Общи основи на теорията и методиката на физическото възпитание



Pdf просмотр
страница12/15
Дата06.05.2023
Размер2.26 Mb.
#117579
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15
studentite.bg.2023.03.26.21.12.23[759]

Глава дванадесета
ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ В СПЕЦИАЛНИТЕ УЧИЛИЩА
В предходните глави на учебника в достатъчна степен осветлихме понятията физическа култура и
физическо възпитание. Посочихме, че в много случаи те се използват неточно и дори в словосъчетания, които не са научно издържани.
Съществуват примери в законотворчеството, в някои документи на кърикюлъма на образованието
(учебно съдържание и
документация) и други. Всичко това ни дава основание да ги осветлим доколкото е възможно в контекста на спецификата на обучението и рехабилитационните задачи в специалните училища.
В книгата на Г. Бижков и Н. Попов наречена “Сравнително образование” - в анализа на структурата на образователната система на България, се използва понятието специални училища.
Те са предназначени за ученици с “... неравностойно здравословно състояние
(страдащи от хронични заболявания или с трайни физически, сензорни и умствени увреждания) и за ученици с неравностойно социално положение (лишени постоянно или временно от родители и семейство) (Бижков и Пенев, 1992, с. 254).
В
специалните училища основното образование се осъществява с адаптирани учебни програми и организация на обучението. Според Бялата книга за българското образование
(1992, с. 18 - 20) в България са функционирали 175 различни специални училища с 18472 ученици и 3100 преподаватели. В това число влизат и така наречените помощни училища.
В съвременната концепция за образователната система на
Репулика България към специалните училища се отнасят и тези,
които са предназначени за деца с
изявени творчески,
художествени, спортни и др. способности. Предназначението на настоящият учебник налага поставянето на акцента върху физическото възпитание в помощните училища.


196
Целта на физическото възпитание в помощните училища се постига с решаване на многообразни задачи, които са обособени в четири групи: образователни, оздравителни, възпитателни и корекционно-компенсаторни задачи.
1. Образователни задачи.
Те произтичат от необходимостта и същността на практическото двигателно обучение за формиране на система от жизнено необходими умения и навици, които се прилагат в ежедневието на учениците от помощното училище (бит или учебна дейност). Успоредно с това на учениците се съобщават елементарни знания от областта на физическата култура.
Основните двигателни действия, които трябва да бъдат овладени от учениците са изложени в специална програма по физическо възпитание от I до IV и от V до VIII клас за помощните училища,
утвърдена от образователното министерство.
На учениците се съобщават терминологични сведения при описание на физическото упражнение. Те подпомагат усилията им да овладеят основното звено от техниката на изпълняваните упражнения. В процеса на обучение се съобщават елементарни сведения за правилата на съответните игри или спортно- състезателната дейност и начините за поставяне на оценки.
Доколкото е възможно учениците усвояват знания за хигиената на физическите упражнения и за устройството и предназначението на спортните уреди.
2. Оздравителни задачи.
В помощното училище те се разглеждат в общ план. Насочени са да съдействат за всестранно- то физическо развитие, за повишаване функционалните възмож- ности на жизнено важните системи и стабилизиране на приспособително-защитните функции на организма.
Решаването на оздравителните задачи се осъществява паралелно с образователните. Например при многократните изпълнения на физическите упражнения с цел усъвършенстване на движенията, се осъществява и управление на развитието на


197
двигателните (физически) качества на учениците в насока, избрана от педагога. Това твърде много предопределя нивото на адаптационните свойства на физиологичните системи на организма на деца с интелектуална недостатъчност.
Чрез комплексно и системно приложение на физическите упражнения и видове дейност се решават определени социални задачи в медико-биологичен аспект: 1) формиране на правилна телесна стойка, от което зависи не само външния вид на човека, но и оптималното функциониране на всички физиологични сис-теми на организма; 2) регулиране на телесното тегло; 3) противо- действие на гръбначните изкривявания, на плоскостъпието и др.
Прилагането в практиката на физическото възпитание в помощното училище на допълнителни средства - естествените сили на природата и хигиенните фактори засилват превантивните мерки и подпомагат решаването на многообразните рекреацион- ни и оздравително-рехабилитационни задачи.
3. Възпитателни задачи.
Възпитателните задачи в процеса на физическото възпитание се решават непрекъснато и паралелно с образователните и оздравителните. Свързани са непосредствено с нравственото,
трудовото,
естетическото възпитание и
преодоляване на интелектуалната недостатъчност на учениците от помощното училище, доколкото това е възможно.
Преодоляването на трудностите, възникнали в уроците по физическо възпитание и различните форми на извънкласна работа формира упоритост, постоянство, инициативност и редица морално
-волеви качества:
чувство за отговорност,
другарство и
взаимопомощ, трудолюбие, уважение към човешката личност и др.
В тази светлина педагогът трябва да помни, че в процеса на работа са възможни и често се срещат негативни прояви от страна на учениците. Те обикновено са свързани с проблема за лидерството в класа или отбора, но така или иначе всяко агресивно поведение,
застрашаващо останалите от травми, трябва да се подтиска с


198
позволени педагогически средства и методи.
Теоретичното осмисляне на многото въпроси, включително и физическото възпитание на учениците от помощно училище ни позволява да го дефинираме като учебно-педагогически процес,
насочен към обучение в двигателни действия, за управление развитието на двигателните (физически) качества и за корекция на двигателните нарушения на учащите се в тези училища.
В светлината на казаното до тук и с оглед спецификата на работа в системата на специалните корекционни училища се оправдава диференцирането на четвърта група задачи - корекционно-компенсаторни.
Според повечето автори те са насочени за нормализиране на нервните процеси; второ - мероприятия за развитие работоспособността на нервната система на учащите се в помощните училища; трето - за подобряване дейността на сърдечно-съдовата, дихателната и други жизнено важни системи на организма, в дейността на които има отклонения у децата с интелектуална недостатъчност; четвърто - за нормализиране тонуса на мускулатурата, подвижността в ставите;
пето - за подобряване мускулно-ставното усещане; шесто - за формиране на вестибуларни реакции, статично и динамично равновесие, ориентиране в пространството и др.
За решаване на задачите и постигане на целта на физическо- то възпитание в помощното училище се използват разнообразни педагогически технологии в основата на които са залегнали различни средства
. Те се подразделят на две макрогрупи: (1)
физическите упражнения, като основно и специфично средство на физическото възпитание и (2) допълнителни средства - естествените сили на природата (слънце, въздух и вода) и хигиенните фактори (вж. гл. III).
В съдържанието на учебната програма за помощното училище от цикличните физически упражнения основно са залегнали ходене и бягане в различни варианти и комбинации:


199
бягане по права линия, в кръг, зигзагообразно, странично и т. н. За различните класове се предвиждат ускорителни отсечки (до 20 - 25
м), бягане с високо повдигане на коленете, бягане в комбинация с многоскоци и други. Ходенето и бягането са компоненти на музикално-ритмичните упражнения и игри, на щафетните и подвижните игри и др.
Известно е, че при работа за бързина е необходимо честотата на движенията да бъде висока. Това поставя съответно много големи изисквания към нервните центрове, които регулират мускулните съкращения. Техните клетки заедно с проприорецеп- торите, изпращащи импулси към тях от работещите мускули,
трябва да достигнат предела на своите възможности.
Същевременно в клиничните форми на олигофренията са описани редица симптоми на недоразвитие на двигателната сфера. Като се позовават на литературни източници и на собствени проучвания
Ст. Мутафов, И. Карагьозов и др. отбелязват, че моторната недостатъчност се проявява особено при сложно координираните движения. Налице е подчертано намаление на мускулната сила, от която в значителна степен зависи изпълнението на скоростно- силовите упражнения.
Хиперкинезните
(насилствените движения)
,
атаксията
(разстройство на координацията на движенията на крайниците в следствие заболяване на малкия мозък, на гръбначния мозък или на нервите),
апраксията
(нарушаване способността на човек да извършва целесъобразни действия и движения, на които е свикнал, поради увреждане на челния и теменния дял на кората на главния мозък)
и др. ограничават възможностите на учениците с интелектуална недостатъчност да изпълняват физически упражне-ния с максимална интензивност. Независимо от това те трябва да се използват в уроците по физическо възпитание, тъй като са основно средство за възпитаване на двигателно
(физическо) качество бързина. Поради това, че промените в


200
дишането, кръвообръщението и кръвта не са много големи,
описаните упражнения добре се понасят от организма.
Възстановителният период е
краткотраен.
Най-бързо се възстановява кръвното наля-гане, а след това сърдечната дейност и доставката на кислород.
Физическите упражнения със субмаксимална интензивност са противопоказани за учениците от помощното училище.
Препоръчват се физически упражнения с умерена интензивност. Те са целесъобразни при работа с учениците с интелектуална недостатъчност за развиване на общата им издръжливост - известна още и като аеробна издръжливост. Същата е необходима за осъществяване на редица двигателни дейности в бита и за тяхната трудова реализация на определен етап от живота.
В програмата по физическо възпитание за помощното училище преобладават упражнения с променлива интензивност:
комбинирани упражнения - ходене, бягане, скачане и многоскоци;
подвижни игри, щафетни игри с бягане, скачане, хвърляне и тласкане; спортно-подготвителни игри и упражнения и т. н.
Динамичните физически упражнения трябва да се използват приоритетно в работата с учениците от помощното училище.
Съдействат за развиване на аеробната им издръжливост и помагат за решаване на многообразните задачи в активизирането и реорганизацията на компенсаторните механизми на умствено изостаналите деца.
Статичните физически упражнения са тези, при които мускулите са в напрежение, но не настъпва промяна на дължината им. Физиологичните промени при тези упражнения имат специфичен характер. Поради липса на ритмични съкращения помагащото действие на мускулите не може да се прояви.
Кислородните запаси на мускула бързо се изчерпват. Наблюдават се и напъване със задържане на дишането, което може да доведе


201
до редица отрицателни последици. По тези и други съображения статични упражнения, обхващащи големи мускулни групи, не трябва да се използват като средство при работа с ученици от помощното училище.
Препоръчително е
комбиниране на динамични упражнения със статични от фонда на основната гимнастика или прости упражнения с леки уреди (плътни топки,
детски гирички и т. н.).
Съществено място в урочната работа по физическо възпитание заема игровата дейност.
Поради своя емоционален,
отморяващ и
социално-развиващ ефект,
доминиращи са подвижните игри.
За I клас са предвидени около 25 подвижни игри с: (1)
ходене и бягане
(“Строй се бързо”, “Великани и джуджета”, “Направи колона”, “Щъркели и мечки” и т. н.); (2)
хвърляне
(“Лови топка-та”,
“Топката пътува в кръг”, “Тунел” и др.); (3)
успокоителни игри
(“Дъжд”, “Бедното котенце” и др.).
За II клас са набелязани също предостатъчно игри с организиращ характер:
с ходене, бягане и скачане в комбинации
(“Опашчици”,
“Пъргави колари”,
“Гоненица”,
“Скок подскок врабчета” и т. н.); в раздела гимнастически упражнения и игри откриваме игрите “Лазене в тунел”, “Провиране през обръчи”,
“Топка в тунел”, а от подвижните игри с топка
- “Топката пътува”,
“Улови топката”, “Топка на съседа”, “Топки се гонят” и “Топка към средата”.
В нашето изложение не сме си поставили за цел да извършим пълен анализ на игровата дейност, предвидена за всеки клас.
Посочените примери са пропедевтични. Те са потвържде-ние, че подборът и диференцирането на подвижните игри, както и останалите елементи на програмното съдържание за помощните училища са осъществени като се изхожда от основните принципи за линейност, концентричност, спираловидност и компетентност на въздействието.


202
Освен подвижните игри,
в игровата дейност на учениците от помощните училища се включват щафетни игри
. Те не са строго регламентирани. Съставят се от учителите като се използват заучени и усвоени упражнения, предимно от гимнастиката и леката атлетика.
Музикалните игри се използват с особен приоритет в помощното училище за решаване на задачи с корекционна насоченост и за компенсиране на недоразвити моторни функции и личностни качества на учениците. За първи клас за музикални игри са предвидени 3 часа от общия хорариум, за II клас - 7 часа през втори учебен срок, за III и IV клас по 6 часа.
Съдържанието на гимнастическата дейност са различните гимнастически упражнения.
Нейните характерни особености са:
(1) гимнастиката като система е съвкупност, преди всичко, от изкуствено създадени форми на движение; (2) локално въздейст- вие на гимнастическите упражнения; (3) насоченост към диференцирано овладяване на движенията; (4) достъпност; (5)
въздействието на гимнастическите упражнения се увеличава значително при използването на музикален съпровод и др.
Учениците от I - IV клас на помощните училища се обучават в различни физически упражнения в зависимост от възрастта си и здравословните отклонения: равновесни упражнения на земя,
лазене и провиране, скачане, прескачане и опорни прескоци,
катерения, носене и противодействия, висови упражнения и ком- бинирани изпълнения на различни гимнастически упражнения.
В разпределението на часовете от V до VIII клас за гимнасти- ка са отделени 44 часа. За учениците са предвидени упражнения на земя, на греда и върлина, упражнения на висилка и т. н.
Туристическата и спортната дейност на учениците от помощното училище не се различава съществено по своята структура от общообразователното училище. В тази област значително са редуцирани целите и задачите.


203
По понятни причини учениците с
интелектуална недостатъчност не се насочват към ранна спортна ориентация и начално обучение по вид спорт и към високи спортни постижения.
В помощните училища спортната дейност се развива в насока масово-оздравителен спорт (спорт за всички).
В учебния процес по физическо възпитание обучението в съвременното помощно училище не може да стои извън контекста на обучението в масовото училище. Отличителните моменти тук са акцентите в сферата на корекционното обучение и възпитание,
както и в областта на развитието на социалните аспекти на аномалното дете. В тази светлина трябва да подчертаем, че
“физическото съвършенство
”, като глобална цел на физическото възпитание не може да бъде изцяло постигнато.
Корекционно-компенсаторните задачи на физическото възпитание в помощните училища за ученици с умствена недостатаъчност целят да възстановят, да коригират и намалят нарушенията и задръжките във физическото развитие, моториката и физическата дееспособност на учениците. Ефективността при реализиране на тези задачи зависи от диференцировката на откритите дефекти от първичен и вторичен вид, до проявите на тотално недоразвитие на целия организъм.
Наличието на нееднороден състав на учениците по възраст и степен на умствена недостатъчност е характерна особеност на учебния процес по физическо възпитание. Съдържанието на учебния материал в програмата е твърде сложно и трудно за отделните индивиди. Прилагането на общите дидактически принципи се извършва по-своеобразно. Всичко това взето заедно обяснява особеното значение, което придобиват индивидуалният подход и диференциацията на учебното съдържание според индивидуалните различния на децата.


204


205
ЧАСТ ТРЕТА
СПОРТНА ПОДГОТОВКА

Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница