
САЩ,
приема Резолюция № 97, за целите и задачите на физическото възпитание. По своята формулировка те са близо до тези на Българската система днес.
Особено ценен е Канадският опит за въздействие на държавата върху физическото възпитание и спорта. В Канада от
1961 г. е в сила Закон за физическата подготовка, а през 1976 г се създава Министерство на физическата подготовка и аматьорския спорт с две самостоятелни подразделения: “Фитнес Канада” (за масовия спорт) и “Спорт Канада” (за високото спортно майсторство).
Във Франция физическото възпитание и спорта се ръководи от Министерството на младежта и спорта, а в Англия от
Министерството на спорта и активния отдих. В Германския
Бундестаг за физическото възпитание и спорта отговаря Спортен комитет (съставен от 19 души). В Япония за националната спортна политика отговаря Министерството на здравеопазването, науката и културата. Към него действат Съвет по здравеопазването и физическото възпитание и Бюро за физическо възпитание.
Както се вижда, въпреки разнообразието на структури, почти във всички страни кооридираща роля изпълняват правителствените органи.
В разгледаните аспекти може да се обобщи, че в съвременните системи за физическо възпитание най-точно се очертават следните принципи: всестранност, оздравителна насоченост и приложност.

35
•
Всестранността изисква строго придържане към единството в различните страни на възпитание. Развитието на физическите и психичните качества на личността трябва да се поставя в услуга на обществените изисквания.
Второто изискване на този принцип е осигуряване на широка обща физическа подготовка. Заедно с високата степен на развитие на двигателните качества и двигателните координации се осъществява специалната физическа подготовка, необходима не само в областта на спорта, но също така и в трудовата дейност на човека.
Този принцип днес поставя максимални изисквания за засилване на връзката на физическото със здравното възпитание и
екологията.
•
Оздравителна насоченост. Изискванията на този принцип произтичат от необходимостта за постоянно укрепване здравето на подрастващото поколение. Създават се специални санитарно- хигиенни норми и правила за строителство и оборудване на спортните съоръжения в училищата и детските градини.
При трудещите се в средна и напреднала възраст усилията се насочват към съхраняване на работоспособността и творческото дълголетие, а в областта на масовия спорт и спортното майсторство усилията са в насока осигуряване на оптимален тренировъчен режим. В общите усилия за постигане на физическо съвършенство на човека особено внимание се обръща на закаляването и създаване на устойчивост срещу вредното влияние на околната среда. Относително се запази и развива в нови посоки ученическото почивно дело като масова форма за укрепване здравето на децата през лятната ваканция.
•
Приложността на системата за физическо възпитание се осъществява чрез връзката й с труда и отбраната на родината. В
някои професионални области трудово-приложната физическа

36
подготовка придобива голямо значение.
В повечето литературни източници се обобщава, че характерни черти на системата за физическо възпитание у нас са:
масовост, научност, народностен характер и интернационализъм
•
Научността се осъществява чрез научните институти и научно-приложните лаборатории при широко международно сътрудничество. Тя е основна черта на нашата система за физическо възпитание и я предпазва от биологизация, наивност и практицизъм.
Научните постижения в областта на физическото възпитание и спорта се популяризират чрез публикуването им в многообразни литературни източници и
в специализирани списания.
Специализирано издателство в
България е
“Медицина и
физкултура”, а от отечествените списания може да бъде посочено сп. “Въпроси на физическата култура”, което от 1993 година е преименувано в сп. “Спорт и наука”.
•
Масовостта на системата за физическо възпитание се изразява в по-широко обхващане на различните социални групи от населението в системни занимания с физически упражнения, спорт и туризъм.
•
Народностният характер на системата за физическо възпитание се изразява главно в запазване на националните традиции и в това, че целите и задачите й отговарят на жизнените интереси на нацията.
2. 3. Нормативна основа на системата за физическо възпитание
Основни звена.
Особеностите на физическото възпитание в различните периоди от развитието на човека,
които се отнасят до конкретните задачи, съдържанието, организационните форми и прилаганите методи,
детерминират формирането на основните звена на съвременната система за физическо

37
възпитание в България
. Те са белязани със специфичните характеристики на училищното физическо възпитание и
пролонгиращите компоненти и функции на физическата култура.
Целта и задачите на физическото възпитание, които обстойно са изложени в глава първа, са задължителни за всички основни звена на системата. Посочихме, че всяко звено се отличава с особености. Всъщност, те дават възможност за непрекъснато разширяване, усъвършенстване и приемственост на процеса на физическото възпитание и резултатите от него през съответните възрастови периоди. В следващите части и глави на учебника обстойно ще бъде осветлено физическото възпитание в предучилищните детски заведения и средното общообразователно училище.
Висшите учебни завадения обхващат не малка част от младежите на възраст от
18
до 26-годишна възраст. В
зависимост от спецификата на ВУЗ, студентите се включват в задължителни, задължително-избираеми и факултативни форми на занимания с физически упражнения, спорт и туризъм. Целта и задачите на физическото възпитание във висшите учебни заведения се определят от изискванията за подготовка на кадрите с висше образование. В много от случаите тя е с професионално-приложна насоченост,
психофизическа и
двигателна подготовка.
Българската армия е важно звено в системата за физическо възпитание в нашата страна. Независимо, че съвременната бойна техника и електронизацията поставят акцента на интелектуалната и психическа подготовка, всестранната обща и специална физическа подготовка на бойците е неотменно изискване и условие за изпълнение на сложните бойни задачи.
Заниманията с
физически упражнения и
спорт във въоръжените сили - видовете войски, се провеждат по специални планове и програми.

38
В периода на активна трудова дейност и в напреднала възраст физическото възпитание се развива в две посоки:
физическа рекреация - да подпомогне възстановяването и повишаването работоспособността на трудещите се и второ – за хората над 60-годишна възраст то има рехабилитационни функции,
цели да забави процесите на ограничаване на двигателните възможности и да съхрани относително добро здраве на стареещия организъм.
•
Нормативна основа на системата за физическо възпитание.
Правото на всеки гражданин на Република България на занимания с физически упражнения, спорт и туризъм се гарантира от основния закон - Конституцията, а обществените отношения, свързани с физическото възпитание и спорта в нашата страна се уреждат от Закона за физическото възпитание и спорта.
В периода след 1989 година той е разработван продължително и едва на 26 юни 1996 г. се приема от 37-то Народно събрание. По- късно в него са направени изменения и допълнения, които са обнародвани в бр. 53 на Държавен вестник от 30.06.2000 г.
В закона за физическото възпитание и спорта са изложени общите положения, държавните органи за управление на физическото възпитание и спорта, спортните организации,
физическото възпитание и спорта в училищата, във въоръжените сили и т. н. Там недвусмислено е посочено, че физическото възпитание, спортът и туризмът в предучилищните детски заведения, общообразователните, специалните и професионалните училища са неразделна част от образователния и възпитателния процес и се осъществяват по планове и програми на
Министерството на образованието и науката и Държавната агенция за младежта и спорта, които са на пряко подчинение на
Министерския съвет.
Учебните планове и програми са другите компоненти на нормативната основа на системата за физическо възпитание. Те са

39
по-динамичната част. Тяхното съдържание се влияе преди всичко от действащата образователна стратегия на държавата и социално
-икономическите фактори. Подчинени са на изискванията за демократизация и хуманизация на педагогическия процес и тенденциите за евроинтеграция.
Учебните планове и
програми се разработват от специализираните структури на
МОН
в съответствие с
действащите Държавни образователни изисквания и стандарти. Те са задължителни за цялата страна. Пряка отговорност за тяхната реализация носят директорите на детските заведения, училищата и
ВУЗ, и училищните инспекторати по места.
Към нормативната основа задължително се отнася оценъчната система за физическата дееспособност на децата и младежта в отделните звена на образователната система.
Принос към решаване на задачите и постигане на целта на физическото възпитание имат редица други институции, които не се ползват с държавен статут - спортни организации, сдружения,
федерации, асоциации, фондации и др.

40

Изтегляне 2.26 Mb.

Сподели с приятели: