Фигура 1: Разпределение на земите по фондове

1.9. Защитени територии

„Суха река” е една от защитените зони за опазване на дивите птици, която попада в европейската екологична мрежа Натура 2000. Тя се рразпростира върху територията на общините Крушари, Тервел и Добричка на обща площ от 25 769.75 ха. Долината на „Суха река“ с прилежащите й суходолия, скали и скални венци по склоновете обхваща участъка от село Карапелит  до село Краново  на север. Преди около 100 години реката е била пълноводна. След изсичане на голяма част от околните гори реката започва да пресъхва в средата и само при топенето на снеговете или при поройни дъждове се събира вода. Сега „Суха река“ е суходолие, т.е. пресъхнала, и от далеч наподобява каньон. Само изкуствено завирените участъци до селата Коларци, Оногур и Ефрейтор Бакалово напомнят за миналото на реката. Ширината на долината е 150-200 м., а дължината – приблизително 240 км., като на българска земя тя е около 125 км.

„Суха река“ впечатлява с високите си скалисти брегове и красиви варовикови скални венци, по-големи и по-малки горски масиви. Местността е запазила и до днес част от някогашната флора и фауна. Хълмовете по суходолията са обрасли с дъбови гори, по-рядко само с цер, по-често - смесени от цер и келяв габър. Откритите пространства около долината са заети със селскостопански земи и пасища, а бреговете са обрасли с водолюбива растителност.

На територията на района се срещат над 600 вида висши растения. От дървесните видове най-често се срещат обикновен бук, обикновен габър, келяв габър, цер, благун, горун. Срещат се и полски ясен, полски бряст, сребролистна липа, дива круша, ябълка, и насаждения от салкъм и топола. По-рядко се срещат обикновен клен, сребролистна липа, дръжкоцветен дъб и др.

От храстовидните съобщества са разпространени обикновен и кучешки дрян, обикновена леска, европейски чашкодрян, обикновен глог, шипка, драка и др.

Описани са повече от 120 вида лечебни растения. По-широко разпространение от тях имат: бял равнец, горска ягода, мащерка, жълт кантарион, комунига и др.

През пролетта разцъфтяват лисичина, синчец, горско кукувиче грозде и момкова сълза. По-късно се появяват няколко вида теменуги, червен божур, тревиста перуника, жълтурче, кокошка и лютикова съсънка. С напредване на календарното време настъпва цъфтежът и на други видове. Обширните ливади около селата Капитан Димитрово и Коритен се изпъстрят с цветовете на македонското червеноглавче, австрийски лен и риган. През първата половина на лятото ливадите приютяват и по-рядко срещани видове като брокова лепка, диво татарско зеле, пъстра перуника, гигантски карамфил, ледебуров миск. Така съхранените през вековете късчета дива степ придават специфичност на района и са рядкост за равнинната екосистема.

Скритите в Добруджанската равнина долове, скални и горски участъци на Суха река са дали убежище на диви животни – дребни и едри бозайници, земноводни, влечуги. В горските участъци се срещат катерици, обикновен и лешников сънливец, благороден елен, сърна и дива свиня. Счита се, че могат да бъдат намерени също къртица, таралеж (защитен вид), обикновен сънливец, сляпо куче и редкия за България вид – скачаща степна мишка. Тук намират подслон стада благородни елени, сърни, диви прасета, зайци, но най-богат е птичият свят.

Суходолието приютява много и различни видове птици. Тук те намират подходящи места за гнездене и хранене. Ориентацията на Суха река в посока север-юг я прави удобен коридор не само за миграция, но и за разселване в северна посока на видовете с южно разпространение – червенокръстка лястовица, червеноглава сврачка, испанско врабче и други.

Сравнително голямо е разпространението на грабливи птици. Скалните корници са предпочитано място за гнездене на белоопашатия мишелов, керкенеза и бухала. По поречието гнездят малкият креслив орел, орелът змияр, черната каня, осоядът, големият, малкият и късопръстестият ястреби, соколът орко, вечерната ветрушка и обикновеният мишелов. Тези видове използват пасищата и откритите пространства по ръба на каньона за ловуване.

Горските масиви са добро убежище за кълвачите. От всичките 10 вида, срещащи се в България, в „Суха река“ гнездят 8. Особено характерен е средният пъстър кълвач.

Пещерите и подземните образувания във вътрешността на Добруджа, долините на Суха и Хърсовска река, заедно с техните притоци, са дали убежище на значителен брой прилепи. Прилепите са една от най-широко представените групи бозайници в българската фауна. Броят на установените до момента у нас видове е 30, което представлява една трета от всички бозайници в страната.

В „Суха река“ са намерени само единични екземпляри подковонос, както и малък подковонос и трицветен нощник – и трите вида са в списъка на световно застрашените видове. Под закрила са следните животински видове: бял щъркел, осояд, пернатонога кукумявка, обикновен мишелов, среден пъстър кълвач, кукувица, червенушка, нарцисовидна съсънка.

„Хърсовска река” е защитена зона по директивата на хабитатите по Натура 2000. Общата й площ е 354 286, 270 ха Разположена е в Добруджа, югоизточно от гр. Силистра като на Север достига до с. Войново, област Силистра. На юг достига до с. Безмер. Целта на обявяване на зоната е опазване местообитанията на черния щъркел, червен ангъч, малък орел, късопръста чучулига, пчелояди, няколко вида кълвачи и др. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за орнитологично важно място. През 1998 г. 80% от територията е определена за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. Държавна собственост - 54%; общинска собственост - 13%; частна собственост - 33%.

В района на Хърсковска река досега са установени 109 вида птици, от които 23 са вписани в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 47 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC 1 e включен 1 вид, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC 2 - 15 вида, в SPEC 3 - 45 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 31 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 30 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Суходолието на Хърсовска река е едно от най-значимите места в страната за червения ангъч (Tadorna ferruginea), късопръстия ястреб (Accipiter brevipes), черната каня (Milvus migrans), малкия креслив орел (Aquila pomarina) и белоопашатия мишелов (Buteo rufinus), където тези видове гнездят в значителни количества. По Хърсовска река се срещат представителни гнездови популации и група от видове, характерни за откритите пространства и преходните местообитания на границата на гората – градинската овесарка (Emberiza hortulana), синявицата (Coracias garrulus), горската чучулига (Lullula arborea), полската бъбрица (Anthus campestris), червеногърбата сврачка (Lanius collurio) и челночелата сврачка (Lanius minor).

Общата площ на защитена местност е 23 079.176 дка, от които 4 305.73 дка са разположени в землищата на селата Коларци - 991,803 дка, Балик – 1 612.294 дка, Оногур - 949.739 дка, Брестница – 751,894 дка.

За територията на защитената местност са характерни пионерните скални растителни групировки върху преобладаващите в площта скални комплекси, редките за района на Добруджа естествени габърови и церови гори върху стръмни и урвести терени и малки горски поляни и пасища попадащи сред горските и скални масиви по дъното и склоновете на суходолието. Преобладаващ дървесен вид е келевият габър, издънковият цер, косматият дъб, клен и мъждрян, планински ясен, гледичия, махалепка и др. Установени са 462 растителни вида принадлежащи към 69 семейства, което представлява 1/3 от описаните 1508 вида за района на Южна Добруджа. В суходолията се срещат три балкански и един български ендамити. 19 редки и застрашени от изчезване видове от флората на България, вписани в Червената книга, 8 от тях са вписани в Приложение 3 на Закон за биологичното разнообразие. Повече от 50 вида от групата на житните, медицинските и декоративни растения представляват интерес като важен генетичен фонд.

Представители на растителния и животински свят предмет на опазване са:

Волжски горицвет - Abonis volgensis DC., Тънкожилест пелин - Artemisia lerchiana Weber, Светлолюспест пелин - Artemisia pedemontana Balbis, Румелийска метличина - Centaurea rumelika Boiss., Татарско диво зеле - Crambe tataria Sebeyk, Брошово еньовче - Galium rubioides L., Емилпопов очеболец - Potentilla emilli-popii Nyarady, ледебуров миск - Jurinea ledebourii Bunge, азиатска мишовка - Miniartia mesogitana;
лешников сънливец - Muscardinus avellanarius, добруджански хомяк - Cricetus cricetus, степна мишка - Sicista subtilis, лалугер - Citellus citellus, Късоопашат ястреб - Accipiter brevipes, Голям ястреб - Accipiter gentiles, Малък ястреб - Accipiter nisus, Кафявоглава потапница - Aythya ferina, Белочела потапница - Aythya niroka, Скален орел - Aquila chrysaetos, Малък креслив орел - Aquila pomarina, Бухал - Bubo bubo, Забулена сова - Tyto alba, Белоопашат мишелов - Buteo rufinus, Орел змияр - Circaetus galicus, Осояд - Pernis apivorus, Сокол орко - Falco subuteo, Вечерна ветрушка - Falco vespertinus, Ливаден дърдавец - Crex crex, Орел рибар - Pandion haliaetus, Малък корморан - Phalacrocorax pigmeus;


ИЗВОДИ

Потенциали

• 
  Благоприятен природо-географски потенциал за развитие на земеделие и животновъдство;
  
• 
  Потенциал за развитие на рибовъдство и спортен риболов, ловен и екотуризъм;
  
• 
  Разработване на програми за развитие на билкарство, гъбарство и бране на горски плодове;
  
• 
  Доизграждане на мрежата от защитни горски пояси;
  
• 
  Рекултивация на нарушените терени от различен вид и определяне на подходящото им бъ­дещо предназначение.
  

• 
  Няма регистрирани.