Общи основи на теорията и методиката на физическото възпитание

180
Интегрирането на физическото възпитание в предучилищна възраст с останалите раздели от програмното съдържание,
позволява на детето да се сближи с природната и социалната среда. В сложният процес на обучението в двигателни действия,
което е оновополагаща дейност на детският учител, първостепен- но значение има спираловидният подход за формиране на двигателните умения и изграждане на двигателните навици. Той се осъществява не само чрез програмното съдържание от група в група, но и в самата група, от форма във форма - от занятието в подвижните игри, утринната гимнастика и т. н. (вж. Малчев, 1997, с.
55).
Педагозите определят физическото възпитание в
предучилищна възраст като “колективна дейност”. Това не игнорира,
обаче,
възможността за индивидуализация и
диференциация на обучението с цел да се създадат “оптимални условия за възприемане и изпълнение на двигателните задачи”
(вж. Петрова, 1995, с. 82 - 90).
Реализацията на външните мотивирани изисквания,
поставени пред децата в процеса на физическото възпитание, се предопределя от тяхното вътрешно психическо състояние.
Положителните взаимодействия и взаимоотношения в детския колектив са важни условия за възприемане и осмисляне на изискванията за двигателни действия и нравствено поведение. В
зависимост от мотивите в процеса на двигателната дейност, освен към лична изява детето се стреми и към успех на групата.
Осъществява се социална адаптивност на децата чрез развитие на колективните взаимоотношения и съблюдаване на определени правила, изисквания за дейност и поведение.
Периодът след 1990 г. е характерен с разчупване хегемонията на администриращите специалисти и в практиката на предучи- лищното възпитание навлизат множество насоки и програми.
В програмата “Активността на детето в детската градина” се

181
изтъкват аргументи, че “здравето на децата изисква двигателно- сетивна активност” (вж. Витанова, 1993). Тя е разгърната в методико-практичен аспект в “Книга за учителя”. В раздела
“Двигателно-сетивна активност на детето” са конкретизирани средствата на физическото възпитание, задължителните спортни съоръжения, помещения, обекти и уреди. Предлага се система за диагностициране на детето по различни видове активност.
Разработена е система за оценка на физическата дееспособност във възрастов и полов аспект.
През 1993 година започна практическа реализация на още една програма - “Програма за възпитание на детето от две до седем годишна възраст”. В нея е отделено централно място на физическото възпитание. Предвижда се усъвършенстване на естествено приложни движения и комбинации, и развитие на моториката чрез разнообразни физически упражнения при нестандартни условия.
Програмата създава условия за трансфер на двигателни знания и опит при определени жизнени ситуации. Благодарение на натрупания двигателен опит, децата търсят и обмислят правилно решение на двигателната задача, а с възприемане, изпробване и изразяване се осъществява по-голяма самостоятелност,
възможност за бързо овладяване на нови двигателни навици и
отношения в променена обстановка (вж. Русинова, 1993, с. 30 - 34).
В по-късен период Б. Бонева и С. Ангелова определят, че за активна двигателна дейност на децата трябва да се осигуряват условия през всички дни на седмицата и в почти всички звена на дневния режим (вж.Бонева, 1999, с. 20). Те допълват, че децата от предучилищна възраст трябва да постъпват в училище със сравнително усъвършенствана моторика за по-нататъшно решаване на сложните двигателни задачи както в училище, така и в живота.

182
Образователното предписание “NЕОGЕА” се определя като
“предизвикателство за традиционните” концепции (вж. Ангушев,
1999, с. 33). Тук двигателната активност и физическото здраве на децата се разглеждат в три основни аспекта. Взети заедно, те са насочени към развиване на физическата дееспособност, укрепване на мускулатурата, повишаване на съпротивителните сили на организма, стимулиране на интерес към игрите и физическите упражнения, при осигурено оптимално физическо натоварване.
Посочват се практически възможности за реализация на някои нетрадиционни все още занимания - по плуване, ски, акробатика,
гимнастика. Препоръката е това да става не само в регламен- тираните за това занимания, но и в цялостния режим на децата.
Относно целта и задачите на физическото възпитание в предучилищна възраст не съществуват особени различия в литературните източници. Обобщено целта се свежда до поставяне основите на физическото съвършенство на детето. От една страна,
тази цел се разбира като подобряване на здравето, развитието на моториката и дееспособността, от друга страна е свързано с двигателната култура на детето за обогатяване на собствените общи и специални способности (вж. Петрова, 1995, с. 71; Ангушев,
1979, с. 33).
Реализирането на задачите за постигане на психофизическо съвършенство при децата е възможно само при повишена двигателна активност, добро развитие на потенциални двигателни способности, инициатива, самостоятелност и творчество. С
нарастване на възрастта двигателните задачи се усъвършенстват постепенно в
перманентния процес на физическо усъвършенстване.
10.2.
Средства за физическо възпитание в
предучилищна възраст
Физическото възпитание в предучилищна възраст постига

183
своите задачи чрез физическите упражнения в съчетание с естествените сили на природата, слънцето, въздуха и водата. Това разширява възможностите активно да се взаимодейства със среда
-та, да се упражняват и усъвършенстват двигателните функции,
качества, навици и способности в естествени условия на живот.
Средствата на физическото възпитание са систематизирани в програмите за образователно-възпитателна работа в детските градини. В тяхното многообразие играта има доминираща роля в предучилищна възраст като незаменимо средство за усъвършенстване на двигателните умения, навици и способността за бърза ориентация в променливи условия. Общоразвиващите и гимнастически упражнения, изпълнени с подходящ музикален съпровод, допринасят за възпитаване на специални качества,
навици и умения, свързани с музикално-двигателната хармония и възпитаване на изразителност. За обогатяване на двигателната култура на децата и постига-не на емоционалност в дневния режим се предвиждат приложни упражнения, спортно-подготвителни и щафетни игри. Включването на нетрадиционни игрови средства като аеробика, автогенен тренинг, плуване, ски, йогийско дишане,
трябва да бъде добре обмислено и съобразено с възрастовите особености на децата.
Използването на разнообразни средства в повече варианти и комбинации, подтиква децата да упражняват и затвърдяват,
прилагат, използват и развиват многостранно своите двигателни възможности и способности.
10.3. Форми на педагогическо взаимодействие по физическо възпитание в детската градина
Решаването на конкретните задачи и постигането на целта,
съобразно съдържанието на учебните програми се постигат с различни форми на организация. Именно тук съществуват значи- телни различия от процеса на физическо възпитание в училище.

184
Според редица водещи специалисти у нас (Е. Петрова, М.
Якова, Б. Бонева, Ек. Христова и др.), основна форма на работа в предучилищното физическо възпитание са занятията. Успешното решаване на целта и многообразието от задачи на физическото възпитание налага системата на педагогическия процес да се осъ- ществява от регламентирани форми (вж. Петрова, 1995, с. 78- 79).
Разделени на ежедневни, седмични и периодични, организираните форми на физическо възпитание в предучилищна възраст, със своя специфична организация на двигателна дейност и конкретни задачи, водят до всестранно и хармонично развитие на детето.
Това се предопределя от съвременните знания за биоритмиката на човека, от функционалните му възможности и особености на вработване и максимална физическа дееспособност (вж. Малчев,
1997, с. 157).
Чрез класическата структура на занятието (подготвителна,
основна, заключителна) се осигурява оптимална двигателна активност на децата, а педагогът има възможност да осмисля съдържанието и хода на отделните му части.
Независимо от положителните страни и постигнатите значими резултати чрез тази форма на организация на занимания с физически упражнения, спорт и туризъм, се срещат редица нейни опоненти.
Е. Русинова и Н. Витанова определят като основна форма на педагогическо взаимодействие т.нар. “педагогическа ситуация”.
Независимо от разликата във формулировката, преднамерените
(планирани) и непреднамерените (непланирани) ситуации изискват предварителна подготовка и се проявяват според годишното,
месечното и дневното планиране. Това определя броя, видовете,
движенията, прехода, игрите, натоварването и ориентира учителя.
Ситуацията възниква в педагогическия процес и предизвиква някакъв проблем, който най-често е свързан с потребностите на децата от движение, познание или активност.

185
Свободата в избора на действието, увличането на всяко дете към радостите на физкултурните занимания, създаването на интерес и желание за самоусъвършенстване чрез двигателни дейности, са основни предимства на ситуацията по физическо възпитание.
В планираните двигателно-сетивни прояви се предоставя възможност на детето да усвоява с настроение двигателния материал, да изпълнява правилно физическите упражнения,
преодолявайки несръчности. Има възможност да прояви волевите си качества и активно да общува в процеса на двигателната дейност. В
непланираните двигателно-сетивни прояви детето подбира допълнителни средства за емоционално стимулиране.
Условията в детската градина позволяват използване на разнообразни форми и средства с които да се развият постепенно способностите на децата.
Удовлетворяването на обоснования естествен стремеж на децата към поведение, независещо от възрастния, налага използването на оранизационна форма “която поради липса на точен термин е обозначена условно като познавателен сценарий”
(вж. Ангушев, 1999, с. 45). В противовес на организационните форми със строго регламентиран характер познавателният сценарий е по-обширен по съдържание и време. Обединява дейността от различни раздели, с превес на една задача по определен общ проблем. Влючва изпълнение на няколко задачи за кратко време или по-сложни задачи, които се реализират за по- продължително време - няколко дни или седмици.
Разнобразието от организационни форми осигурява предимство дневният режим на децата да бъде емоционален,
съдържателен и използването на нетрадиционни форми за организация на двигателните дейности на децата от предучилищна възраст създава по-голяма самостоятелност и творческо развитие.

186 10.4.
Контрол и
оценка на физическата дееспособност на децата от предучилищна възраст
Осигуряването на единство между физическото и
психическото здраве се основава на съчетаване на системата за физическо възпитание в детската градина и медицинските,
психологическите, профилактичните и диагностичните дейности.
Физическата дееспособност се определя чрез диагностициране на основните двигателни (физически) качества.
Тяхното развитие на определено ниво, при наличието на активно здраве и нормално функциониране на основните системи, харак- теризират физическата дееспособност (вж. Малчев, 1997, с. 166).
Системата за контрол и
оценка на физическата дееспособност на децата от предучилищна възраст е разработена с въвеждането на оптимизирания двигателен режим от 27.ХII.1985 г.
В тестовата батерия на системата са включени 6 теста: бягане на
40 м, скок на дължина от място, хвърляне на плътна топка - 1 кг. с две ръце отгоре, хвърляне на малка плътна топка (150 г) в цел;
хоризонтална и вертикална, бягане за издръжливост.
Измерванията на физическата дееспособност се извършва два пъти - през есента до 15 октомври и през пролетта до 15 май.
За оптимизиране на двигателното обучение и научно нормиране степента на натоварване на детския организъм е необходима количествена характеристика на физическата дееспособност, морфологичното развитие и координационните способности. Тази необходимост намира своите решения чрез диагностичните процедури за системна проверка на състоянието на физическата дееспособност (вж. Витанова, 1993, с. 90 -93). В
системата за вербална оценка са включени 6 двигателни проби: 40
м. бягане, скок дължина от място, хвърляне на плътна топка - 1 кг с две ръце отгоре, хвърляне на малка топка (80 гр.) във вертикална цел, седеж от тилен лег за 30 сек. и клякане за 20 сек.
Чрез диагностицирането и прогнозирането се открива

187
възможност за своевременно формиращо въздействие върху развитието на детето. Независимо по коя система се извършва и оценява физическата дееспособност на децата получе-ните резултати и изводи ще позволят на педагозите правилно да подберат средства за въздействие и методи на работа.

188

Изтегляне 2.26 Mb.

Сподели с приятели: