Община Маджарово

Настъпилите структурни промени в икономиката и установяването на пазарни условия влияят положително върху инвестиционната активност на стопанските субекти. За изследвания период се отчита тенденция на увеличение на разходите за придобиване на ДМА, като от 427 хил.лв. през 2007 г. те нарастват на 6099 хил.лв. през 2012 г.

Изводите от общата характеристика на местната икономика могат да бъдат формулирани по следния начин:

• 
  За изследвания период отрасловата структура на икономиката на общинско ниво, като цяло запазва основните си характеристики, като се забелязват положителни тенденции в някои от основните показатели;
  
• 
  Водещи функции в общината имат строителството и хотелите и ресторантите, допълнени от търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мот. През последните години туризмът има значителен дял в икономиката на общината.
  

Изключително благоприятното съчетание на природо-климатичните условия в община Маджарово са реална предпоставка за по-доброто развитие на селското стопанство. То продължава да е един от приоритетните отрасли в икономиката на общината. Двата основни подотрасъла - растениевъдство и животновъдство не са развити в еднаква степен, като животновъдството е по-слабо развито.

Преодоляването на натрупаните диспропорции от забавения ход на реформата в областта на селското стопанство и свързаните с него негативни процеси са към своя край. Бавните темпове на провеждащата се реформа в областта на селското стопанство задържа неговото развитие. С промяната в собствеността следваше да се променят и условията и начина на работа.

Ролята на задържащ фактор за по-пълното използване на поземлените ресурси, производствения опит на населението играят липсата на достъп до външните пазари, на централизирани поръчки, свития вътрешен пазар, липсата на ефективна система за кредитиране. Прилагането на остарели технологии, лошото заплащане на труда и напълно амортизирания машинен парк бяха превърнали селското стопанство в непривлекателен отрасъл.

• 
  Растениевъдство
  

Високият дял общинска собственост предоставя възможност за провеждане на целенасочена земеделска политика. Общинската частна земя през последната година стана повече, поради изтичане на 10-годишния период на земите, стопанисвани от общината, които станаха общински частни. Сега общината ги отдава под наем и осъществява аграрната си политика. Държавният поземлен фонд също играе важна роля в структурирането на селското стопанство. ДПФ е резерв за осъществяване на политиката за задоволяване потребностите на стопани, които нямат собствена земя или имат, но им е недостатъчна, а желаят да се занимават със селско стопанство. С най-висок размер на земеделски земи разполагат селата: Сеноклас, Бориславци, Ефрем и Тополово.

Традициите в земеделието са свързани с отглеждането на пшеница, ечемик, дини, тютюн и малко зеленчуци. Наблюдава се силно принудително отдръпване от производството на пшеница и ечемик и то при положение, че голяма част от населението на общината разчиташе основно на тези култури за изхранване на своите животни. Количеството на засетите с тези култури площи намалява със всяка изминала година

Промените в производството в растениевъдството бележат тенденции към намаляване, стесняване на набора от отглеждани култури и влошаване на условията, поради липса на правилен сеитбооборот.

Има силен спад в производството на фуражни култури, което се дължи на високата им себестойност, намаляване броя на животните и екстензивното развитие на частното животновъдство. Неблагоприятна тенденция е силно намалялото производство на зеленчуци. То вече се свежда едва до самозадоволяване.

Независимо от наличието на широка мрежа от изкуствено създадени водоеми (микроязовири и водоеми) поливните площи на практика липсват. Това е и причината за по-слабата застъпеност на интензивни селскостопански култури. Голяма част от напоителните системи и съоръжения са унищожени и разграбени. Състоянието им изисква внимателен оглед и постепенна реконструкция съобразно специфичните нужди на частното селскостопанско производство в отделните землища. Това е възможно само, ако се обединят усилията на общината, на селскостопанските производители и на местния бизнес за привличане на средства от подходящи вътрешни и международни фондове.

Тази инфраструктура на аграрния сектор, която през последните години е зле поддържана, с ненапълно уточнена собственост и неорганизирана експлоатация. Първа стъпка към пълноценното използване на този важен ресурс е уточняването на фактическото и правно състояние и начините за използване на водоемите, след което да се изработи комплексна програма за експлоатацията им.

Част от причините за по-слабата ефективност на растениевъдния подотрасъл са:

• 
  ниски изкупни цени;
  
• 
  липса на осигурено изкупуване;
  
• 
  липса на селскостопанска техника на територията на общината.
  

• 
  възстановяване на поливните площи;
  
• 
  изменение в структурата на площите и възстановяване на традиционните земеделски култури;
  
• 
  осигуряване от земеделските производители на подходяща техника, прилагане на правилен сеитбооборот и осигуряване на специализирана агрономическа помощ;
  

• 
  Животновъдство
  

Благодарение на реализираните проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. животновъдството върви към уедряване и се увеличава броя на животните в едно стопанство. Повечето от собствениците притежават по минимум 15 крави и по двадесет - тридесет овце, в сравнение с една-две крави и пет-шест овце в началото на предходния програмен период – 2007 година. Едрите земеделски стопани – животновъди са увеличават своя брой. През изминалия програмен период се е увеличил броят на говедата, овцете и пчелните семейства, докато отглеждането на кози, свине и птици е намаляло.

Животновъдството следва да придобие фермерски тип. Това обаче не може да стане без инвестиции и кредитни линии, за което подкрепа трябва да дойде от Държавен фонд земеделие.

Насоките за по-нататъшното развитие и утвърждаване на аграрния сектор са свързани с:

• 
  разширяване на площите за зърнопроизводството, които да заемат ежегодно не по-малко от 50% от обработваемата земя.
  
• 
  Увеличаване дела на тревните фуражи: люцерна, грахово-овесени смески, естествени ливади. Развитието на производството на изброените култури се налага от обстоятелството, че животновъдството е отрасълът, който се очертава да бъде водещ в по-нататъшното икономическо развитие на района.
  
• 
  Развитие на зленчукопроизводството, на основата на поливното земеделие, с цел задоволяване нуждите на този и без това отдалечен от основните пазари район.
  
• 
  Развитието на трайните насаждения се налага също от обстоятелството, че общината досега не е обезпечавана с тези продукти. В тази връзка добри са условията за череши, ябълки, праскови, лозя в почти всички населени места;
  
• 
  Създаване на условия за развитие на земеделски екопродукти. Със закриване на минното производство отпадна опасността от замърсяване на почвите и водите, което дава шанс на ново направление в развитието на общината – екоземеделие и екопродукция, чиито по-високи цени на пазара ще компенсират по-високата себестойност на производството, произтичаща от особеностите на района и технологичните изисквания.
  

Промишлеността в началото на предходния планов период - 2007 г. осигурява 51% от нетните приходи от продажби на предприятията и ангажира 41% от работната сила в община Маджарово. Развит е основно преработващия сектор. В структурата на общинската икономика са представени следните фирми. В сферата на строителството има няколко фирми, от които не всички осъществяват дейност:

• 
  “Маджарово“ ЕАД - в ликвидация;
  
• 
  “Екометал – Маджарово” АД – не функционира;
  
• 
  “БКС” АД Маджарово – извършва строителство, добив на пясък и филц, разполага с бетонов възел;
  
• 
  “Монолит” ЕАД – извършва строителство, добив на пясък и филц, разполага с бетонов възел;
  
• 
  “Ахрида” АД - извършва строителство.
  

Дейността „Производство на машини и оборудване“ също е представена от производствен цех на фирма “ПИМ”. Фирма “ПИМ” ООД е създадена през 1990г. и играе важна роля за задълбочаването на специализацията на област Хасково в сферата на производството на машини за хранително-вкусовата и млекопреработващата промишленост. “ПИМ” реализира своето производство в над 15 страни от Европа, Азия и Африка. Извършено е преустройство на нова промишлена сграда с производствен цех в Маджарово . Цехът в Маджарово е най-голямата инвестиция в общината и осигурява заетост на приблизително 35 младежи от общината.

В общината работи и (ЕТ “Емаралд – Васил Бачев”) специализирана в обработката и продажбата на полускъпоценни камъни и изделия от тях.

2.2.3.3. Туризъм

Туризмът се развива и заема своето място в социално-икономическия комплекс на общината. Този процес започва от началото на 90-те години, когато се търси алтернатива за закритото минно производство. Благоприятен фактор за наличните ресурси с природен и антропогенен характер, които се намират на територията на общината. Привлекателни за туризма са релефните форми, водните ресурси и биоразнообразието. С изключителна красота се отличават скалните масиви: Кулата, Момина скала, Сивридикме, Хисаря, Кованкая, Патронкая, Окопа, Менека. Особено ценен ресурс за развитието на воден и риболовен туризъм е язовир Ивайловград, устието на който се намира на територията на общината.

Втори важен фактор е подкрепата на политиката за развитие на туристическия сектор, осъществявана от местните власти и инициативността на част от бизнеса.

Необходимо условие за развитие на туристическите функции на общината е наличието на съответната туристическа инфраструктура. Тя включва както местата за настаняване, така и заведенията за отдих и развлечения, допълнени и с други туристически обекти. Важно място в създадената туристическа инфраструктура има разкрития Природозащитният (посетителски) център, създаден през 1994 г. по проект на Българо-швейцарската програма за защита на биологичното разнообразие с цел опазване и съхраняване на уникалното природно богатство в района.

В периода 2007-2013 г. туризмът, оценяван като икономическа дейност бележи колебливо развитие по отделните показатели. Броят на стопанските субекти в областта на туризма се е увеличил от 3 през 2007 г. на 8 през 2012 г. По показателите „Приходи от дейност“, „Приходи от продажби“, „Бруто продукция“ е регистриран определен спад, което се дължи на влиянието на икономическата криза. В този сектор през 2012 г са заети 6 човека или 8% от всички заети лица в общината. Това личи и от данните в таблица 2.8.

Таблица 2.8.

Динамика в показателите, характеризиращи икономическа дейност „Хотелиерство и ресторантьорство“ в община Маджарово за периода 2007-2012 г.

Показатели__Мярка__2007_г.'>Показатели	Мярка	2007 г.	2012 г.
1.Брой единици	брой	3	26
Бруто продукция	хил.лв.	64	50
Приходи от дейността	хил.лв.	89	40
Нетни приходи от продажби	хил.лв.	89	6
Заети лица	брой	4	26

Източник:ТСБ. Хасково

Официалната статистика отчита дейността на местата за настаняване с капацитет над 10 легла. Данните показват, че в периода 2007-2012 г. дори и тази настанителна база (с посочения капацитет – над 10 легла) е с колебания в туристическата дейност, както това личи от данните в таблица 2.9.

За анализирания период е налице определен спад в броя на реализираните нощувки и на пренощувалите лица, независимо от нарастване на капацитета на местата за настаняване. Липсата на данни (поради изискването за конфиденциалност) за 2012 г. не дава възможност да се очертае по-пълната картина на натовареността на легловата база.

Част от посетителите на общината с цел туризъм са чужденци - с особен интерес към наблюдение на лешоядите, както и организирани групи с престой в района на Хасково, Кърджали и Стара Загора, които идват на еднодневни екскурзии до Маджарово. Българските туристи идват заради археоложките паметници или за краткотраен отдих (1-3 дни). Като перспективен пазар се очертават посетителите от Южна България (Хасково, Стара Загора) за краткотраен отдих (събота и неделя). Друг потенциален сегмент са зелените училища и работните срещи на открито.

През 2013 г. туристическата дейност бележи значителен растеж. Броят на стопанските субекти в областта на туризма се е увеличил от 3 през 2007 г. на 8 през 2012 г. В този сектор през 2012 г са заети 6 човека или 8% от всички заети лица в общината.

Актуална информация за местата за настаняване, техния капацитет и категорията им се съдържа в Консолидирания национален туристически регистър. Към м. май 2015 г. в него са вписани обекти със следните основни параметри:

• 
  Брой места за настаняване - 21
  

• 
  в т.ч. хотели – 2;
  
• 
  хижи - 1;
  
• 
  други (семейни хотели, къщи за гости, самостоятелни стаи - 18
  

• 
  Брой легла – общо - 316;
  
• 
  Категория на обектите
  

• 
  1 звезда - 17
  
• 
  2 звезди – 3
  
• 
  3 звезди - 1
  

• 
  гр. Маджарово – 11 места за настаняване (вкл. и хотел „Рай“) с общ капацитет 217 легла.
  
• 
  с. Бориславци – 5 места за настаняване с общ капацитет 58 места;
  
• 
  селата Малки воден, Тополово, Горно поле, Д. Главанак , Ефрем – по 1 обект с общ капацитет на местата за настаняване 41 легла.
  

В Туристическия регистър на заведенията за хранене и развлечения са включени само два обекта – класически ресторант „Рай“ и кафе-аперитив „Рай“ с общ капацитет 90 места. От тях 70 места са на закрито (в зали за хранене и развлечения) и 20 места на открито. Невключени в регистъра са и още няколко заведения за хранене и развлечения.

Направената характеристика на туристическия сектор в община Маджарово дава основание да бъдат формулирани няколко основни изводи:

• 
  Община Маджарово провежда политика за развитие на туризма като икономическа дейност, която ще заема все по-осезаемо място в местния социално-икономически комплекс. Основните дейности и мерки, свързани с реализацията на тази политика се съдържат в приетата Дългосрочна програма за развитието на туризма в общината,
  
• 
  Общината разполага с определени природни и антропогенни ресурси, които са фактор за развитието на алтернативни видове туризъм. От тези ресурси с по-голяма значимост са тези с природен характер, както и някои с антропогенен (недвижими паметници на културата). Културно-историческите паметници трудно могат да бъдат самостоятелна цел на посещение, поради което е необходимо тяхното съчетаване, както с природните компоненти, така и с културно-историческите ресурси на съседните общини, най-вече Ивайловград;
  
• 
  Инвестициите в сферата на туристическата инфраструктура на този етап все още не съответстват на изискванията за привличане на по-голям туристически поток. Освен в места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, е слаб инвестиционния интерес към развитие на инфраструктура, съпътстваща туристическото развитие;
  
• 
  Все по-сериозно се усеща липсата на туристическа координираща структура, занимаваща се с интегрирано предлагане на туристическия продукт – рекламиране, информация, организиране на цялостната туристическа дейност. Функциите на туристически информационен център до известна степен се изпълняват от Природозащитния център, но той не извършва всичките дейности присъщи на посетителски център.
  
• 
  Проблем, който ще се изостря през следващите години е за липсата на добре подготвени туристически кадри. Целесъобразно е да бъдат осигурени местни кадри, които да бъдат подготвени чрез специализирано обучение, организиране на семинари, курсове за професионална квалификация и преквалификация в туристически професии
  

• 
  опазване на биологичното разнообразие;
  
• 
  участие на местния бизнес в развитието на тази перспективна икономическа дейност, осигуряваща доходи на населението;
  
• 
  популяризиране на общината като туристическа дестинация и др.