Общински план за развитие на община поморие за периода 2014-2020г

Защитени територии

На територията на Община Поморие са разположени две защитени местности и две природни забележителности:

• 
  Защитена местност “Поморийско езеро” с площ 760,83 ха, в землището на гр.Поморие. Защитената местност е обявена с цел опазване на Поморийското езеро, солниците и прилежащите крайбрежни терени като влажна зона с международно значение и като местообитание на 63 вида застрашени от изчезване птици.
  

Защитената местност, заедно с устието на р.Ахелой, солените блата, пясъчните дюни, тръстиките и др. е обявена за влажна зона с международно значение (Рамсарска конвенция) и е призната за „Корине сайт – Поморийски солници”.

Поморийското езеро е част от миграционния път „Виа понтика”. Всяка есен над него и околностите прелилат над 250 хил. мигриращи бели щъркели, гъски, пеликани и др. Числеността на зимуващите птици стига 10 000 екземпляра. Тук е едно от най-важните места за гнездена на саблеклюна, кокилобегача, белочелата рибарка, морския дъждосвирец. Езерото е рай за дъждосвирците и зимовище от международно значение за немия лебед.

Основно се използва от човека за солодобив, калодобив, събиране на синьо-зеленото водорасло Lyngbia sp. за нуждите на фармацевтичната промишленост. Солта се добива по традиционен начин повече от 2000 години, поради което Рамсарското място има особено висока културна ценност. През 2002г. бе изграден Музей на солта. В момента се разработва План за управление на защитената местност. Най-активни институции и организации за тази защитена територия са Община Поморие, Българска фондация биоразнообразие и Федерация „Зелени балкани”.

• 
  Защитена местност “Чаирите - Блатно кокиче” с площ 2,0 ха, в землището на с. Горица. Намира се в м. “Чаприте”, до р. Хаджийска. Блатното кокиче (Leucojum aestivam L.), сем. Кокичови (Amaryllidaceae) е медицинско растение, съдържащо галатамин, който е основна субстанция на българско лекарство против детски паралич “Нивалин”. Среща се в заблатени мочурливи места. Видът е включен в категорията на застрашените растителни видове.
  
• 
  Природна забележителност ”Корията – вековна брястова гора” с площ 20,0 ха. Намира се в землището на с. Гълъбец, северно от селото, близо до р.Хаджийска. Обявена е за запазване на вековни дървета от бряст (Ulmus).
  
• 
  Природна забележителност “Доброванските гъби”, заемаща площ от 5,0 ха. Цели на обявяване: гъбообразни скални образования от варовик.
  

С решения № 122/02.03.2007 г, №661/16.10.2007 г. и № 802/04.12.2007 г. на Министерски съвет на територията на община Поморие са определени следните защитени зони:

Приключена е процедурата за обявяване и са публикувани в Държавен вестник заповеди за обявяване на две защитени зони по директивата за птиците на територията на община Поморие:

• 
  Реализирани дейности по запазване на биологичното разнообразие в защитените територии:
  

За опазване на растителния и животински свят съгласно действащото екологично законодателство е необходимо:

• 
  Осъществяваните дейности трябва да запазват естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, както и на популации на различните видове;
  
• 
  Да продължат дейностите след реализацията на проекта „Поморийско езеро - консервация, възстановяване и устойчиво управление”, при. съвместно съжителство на солодобив, калодобив, биологично разнообразие и орнитоложки туризъм.
  

На територията на общината са известни 258 вида лечебни растения, които се отнасят към 68 семейства.

Два от видовете са защитени чрез Закона за билогичното разнообразие - приморски ветрогон и обикновенна гърлица. Съгласно Заповед №РД- 69/08.02.2001г. на МОСВ(обн. в ДВ бр.17/2001г.) 12 вида са под специален режим на опазване и ползване.

Те са разпределени в следните групи:

• 
  шест вида разрешени за събиране от естествените им находища /лечебни видове с квоти/ - блатно кокиче,червен божур, лечебна иглика, лечебен ранилист, безстеблена решетка, лютива тлъстига;
  
• 
  Седем вида забранени за събиране от есетствените им находища /има изключение при ползване за лични нужди/ - лечебна дилянка, изтравниче, жълта папаронка, сантонинов пелин, лечебна ружа, салеп, цистозира.
  

На територията на община Поморие не са регистрирани наднормени шумови нива и вибрации. Шум може да се регистрира в близост до летище Сарафово, като се има предвид, че основните трасета на излитащи и приземяващи се самолети са на територията на Община Поморие. Наднормени шумови нива могат да се регистрират през летния сезон около основните пътни артерии от интензификацията на автомобилния транспорт, както и от обществените заведения.

По съществено е шумовото натоварване през летния сезон, когато и натоварването от автомобилния транспорт е по-високо. Предприетите действия за осигуряване на паркинги намаляват шумовото натоварване в Поморие, но е редно да се предприемат действия и по отношение на обектите, генериращи шумово натоварване, чрез налагане на някои ограничения и санкциониране. Има възможности за подобряване на организацията на движението и насърчаване на велосипедния транспорт чрез въвеждане на велоалеи. Създаването на шумозащитни зелени зони с декоративна дървесна и храстова растителност съобразена с естествената растителност е също възможност за понижаване на шумовото натоварване.

4.6.7. Зелени площи в Община Поморие

Озеленяването на населените места е селищен проблем, който сега се решава в отделните кметства на общината. Повечето съставни села имат застроителни-регулационни планове, по които са предвидени озеленени площи. Тяхната реализация е средно 30%. Това са изградени единични градини, свързани с центъра на селото или с характерни природни дадености. Общата площ на всички села в общината е 150 дка – широко обществено ползване и 45 дка за дворове на различни обществени сгради. В някои от селата има улично озеленяване.

В гр.Поморие задоволеността от обществени озеленени площи е 4 м²/жител, което е далеч под норматива. Наличните градини и скверове са свързани основно с пешеходната зона на града. Състоянието на тези зелени площи е добро. Остатъчни терени за озеленяване съществуват и в новопостроените градски части, но те са изоставени, а някои предвидени градини не са реализирани.

4.6.8. Радиационна обстановка и влияние на нейонизиращи лъчения

Радиационния гама-фон в района на Поморие е в рамките на естествените стойности. Това се потвърждава и от измерванията на РИОСВ--Бургас във връзка с кампанията “Син флаг”. На територията на общината няма източници на нейонизиращи лъчения.

Предвид уязвимостта на територията от климатичните промени, от особена важност е наблюдението на напредъка и резултатите от прилагането на трите Конвенции от Рио де Жанейро – за биоразнообразието, за промените в климата и за опустиняването чрез проследяването на системата от индикатори:

• 
  Относителен дял на антропогенно натоварените територии (с инфраструктура, населени места, промишлени обекти) - индикатор за биоразнообразие.
  

• 
  Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии -индикатор за биоразнообразие.
  

• 
  Емисии на парникови газове (приравнени към CO₂ еквивалент) на жител от населението - индикатор за промени в климата.
  

• 
  Степен на постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност- индикатор за промени в климата.
  

Най-чувствителни към климатичните изменения са селското стопанство, туризмът, управлението на водните ресурси и горският фонд.

Промените на климата ще окажат своето въздействие върху условията за туристическа дейност. Повишаването на температурите и безводието ще ограничат туризма в много региони най-вече от Южна Европа. Според очакваната промяна на индекса за туристически климат за ЕС, България е сред страните с най-висока очаквана негативна промяна.

Повишението на температурите ще увеличи липсата на вода в почвите, които получават малко валежи и имат склонност към засушавания. Най-голямото въздействие ще се наблюдава спрямо почви с малко механично съдържание и лоши водни характеристики и отчасти за тежки глинени почви. Ще се усили рискът за почвената покривка от ветрова ерозия. При изменение на климата през 21-ви век най-уязвими ще бъдат: пролетните земеделски култури, поради очаквания дефицит на валежи през топлото полугодие; културите, отглеждани върху неплодородни почви и културите от неполивните площи; прогнозира се спад в реколтата на зимна пшеница.

Ако прогнозите за удвояване количеството на въглероден диоксид през следващото столетие се оправдаят, екологичните условия в общината рязко ще се влошат и горските ресурси ще бъдат уязвими от сериозните климатични изменения в близкото бъдеще. Промените ще са от “ниски температури влажни гори” до “високи температури сухи гори” .

При възможно затопляне на климата може да се очаква миграция на видове от юг на север, което ще означава преместване на растежа на дървета и храсти от Южна България към Северна България, процес, който ще засегне и община Поморие. Може да се счита,че при извършването на правилна селекция, ще се достигне оптимална биопроизводителност при изменени климатични условия.

Стратегическата цел при управлението на биоразнообразието и най-вече на флористичните ресурси трябва да бъде адаптация към засушаването на климата и подобряване устойчивостта на горските екосистеми. Естествените и привнесени горски дървесни и храстови видове имат голям потенциал за добра адаптация към евентуалното изменение на климата през този век. Чрез отгледни сечи на младите насаждения се увеличава жизненото пространство на оставащите дървесни екземпляри и се подобрява светлинния и водния режим. По този начин се увеличават възможностите за адаптиране на дървесните насаждения, като в резултат се увеличава и биомасата.

Климатичните промени дават своето отражение при водният отток на реките и рискът от наводнения. При оценка на вероятността дадена минала заплаха да се прояви в бъдеще от съществено значение са предстоящите за изграждане проекти на защитни съоръжения. Предвидените корекции на реки и други защитни съоръжения както и почистването и укрепване на дъното на реките ще имат благоприятен ефект за редуциране на риска от наводнения.

• 
  Редуциране замърсяването на атмосферния въздух чрез намаляване на емисиите на вредни вещества от промишлените предприятия, автомобилния транспорт и битовия сектор;
  
• 
  Ограничаване достъпа на тежкотоварни автомобили до определени райони и въвеждане на изисквания към строителните фирми с оглед предотвратяване и намаляване запрашваемостта на въздуха;
  
• 
  Намаляване шумовото замърсяване в населените места предизвикано от стопански обекти;
  
• 
  Обхващане и пречистване на отпадните води от бита и промишлеността на гр. Каблешково и гр. Ахелой в ПСОВ – Равда;
  
• 
  Предотвратяване и намаляване образуването на отпадъци;
  
• 
  Екологосъобразно обезвреждане на отпадъците;
  
• 
  Намаляване на риска от стари замърсявания;
  
• 
  Изграждане на новото регионално депо за отпадъци;
  
• 
  Укрепване и поддържане на мрежата от защитени територии в общината;
  
• 
  Разработване на туристически пакет, свързан с развитието на екотуризма;
  
• 
  Въвеждане на мерки за предотвратяване на горски пожари, забрана за палене на стърнища;
  
• 
  Възвръщане рекреационните здравно-профилактични и естетични функции на професионално изградените зелени площи в населените места от общината, подобряване на тяхното общо състояние и въвеждането на организирана общинска система за непрекъснатата им поддръжка;
  

• 
  Подпомагане на полицентрично и балансирано териториално развитие – чрез насърчаване на иновативни мрежи между градовете, които да се състезават на европейско и световно ниво. Поставя се акцент на полицентрично развитие на национално и регионално ниво. Съществена роля се отрежда на малките и средни градове на регионално ниво;
  
• 
  Насърчаване на интегрираното развитие в градовете, селските и специфичните райони – чрез прилагане на интегриран подход на много нива в обновяването и развитието на градовете. Препоръчва се излизане от административните граници и фокусиране в дългосрочен план върху функциониращите райони, т.е. върху агломерационните ядра и ареали;
  
• 
  За развитието на селските райони се набляга на фокусиране върху уникалните характеристики на районите и устойчиво земеползване. Специално внимание е необходимо да се обърне на периферните и слабо населени селски райони;
  
• 
  Засилване връзките между градските и селските райони на всички нива, чрез подобряване на достъпността и възможността за работа. Подчертава се, че на метрополните райони ляга основната отговорност за развитието на периферията;
  
• 
  Териториална интеграция в граничните и транснационалните функциониращи райони. Важен фактор за засилването на общата конкурентноспособност е интеграцията на територията чрез териториално коопериране. Внимание трябва да се обърне на външните граници на ЕС.
  

Община Поморие се състои от 17 населени места, от които 3 града – Поморие, Каблешково и Ахелой. Всички населени места в общината са обособени като самостоятелни кметства. Разположението на населените места върху територията на общината е сравнително равномерно, като само в най-северната планинска част на значителна територия е разположено само едно село – Козичино.

Най – общо населените места могат да се обособят в четири групи по начина на своето разположение на територията на общината.

Първа група /населени места, разположени непосредствено на брега на Черно море/. Към тази група можем да причислим гр. Поморие и гр. Ахелой. Град Поморие е разположен на самия бряг на морето, на входа на Бургаския залив, върху характерно изявен полуостров. Град Ахелой е изграден на 500 – 700 м. от брега, на устието на р. Ахелой. И двете населени места са на главен път Е-87.

Втора група /населени места, разположени в равнинната част непосредствено до морския бряг – до 5 – 7 км.). Това са гр. Каблешково и селата Лъка, Каменар, Медово и Александрово.

Трета група /населени места по долината на р. Ахелой/. Към тази група принадлежат селата Бата, Белодол, Дъбник и Габерово. Те са разположени в Айтоска планина по поречието на р. Ахелой.

Четвърта група /населени места по поречието на р. Хаджийска/. Тези населени места – селата Порой, Гълъбец, Горица, Страцин и Косовец, са разположени по поречието на р. Хаджийска, по северните склонове на Айтоската и южните на Еминската планина.

Като типично планинско селище е с. Козичино / около 350 м над морското ниво/, почти на билото на Еминската планина. Подходът от селото към Поморие се осъществява по третокласния път за Дюлинския проход, като се преминава през територията на община Несебър.

Градското население (степента на урбанизация) в общината (68,6%) е по-малка от степента на урбанизация на Югоизточен район (71,3%) и до средната за страната (71,5%) с около 3 пункта. Населението в общината живее в 3 града и 14 села. В общинския център - град Поморие, живеят 11 742 души, или 50.2% от населението на общината. Населението на градовете Каблешково и Ахелой е съответно 2 388 и 2 145 души. От селата Александрово е с най -малко жители – 92 души, а селата с най-много жители са Страцин – 996 души, Гълъбец – 979 души и Бата – 857 души.

Поморие е град от 4-то ниво спрямо Националната концепция за пространствено развитие (2013-2025г.) и има изключително важна роля за периферните селски територии. Каблешково и Ахелой представляват много малки градове, които формират 5-то ниво от центрове с общинско значение.

Община Поморие попада също така в агломерационния ареал на град Бургас, в който като централни територии за Югоизточния район попадат териториите на общините Бургас, Созопол, Несебър и Поморие.

Общината попада и в агломерационно образувание от туристически тип, развито под влияние на съвременните урбанизационни процеси и преобладаващите туристически функции – Несебър-Равда-Слънчев бряг-Свети Влас, Приморско-Китен-ММЦ, Поморие, Созопол и Царево на Черноморското крайбрежие.

Град Поморие се характеризира със сравнително добра изграденост на сградния фонд и добра благоустроеност. Сградният фонд на града в преобладаващата си част е от съвременни масивни сгради, като разгънатата застроена площ формира висок стандарт на обитаване и обслужване на жителите му. Това се определя от курортните функции на града. Вътрешната нерационалност на градската функционална структура определя необходимостта от нови производствени терени. Градът се нуждае също така от нови терени за курортни обекти, обслужващи обекти и паркове.

Град Каблешково е второто по големина населено място в общината. Градът е изграден предимно парцелно с еднофамилни къщи. Центърът е сравнително добре изграден, като осигурява ежедневното обществено обслужване на гражданите. Градът има необходимост от сравнително ограничен размер на нови терени за жилищно строителство и от територия за развитие на производствени дейности, свързани главно с обработка и преработка на селскостопанска продукция.

Град Ахелой е курортно селище. За да се запази една нормална за курортно селище от този тип гъстота на застрояване, градът се нуждае от разширение на жилищната зона.

Останалите селища на общината са с типично за села застрояване на предимно едноетажни къщи със самостоятелен двор.

Началните действия за реконструкция и обновяване на градската територия, предприети през 90-те години на ХХ век и началните години на ХХ1 век са все още откъслечни, спорадични и са далече от необходимия интегриран подход за градско обновяване и развитие. Те се осъществяваха в условията на липсващ актуален общ устройствен план както на община Поморие, така и на град Поморие. В резултат на липсата на актуален устройствен план градското обновяване се осъществяваше стихийно.

През периода 2014-2020г. ще предстои продължителен процес на преструктуриране и модернизация на комплексите и панелните сгради, което изисква своевременно и внимателно насочване на политиките на местно ниво, за да се съхрани достатъчно публично пространство за обществени функции и озеленяване.

Много проблеми от градоустройствено и архитектурно естество се натрупаха и в централната градска част на градовете. Не е добро състоянието на много обществени сгради.

Състоянието на изградените зелени системи с малки изключения е незадоволително. Очевидна е необходимостта от защита, опазване, а и разширяване на обществените озеленени площи в градовете и край града.

Не са достатъчни грижите за културно-историческото наследство и за опазването на недвижимите културни ценности. Тяхното ново социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им в инструмент за градското развитие.

Мрежите на градската техническа инфраструктура не удовлетворяват адекватно градските нужди.

Амортизирана е градската физическа среда и сградния фонд в големи части от територията на град Поморие. Необходими са серозни усилия в тази област въз основа на създаден и реализиран в периода 2014-2020г. интегриран план за градско възстановяване и развитие в рамките на Оперативна програма «Регионално развитие» (2007-2013г.) и Оперативна програма «Региони в растеж» (2014-2020г.).

Осигуряването на устойчивост на селищната мрежа и изграждането на качествена селищна среда, гарантираща устойчиво социално-икономическо и екологическо развитие и достоен жизнен стандарт и съществуване следва да бъде една от приоритетните задачи пред общинската политика за устойчиво местно развитие.

• 
  Необходимо е създаване на Общ устройствен план на Община Поморие
  
• 
  Необходимо е създаването на Интегриран план за градско възстановяване и развитие, в рамките на който ще бъдат финансирани проекти през периода 2014-2020г. от оперативните програми, общински и държавен бюджет, частни инвестиции и други финансови източници.
  
• 
  Изграждане на места за отдих, забавления и спорт - многофункционална спортна зала, открит спортен комплекс, открит плувен басейн, спортни и детски площадки; изграждане на велоалеи и велопарк;
  
• 
  Създаване на цялостна концепция за използване на съществуващата спортна и лечебна база, и иззграждане на нова с цел осъществяване на тренировачна подготовка и възстановяване на спортистите от национални и чуждестранни отбори;
  
• 
  Изграждане на паркинги и паркоместа, включително освобождаване на нови терени за паркинги в най-натоварените градски части, при рационално използване на площта (при необходимост изграждане на многоетажни паркинги).
  
• 
  Подобряване на междублоковите пространства: Възстановяване на детските и спортни площадки и изграждане на нови; саниране на многофамилни жилищни сгради, на обществени сгради, училища и детски градини.
  
• 
  Подобряване на достъпността на градската среда: При строително-монтажни и ремонтни дейности по пътната и градска инфраструктура задължително изграждане на елементи за достъпност на градската среда според нормативните изисквания. Всички обществени сгради следва да бъдат пригодени според изискванията за достъпност на градската среда.
  
• 
  Изграждане на инфраструктурата /подземна и надземна-уличната мрежа/ в кв. „Малкото солено езеро” и м. „Кротирия“. Обследване на съществуващата инфраструктура на гр.Поморие и реконструкция.
  
• 
  Създаване на цялостна концепция за м. „Косата“ с цел създаване на функционална и атракционна крайморска връзка гр. Поморие - гр. Ахелой.
  

Приходната част на бюджета на община Поморие се формира основно от собствени приходи, субсидии от републиканския бюджет и други държавни трансфери. Собствените приходи включват приходите от местни данъци, такси, услуги и права, предоставяни от общината и разпореждане с общинска собственост / отдаване под наем, продажба, концесии/. От приложената таблица и графика по години е видно, че след тенденцията на увеличение на приходите в общинския бюджет до 2008г. от 2009г. се наблюдава намаление на приходите. Основна причина за намалението на приходите е промяната на икономическата конюнктура, в резултат от световната икономическа криза. През 2010г. за първи път след кризата от 1996/1997г. се актуализира държавния бюджет като се намалиха държавните трансфери за общините. Тази тенденция се запазва и през 2011г. През 2005г. след нормативна промяна администрирането на местните данъци и такса битови отпадъци се извършва от общините, което освен благоприятната икономическа конюнктура допринесе за увеличаване на събераемостта на данъчните приходи в община Поморие. Ръст в собствените приходи се наблюдава за периода 2005г.-2009г., след което за 2010г. и 2011г. се наблюдава спад в постъпленията от местни данъци, такси и цени на слуги. През 2012г. се наблюдава увеличение на собствените приходи спрямо 2010г., като очакванията са стабилизацията да продължи и през следващите бюджетни години.

Друга важна характиристика за приходната част на бюджета на община Поморие е относителния дял на собствените приходи в общия обем на приходите на общината. Този показател измерва зависимостта на общинския бюджет от държавните трансфери.

Изпълнението на приходите по бюджета към 31.12.2012г. възлиза на 22 860 059 лв., което представлява 85.84 на сто спрямо годишния разчет и 129.68 на сто спрямо изпълнението за същия период на 2011 г.

Приходите с държавен характер са отчетени в размер на 10 394 700 лв., тяхното изпълнение спрямо планираните приходи е 89.88 на сто и 103.53 на сто спрямо 2011г.

Общата сума на приходите с общински характер към 31.12.2012 г.е в размер на 12 465 359 лв., или 82.74 на сто спрямо планираните по Бюджета за 2012 г. и 164.28 на сто спрямо изпълнението за 2011 г.

Приходите формиращи капиталовия бюджет за 2012 г. са в размер на

3 118 016 лв., в това число от:

0. 
   Целева субсидия за капиталови разходи в размер на 230 199 лв.
   
1. 
   От преходен остатък от 2011г. 33 227 лв.
   
2. 
   От банков заем 2 721 629 лв.
   
3. 
   Други собствени приходи 132 954 лв.
   

Изпълнението на разходите към 31.12.2012 г. възлиза на 22 860 059 лв. – или 85.84 на сто от предвидените в бюджет 2012 . Съпоставени със същия период на 2011г. те бележат ръст от 29.68 на сто.

Изпълнението на разходите по текущия бюджет възлиза на 19 742 042 лв., или 93.32 на сто от предвидените в Бюджета за 2012 г. Относителното тегло на тези разходи в общия бюджет е 86.36 на сто:

• 
  За делегирани от държавата дейности 8 266 295 лв.
  

• 
  За делегирани от държавата дейности, финансирани с общински приходи 1 117 418 лв.
  

• 
  За местни дейности 10 358 330 лв.
  

За отчетния период Община Поморие е разходвала 3 118 016 лв. по капиталовата програма за 2012 г., чието изпълнение спрямо плана е 56.95 на сто, в т.ч.

• 
  За делегирани от държавата дейности 160 056 лв.
  
• 
  За делегирани от държавата дейности, финансирани с общински приходи 850 931 лв.
  
• 
  За местни дейности 2 107 029 лв.
  

Основен ремонт на ДМА 549 021 лв.

Придобиване на ДМА 2 537 222 лв.

Придобиване на НДМА 31 773 лв.

Просрочените задължения на общината към 31.12.2012 г. са в размер на 1 814 333 лв.

Бюджетът на Община Поморие за 2013 година е разработен в съответствие с прогнозната

макрорамка за страната, залегнала в Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 година. За 2013 година прогнозата е средногодишната стойност на инфлацията и тази в края на годината да са около 2.4%. От началото на 2013 година минималната работна заплата се повиши от 290лв. на 310 лв., а от 01.04.2013 ще се увеличи размера на пенсиите средно с 9.3%. Предвижда се да се даде възможност на ръководителите на административни структури да извършат вътрешно преразпределение на средствата за заплати, с цел да поощят тези, които имат по-висок принос за изпълнение на целите на организацията.

Приоритети при съставяне на общинския бюджет за 2013 година са образованието, социалните дейности, чистота и поддържането на социалната и техническа инфраструктура.Общината е изправена пред предизвикателството да осъществи предвивени цели и виждания в отделните дейности в условията на икономически спад, разполагайки с недостатъчни бюджетни средства. За реализиране на приоритетите, при очаквания ограничен финансов ресурс от собствени приходи и средства за финансиране на делегираните държавни дейности, ще продължат да се полагат усилия за осигуряване на средства за инвестиционни разходи от европейски оперативни програми.

- текущ бюджет –19 416 965 лв.: за държавни дейности –8 193 244 лв.;

за дофинансирани държавни дейности – 960 956 лв.; за местни дейности – 10 262 765 лв.

- капиталов бюджет – 4 181 196 лв.

Таблица 50: Състав, структура и динамика на местните приходи в бюджет 2013

Прогнозираните собствените приходи в бюджета на Община Поморие за 2013 г. са 13 901 929 лв. и са 119.69 на сто спрямо отчета за 2012г.

в т.ч. данъчни приходи - 6 592 000 лв.

неданъчни приходи - 7 309 929 лв..

Собствените приходи представляват 58,71% от всички приходи по бюджет 2013 г.

и са формирани от местни данъци, постъпления от общински такси и цени на услуги, приходи от управление и разпореждане с общинско имущество.

При планиране на данъчните приходи е отразено влиянието на събраните и останалите за събиране недобори от минали години.

Прогнозата за постъпленията от местни данъци е формирана в съответствие с Наредбата за определяне размерите на местните данъци / приета от Общински съвет./ и очакваната събираемост на просрочените вземания.

Планирането на приходите от общински такси е извършено след анализ на експертните разработки и предложенията от всички структурни звена и разпоредители с кредити. Във връзка с планирането на приходите и доходите от собственост е извършен анализ на договорите за наем и са обвързани с изпълнението на годишната програма за управление на общинската собственост.

Планирането на местните приходи е съобразено с конкретните икономически условия.При прогнозирането на общинските приходи са взети под внимание и потребностите на населението от предлаганите услуги и провежданата социална и финансова политика на ръководството.

22 860 059 лв.

Разпределението на кредитите за разходи по основни функции и дейности е както следва :

В т.ч. държавно финансиране 863 219 лв.

общинско финансиране 1 521 968 лв.

Предоставените от държавата средства осигуряват работните заплати, други възнаграждения на персонала и осигурителни вноски от работодателя на персонал в дейност

„ Общинска администрация”. Общинското финансиране осигурява средства за: възнаграждения и осигурителни плащания на общинските съветници; издръжка на администрацията в гр.Поморие, кметствата и Общински съвет; помощи по решение на общинския съвет и средства за подпомагане на. даровити деца.

Функция “Отбрана и сигурност” 353 043 лв.

В т.ч. държавно финансиране 202 869 лв.

общинско финансиране 150 174 лв.

Държавното финансиране осигурява средства за отбранително – мобилизационна подготовка, подържане на запаси и мощности, други дейности по вътрешната сигурност,работни заплати и осигурителни вноски. Тук е посочен и остатъка от средствата предоставени от републиканския бюджет. за ликвидиране на последиците от бедствия и аварии от 2012 г. С общински средства са осигурени кредити за разходи за превантивна дейност за намаляване вредните последици от кризи, бедствия и аварии

В т.ч.. държавно финансиране 5 583 834 лв..

общинско финансиране 817 618 лв..

Всички училища и детски градини са на делегиран бюджет.

В т.ч. държавно финансиране 258 240 лв.

общинско финансиране 171 815 лв.

Държавното финансиране осигурява средства за заплати, други възнаграждения на персонала и осигурителни вноски от работодателя на персонала в детските ясли, детска млечна кухня и здравните кабинети в детските заведения и училищата.

В т.ч. държавно финансиране 1 006 167 лв.

общинско финансиране 590 220 лв.

За функция “Социално осигуряване, подпомагане и грижи”, финансирането на делегираните от държавата дейности се извършва по единни разходни стандарти, определени с РМС от 2012 г. Общинското финансиране обхваща възнагражденията, осигуровките и издръжката на домашен социален патронаж, средства за подпомагане издръжката на пенсионерските клубове и клуб на инвалида.

общинско финансиране 4 519 987 лв.

Дейностите, включени във функция “Жилищно строителство, БКС и опазване на околната среда” се финансират изцяло от местни приходи и покриват широк спектър от дейности в комуналната сфера, благоустрояването, почистването и опазването на околната среда.

Функция “Почивно дело, култура,

религиозна дейност” 1 155 050 лв

В т.ч. държавно финансиране 278 794 лв.

общинско финансиране 876 256 лв.

Държавното финансиране в тази функция осигурява субсидии за издръжка на 36,5 субсидирани бройки в читалищата. С общински приходи се финансират дейностите по почивното дело, спортните клубове, оркестри и ансамбли, историческия музей и музея на солта, обредни домове и зали, дейностите по културата в общината.

В т.ч. общинско финансиране 2 317 466 лв.

В тази функция са планирани кредити за зимно поддържане и снегопочистване, средства за ремонт на пътища, средства за осигуряване на безплатно пътуване на населениетодо гробищен парк, ОП „Стопанисване и управление на общински имоти”.

Бюджетът на капиталовите разходи за 2013 г. е планиран съгласно разпоредбите

на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г.

Капиталовият бюджет на Община Поморие за 2013 г. възлиза на 4 181 196 лв.,

По източници на финансиране капиталовите разходи имат следната структура:

Таблица 51: Структура на капиталовите разходи в бюджет 2013г.

Целева субсидия за капиталови разходи	191 800
За общински пътища	150 500
Собствени средства от продажба на земя и ДМА	1 527 100
Преходен остатък	19 800
Банков заем	2 278 371
От ИБСФ	13 625

Изводи:

• 
  Разглежданият период се характеризира с намаляване на държавните трансфери и на собствените приходи след 2009г. в резултат от световната финансова и икономическа криза.
  
• 
  Прилагайки принципите на финансовата децентрализация, на общината се предоставя правото сама да администрира предоставяните услуги и да определя размера на местните данъци.
  
• 
  Въпреки влошената икономическа конюнктура през разглеждания период се наблюдава финансова стабилност на община Поморие, предоставяне на публични услуги в номенклатура, обем и качество съответстващи на потребностите при оптимално вложен финансов ресурс.
  
• 
  През последните 5 години проектите с финансиране от фондовете на ЕС са основна алтернатива за реализиране на социалната и инвестиционна политика на община Поморие, на фона на увеличаващия се финансов недостиг в общинските бюджети като цяло за страната и ограничения размер на целевата субсидия за капиталови разходи.
  
• 
  Широко въвеждане на програмното бюджетиране. Създаване на дългосрочна визия (общинска) за разходите и приходите на общината в 3 и 5 годишен период от време. Съобразяване на текущите финанси (като планиране и изпълнение) с дългосрочната бюджетна рамка;
  
• 
  Планиране на бюджетните разходи и приходи в по- дългосрочен период с оглед по-оптимално разпределение на разходите съобразно дългосрочните цели.
  

SWOT анализът е разпространена техника, чиято роля е да определи и анализира силните и слабите страни на планирането, както и възможностите и заплахите, които се откриват на базата на събраната информация. Макар и първоначално разработен за целите на фирменото планиране, този тип анализ се превърна в неразделна част от стратегическото планиране в програмен период 2007-2013 г.