Климатична характеристика

2.1.2.2. Климатична характеристика

• 
  относително мека и топла зима;
  
• 
  сухо и горещо лято;
  
• 
  годишен ход на валежите с ясно изразен зимен максимум и летен минимум;
  
• 
  честа проява на фьонови ветрове през студеното полугодие.
  

Средногодишното количество на валежите е ниско – около 520 мм., като най-големите количества са през зимно-пролетния сезон, а най-малки – през летния сезон, характерен с чести и продължителни засушавания.

Климатични особености са благоприятни за виреенето и отглеждането на редица едногодишни топлолюбиви култури. За останалите е нужно напояване. Поради ниските температури през зимата е изключена възможността за виреене на субтропични видове.

2.1.2.3 Почви

В поречието на р. Арда почвите са алувиални, делувиално-ливадни и алувиално-делувиални. Незначителни части са заети от силно излужени и канелено-подзолисти почви. Те притежават плитък почвен профил (30-60 см.) и ниско хумусно съдържание (1-3%), което определя необходимостта от торене, както с оборски, така и с изкуствени торове, спазване на подходяща агротехника и изпълнение на съответните противоерозионни изисквания, предвид хълмистия и наклонен терен.

Характерни за региона са и т.н. скелетни почви, образувани от рушенето на риолитите. Те създават специфичен микроклимат, който е от голямо значение за съществуването на местните растителни видове.

2.1.2.4.Води

От повърхностно течащите води, основна артерия, която отводнява територията на общината е р. Арда. Тя преминава през територията на общината в долното си течение. Тя е най-големият десен приток на р.Марица и най-голямата река в Родопите. Извира от северозападното подножие на Ардин връх. Тече на изток в дълбока долина, образувайки къси проломи /на територията на общината – Горномаджаровски и Долномаджаровски/. Речното корито е покрито с алувиални наноси, със среден наклон 7,5%. Среднопланинския релеф, изграден от еоценски наслаги, риолити, андезити и техните туфи, благоприятства за развитието на ровинната ерозия. Дължината на реката в българската територия е 241,3 км., общо 271,7 км с частта в Гърция/. Модулът на оттока е сравнително голям - 14,73 л/сек/кв.км. По долината на Арда прониква средиземноморско климатично влияние. Средно-годишната температура на водата е от 6 до 13⁰С. Името на Арда има тракийски произход и означава “Бала река”.

На територията на общината са изградени и редица изкуствени водоеми – язовири и микроязовири. Тук попада и част от яз. „Ивайловград“ Основното предназначение на язовира е да изравнява водите на р.Арда при използването им по подходящ график за добив на електро енергия. Язовир “Ивайловград”, както и другите водохранилища от каскада “Арда”, намаляват силата на катастрофалните наводнения, които Арда е причинявала в миналото. Устието на язовира достига до селата Бориславци и Малки Воден.

В мрежата от няколко десетки микроязовира и водоеми на територията на община Маджарово, по-големи са: “Еникьой”- с. Бориславци; “Адачалски път” и “До село” – с. М.Воден; “Харман тепе” и “Мешелика” – с. Ефрем; “Срещу пожара” – с. М.Брягово както и няколко безименни водоема в землищата на селата Д. Съдиево, С. поляна, Д. Главанак , Златоустово (2 водоема), Тополово (5 водоема) и др.

На територията на общината са разкрити и няколко находища на менерално-суровинни източници (полезни изкопаеми). От тях по-известно и добре проучено е Маджаровското рудно поле е със значителен потенциал на ресурси на благородни метали. В алувиалните наслаги на р. Кулиджишка и р.Арда са доказани запаси на разсипно злато. От неметалните минерално-суровинни източници е находището на глини "Главанак". Глините от нова находище, освен като суровина за коагуланти, са изследвани и с оглед използването им в огнеупорната и керамичната промишленост.

Интерес за специалистите представляват богатите находища на полускъпоценни камъни – аметист, ахат, топаз, мъхест ахат, и много други, които са добра база за развитие на ювелирната и бижутерска индустрия. Тези находища не са добре проучени и се използват ограничено. На територията на общината има една частна фирма – ЕТ “Емералд –Васил Бачев”, която се е специализирала в обработката и продажбата на полускъпоценни камъни.

2.1.2.6.Флора и фауна

Община Маджарово попада в зоната на мезофитните дъбови гори, доминирани от горун, обикновен габър, благун. На места с плитка почва, със скални разкрития, горунът образува разредени съобщества с втори етаж от келяв габър. Често тези съобщества са вторични, резултат на изсичането на горите. Срещат се обширни популации на около 8 вида от Червената книга. Скалните масиви са местообитание на редица редки видове, около 30, което е 25% от общия им брой. Със статут на природна забележителност в общината са 4 дървета, спадащи към подкатегорията “Вековни дървета”.

Общината попада в тракийски район на южна зоогеографска област. Източни Родопи са с най-голямо разнообразие на хищни видове птици в Европа. Със статут на застрашени от изчезване в европейски мащаб са козодой, скален дрозд, авлига, скална лястовица и др.

От видовете, включени в националната Червена книга, се срещат: черен щъркел, скален орел, царски орел, морски орел, египетски лешояд, белоглав лешояд, белогръб и трипръст кълвач и др.

Много ценен вид, който е застрашен от изчезване в световен мащаб, е черният лешояд. Той не гнезди в района, но може да бъде наблюдаван. Особено внимание заслужава белоглавият лешояд. Колонията при град Маджарово е единствената по рода си в България и една от малкото такива в Европа. Състои се от 29 двойки. Гнездата на 12-13 от тях са разположени в естествени скални ниши на масивите Кован кая /със статут на природна забележителност/ и Патрон кая /със статут на защитена местност/.

От едрите бозайници се срещат: вълк, чакал, лисица, сърна и др. Голямо видово разнообразие имат земноводните и влечугите. Повечето от тях попадат под закрилата на Закона за биологичното разнообразие, като една част от тях са включени в Червената книга на България.

За опазване на биологичното разнообразие в екосистемите в района и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни и забележителни обекти на неживата природа и пейзажи, в рамките на вулканичен кратер са създадени 4 защитени територии.

Природната забележителност "Кован кая" е обявена за защитена територия с цел опазване на редки и застрашени видове птици. От видовете, включени в червената книга на България, по скалните вулканични ниши гнездят уникалните за цяла България и Европа белоглав и египетски лешояд. Може да се види и черният лешояд или още наричан картал. Тук могат да се наблюдават и други застрашени и редки видове като черният щъркел, белоопашат мишелов, син и пъстър скален дрозд и още много други интересни видове птици.

В непосредствена близост до този природен феномен е защитената местност "Патронка". Тази защитена местност е запазила уникални дъбови гори и много други редки и застрашени растителни видове. Тук обитават 77 вида птици. Мястото е от изключително значение и за други грабливи птици като черната каня и осоядът, включени в Червената книга на България. За белоглавия лешояд защитената местност е едно от най-важните за опазването му места. Тук гнездят между 9-11 двойки от общо около 30 за България. В района са едни от малкото по-нови наблюдения у нас на застрашения в Европа ястребов орел. Защитената местност се обитава и от изключително рядката за Европа видра.

Разположена на южния бряг на р. Арда, защитената местност "Момина скала" е част от вулканичния кратер и включва високи до 150 метра скални комплекси, сипеи, пропасти, гори и пасища. Установени са около 600 вида растения, над 300 вида нощни пеперуди и около 150 вида гръбначни животни. От растенията 16 вида са включени в Червената книга на България. Скалните комплекси са гнездовище на редица застрашени и редки видове като египетския лешояд и скалния орел.

Цялото това разнообразие от представителите на флората и фауната в района и уникалният по характера си ландшафт на вулканичния масив се допълват от защитената местност "Черната скала". Наред с голяма част от дотук изброените представители на растителните и животински видове, тук се срещат и бозайници като сърната, дивата свиня, белката, лисицата и дивата котка. От гнездящите в района 67 вида птици 22 са изчезващи в Европа.