Според предназначението си посочените по-горе средства се разпределят, както следва

• 
  по чл. 30а, ал. 1, т. 1 - 6 - на работодателя, наел безработно лице, лице, придобило право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, или лице, придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, насочено от поделение на Агенцията по заетостта;
  
• 
  по чл. 30а, ал. 1, т. 7 - на обучаващата институция и на работодателя, провеждащи обучението, както и на лицата по чл. 49 от ЗНЗ;
  
• 
  по чл. 30а, ал. 1, т. 8 и 9 - на безработни лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта;
  
• 
  по чл. 30а, ал. 1, т. 10 - на лица с увреждания, получили кредити по гаранционни схеми на Министерството на труда и социалната политика;
  
• 
  по чл. 30а, ал. 1, т. 11 - на безработни лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта, които са получили парична сума по чл. 47, ал. 1, чл. 49, ал. 1 от ЗНЗ;
  
• 
  по чл. 30а, ал. 1, т. 12 - на безработни лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта с право на парично обезщетение, които са получили еднократна парична сума по реда на чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ;
  
• 
  по чл. 30а, ал. 1, т. 13 - на лицата, които са получили еднократна парична сума по чл. 47, ал. 1 и съгласно чл. 47, ал. 4 осигуряват заетост по одобрения проект на друг безработен член от семейството без право на парично обезщетение;
  
• 
  по чл. 30а, ал. 1, т. 16 - на безработни лица след одобряване на бизнес проект от поделенията на Агенцията по заетостта;
  
• 
  по чл. 30а, ал. 1, т. 17 - на лица по чл. 42а, ал. 1;
  
• 
  по чл. 30а, ал. 1, т. 18 - на работодатели, които осигуряват ежедневен организиран транспорт за пътувания до работното място и обратно на наети работници и служители, живеещи извън границите на населеното място по месторабота;
  
• 
  по чл. 30а, ал. 1, т. 19 - на работодател, ползващ насърчителната мярка по чл. 55г, ал. 1 от ЗНЗ;
  
• 
  по чл. 30а, ал. 1, т. 20 - на лицензираната институция, осъществяваща професионално ориентиране;
  
• 
  по чл. 30а, ал. 1, т. 21 - на лицата по чл. 49, ал. 1 от ЗНЗ;
  
• 
  по чл. 30а, ал. 1, т. 22 - на застрахователни институции, лицензирани от Комисията за финансов надзор при условията и по реда на Кодекса за застраховането и актовете по прилагането му.
  

Съгласно чл. 17 от ППЗНЗ, работодателите могат да подават заявки за потребностите от работна сила с описание на характера на работата и посочени образователни и квалификационни изисквания към кандидата и начина за извършване на подбор; заявки за обучение и/или подпомагане териториалната мобилност на наетия персонал. Заявките се регистрират в дирекцията "Бюро по труда" и се въвеждат в автоматизирана информационна система. Образците на заявките се утвърждават от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

Когато в заявките работодателят поставя условия, противоречащи на закона или съдържащи изисквания към кандидатите, несъответстващи на характера на работата, директорът на дирекция “Бюро по труда” с писмено решение отказва да извършва посреднически услуги за наемане на работна сила.
Обобщение:

• 
  Работодател, наел безработно лице, лице, придобило право на
  

• 
  трудови възнаграждения;
  
• 
  допълнителни възнаграждения по минимални размери, установени в Кодекса на труда и в нормативните актове по прилагането му;
  
• 
  възнаграждения за основен платен годишен отпуск по чл. 155 или 319 от Кодекса на труда;
  
• 
  дължими вноски за сметка на работодателя за фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест", фонд "Общо заболяване и майчинство" върху полученото, включително начисленото и неизплатено, брутно трудово възнаграждение или неначисленото брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението по т. 3 и 6, съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, както и за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Националната здравноосигурителна каса;
  
• 
  дължими вноски за сметка на работодателя за фонд "Безработица" върху полученото, включително начисленото и неизплатено, брутно трудово възнаграждение или неначисленото брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението по т. 3 и 6, съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване;
  
• 
  възнаграждения по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване;
  

• 
  Работодател, провеждащ обучение на възрастни има право да му
  

• 
  Работодател, който осигурява ежедневен организиран транспорт за
  

• 
  Работодател, ползващ насърчителната мярка по чл. 55г, ал. 1 от
  

Посочените средства и размерът им по отделните програми и мерки за насърчаване на заетостта се определят ежегодно с Националния план за действие по заетостта.

• 
  безработното лице;
  
• 
  работодателя;
  
• 
  обучаващата институция;
  
• 
  лице по чл. 42а, ал. 1 от ЗНЗ;
  
• 
  Министерството на правосъдието чрез Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и/или нейните териториални звена;
  
• 
  лицензираната институция, осъществяваща професионално ориентиране.
  

В договора задължително се посочват:

• 
  видът на програмата или мярката за насърчаване на заетостта;
  
• 
  срокът на действие на договора;
  
• 
  предназначението и размерът на предоставените средства;
  
• 
  отговорността на страните при неизпълнение на договора.
  

• 
  за националните програми - Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта;
  
• 
  за браншовите програми - съответните отраслови министерства (структури) съвместно с отраслови синдикални организации, браншови камари, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта;
  
• 
  за регионалните програми - комисиите по заетостта към областните съвети за развитие.
  

Регионалните програми за заетост и обучение на възрастни се предлагат от областните и общинските администрации, социални партньори и други юридически лица и се одобряват от комисията по заетостта. Те включват нови инициативи и дейности за увеличаване на заетостта съобразно приоритетите, както и програми за заетост и обучение на лицата, освободени от работа в резултат от масови уволнения.

2. 
   Възможности за стимулиране на инвестициите в община Перник с оглед предстоящи законодателни промени в областта на публично-частното партньорство
   

През последните години явлението публично-частно партньорство (ПЧП) се разви в много области. Националната и международната практика показва, че публично частното партньорство е един от успешните финансови инструменти за осигуряване на инвестиции в публичната инфраструктура, когато държавния и общинските бюджети не разполагат с необходимия ресурс и искат да осигурят по добра стойност на вложените публични средства. Основната особеност на това сътрудничество, което обикновено има дълготраен характер, е ролята на частния партньор, който участва в различни етапи на съответния проект (планиране, изпълнение и експлоатация), поема рискове, които обикновено публичният сектор понася, и често допринася за финансирането на проекта. Съгласно правото на Общността публичните власти имат свободата да извършват сами стопанска дейност или да я възлагат на трети страни, например дружества със смесен капитал, организирани под формата на ПЧП. Ако публичните органи обаче решат да включат трети страни в стопанските дейности при условия, които могат да бъдат определени като обществени поръчки или концесионни сделки, разпоредбите на правото на Общността в тази област трябва да бъдат спазени.⁴¹

1. 
   ДИРЕКТИВА 2004/17/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 31 март 2004 година относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги⁴⁵;
   
2. 
   ДИРЕКТИВА 2004/18/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки;
   
3. 
   Договор за ЕО⁴⁶;
   
4. 
   Зелена книга за публично – частните партньорства и правото на Общността в областта на публичните договори и концесиите от 30.04.2004г.⁴⁷;
   
5. 
   Решение на ЕВРОСТАТ за счетоводното третиране на ПЧП от 11.02.2004г.⁴⁸;
   
6. 
   Правилата на ЕС за държавна помощи и други документи;
   

ДИРЕКТИВА 2004/18/ЕО обединява съществуващите директиви за възлагане на доставки, услуги и работи⁴⁹. Главната цел на директивата е да опрости съществуващите правила и да ги направи по-съвместими със съвременните методи на възлагане на поръчки и развитието на най-добрата практика. В частност тя:

- Позволява използването на рамкови споразумения и спогодби с централните възлагащи органи;

- Предвижда увеличена прозрачност по отношение на критериите за възлагане;

- Предоставя възможност за вземане под внимание на екологични и социални фактори по време на възлагателната процедура и

- Съдържа нови клаузи за електронно възлагане на поръчки, обхващащи такива въпроси, като електронни търгове и системи за динамично пазаруване;

Нещо повече – ДИРЕКТИВА 2004/18/ЕО създава нова процедура, допускаща конкурентен диалог между договарящите органи и участниците в търга. Тази нова процедура е считана за необходима, защото понякога е трудно в началото на определени проекти да се определи прецизно какъв вид сътрудничество ще се изисква. Процедурата на конкурентния диалог позволява органите на публичната администрация да провеждат обсъждане с кандидатстващите фирми за определяне на решенията, които най-добре подхождат за нуждите на обществения сектор. След като се избере предпочитан кандидат, органите могат да поискат от него да разясни или да потвърди аспекти от своето предложение.

По подобие на ДИРЕКТИВА 2004/18/ЕО, ДИРЕКТИВА 2004/17/ЕО включва клаузи, имащи за цел да отразят съвременните практики за възлагане на поръчки, като електронни търгове и системи за динамично пазаруване.

В държавите членки на ЕС, както и в България, е въведена Директива 2004/17/ЕО и Директива 2004/18/ЕО.

Австрия, Германия, Естония, Италия, Унгария, Малта и България – прилага се нормативната рамка за обществените поръчки и концесии. Специални закони за ПЧП има в Гърция, Полша, Ирландия и Словения, а в Румъния, Франция и България се обсъждат проектозакони за ПЧП. В Германия има специални нормативни актове за ПЧП, но те не уреждат самото партньорство, а въвеждат данъчни и административни облекчения. Във Фламандската общност в Белгия действа Постановление за ПЧП.

В продължение на много години Европейската комисия преследва политика на подпомагане и насърчаване на публично- частните партньорства. През 2003 г. мотивите й бяха, че публично-частните партньорства следва да се използват за развитието на трансевропейските мрежи, затова предложи: „да се започне широка публична консултация за бързото разработване на различни форми на публично частни партньорства”⁵⁰. През 2004 г. тя издаде Зелена книга за публично – частните партньорства и правото на Общността в областта на публичните договори и концесиите, която имаше за цел да започне обширен дебат и да се установи дали е нужно ЕС да се намеси, за да се гарантира по-добър достъп на частните оператори в страните-членки до различните форми на ПЧП в рамките на законодателна сигурност и ефективна конкуренция. Зелената книга постави редица въпроси по-скоро с намерението да се разбере как работят на практика съществуващите правила и принципи, така че да се даде възможност на комисията да определи дали те са достатъчно ясни и подходящи за изискванията и особеностите на ПЧП.

Зелената книга за ПЧП и концесиите може да се сравнява с “Бялата книга за услуги от общ интерес” /СОМ/2004/ 374/, приета през май 2004 г., която е част от цялостната дискусия по това как във времена на ограничени финансови възможности може да се задоволи потребността и от конкуренция, и от надеждни услуги от общ интерес, които са обект на специфични задължения за обществени услуги.

ЕК създаде „Европейски експертен център за публично - частните партньорства, чрез който ЕК и ЕИБ „разпространяват информация и най-добри практики в полза на работните органи на европейското публичночастно партньорство и предоставят помощ чрез политики и програми в осъществяването и управлението на публично - частните партньорства за своите членове от публичния сектор”⁵¹.

През 2003 г. беше издаден „Наръчник за разработването на успешни проекти за публично- частни партньорства в държавите кандидатки”, за да могат те да спазват правилата за предоставяне на присъединителни фондове, в който се казва, че „Европейската комисия има интерес да подпомага и развива публично - частните партньорства в рамките на помощите, които предоставя”^52, а през 2004 г. беше издаден допълнителен наръчник.

- Наредба № 14 от 3 април 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка ”Придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответните територии за потенциални местни инициативни групи в селските райони” от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г., издадена от Министерството на земеделието и продоволствието, Обн. ДВ. бр.39 от 15 Април 2008г., изм. ДВ. бр.48 от 26 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.64 от 19 Август 2011г.;

Според Вътрешни правила за приложение на публично-частно партньорство, утвърдени със Заповед № 052/15.05.2006 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция за Насърчаване на Малките и Средни Предприятия (ИАНМСП) и в сила от датата на утвърждаването им, посл. изм. Заповед № РД-12-22/02.09.2010г., на изпълнителния директор на ИАНМСП, ПЧП означава „партньорство между публичния и частния сектор за изпълнението на проект или предоставянето на услуга от публичния сектор и/или от обществен интерес, при разпределяне на разходите, ползите и рисковете на сътрудничеството във взаимна изгода за двете страни^.53

Цитираните законови и подзаконови дефиниции влагат различен смисъл и различно съдържание в термина „ПЧП”, с което създават предпоставки за юридически хаос и противоречива практика. Наличието на общински наредби, предвиждащи различни форми и процедури за реализиране на ПЧП в различни български общини, в съчетание с липсата на систематизирана и уеднаквена правна рамка на национално ниво, допълнително утежняват ситуацията на правна несигурност и правят приемането на специален закон за ПЧП все по-неотложно.

Следва списък на правни актове, които използват понятието „ПЧП” в различен контекст и влагат в него различен смисъл:

- Закона за концесиите⁵⁴;

- Закона за държавната собственост⁵⁵;

- Закона за общинската собственост⁵⁶;

- Закона за обществените поръчки⁵⁷;

- Закон за подземните богатства⁵⁸;

- Закона за защита на конкуренцията⁵⁹;

- Закона за достъп до обществената информация⁶⁰;

- Закона за защита на личните данни⁶¹;

- Закона за защита на класифицираната информация⁶²;

- Закона за администрацията⁶³;

- Закона за държавния служител⁶⁴;

- Закона за местното самоуправление и местната администрация⁶⁵;

- Закона за юридическите лица с нестопанска цел⁶⁶;

- Закон за физическото възпитание и спорта⁶⁷;

- Закон за насърчаване на инвестициите^68;

- Закон за устройство на територията⁶⁹;

-Методическите указания за публично-частно партньорство на Министерството на Финансите⁷⁰;

- Методическите указания на Министерството на Финансите за подготовка и изпълнение на инвестиционни проекти⁷¹;

- Правилник за прилагане на Закона за концесиите⁷²;

- Вътрешни правила за приложение на публично - частно партньорство, Министерство на икономиката⁷³;

- Национална здравна стратегия 2008 - 2013г.⁷⁴;

- Оперативна програма „Околна среда 2007 - 2013г.”, Министерство на околната среда и водите;