Общи основи на теорията и методиката на физическото възпитание

Глава петнадесета
ОСНОВИ НА СПОРТНАТА ТРЕНИРОВКА
15.1. Същност, цел и задачи на спортната тренировка
За спортната тренировка започва да се говори след
Олимпийските игри от 1896 г. В тренировките през този период се отделя изключително внимание на техниката за подобряване на спортните резултати. Водещи спортове в областта на методика-та и до сега са леката атлетика и плуването. След Олимпийските игри в
Париж (1924) специалистите се ориентират към повишава-не на функционалните възможности на спортистите. През този период се появяват: повторният метод, дистанционният метод (с променлива и равномерна скорост). Появяват се упражненията “пирамида” и
“локомотив”. В периода след Втората световна война се утвърждава интервалният метод с постоянна междинна почивка, а по-късно и неговите разновидности. Около 1950 г. тре-ньорите повишават обема на работа в една тренировка, а някои извеждат двуразовата тренировка. Правят се опити да се модерни-зира интервалния метод. Появява се и периодичността в подготов-ката на спортистите (подготвителен и състезателен период). Най-голям принос в развитието на спортната тренировка имат американските,
съветските, германските треньори и др., с гордост можем да отбележим и приноса на българските специалисти.
По думите на Л. Матвеев тренировката е “процес на физическо възпитание,
насочено към специализиране в
определена спортна дейност”. Целта на тренировката е достигане на най-висок резултат, съобразно индивидуалните възможности на спортиста на определен етап на неговото развитие.
Основните задачи, които се поставят пред тренировката на спортиста са запазване и укрепване здравословното състояние на занимаващите се, развитие на двигателните качества, усвояване на техниката на конкретния спорт и възпитание на морални и

233
волеви качества.
15. 2. Тренировката като адаптационен процес
Адаптационната реакция на целия организъм показва неговата универсална природа и създава солидна методологична база за разкриване същността на спортната тренировка като сложен процес на адаптация. Изследванията показват, че в зависимост от интензивността на външните въздействия всички реакции на организма могат условно да се разделят на три стадия:
стадий на адаптационен процес; стадий на адаптационен баланс и стадий на деструктивни процеси.
В първия стадий адаптационният процес се осъществява за сметка на повишената функционална активност на организма.
Този етап преминава през три фази:
1. Фаза на интензивно вработване на организма, което про- тича в условията на компенсирана умора и намира количествен израз в пулсовата честота, белодробната вентилация, кислородна- та консумация и др.
2. Фаза на пълно разгръщане на функционалния капацитет на организма и рационално използване на неговите резерви в условията на прогресираща умора.
3. Третата фаза отразява нарушения баланс между текущите разходи на биосистемата и тяхното компенсиране, в резултат на изчерпването на енергетичните ресурси, умората на нервните центрове и нарушената регулация между двигателните и вегетативните функции на организма.
Във втория стадий адаптационният баланс се осъществява за сметка на структурни преустройства и повишаване на резервите на организма. Това е т. н. кумулативна (дълготрайна) адаптация. Тя преминава през четири фази:
1.
Начална фаза на адаптация - съществува за сметка на бързото мобилизиране на вегетативните функции, които участват в

234
аеробното осигуряване на мускулната дейност. Тази фаза съвпада с първия етап на подготвителния период.
2.
Фаза на специфична адаптация - отразява специфичните приспособителни промени във “водещите” функции на организма,
от които зависи резултатът в съответната двигателна дейност.
Това става за сметка на специалните подготвителни упражнения и интензивността на тренировъчното натоварване.
3.
Фаза на пълна адаптация - достига се максимално равнище на общата и специалната работоспособност. Това е периодът на навлизане и проддържане на спортната форма.
4.
Фаза на реадаптация - довежда до временна загуба на спортната форма. Това състояние може да се преодолее, чрез вариране на тренировъчните въздействия.
Третият стадий на адаптационния процес се характеризира с деструктивни промени в структурата и функциите на организма.
Хроничното изтощаване на компенсаторните механизми води до дълбока умора, претренираност и др.
15. 3. Управление на тренировката
Спортното усъвършенстване се характеризира със своята многостранна структура и сложни причинно-следствени връзки.
Те са необхватни от гледна точка на педагогическите представи за организацията на тренировъчния процес и могат да бъдат разбрани само въз основа на общите принципи на управлението,
формирани от кибернетиката.
Кибернетичният подход към процеса на спортната трени- ровка схематично може да се определи като отношение на общо-то към частното, т.е. как общите закони на управлението, разкри-вани от кибернетиката се проявяват в частния случай на управле-ние,
усъвършенстване структурата и функциите на човешкия организъм в условията на тренировъчната и състезателната дейност.
Същността на спортната тренировка може да бъде

235
разгледана и като сложна динамична система. Ролята на управляващата подсистема изпълнява спортният педагог
(треньора), а на управлявана и соморегулираща се ститема спортистът (фиг. № 7)
анализ треньор план спортист действия поведение срочен ефект кумулативен ефект етапен текущ контрол оператвен
Фиг. № 7 (По Цв. Желязков, 1998)
Същността на управлението е да приведе управляваната система от едно състояние в друго (предварително зададено),
посредством въздействие върху нейните променливи. Това се осъществява чрез тренировъчното натоварване, т.е. входящия сигнал, а резултат от това въздействие, изходният сигнал, ще бъдат отклоненията и промените в тъканите, органите и системите на организма.
Информационният характер на тренировъчното натоварване се определя от физическото натоварване и адаптационните промени в организма на спортиста.
15. 4. Средства на спортната тренировка
Физическото упражнение е основно средство за обучение в спортната техника и за развитие на двигателните и волеви

236
качества. От гледна точка на теорията на спортната подготовка физичес-ките упражнения се разделят на общоразвиващи,
специално-подготвителни и упражнения от практикувания вид спорт.
С
общоразвиващите упражнения се решават задачите на общата физическа подготовка. Използват се упражнения без и с уреди и упражнения на гимнастически уреди (стена, пейка и др.).
В тренировъчния процес се използват упражнения с по- целенасочено въздействие върху двигателните качества и с цел разширяване основата на двигателните умения и навици. Така например за развиване на обща издръжливост се използва продъл
-жително равномерно бягане без и със ски. За база силова подго- товка се използват упражнения с щанга. За подобряване на бързи- ната - пробягване на къси отсечки и спортни игри. За подобряване на гъвкавостта и ловкостта - елементи от спортната гимнастика,
акробатика, игри, двигателно-координационни упражнения и др.
Общоразвиващите упражнения се използват при подготовка на младите спортисти и в подготвителния и в преходния период на високо разрядните спортисти.
В
специално-подготвителните упражнения се включват варианти и елементи от техниката и двигателни действия, сходни със състезателните упражнения. В зависимост от конкретните задачи на тренировката тези упражнения могат да бъдат за изучаване и усъвършенстване на техниката (подготвителни) за коригиране на неправилно заучените елементи (коригиращи), за развиване на специфичните двигателни качества (развиващи).
Упражненията от практикувания вид спорт (състезателни упражнения)
представляват цялостни двигателни действия, които по динамика на мускулните усилия и по външна структура на движенията, са адекватни на техниката на съответната спортна дисциплина. При изпълнението на тези упражнения се съблюдават изискванията на състезателния правилник.

237
Функционалните възможности на организма имат свои параметри на поносимост. Ето защо важна роля в тренировъчния процес играе правилното съчетаване на физическите натоварвания с
момента на почивка и
набавянето на изразходваните физически и психически запаси. В съвременния обмен и високо интензивен тренировъчен режим важна роля играят средствата и методите за медикаментозно възстановяване на спортиста. След тежки или еднообразни специфични упражне- ния пасивният отдих не винаги може навреме да възстанови силите на спортиста. Поради това често пъти на място или в дви- жение се изпълняват махови, разхлабващи успокоителни и други упражнения с отделни части на тялото. За активното възстановя- ване на спортистите са различните видове масажи и медицински средства. Трябва да се отбележи, че прекомерното използване на изкуствените средства намалява функционалните способности на организма за възстановяване. В индивидуалните тренировъчни планове тренировъчните средства и методи и периодите за работа и отдих трябва да се намират в оптимално съотношение.
Пълноценното разгряване в подготвител-ната част, упражненията за разпускане в заключителната част и осигуряването на цикличност и вълнообразност на тренировъчните натоварвания са средства за естествено възстановяване на организма.
15. 5. Методи на спортната тренировка
В зависимост от спецификата на практикувания спорт и от конкретните задачи и средства на тренировката се използват различни методи.
Основната група методи със строго регламентирани упражнения са насочени към усъвършенстване на спортната техника и максималното развитие на характерните за вида спорт двигателни качества. Така например при двигателната дейност с циклична структура на движенията и с проявления на издръжливостта,
приложенние намират продължителните

238
упражнения с равномерен, непрекъснат и повторно-променлив характер, а при спортните игри - променливия метод с вариативни упражнения. Според Л. П. Матвеев характерна особеност на съвременните методи на тренировка е
“стремежът към повишаване на функционалния капацитет на организма на спортистите за сметка на съкращаване на интервалите за отдих и максималното нарастване на натоварването (повторно-интервален метод с прогресивно нарастване на натоварването)” (вж. Матвеев,
1976).
Спортното състезание като метод намира голямо прило- жение в спортната тренировка. Състезанието усъвършенства спортно-техническото и тактическото майсторство, повишава специалната тренираност и създава състезателен опит.
Разнообразието на методите в спортната тренировка дава възможност за комплексното им прилагане. На практика те взаимно се допълват.
15.6. Тренировъчно натоварване, тренираност и спортна форма
Под тренировъчно натоварване се разбира въздействие със средствата на спортната тренировка върху организма на спортиста.
Системните тренировъчни натоварвания усъвършенстват структурата и функциите на организма. Най-голям морфологичен, физиологичен и двигателен ефект се получава,
когато тренировъчното натоварване е оптимално.
В съвременния тренировъчен процес има тенденция към непрекъснато повишаване на тренировъчните натоварвания и съкращаване на продължителността на почивката между тях.
Основни компоненти на тренировъчното натоварване са обемът и интензивността на извършената работа.
Обемът дава представа за количеството на извършената работа в определено тренировъчно занятие или за определен

239
период от време и се измерва с часове, килограми, брой повторения и др.
Интензивността на натоварването се определя от степента на вложените усилия в спортната дейност, т.е. от количеството работа за единица време. На всеки един спорт е присъща специфична интензивност.
Устойчивата адаптация на организма, която ни дава комплексна и перманентна характеристика за състоянието на спортиста и неговите възможности за достигане на високи спортни резултати в съответния вид двигателна дейност, наричаме тренираност. Когато спортистът е в състояние да изяви високата си функционална работоспособност и двигателни възможности в най-отговорни състезания, се счита, че той е в спортна форма.
Очевидно е, че състоянието на тренираност и спортната форма са тясно свързани, но не бива да се отъждествяват.
В системата на многогодишната и годишната тренировка спортната форма трябва да се придобива в определен период от време в зависимост от състезателния календар.
15. 7. Основни страни на подготовката на спортиста.
15. 7. 1. Физическа подготовка.
Физическата подготовка цели разностранното физическо развитие, повишаването на функционалните възможности на организма и укрепването здравето на спортиста.
В зависимост от задачите, съдържанието и характеристиката на въздействие на прилаганите средства за физическа подготовка тя се разделя на обща и специална физическа подготовка.
Целта на общата физическа подготовка (ОФП) е да се укрепи здравето и да повиши общата работоспособност на организма на спортиста, да се подобрят координационните му способности и нивото на двигателните му качества.

240
Ролята на ОФП при младите спортисти е много голяма,
защото целта е хармонично развитие на целия организъм. Тя се осъществява с упражнения, оказващи всестранно въздействие на организма и личността на спортиста. Използват се общоразвиващи упражнения с уреди и без уреди, кросово бягане, гребане, плуване,
ходене със ски, игри с топка и без топка и др.
Специалната физическа подготовка (СФП)
е процес, в който се развиват тези двигателни качества, които имат непосредствена връзка със спецификата на вида спорт,
съдействат за функционалното, техническото и тактическото усъвършенства-не на спортиста. Тя е свързана с непосредствената подготовка за състезание. Специалната физическа подготовка се изгражда със специално-подготвителни упражнения (взаимствани от самия спорт).
Общата и специалната физически подготовки са необходими за всеки спортист в продължение на цялото му развитие.
15. 7. 2. Техническа подготовка
Тя е насочена към овладяване и усъвършенстване на спортната техника.
Под спортна техника се разбира рационално изпълнение на физически упражнения с оглед да се достигне максимален двигателен ефект при минимално изразходване на нервно-мускулна енергия.
От физиологична гледна точка процесът на обучение и усвояване на спортната техника минава през няколко етапа:
възбуждането в кората на централната нервна система ирадира и засяга различни зони. Постепенно чрез многократното повторение на упражненията то се концентрира в орпеделен център на кората на главния мозък, движенията стават по-точни и се изпълняват свободно, без видимо напрежение. При формирането на спортната техника треньорът трябва да се съобразява с индивидуалните особености на спортиста.

241 15.7.3. Тактическа подготовка
Това е способността на спортиста най-целесъобразно да из- ползва своите физически, психически и технически умения по време на състезанието, с оглед постигане на най-добър резултат.
Тактиката в едно състезание компенсира до известна степен по-слабата физическа и техническа подготовка на състезателя или отбора. Прилагането на тактиката по време на състезанието зависи от задачите на състезанието и от подготвеността на противника.
Всеки спорт се характеризира със своя тактика. В някои спортове тактическият план за провеждане на състезанието се обмисля предварително подробно, а по време на състезанието може да се променя в зависимост от различните ситуации. Затова е необходимо треньорът бързо да реагира на всяка ситуация.
В цикличните спортове тактиката играе по-малка роля,
отколкото в спортовете, при които има непосредствен допир с противниците (игрите, бокс, борба и др.).
Различават се два вида тактика: пасивна и активна.
За активна тактика говорим тогава, когато се извършват тактически ходове, които всяват смут у противника и го принуждават да извърши грешки.
Пасивната тактика предполага умишлено предоставяне инициативата на противника и в решителен момент предприемане на контра действие.
Тактическите знания се получават от литературни източници,
беседи, наблюдения в състезания и др.
Основен метод за тактическа подготовка е повторното изпълнение на разнообразни действия.

242 15. 7. 4. Психологическа подготовка
Тази подготовка включва и морално-волевата закалка на спортиста, която се изразява в упоритост, целеустременост,
самостоятелност, решителност и самообладание.
Волевата подготовка се осъществява в процеса на преодоляване на трудностите, възникващи непосредствено в тренировъчната и състезателна дейност. Използват се методите на убеждение, поощрение, наказание и постепенно усложняване на задачите. Добрата морално-волева подготовка повишава боевата готовност за участие в състезания.
15. 7. 5. Теоретична подготовка
Повишаването на знанията на спортиста в областта на спор- та, който упражнява му помага да излезе от сферата на механич- ното натоварване, да анализира своите действия и на тази основа съзнателно и активно да участва в учебно-тренировъчния процес.
В плана на теоретичната подготовка трябва да намерят мяс- то и темите за хигиенния режим на спортиста, възстановителните средства, лекарския контрол, спортната травматология и др. Фор- мите и съдържанието на теоретичната подготовка трябва да съответстват на възрастта и спортната квалификация на спортиста.

243
ЛИТЕРАТУРА
1. Ангелова, Т. Ситуациите при физическото възпитание на децата// Предучилищно възпитание, кн. 6, 1995 г.
2. Ангушев, Г., И. Колева и др. Образователното предписа-ние
“NEOGGA”. - Витаконсулт: 1999.
3. Андреев, М. Дидактика. - София: ДИ “НП”, 1987.
4. Белберов, Д. Възрастова динамика на развитието на отскокливостта във връзка със силата, бързината и мощността на
10 - 14-годишна възраст//Трудове на ВИФ, т. IХ, София: МиФ, 1966.
5. Бижков, Г., В. Краевски. Методология и методи на педаго- гическите изследвания. - София: УИ “Св. Кл. Охридски”, 1999.
6. Бобев, Ст. и др. Организация и управление на физическата култура. - София: МиФ, 1976.
7. Бонева, Б., С. Ангелова. Учителят и децата от детската градина. - С., 1955.
8. Брехман, П. И. Валеология - наука о здоровье. - Москва:
1990.
9. Васев, А. Учението на П. Ф. Лестафт за физическото възпитание. - София: 1963.
10. Витанова, Н. и др. Активността на детето в детската градина: Програма. - София., 1993.
11. Витанова, Н. и др. Активността на детето в детската градина: Книга за учителя. - С., 1994.
12. Гаврийски, В. Ловкостта - двигателно качество или съвършен двигателен навик//Въпроси на физическата култура, кн.
12, 1982.
13. Гаврийски, В. Двигателен навик - от шаблона на
Крестовников до съвременни данни и представи//Въпроси на физическата култура, кн. 3 и 4, 1993.
14. Гаврийски, В. и др. Физиология на спорта. - “Херон прес”,
С., 1993.

244 15. Ганопольский, В. И. и др. Туризм и спортивное ориентирование. Учеб. для ин- тов и те-мов физ. культ. / Сост.
Ганопольский В. И. - Москва: ФиС, 1987.
16. Георгиев, Н., К. Семов. Метод за определяне на натоварването в
тренировката по баскетбол//Въпроси на физическата култура, кн. 5, 1971.
17. Гигов, Д. Волейбол: Учебник. - София: МиФ, 1977.
18. Европейска харта за спорта// Въпроси на физическата култура, кн. 6, 1992.
19. Желязков, Цв. Теория и методика на спортната тренировка. - София: МиФ, 1986.
20. Желязков, Цв. Основи на спортната тренировка. - София:
НСА ПРЕС, 1998.
21. Жолдак, В. И. Валеология: становление, развитие,
проблемы, перспективы//М., Теория и практика физической культуры, 1997, № 8.
22. Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. - ДВ, бр. 53 от 30.06.2000 г.
23. Зациорски, В. М. Физическите качества на спортиста. -
София: МиФ, 1970.
24. История на физическата култура/Н. Петрова и др., Ред. Н.
Петрова. - София: МиФ, 1985.
25. Йорданова, Н., М. Малчев, Ст. Базелков, Р. Алексиев.
Теория и методика на физическото възпитание. - Шумен: УИ
“Епископ К. Преславски”, 1997.
26. Йорданова, Н. Подвижни игри 1. - 4. клас. - Шумен: Алтос,
1996.
27. Матвеев, Л. П. Периодизация на спортната тренировка. -
София: МиФ, 1970.
28. Матвеев, Л. П. Теория и методика физического воспитание. - Москва: ФиС, 1976.
29. Матвеев, Л. П. Введение в теорию физической культуры. -

245
Москва: ФиС, 1983.
30. Матеева, Н. Педагогически основи на физическото възпитание на учащите се. - София: МиФ, 1973.
31. Мутафов, Ст., Ив. Иванов. Педагогическа хигиена. - Шумен:
УИ “Епископ К. Преславски”, 1996.
32. Наредба № 2 на МОН за Държавни образователни изисквания и стандарти. - ДВ, бр. 48, 13.VI.2000 г.
33.
Нова
Европейска харта за спорта
(Политическа декларация)//Въпроси на физическата култура. - кн. 6, 1992.
34. Очерки по теории физической культуры: Труды 0 - 95
ученых соц. стран. Сост и общ. ред. Матвеев, Л. П. - М.;Физкультура и спорт, 1984.
35. Пенева, Б. Физическо възпитание и спорт: I - IV клас. -
София, 1996.
36. Петрова, Н. Системи за физическо възпитание. - София:
МиФ, 1982.
37. Петрова, Е. и др. Предучилищна педагогика. - Велико
Търново, 1995.
38. Попов, Ив., М. Лангова, М. Якимов. Методика на учебно- възпитателната работа по физическа култура: 1. - 3. клас. - София:
НП, 1989.
39. Рачев, Кр. Проблеми на подготовката на младите спортисти. - София: МиФ, 1976.
40. Рачев, Кр. Оптимизиране подготовката на младите спортисти. - София: МиФ, 1983.
41. Рачев, Кр., Б. Пенева. Международната федерация за физическо възпитание (ФИЕП) и нейното значение за училищното физическо възпитание//Въпроси на физическата култура, кн. 6,
1992.
42. Раченко, И. П. Научная организация педагогического труда. - Москва: 1972.
43. Русинова, Е. и др. Програма за възпитание на детето от

246
две до седем годишна възраст. - София: МОН, 1993.
44. Станчев, Н., В защита на тенденциите за снижаване на възрастовата граница при децата занимаващи се с борба//“Спорт и наука”, кн. 1, 1997.
45. Станоев, Л. Педагогика: Теория на възпитание. Методи на възпитание. РИК “Литера”, 1994.
46. Теория и методика физического воспитания (Г. Д.
Харабуга и др. / Ред. Г. Д. Харабуга. - Москва: ФиС, 1974.
47. Теория и методика на физическото възпитание/Ив. Попов и др.; Ред. Ив. Попов. - София: НП, 1976.
48. Теория и методика физического воспитания. Учебник для ин-тов физ. культуры. Под общей ред. Л. П. Матвеев и А. Д.
Новиков. Москва: “Физкультура и спорт”, 1976.
49. Теория и методика на физическото възпитание/П. Щерев и др., Ред. П. Шерев. - София: МиФ, 1977.
50. Теория и методика на физическото възпитание: учебник за институтите за подготовка на детски учителки/ Ив. Попов и др.,
Ред. Ив. Попов. - София: Народна просвета, 1979.
51. Теория и методика на физическото възпитание/Кр. Рачев и др.; Ред. Кр. Рачев.- София: МиФ, I изд., 1984; II изд., 1987; III изд.
1991.
52. Теория и методика на физическото възпитание/И.
кадийски и др., Ред. И. Кадийски. - Благоевград: УИ, 1992.
53. Теория и методика на физическото възпитание/Кр. Рачев и др., Ред., Кр. Рачев и В. Маргаритов. - Пловдив: ПУ “Паисий
Хилендарски”, 1996.
54. Теория и методика на физическото възпитание: част I
Общи основи на теорията на физическото възпитание. - Кр. Рачев и др. Ред. Кр. Рачев. НСА ПРЕС, София, 1998.
55. Теория и методика на физическото възпитание: Част втора - Методика на физическото възпитание/ Кр. Рачев и др., Ред.
Кр. Рачев. - София: НСА ПРЕС, 1998.

247 56. Ученически отдих и туризъм: Учебно помагало. - Н.
Йорданова и кол.; Ред. Н. Йорданова: Шумен, Аксиос, 1997.
57. Образованието днес - образование утре//Българо-
Италиански симпозиум, 6-7.10.1998, София, УИ “Св. Климент
Охридски”, 1999.
58. Фомин, Н. А., В. П. Филин. Възрастови основи на физическото възпитание. - София: МиФ, 1975.
59. Хаджиев, Н. Гимнастика: Учебник. - София:МиФ, 1973;
1979.
60. Baley Y. A., A. D. Field. Physical Education and Physical
Educator. Boston: Allynand Bacon, Inc., 1970.
61. Howelq R.
Compardtive Physical Education and Sport: A
Develo pind interest Area. Physical Educator, may 1977, № 2.
62. Schafer, P. D., Aspects of Canadian Cultural Policy. Paris:
UNESCO, 1976.
63. Leigler, F. E. Without Philosophy, Coaches cend Phisycal
Educators Are Uniguided Missiles. Physical Educator, october 1980,
№3.