Община перник проект: „Възстановяване на традиционни индустриални зони в Югоизточна Европа”

• 
  местните юридически лица;
  
• 
  чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България;
  
• 
  едноличните търговци, както и физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица - за данъците, удържани при източника и в случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
  
• 
  физическите лица - търговци по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон - за случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
  
• 
  работодателите и възложителите по договори за управление и контрол - за данъка върху социалните разходи, предвидени в част четвърта на ЗКПО;
  
• 
  неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, които за целите на ЗКПО се приравняват на юридическите лица;
  

• 
  всяко чуждестранно организационно и стопански обособено образувание (тръст, фонд и други подобни), което самостоятелно извършва стопанска дейност или извършва и управлява инвестиции, когато не може да се установи притежателят на дохода.
  

1. 
   ) Данъчно стимулиране при наемане на безработни лица
   

• 
  регистрирано като безработно за повече от една година, или
  
• 
  регистрирано безработно лице на възраст над 50 години, или
  
• 
  безработно лице с намалена работоспособност.
  

2. 
   ) Предприятия, наемащи хора с увреждания
   

• 
  най-малко двадесет на сто от общия брой на персонала са незрящи и слабо виждащи хора, или
  
• 
  най-малко тридесет на сто от общия брой на персонала са хора с увреден слух, или
  
• 
  най-малко петдесет на сто от общия брой на персонала са хора с други увреждания.
  

3. 
   ) Социални и здравноосигурителни фондове
   

4. 
   ) Минимална или регионална държавна помощ под формата на
   

Като правило, данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, не се прилага по отношение на данъчно задължени лица, които:

• 
  извършват дейност в отраслите въгледобив, стоманодобив, корабостроене, производство на синтетични влакна, рибовъдство, както и производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение 1 на Договора за създаване на Европейската общност, за съответната дейност, или
  
• 
  са в производство по ликвидация или в производство по оздравяване, или
  
• 
  се определят като предприятия в затруднение.
  

• 
  създаване на нова дейност;
  
• 
  разширяване на съществуваща дейност;
  
• 
  диверсифициране на произвежданите продукти чрез създаване на нови продукти;
  
• 
  основна промяна на съществуващия производствен процес.
  

Не е първоначална инвестиция инвестицията в актив, който замества съществуващ актив.

Като правило, данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на:

• 
  данъчно задължени лица, осъществяващи дейност в сектор рибарство и аквакултури съгласно Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури;
  
• 
  данъчно задължени лица, осъществяващи дейност по първично производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за създаване на Европейската общност;
  
• 
  данъчно задължени лица, осъществяващи дейност по преработка и реализация на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за създаване на Европейската общност;
  
• 
  данъчно задължени лица, осъществяващи дейност в отрасъл въгледобив съгласно Регламент (ЕО) № 1407/2002 на Съвета относно държавните помощи за въгледобивната промишленост;
  
• 
  предприятия в затруднение;
  
• 
  инвестирането в товарни автомобили, когато те се предоставят на данъчно задължено лице, осъществяващо шосейни превози на товари за други лица, или се предоставят срещу възнаграждение;
  
• 
  инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки.
  

Законът категорична забранява данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители да се прилага по отношение на предприятия в затруднение.

Тук следва да се изясни смисълът на закона по отношение на понятието “предприятие в затруднение”. Съгласно §1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО това е предприятие, за което е налице един от следните критерии:

• 
  за дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество - когато регистрираният му капитал намалее с повече от 50 на сто, като повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;
  
• 
  за всички останали дружества - когато собственият им капитал намалее с повече от 50 на сто, като повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;
  
• 
  налице са условията на Търговския закон или на законодателството по мястото на регистрация за откриване на процедура по несъстоятелност.
  

1. 
   ) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ
   

Тези прагове се прилагат независимо от това дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейския съюз. В сумата на получените минимални помощи се включва и намаленият или преотстъпеният корпоративен данък на данъчно задълженото лице за последните три години, включително корпоративният данък, който подлежи на намаление или преотстъпване за текущата година. В нея обаче не се включва преотстъпеният корпоративен данък, за който са изпълнени условията на чл.189 от закона (данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие).

2. 
   ) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за
   

• 
  преотстъпеният корпоративен данък трябва да се инвестира в материални и нематериални активи, които са част от проект за първоначална инвестиция;
  
• 
  първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът;
  
• 
  първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена в общини, в които за годината на преотстъпване има безработица със или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период;
  
• 
  дейността, свързана с първоначалната инвестиция, трябва да продължи да се осъществява в съответната община за период от поне 5 години след годината на завършване на първоначалната инвестиция; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на 5-годишния срок с годишните данъчни декларации;
  
• 
  поне 25 на сто от стойността на материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да е финансирана със собствени или привлечени средства от данъчно задълженото лице; не се смятат за собствени или привлечени средства преотстъпеният корпоративен данък, както и други средства, в които има какъвто и да е елемент на държавна помощ;
  
• 
  материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да са амортизируеми активи;
  
• 
  стойността на приемливите разходи за нематериални активи, включени в първоначалната инвестиция, не трябва да превишава 50 на сто от сумата на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в първоначалната инвестиция;
  
• 
  нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да се ползват единствено в дейността на данъчно задълженото лице и да са включени в активите му за период от поне 5 години;
  
• 
  преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от настоящата стойност на материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, определена към 31 декември на годината на преотстъпване; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на първоначалната инвестиция е референтният лихвен процент за годината на преотстъпване, определен от Европейската комисия;
  
• 
  прогнозният размер на първоначалната инвестиция и периодът на нейното изпълнение се декларират с годишната данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративният данък.
  

Съгласно чл. 189, ал. 3 от ЗКПО, в случаите, когато данъчното облекчение е предоставено за голям инвестиционен проект, който е получил помощ от всички източници, чиято обща стойност превишава левовата равностойност на 37,5 млн. евро, определена по официалния валутен курс на лева към еврото, данъчното облекчение може да бъде ползвано за съответната година само ако:

• 
  данъчно задълженото лице е уведомило органа по приходите за проекта най-късно преди започване на изпълнението му;
  
• 
  е получено положително решение от Европейската комисия вследствие на уведомление, направено по реда на чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност. Министърът на финансите уведомява Европейската комисия по реда и процедурите, установени в Закона за държавните помощи. Данъчно задълженото лице е длъжно да предостави на министъра на финансите необходимата информация за изпращане на уведомление до Европейската комисия.
  

Тук следва да се изясни смисълът на закона по отношение на понятието “голям инвестиционен проект”.

Съгласно §1, т. 48 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, това е първоначална инвестиция, включваща приемливи разходи за материални и нематериални активи, съчетани в едно икономически неделимо цяло, когато приемливите разходи превишават левовата равностойност на 50 млн. евро, определена по официалния валутен курс на лева към еврото. В същия текст се отбелязва, че първоначалната инвестиция, свързана с голям инвестиционен проект, трябва да се осъществи за период 3 години. Забранява се разделянето на голям инвестиционен проект на подпроекти или етапи, ако това ще доведе до заобикаляне на разпоредбите на закона. Под “приемливи разходи за материални активи” се разбира земя, сгради, машини и съоръжения/оборудване, като в първоначалната инвестиция се включват и придобитите по договор за финансов лизинг машини и съоръжения/оборудване, когато е налице задължение за закупуване на актива след изтичане срока на договора (арг. от §1, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО). “Приемливи разходи за нематириални активи” са активи, получени в резултат на технологичен трансфер, реализиран чрез придобиване на права върху патенти, лицензии, ноу-хау или непатентовани технически знания (§1, т. 47 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО).

3. 
   ) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за
   

Съгласно ЗКПО, корпоративният данък може да се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.

Това е допустимо, когато са изпълнени едновременно следните условия:

• 
  преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената по-горе дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването;
  
• 
  активите (нови сгради и нова земеделска техника) са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;
  
• 
  дейността трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване, като това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации;
  
• 
  преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на посочените по-горе активи;
  
• 
  тези активи не заместват съществуващи активи;
  
• 
  за активите земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи:
  
  • 
    помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
    
  • 
    минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (OB, L 337/35 от 21 декември 2007 г.);
    
  • 
    финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;
    
  • 
    всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.
    

4. 
   ) Данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната
   

• 
  данъчно задълженото лице извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период;
  
• 
  изпълнени са условията по:
  

• 
  член 188 от ЗКПО - в случаите на минимална помощ, или
  
• 
  член 189 от ЗКПО - в случаите на държавна помощ за регионално развитие.
  

Когато в резултат на увеличената трудова заетост общината отпадне от обхвата на общините по чл. 183 от ЗКПО, лицето, придобило право на преотстъпване на корпоративен данък, запазва това право през следващите 5 последователни години, считано от годината, през която районът отпадне от списъка, при спазване на останалите условия за преотстъпване.

Когато данъчно задължено лице е отговаряло на условията по чл. 184, т. 1 от ЗКПО (извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период) в предходната година преди общината да отпадне от обхвата на общините по чл. 183 от ЗКПО, но не е осъществявало производствена дейност през този период поради извършването на подготвителни работи и производствената дейност започне през следваща година, правото на преотстъпване на данъка възниква от годината на започване на производствената дейност и се запазва през следващите 4 последователни години при спазване на останалите условия за преотстъпване.

Следва да се обърне внимание на ограниченията, които законодателят налага при ползването на данъчни облекчения. Съгласно чл. 190 от ЗКПО, данъчно задължено лице не може да ползва през една и съща година повече от едно данъчно облекчение по раздел ІV на глава двадесет и втора от закона¹⁵. Освен това, активите, в които е инвестиран преотстъпеният съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗКПО¹⁶ данък, се изключват от обхвата на първоначална инвестиция.

Обект на облагане с данък върху добавената стойност е:

• 
  всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
  
• 
  всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
  
• 
  всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
  
• 
  всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
  
• 
  вносът на стоки.
  

Съгласно чл. 3 от Закона за данък върху добавената стойност¹⁷ (ЗДДС) данъчно задължено е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Данъчно задължено е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство.

• 
  облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;
  
• 
  вноса на стоки на територията на страната;
  
• 
  облагаемите вътреобщностни придобивания.
  

• 
  доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
  
• 
  доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
  

• 
  от място на територията на страната до място извън територията на страната, или
  
• 
  от място извън страната до място на територията на страната, или
  
• 
  между две места на територията на страната, когато е част от превоз по посочените по-горе две хипотези.
  

• 
  от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
  
• 
  от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или
  
• 
  между две места на територията на страната, когато е част от превоз по по посочените по-горе две хипотези.
  

• 
  доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;
  
• 
  доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на:
  

• 
  плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници в открито море;
  
• 
  плавателни съдове, използвани за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море;
  
• 
  плавателни съдове, използвани за спасяване на човешки живот и имущество на море;
  
• 
  плавателни съдове с военно предназначение съгласно определението в подпозиция 89.01 на Общата митническа тарифа, напускащи страната с направление към чужди пристанища или пристани;
  
• 
  плавателни съдове, използвани за крайбрежен риболов, с изключение на зареждането им с провизии;
  

• 
  доставката на услуги по строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на плавателни съдове и въздухоплавателни средства с изключение на тези плавателни съдове, използвани за спасяване на човешки живот и имущество на море; това не се отнася за въздухоплавателни средства, с изключение на тези въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, и за плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
  
• 
  отдаването под наем на:
  

• 
  плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море; това не се отнася за плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
  
• 
  въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;
  

• 
  обработката на:
  

• 
  плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море, с изключение на плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
  
• 
  въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;
  

• 
  доставката на услуги, свързани с транспортната обработка на пътници или стоки, включително на транспортни контейнери, превозвани със:
  

• 
  плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море, с изключение на плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
  
• 
  въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, или подвижен железопътен състав, когато услугите са оказани във връзка с международен транспорт;
  

• 
  доставката на плавателни съдове и въздухоплавателни средства с изключение на тези за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
  
• 
  доставката на услуги, за които се събират такси по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, предоставяни от летищен оператор-концесионер във връзка с въздухоплавателни средства в международен рейс, включително в Европейския съюз;
  
• 
  доставката на услуги по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване, оказвани на плавателни съдове; това не се отнася за плавателни съдове, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
  
• 
  доставката на услуги по спасяване на човешки живот и имущество на море;
  
• 
  доставката на услуги за управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставени на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове (в сила от 01.01.2012 г.).
  

Облагаема доставка с нулева ставка е и доставката на услуги по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане, укрепване на стока и/или митническо оформяне, когато те са оказани във връзка с доставката на стоки, облагаема с нулева ставка по посочения по-горе текст, с изключение на освободените по смисъла на закона.

• 
  стоките са придобити или внесени за целите на извършване на такава работа на територията на Европейския съюз;
  
• 
  след извършване на работата стоките са изпратени или транспортирани до трета страна или територия от или за сметка на доставчика или получателя;
  
• 
  получателят на услугите не е установен на територията на страната.
  

• 
  извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения;
  
• 
  доставката на човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки и кърма;
  
• 
  доставката на протези, както и услугите по предоставянето им на хора с увреждания, когато доставките са част от здравните услуги, посочени в първата хипотеза;
  
• 
  доставката на имплантируеми медицински изделия, задвижвани с енергия, генерирана в човешкото тяло, или от земното притегляне, както и активно имплантируеми медицински изделия, когато доставката им е част от здравните услуги, посочени в първата хипотеза;
  
• 
  доставката на зъбни протези от зъболекари или зъботехници;
  
• 
  извършването на транспортни услуги за болни или ранени лица със специално предназначени превозни средства и от надлежно оправомощени органи;
  
• 
  доставката на стоки и услуги в рамките на хуманитарната дейност, извършвани от Българския Червен кръст и други юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, вписани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност.
  

• 
  извършването на социални услуги по Закона за социално подпомагане;
  
• 
  доставката на социални помощи по реда на Закона за социално подпомагане;
  
• 
  задължителното и доброволното социално, пенсионно и здравно осигуряване, извършвано при условията и по реда на специален закон, включително посредническите услуги, пряко свързани с това.
  

• 
  предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, обучението за придобиване на ключови компетентности, предоставяни от:
  

• 
  детски градини, училища или обслужващите ги звена по Закона за народната просвета, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение, доставчици на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветни или научни институции;
  
• 
  висши училища по Закона за висшето образование;
  

• 
  предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по предишната хипотеза;
  
• 
  доставката на учебници и учебни помагала, одобрени от министъра на образованието, младежта и науката или от министъра на културата в съответствие с утвърдените задължителни учебно-образователни програми и учебни планове, когато стоките са доставени от организациите по чл. 41, т. 1, буква “а” от ЗДДС¹⁸, както и доставката на учебници и учебни помагала, когато стоките са доставени от организациите по чл. 41, т. 1, буква “б” от ЗДДС¹⁹;
  
• 
  услугата, пряко свързана със спорта или физическото възпитание, предоставяна от спортни организации по Закона за физическото възпитание и спорта, които са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като организации, определени за извършване на общественополезна дейност.
  

• 
  продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата за:
  

• 
  циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли;
  
• 
  музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;
  
• 
  зоологически и ботанически градини;
  
• 
  архитектурни, исторически, археологически, етнографски и музейни резервати и комплекси;
  

• 
  дейността на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, за която получават плащане от републиканския бюджет.
  

• 
  доставката на стоки и извършването на услуги от организациите по чл. 39²⁰, 40²¹, 41²² и 42²³ от ЗДДС, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност;
  
• 
  доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели;
  
• 
  доставката на стоки и предоставянето на услуги от организациите, посочени във втората хипотеза в полза на членовете им срещу членски внос, определен в съответствие с правилата на тези организации;
  
• 
  предоставянето от самостоятелни групи лица, чиито дейности са освободени или не са облагаеми с данък, на услуги на членовете им, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато групите изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи.
  

Освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.

• 
  прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови;
  
• 
  прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността й;
  
• 
  прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем от къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери, паркингови площи и други подобни;
  
• 
  прехвърлянето на право на собственост на прилежащи терени към нови сгради, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тези терени.
  

• 
  договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг;
  
• 
  договарянето на гаранции и сделки с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания, както и управлението на гаранции от кредитора;
  
• 
  сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове;
  
• 
  сделката, включително договарянето, свързана с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност;
  
• 
  сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член;
  
• 
  управлението на дейността на колективни инвестиционни схеми, инвестиционни дружества от затворен тип и пенсионни фондове и предоставянето на инвестиционни консултации по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, и Закона за пазарите на финансови инструменти;
  
• 
  сделката, включително договарянето, свързана с финансови фючърси и опции.
  

• 
  застрахователи и презастрахователи;
  
• 
  застрахователни брокери и застрахователни агенти.
  

• 
  доставката на пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенска марка;
  
• 
  извършването на универсални пощенски услуги при условията и по реда на Закона за пощенските услуги.
  

В този случай, освободена е доставката на стоки или услуги:

• 
  които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
  
• 
  при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 от ЗДДС.
  

Вносителят упражнява това свое право, като:

1. декларира в подадения митнически документ за внос, че ще ползва този режим;

2. декларира, че към момента на осъществяване на вноса е регистрирано по този закон лице и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

Когато вносителят е упражнил посоченото по-горе свое право, митническите органи допускат вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.

Вносителят начислява данъка по реда на чл. 57, ал. 3 от ЗДДС²⁶, като за начисления данък вносителят има право на данъчен кредит при условията на чл. 69²⁷ и 73²⁸ от закона.

• 
  реализира инвестиционен проект, одобрен от министъра на финансите;
  
• 
  регистрирано е по ЗДДС;
  
• 
  няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите;
  
• 
  налице са условията за предоставяне на минимална помощ съгласно Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ.
  

Инвестиционният проект се одобрява от министъра на финансите, когато са налице едновременно следните обстоятелства:

• 
  срокът на изпълнение на проекта е до две години;
  
• 
  размерът на инвестициите е над 10 млн. лв. за период, не по-дълъг от две години;
  
• 
  създават се повече от 50 нови работни места;
  
• 
  лицето има възможности за финансиране на проекта, както и за изграждане и поддържане на обекти, осигуряващи изпълнението му, като:
  

• 
  договори за кредити и търговски заеми;
  
• 
  договори за финансов лизинг;
  
• 
  банкови и други гаранции;
  
• 
  писма за поемане на задължение за финансиране на проекта от собствениците на капитала;
  
• 
  собствени средства;
  
• 
  прогнозните входящи парични потоци са достоверни, съответстват на пазарните условия и са достатъчни за покриването на инвестиционните и текущите разходи по проекта.
  

Разрешението се издава за срок до две години въз основа на писмено искане, към което се прилагат документите, посочени в закона.

Министърът на финансите издава разрешение в едномесечен срок от постъпване на искането, ако са налице законовите изисквания за това. Когато съгласно Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му се изисква уведомяване на Европейската комисия, разрешението се издава в едномесечен срок от датата на решението на Европейската комисия, с което се разрешава предоставянето на помощта. Разрешение по не се издава, когато с получаването на минимална помощ по реда на този член се надхвърля максимално допустимият интензитет на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна помощ. В разрешението задължително се посочва размерът на минималната помощ за одобрения инвестиционен проект.
Издаването или отказът за издаване на разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите. В срок 6 месеца след издаването му се допуска издаването на ново разрешение за стоки, които ще бъдат допълнително внесени или придобити в изпълнение на одобрения вече инвестиционен проект. Корекции в издадено разрешение не се допускат.
4.) Данъчен кредит и право на приспадане на данъчен кредит съгласно Глава седма от ЗДДС
По смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за:

• 
  получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;
  
• 
  извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;
  
• 
  осъществен от него внос;
  
• 
  изискуемия от него данък като платец по глава осма³¹ от ЗДДС.
  

Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

• 
  данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;
  
• 
  начисления данък при внос на стоки по чл. 56³² и 57³³ от ЗДДС;
  
• 
  изискуемия от него данък като платец по глава осма³⁴ от ЗДДС.
  

• 
  доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната;
  
• 
  доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47, когато получателят на услугите е установен извън Европейския съюз или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28 от ЗДДС³⁵.
  

Законодателят е предвидил и някои ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит³⁶.

Както вече беше посочено, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗНИ инвестициите се насърчават и по реда на Закона за насърчаване на заетостта, ако отговарят на предвидените в него условия.

• 
  насърчаването и запазването на заетостта;
  
• 
  професионалното ориентиране и обучението на възрастни;
  
• 
  посредничеството по информиране и наемане на работа в Република България и в други държави на български граждани, граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
  
• 
  посредничеството по информиране и наемане на работа на чужденци в Република България;
  
• 
  регулирането на достъпа до пазара на труда на чужденци - граждани на трети държави.
  

При осъществяване на правата и задълженията по ЗНЗ категорично не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и наличие на психически и физически увреждания.

В чл. 5 от същия правилник е разписано, че органите, които осъществяват държавната политика по насърчаване на заетостта по региони, са:

• 
  областният управител и кметът на общината;
  
• 
  постоянните и временните комисии по заетостта към областните съвети за развитие;
  
• 
  дирекциите "Регионална служба по заетостта";
  
• 
  дирекциите "Бюро по труда";
  
• 
  съветите за сътрудничество.
  

Съгласно чл. 9 от ЗНЗ, държавната политика по заетостта и обучението на възрастни по региони се осъществява от областните администрации, органите на местно самоуправление съвместно с териториалните поделения на Агенцията по заетостта, териториалните поделения на министерства, организации и социалните партньори.

По решение на регионалните съвети за развитие и с решение на областните съвети за развитие се създават постоянни или временни комисии по заетостта.

В Комисията по заетост при областния съвет за развитие се включват представители на:

• 
  областната администрация и на общините на територията на областта;
  
• 
  териториалните поделения на Агенцията по заетостта;
  
• 
  министерствата и други държавни институции;
  
• 
  областните структури на представителните организации на работодателите и представителните организации на работниците и служителите;
  
• 
  отраслови и браншови организации;
  
• 
  юридически лица с нестопанска цел в региона, чиято дейност е свързана с проблемите на заетостта и обучението за придобиване на професионална квалификация;
  
• 
  регионалните дирекции за социално подпомагане;
  
• 
  други териториални структури.
  

По своята същност комисията по заетостта към областния съвет за развитие е постоянно действащ орган, който подпомага областния управител при определяне, организиране и контролиране провеждането на държавната политика по насърчаване на заетостта и обучението на възрастни на регионално равнище.

Правомощията на Комисията са следните:

• 
  определя приоритетите на регионалната политика по насърчаване на заетостта и отговаря за разработването на регионални програми за заетост и/или обучение на възрастни в съответствие с приоритетите на областната стратегия за развитие и на регионалните, областните и общинските планове за развитие, както и с приоритетите на националните стратегически документи и Националния план за действие по заетостта;
  
• 
  обсъжда проекти на регионални програми за заетост и/или обучение на възрастни в срок до един месец от представянето им и ги внася за утвърждаване и финансиране от министъра на труда и социалната политика;
  
• 
  осигурява условия за провеждане на регионалната политика по насърчаване на заетостта;
  
• 
  извършва наблюдение и контрол на изразходваните средства за активна политика.
  

Съгласно чл. 8 от ППЗНЗ, Съветът за сътрудничество е към дирекция “Бюро по труда” и задължително включва представител на общината. Дейността си осъществява в съответствие с приет от самия него правилник, който при необходимосто може да изменя и допълва.

Притежава следните правомощия:

• 
  извършва контрол и наблюдение на програмите, проектите и мерките за обучение и заетост, както и на обучението на възрастни;
  
• 
  следи за спазване на процедурата за подбор на работодатели при ползване на насърчителните мерки за заетост и обучение;
  
• 
  обсъжда програми и проекти с регионално значение, които предлага на Комисията по заетост за включване в Националния план за действие по заетостта.
  

С Националния план за действие по заетостта се определят действията за реализация на държавната политика за насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионално ориентиране, обучение на възрастни, средствата по чл. 30а, ал. 1 от ЗНЗ³⁹ и техният размер.

Редът и механизмът за разработване на Националния план за действие по заетостта се определят от министъра на труда и социалната политика след консултации и в сътрудничество с представителните организации на работодателите и на работниците и служителите.

Ежегодно органите по заетостта и социалните партньори представят на министъра на труда и социалната политика проекти, свързани с приоритетите на политиката по насърчаване на заетостта, които да бъдат включени в Националния план.

От своя страна министърът на труда и социалната политика изготвя проект на Национален план за действие по заетостта, включващ и представените проекти. Проектът се обсъждат последователно от Националния съвет за насърчаване на заетостта и Националният съвет за тристранно сътрудничество, които дават становище по него. Следва Министърът на труда и социалната политика да внесе проекта за приемане от Министерския съвет, като това свое задължение той трябва да изпълни до един месец от обнародването в "Държавен вестник" на постановлението на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет за съответната година.

Ежегодно министърът на труда и социалната политика определя приоритетите, програмите и мерките, които се финансират от държавния бюджет и се включват в Националния план за действие по заетостта. В съответствие с процедурата за разработване проекта на бюджет на Република България за съответната година той ежегодно уведомява министерствата, Агенцията по заетостта и комисиите по заетостта към областните съвети за развитие за възможността да предлагат мерки и програми за финансиране.

Законът поставя условие предложенията, направени от комисиите по заетостта към областните съвети за развитие, да бъдат гарантирани финансово в частта, която не е предвидена в бюджета на Министерството на труда и социалната политика.

Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта ежегодно изготвя и представя на министъра на труда и социалната политика проект на бюджет, който включва средствата за издръжка на Агенцията и за финансиране на мерки и програми за заетост и обучение на възрастни.

Съгласно чл. 14 от ЗНЗ ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България се осигуряват средства за финансиране на мерки и програми по активната политика по заетостта, приети от Министерския съвет. Финансирането се осъществява на основание на одобрени заявки от Министерството на труда и социалната политика при условията и по реда, определени с ППЗНЗ.

• 
  програми и мерки за обучение на възрастни и за професионално ориентиране;
  
• 
  програми и мерки за запазване и за насърчаване на заетостта;
  
• 
  програми и мерки за насърчаване на безработните към самостоятелна заетост;
  
• 
  защита на вътрешния пазар на труда и за изпълнение на международни договори за обмен на работна сила, по които страна е Република България;
  
• 
  разработването на национални, браншови и регионални програми за заетост и обучение на възрастни;
  
• 
  реализация на проекти за социална интеграция на групи в неравностойно положение на пазара на труда;
  
• 
  рекламно-информационната и издателската дейност, свързани със заетостта, безработицата и обучението на възрастни;
  
• 
  изследване и прогнозиране на пазара на труда, както и за набирането, обработката и разпространението на информация за пазара на труда и оценка на ефекта от прилагането на мерките и програмите на активната политика;
  
• 
  финансиране дейността на центрове за професионално обучение, създадени с акт на Министерския съвет;
  
• 
  разходи за транспорт, квартира, стипендии и групова рискова застраховка за времето на обучението на безработни лица;
  
• 
  възнаграждения на външни експерти за участие в комисии за провеждане на изпити за придобиване на професионална квалификация;
  
• 
  финансиране на дейностите, свързани с организиране на избора и оценката на лицензирани центрове за професионално ориентиране, както и на институциите за провеждане на обучение за придобиване на професионална квалификация, организирано и финансирано от Агенция по заетостта, в т.ч. възнаграждения, пътни и квартирни разходи на оценителите, обяви;
  
• 
  финансиране на обучение на обучаващи, разработване и отпечатване на помагала и други материали за обучение;
  
• 
  други разходи за запазване и/или увеличаване на заетостта, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет;
  
• 
  разходи по заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетни оси 1 “Насърчаване на икономическата активност и развитие на пазар на труда, насърчаващ включването” и 2 “Повишаване на производителността и адаптивността на заетите” на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, когато тези разходи са верифицирани от Управляващия орган, платени са и са допустими по ЗНЗ.
  

За покриване на извършените от Агенцията по заетостта разходи, посочени в чл. 16, т. 15 от ЗНЗ⁴⁰ , могат да се използват средства от резерва за програми и мерки за заетост и обучение, предвиден в Националния план за действие по заетостта за съответната година.

Тези средства могат да се използват само за покриване на преки допустими разходи по смисъла на Постановление № 180 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд, за финансовата рамка 2007 - 2013 г., когато тези разходи са верифицирани от Управляващия орган и не са сертифицирани от Сертифициращия орган или от Европейската комисия или за тях е наложена финансова корекция от страна на компетентен орган.

Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта внася до министъра на труда и социалната политика мотивиран доклад с предложение за отпускане на средства за покриване на посочените по-горе разходи.

Министърът на труда и социалната политика издава заповед за отпускане на средствата след съгласуване с Националния съвет за насърчаване на заетостта.
Друг важен въпрос, на който следва да се обърне внимание е въпросът, свързан с програмите за заетост и обучение.

Националните програми за заетост и/или обучение се разработват от министъра на труда и социалната политика и изпълнителния директор на Агенцията по заетостта съвместно с представители на други заинтересувани организации и социалните партньори и се утвърждават от министъра на труда и социалната политика след обсъждане в Националния съвет за насърчаване на заетостта.

Утвърдените програми се предлагат за финансиране и включване в Националния план за действие по заетостта и в плана за действие на Агенцията по заетостта.

Проектите на регионални и браншови програми се разработват по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, и се внасят в Министерството на труда и социалната политика след писмена покана от министъра на труда и социалната политика до органите по чл. 31, ал. 3, т. 2 и 3 от ЗНЗ.

Проектите на програми на институциите и организациите по чл. 31, ал. 1 от ЗНЗ се разработват по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, и се внасят в Министерството на труда и социалната политика след писмена покана до тях от министъра на труда и социалната политика.

От своя страна, министърът на труда и социалната политика издава заповед за състава на комисията за оценка и подбор на програми/проекти в съответствие с решението на Националния съвет за насърчаване на заетостта.

Правомощията на комисията са следните:

• 
  допуска до оценка проектите на програми, внесени в срок и разработени в съответствие с образеца, утвърден от министъра на труда и социалната политика;
  
• 
  разглежда и оценява допуснатите проекти в съответствие с критериите, утвърдени от министъра на труда и социалната политика, след съгласуване с Националния съвет за насърчаване на заетостта;
  
• 
  класира проектите въз основа на резултатите от оценяването;
  
• 
  определя проектите, одобрени за финансиране, както и параметрите и размера на средствата за реализиране на съответния проект.
  

Тези програми се осъществяват в три модула:

• 
  “Ограмотяване” - чрез курсове за ограмотяване с продължителност до 5 месеца по утвърдени от министъра на образованието и науката учебни програми;
  
• 
  “Професионална квалификация” - чрез обучение за придобиване на професионална квалификация;
  
• 
  “Заетост” - чрез форми на несубсидирана заетост, субсидирана заетост и/или насочване към самостоятелна стопанска дейност; областните и/или общинските администрации, разработили програмата, на основание на договор с конкретното поделение на Агенцията по заетостта осигуряват и несубсидирана заетост и/или насочване към самостоятелна стопанска дейност на участниците в програмата.
  

До края на септември на текущата година министерствата, Агенцията по заетостта и комисиите по заетостта представят на министъра на труда и социалната политика предложения за включване в Националния план за действие по заетостта за следващата година на програми и мерки за активна политика.

Разпределянето на средствата за реализирането на националните програми и мерките по региони се извършва от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта въз основа на предложенията на дирекциите "Регионална служба по заетостта" и оценката им по критериите, утвърдени от министъра на труда и социалната политика в съответствие с приоритетите на правителството и на политиката по насърчаване на заетостта.