Община перник проект: „Възстановяване на традиционни индустриални зони в Югоизточна Европа”



страница7/24
Дата30.09.2017
Размер4.04 Mb.
#31303
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   24

Източник: НСИ



Фигура 2.3.1. Възрастова структура на населението на община Перник

Източник: НСИ

Таблица 2.3.4. Населението по настоящ адрес, възраст и пол в община Перник към дата 21.07.2011 (ползват се само адресите, включени в избирателни секции по информация на ГРАО)


настоящ адрес-нас. място

Общо

Мъже

Жени

под 7 г.

7-13

14-17

18-59 Жени

18-62 Мъже

над 60

Жени

над 63

Мъже

С.БОГДАНОВДОЛ

472

246

226

14

17

12

92

143

114

80

С.БОСНЕК

214

111

103

2

7

1

24

53

74

53

С.ВИСКЯР

65

34

31

0

0

0

3

10

28

24

С.ВИТАНОВЦИ

300

148

152

10

14

6

49

81

86

54

С.ГОЛЕМО БУЧИНО

598

294

304

25

28

16

148

168

123

90

С.ДИВОТИНО

1864

928

936

78

89

52

473

589

353

230

С.ДРАГИЧЕВО

1973

995

978

120

99

64

507

617

338

228

С.ЗИДАРЦИ

81

46

35

0

1

0

12

21

23

24

С.КЛАДНИЦА

1071

548

523

50

51

25

260

352

198

135

С.КРАЛЕВ ДОЛ

662

328

334

28

28

10

166

223

138

69

С.ЛЕСКОВЕЦ

79

35

44

2

2

2

10

12

31

20

С.ЛЮЛИН

818

402

416

28

28

17

188

258

192

107

С.МЕЩИЦА

951

493

458

34

29

20

237

312

186

133

ГР.ПЕРНИК

82015

39329

42686

4900

4386

2922

25303

26517

11483

6504

С.ПЛАНИНИЦА

15

6

9

0

0

0

2

1

7

5

С.РАДУЙ

62

31

31

0

0

0

0

7

31

24

С.РАСНИК

442

226

216

21

15

15

95

133

94

69

С.РУДАРЦИ

1184

606

578

77

63

25

317

380

184

138

С.СЕЛИЩЕН ДОЛ

130

58

72

6

5

0

21

25

46

27

С.СТУДЕНА

1734

839

895

68

85

55

419

519

370

218

ГР.БАТАНОВЦИ

2244

1081

1163

116

115

64

622

709

402

216

С.ЧУЙПЕТЛОВО

34

21

13

0

0

0

0

6

13

15

С.ЧЕРНА ГОРА

334

163

171

8

14

12

68

104

89

39

С.ЯРДЖИЛОВЦИ

1106

539

567

49

45

34

267

318

239

154

Общо

98448

47507

50941

5636

5121

3352

29283

31558

14842

8656


































































Източник: ГРАО, http://www.grao.bg/tna/naselenie_21-06-2011.html

През последните няколко години в община Перник са реализирани редица важни инфраструктурни и социални проекти, които освен чисто икономически ефекти, имат голямо значение и за подобряване облика и средата за живот в общината. Привлечени са много нови инвестиции, изградени са модерни търговски обекти от големите търговски вериги „ Лидл”, "Билла", "Кауфланд", "Т-маркет”, "Технополис", "Технокомерт", „Фантастико”, Европа”. Тези инвестиции имат положителна роля за повишаването на жизнено равнище на населението и имиджа на общината като цяло. В някои от последните години се отбелязва ръст на раждаемостта и броя на децата в общината, което е показател за дългосрочните намерения на населението и дори наложи откриването на нови детски градини в град Перник.

През октомври 20063 г. равнището на безработица в България е рекордно ниско – 11.53%, сочат данни, изнесени от Министерството на труда и социалната политика. Това е най-ниското равнище на безработица у нас през последните пет и половина години насам. Под средното равнище на безработица за страната се отчита в областите София - град (3,16%), Габрово (6.62%), Бургас (6.63%), Варна (7.90%), Благоевград (8.97%), Пловдив (9.90%), Стара Загора (10.07%), Перник (10.80%) и Кърджали (11.48%). Според МТСП областите с най-ниска безработица могат да се сравняват със страните от ЕС, където средното ниво на безработица за април 2005 г. по данни на Евростат е 8.9%.

Общото състояние на икономиката и темповете на икономически растеж в община Перник рефлектират върху равнището и динамиката на безработицата.

Извършените структурни промени в икономиката на общината и настъпилото икономическо оживление оказват позитивно въздействие върху пазара на труда. В годините след 2000 г. процесите на активизиране на икономиката се осъществяват бавно, но се наблюдават положителни икономически резултати като повишаване на активността и подобряване реализацията на продукцията от частния сектор. Нарастването на заетостта в частния сектор постепенно смекчава дисбаланса между търсенето и предлагането на работна сила.

Пазарът на труда в Пернишка област продължава да се влияе от промените в демографските характеристики и икономическите условия, а така също и от целенасочената социална политика на правителството и икономическата активност на населението.

През периода 2000 – 2010 г. се наблюдава запазване на заетостта в условията на продължаващи негативни тенденции на трудовия пазар, където предлагането на работна ръка превишава търсенето; съществува несъответствие между квалификацията на работниците и потребностите на преструктуриращата се икономика; ролята на работодателите продължава да бъде определяща при избора на работна сила поради съществуващото свръх предлагане



Свитият пазар на труда и ограничените възможности за избор засилват различията между отделните групи на пазара на труда при достъпа им за заетост: мъже и жени, млади и по-възрастни, образовани и по-ниско образовани, живеещи в града и в селата.
Таблица 2.3.5. Основни демографски и социално-икономически показатели за област Перник


област: ПЕРНИК

Показатели

Години

2004

2005

2006

2007

2008

2009

1

Население към 31.12. - общо (брой)

142 251

140 981

139 677

138 773

137 449

136 249

2

Население към 31.12. - мъже (брой)

69 159

68 345

67 522

67 011

66 302

65 690

3

Население към 31.12. - жени (брой)

73 092

72 636

72 155

71 762

71 147

70 559

4

Коефициент на естествен прираст на населението (на 1 000 души от населението)

-10.5

-9.3

-10.3

-9.7

-9.4

-8.7

5

Коефициент на детска смъртност (на 1 000 живородени деца)

7.6

7.7

6.2

13.4

10.0

9.3

6

Коефициент на смъртност - общо (на 100 000 души от населението)

1 694.4

1 667.9

1 715.3

1 721.7

1 737.7

1 739.1

7

Коефициент на смъртност - мъже (на 100 000 души от населението)

1 906.0

1 902.5

2 002.0

1 959.4

1 959.3

1 959.2

8

Коефициент на смъртност - жени (на 100 000 души от населението)

1 493.8

1 446.5

1 446.2

1 499.5

1 531.0

1 534.2

9

Среден списъчен брой на наети лица по трудово и служебно правоотношение (брой)

33 688

32 189

31 799

31 650

32 732

30 705

10

Средна годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение (лв.)

3 265

3 440

3 740

4 447

5 511

5 710

11

Коефициент на икономическа активност - 15 - 64 навършени години (%)

59.9

61.0

62.5

64.8

66.9

65.8

12

Коефициент на заетост - 15 - 64 навършени години (%)

54.6

56.4

56.9

59.3

63.5

62.4

13

Коефициент на безработица (%) 2/

8.7

7.5

8.9

8.5

5.1

5.3

14

Регистрирани в бюрата по труда безработни лица към 31.12. (брой)

7 720

6 333

4 744

3 873

3 667

5 741

15

Относителен дял на населениeто на възраст между 25 и 64 навършени години с висше образование (%)

15.9

15.5

15.1

16.5

17.0

16.8

16

Относителен дял на населението на възраст между 25 и 64 навършени години със средно образование (%)

59.0

64.0

66.3

66.5

67.4

69.3

17

Относителен дял на населението на възраст между 25 и 64 навършени години с основно и по-ниско образование (%)

25.1

20.5

18.6

17.0

15.6

13.9

18

Болнични заведения към 31.12. (брой)

6

6

6

6

6

7

19

Легла в болничните завения към 31.12. (брой)

635

625

585

615

587

602

20

Лекари в лечебните и здравните заведения на 10 000 души от населението (брой)

31.0

29.1

28.9

29.1

26.7

27.3

21

Относителен дял на предприятията с до 9 заети лица в общия брой предприятия за областта (%) *

90.03

90.10

89.67

90.20

90.07

90.87

22

Относителен дял на предприятията с 10-19 заети лица в общия брой предприятия за областта (%) *

5.15

5.00

5.00

4.69

4.75

4.38

23

Относителен дял на предприятията с 20-49 заети лица в общия брой предприятия за областта (%) *

2.98

3.01

3.20

3.09

3.06

2.99

24

Относителен дял на предприятията с 50-249 заети лица в общия брой предприятия за областта (%) *

1.50

1.57

1.85

1.69

1.82

1.48

25

Относителен дял на предприятията с повече от 250 заети лица в общия брой предприятия за областта (%) *

0.35

0.32

0.28

0.34

0.30

0.28

26

Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет (%)

4.4

-

13.0

15.4

13.4

22.5

27

Относителен дял на лицата на възраст между 16 и 74 години, използвали интернет през последните 12 месеца (%)

8.4

-

17.2

30.0

30.8

42.4

Източник: НСИ, http://www.nsi.bg/regstatbg.php?RST=24



Таблица 2.3.6. Жилища по броя на стаите към 31.12. 2010 г. в Югозападен район


Области


Общо

Жилища по броя на стаите

едно-стайни

дву-стайни

три-стайни

четири-стайни

пет-стайни

шест-стайни

Общо за страната

3804081

443990

1271710

1216891

562820

184893

123777

в градовете

2432627

334535

920636

766724

291105

71590

48037

в селата

1371454

109455

351074

450167

271715

113303

75740

Югозападен район

1039167

159480

390638

318025

107630

37935

25459

в градовете

742695

121849

294763

236860

62236

16436

10551

в селата

296472

37631

95875

81165

45394

21499

14908

Благоевград

132988

14988

38622

39674

21393

10627

7684

в градовете

74240

9175

23223

24608

11329

3720

2185

в селата

58748

5813

15399

15066

10064

6907

5499

Кюстендил

90290

11898

31974

27991

11443

4073

2911

в градовете

45329

6098

16661

14972

5074

1431

1093

в селата

44961

5800

15313

13019

6369

2642

1818

Перник

98904

14019

39737

26982

10834

4681

2651

в градовете

51327

8379

22877

13745

3607

1671

1048

в селата

47577

5640

16860

13237

7227

3010

1603

София

180356

24477

62551

50414

25832

10612

6470

в градовете

69688

9695

25119

19732

9217

3704

2221

в селата

110668

14782

37432

30682

16615

6908

4249

София (столица)

536629

94098

217754

172964

38128

7942

5743

в градовете

502111

88502

206883

163803

33009

5910

4004

в селата

34518

5596

10871

9161

5119

2032

1739

Източник: НСИ, http://www.nsi.bg/




Таблица 2.3.7. Основни показатели за приходите и разходите на човек от домакинството по области за 2010 г.

 

Среден доход на човек (лв.)

Среден разход на човек (лв.)

Дял на дохода от работна заплата в общия доход (%)

Дял на дохода от пенсии в общия доход на домакинството (%)

Дял на други социални трансфери в общия доход (%)

Дял на разходите за храна в общия разход (%)

Дял на разходите за поддръжка на жилището в общия разход (%)

Общо за страната

886.48

764.28

51.1

31.4

4.5

36.1

19.2

Благоевград

750.97

706.84

62.6

22.7

4.0

36.3

16.0

Бургас

841.54

702.84

51.6

33.2

2.6

39.1

18.5

Варна

918.65

784.49

53.4

27.9

4.0

39.5

20.6

Велико Търново

822.76

683.79

50.9

34.0

4.9

35.3

18.2

Видин

797.67

702.74

50.6

33.7

4.4

38.5

20.2

Враца

860.84

703.90

51.5

31.5

3.5

38.3

18.4

Габрово

835.35

711.78

47.6

35.7

3.3

37.3

18.4

Добрич

790.13

630.85

51.7

31.7

3.6

38.6

20.2

Кърджали

751.42

669.23

49.7

32.7

4.6

41.5

16.8

Кюстендил

847.99

695.45

48.7

37.0

3.3

40.1

17.6

Ловеч

804.68

695.67

50.3

33.8

3.2

37.3

17.7

Монтана

782.76

664.09

47.1

36.2

4.1

35.9

19.0

Пазарджик

861.54

716.47

45.5

31.7

10.9

38.3

17.9

Перник

900.34

708.64

52.2

34.5

2.4

40.0

17.5

Плевен

905.88

776.49

48.6

32.6

4.3

34.6

19.6

Пловдив

864.32

748.99

51.8

33.9

2.8

38.2

21.1

Разград

765.09

636.97

50.3

33.7

3.7

37.3

19.1

Русе

856.71

769.74

50.6

31.0

4.2

35.3

20.3

Силистра

753.52

639.68

48.5

34.2

3.9

40.3

18.2

Сливен

818.28

717.65

49.3

29.4

4.8

36.3

17.9

Смолян

833.25

720.22

49.4

32.5

4.4

38.2

16.1

София

805.72

703.36

51.3

35.9

2.0

38.2

19.1

София (столица)

1 158.79

975.55

57.3

27.6

2.4

34.6

20.1

Стара Загора

908.67

793.05

54.8

31.1

2.5

36.5

17.6

Търговище

741.97

615.56

45.1

37.7

3.1

38.6

19.7

Хасково

859.96

733.32

45.6

34.8

3.1

36.7

17.4

Шумен

759.92

656.64

47.7

34.2

5.1

36.8

18.6

Ямбол

858.25

698.69

49.2

35.3

3.3

37.1

19.0
Източник: НСИ, http://www.nsi.bg/

Таблица 2.3.8. Работна сила и коефициенти на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години през 2010 г. в най-големите общини на България


Статистически зони
Статистически райони
   Области


Работна сила - хил.

Коефициенти на икономическа активност - %

общо

мъже

жени

общо

мъже

жени

Общо

3 400.9

1 804.7

1 596.2

52.0

57.6

46.9

Северозападен

352.5

186.8

165.7

45.0

49.5

40.7

Видин

38.2

20.6

17.6

40.2

45.5

35.4

Враца

74.3

39.1

35.2

43.7

47.8

39.9

Ловеч

62.3

32.6

29.7

47.6

51.5

44.0

Монтана

62.7

33.3

29.4

46.2

51.3

41.5

Плевен

115.0

61.2

53.9

45.6

50.3

41.2

Северен централен

379.8

205.1

174.7

47.4

53.5

41.9

Велико Търново

108.7

57.7

51.0

44.8

50.1

40.0

Габрово

55.5

29.7

25.8

48.3

54.0

43.1

Разград

54.1

30.4

23.7

47.6

55.8

40.1

Русе

112.4

59.4

53.0

51.3

56.5

46.6

Силистра

49.1

27.9

21.2

44.4

51.8

37.3

Североизточен

453.2

246.6

206.6

53.6

60.5

47.2

Варна

214.1

117.4

96.6

54.0

61.3

47.1

Добрич

90.3

49.7

40.7

52.5

59.7

45.8

Търговище

55.1

29.7

25.3

49.9

55.8

44.3

Шумен

93.7

49.8

43.9

56.4

62.5

50.9

Югоизточен

479.7

261.7

218.0

50.5

57.2

44.3

Бургас

178.1

98.2

80.0

49.5

56.6

43.0

Сливен

87.2

48.8

38.5

51.6

60.1

43.8

Стара Загора

154.1

82.6

71.5

50.9

56.9

45.5

Ямбол

60.3

32.2

28.1

50.5

55.7

45.6

Югозападен

1 063.4

547.2

516.1

57.9

62.7

53.5

Благоевград

160.1

82.0

78.1

56.9

60.2

53.8

Кюстендил

63.5

33.0

30.5

49.5

53.4

45.8

Перник

59.3

30.7

28.7

49.0

53.0

45.4

София

112.2

59.7

52.5

51.1

56.1

46.4

София (столица)

668.1

341.9

326.3

61.5

67.0

56.7

Южен централен

672.3

357.3

315.0

50.9

56.4

45.8

Кърджали

50.6

24.1

26.4

38.3

37.5

39.0

Пазарджик

135.8

74.9

60.9

54.8

62.4

47.6

Пловдив

309.0

165.9

143.1

50.8

57.3

44.9

Смолян

59.5

29.7

29.7

54.0

56.5

51.8

Хасково

117.5

62.6

54.9

52.8

58.4

47.6

Източник: НСИ, http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=26&a1=735&a2=741&a3=742#cont

Един от най-големите партньори на община Перник в осъществяването на съвместни дейности е водещото за местната икономика предприятие „Стомана Индъстри" АД. Дружеството многократно показва своята корпоративна социална отговорност. Осъзнавайки отговорността си към гр. Перник и населението в региона, компанията активно осъществява програми и проекти с дългосрочен обществен ефект, като:

-"Нашите деца" (спонсорство на детски градини и училища, финансиране на инициативи и програми, подобряване материалната база на Общински младежки дом, спонсорство на детска и младежка художествена самодейност, спортни и културни изяви.);



- "Кариера тук" (подпомагане на професионалното образование в общината). Това включва: спонсорство на ученически конкурси и олимпиади. Изграждане на нова учебна база на ТПГ"М. Кюри"; създаване на Общински център за професионално консултиране, ориентиране и услуги на пазара на труда по съвместен проект с IG Metal Германия; взаимодействие и подпомагане дейността на Технически университет София и ХТМУ.

  • Реконструкция на фонтаните в центъра на града.

- "Здравето над всичко" (изграждане на фирмен център за неотложна медицинска помощ; дарени - модерно оборудвана линейка и хирургическа апаратура на болници в град Перник).

Таблица 2.3.9. Лечебни и здравни заведения в Югозападен регион към 31.12 2010 г.


Статистически райони Области

Болнични заведения

Лечебни заведения за извънболнична помощ

Други лечебни и здравни заведения

Общо

В това число:

Общо

Многопрофилни болници

Специализирани болници

брой

легла

брой

легла

брой

легла

брой

легла

брой

легла

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

България1

346

48934

164

32576

148

13256

1613

938

183

4570

Югозападен район

94

14 107

33

8 184

56

5 634

375

196

45

799

Благоевград

12

1673

6

1 022

4

500

59

16

5

100

Кюстендил

7

1199

4

832

3

367

26

3

5

75

Перник

5

544

1

294

4

250

33

7

6

75

София

16

1696

8

1 219

7

417

51

16

5

92

София (столица)

54

8995

14

4817

38

4 100

206

154

24

457

Източник: НСИ, http://www.nsi.bg/




2.4. Културно-историческо наследство, археологически паметници, специфичен фолклор, обичаи

2.4.1. Хълмът Кракра и едноименната крепост

Как да „продадем” една легенда? Хълмът Кракра все още не е популярна туристическа дестинация – такава, каквато има потенциалът и заслужава да бъде. Необходим е национален и международен маркетинг на този археологически паметник. Крепостта4 Кракра е една от големите български крепости - близо 50 декара са оградени от крепостните стени. Самото ограждение е с дължина от 800 метра. Крепостта е изпълнявала защитни функции преди преминаването на кръстоносците от Третия кръстоносен поход (1189-1192) през тези земи. По-късно е изоставена, а в наши дни там се провеждат редица археологически експедиции и разкопки, както и фолклорни представления. Прилежащата инфраструктура би могла да бъде подобрена – засега там има единствено осветление, декоративни старинни бойни машини и денонощна охрана. Предвид близостта на хълма Кракра до София и големият брой чужденци посещаващи ежегодно столицата, крепостта има потенциала да се превърне в международна туристическа дестинация от ранга на Перперикон.

Средновековната крепост „Адева” е разположена в югозападната част на Перник, на десния бряг на река Струма на неголямо скалисто плато. Поради важното си стратегическо значение мястото е населено от траките още около V - VI в. пр. н. е. и се е използвало като укрепление. Сегашната крепост е построена по времето на хан Омуртаг, когато селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Върху развалините на старото укрепление са издигнати двойни стени, подсилени с три правоъгълни кули. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра и е широка над 2 метра. Главната порта е в североизточната част на крепостта, от нея започва главна улица. Крепостните стени опасват важни за времето си административни, стопански, жилищни и религиозни сгради. При археологически разкопки са намерени много монети и печат на цар Петър (927 - 970 г.).

Легендата разказва, че през 1016 г. Кракра Пернишки удържа 88 дневна обсада и след многочислени загуби Василий ІІ е принуден да се оттегли. Според легендата, кръвта от убитите византийски войници е толкова много, че дълги години червенеела по скалите в подножието на Пернишката крепост. От там дошло и названието на местността - Кървавото.

Кракра е български военачалник и велможа, живял през втората половина на 10 и началото на 11 век. По време на войните на Самуил с Византия Кракра отбранява Пернишката крепост и нанася две поражения на византийския император Василий II, който се мъчи да я превземе. Първата обсада на Перник е през 1004 г., когато Кракра отбива както пристъпите срещу крепостта, така и опитите на императора да го привлече на своя страна. Втората обсада е през 1016 г. и продължава три месеца при същия резултат - византийците са принудени да отстъпят, след като претърпяват сериозни загуби. При последния владетел на Първото българско царство, Иван Владислав, Кракра е управлявал обширна област, включваща 35 крепости. През 1017 година, докато византийците опустошават южните предели на държавата (днес Югозападна Македония) пернишкият войвода подготвя контранастъпление от север. Планът му е осуетен, тъй като печенегите, населяващи земите на север от Дунав, отказват да се присъединят към българската войска.

Фиг. 2.4.1.1. Хълмът Кракра край Перник

Източник: http://krakra.info/

В края на Х и началото на ХI в. Перник е административният център на местния воевода Кракра, описван от византийските летописци Скилица и Кедрин като "виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил, мъж отличен във военното дело". В началото на XI в. местното население оказало решителна съпротива на византийските завоеватели. В тази борба основно място е заемал Кракра, който по това време владеел Перник и 35 други крепости в района на горна Струма. Пернишката крепост е била главната му крепост и с времето приема неговото име. Перник влиза в пределите на Второто българско царство през 1204 г., крепостта продължава да има важно стратегическо значение като център на административна област. След гибелта на цар Иван Владислав през февруари 1018 г. Кракра се подчинява на Василий II заедно с подвластните си градове и в замяна на това е удостоен с титлата патриций. Падането на България под турско робство (1396 г.) слага край на значението на Перник има като крепост и административен център.




Фиг. 2.4.1.2. Кракра Пернишки

Източник: http://krakra.info/


2.4.2. Фестивалът „Сурва”
Как да „продадем” една традиция? Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник e една от най-утвърдените в България и на Балканите изяви на традиционни народни игри и обичаи с маски. Той популяризира древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсната си програма фестивалът е среща и надпревара на живите носители на традицията - “сурвакарите” и “кукерите”.

   



Фиг. 2.4.2.1. Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва" - Перник

Източник: http://www.surva.org/

Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 г., а от 1985 г. има статут на международен фестивал. През 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ). На 26 юни 2009 г. по време на тържествена сесия на Общинския съвет в Перник, президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон обявява Перник за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции. От 2008 г. Международният фестивал на маскарадните игри се провежда ежегодно в последните събота и неделя на месец януари. Най-атрактивният му акцент  е двудневното състезателно дефиле на маскарадни групи от страната и от чужбина. Традиционно в него участват около 5 000 души от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка. По време на фестивала в изложбените зали на Перник ежегодно се откриват интересни изложби.

Маскарадната обредност идва от древни езически времена и е част от българската фолклорна традиция. Българските игри с маски са обвързани основно с празниците от Коледа до Великден. В различните райони на България маскирани мъже играят през Мръсните дни /от Коледа до Йордановден/, през Сирната неделя и през Тодоровата неделя /последната седмица преди и първата от Великденските пости/.

Играещите около новогодишните празници в Западна България са популярни като “сурвакари”, а участниците в предпролетните игри с маски в другите региони на България – като “кукери”.

Зимните и предпролетните ергенски игри с маски се свързват със смяната на старата и новата година и наближаващото събуждане на природата. Те носят пожелания за богата реколта, здраве и плодородие на хората и животните. Символиката им е насочена към прогонване на злите сили и подготвяне за ново начало.

Играта на маскираните мъже е мистично единство на ритъм, звук и багри. Те носят внушителни маски и огласят селищата си със стотици звънци, примесени с наричания и благословии. В народните вярвания маските защитават хората от зловредното влияние на “нечистите сили“. Звукът на звънците, окачени около кръста на маскираните, подсилва предпазното им действие.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2011
2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация
2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град
2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование
2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011
2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл
2011 -> Права и задължения на учениците
2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г
2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница