Общински план за развитие Община Костинброд

Изтегляне 1.84 Mb. страница 4/17 Дата 02.11.2017 Размер 1.84 Mb. #33709

Навигация на страницата:

• Възможности Заплахи
• 4. Урбанистично и устройствено развитие на общината /състояние,, оценка и тенденции/ 4.1. Териториална структура и селищно развитие
• Селищната мрежа в община Костинброд

Силни страни

Слаби страни
Добре структурирана икономика, базирана на традиционни производства	По-бавни темпове на развитие спрямо средните за страната и Югозападен район за планиране
Благоприятно географско положение, близост до европейските транспортни коридори	Сравнително нисък експортен потенциал; малък дял на експорта от БВП на общината
Развита транспортна инфраструктура	Забавяне на проектите за газоснабдяване на производствените терени
Близост до големия консумативен център – град София	Hаличие на значителни ненатоварени производствени мощности в активите на фирмите – сгради, терени, техническа инфраструктура
Наличие на широк спектър малки и средни предприятия, с гъвкави възможности	Липса на високотехнологични производства
Запазване на птицевъдството като структуроопределящ подотрасъл	Нисък дял на нематериалните активи в баланса на фирмите
Дейност на научно-изследователските институти, разположени на територията на общината	Безвъзвратна загуба на научен потенциал след преструктуриране на научните институти с национално значение
Специализирана подготовка на кадри със средно професионално образование	Засилена урбанизация, довела до промяна на предназначението на значителен размер земеделски земи за неземеделски цели
Значителен размер на земеделските територии	Ограничени възможности за интензификация в полупланинския пояс
Изключително добри условия за развитие на интензивно селско стопанство в равнинните части от територията	Голям размер неизползвани обработваеми земи, предимно ниви
Липса на промишлени и други дейности, замърсяващи почвите, водите и въздуха	Наличие на дребното фамилно стопанство като основна форма на стопанисване
Дърводобивът и лесокултурните мероприятия в горския фонд осигуряват заетост на населението	Значителен спад в поголовието на селскостопанските животни
Осигуряване на допълнителни доходи на населението от ползвания на горския фонд – паша, добив на сено и листников фураж, добив на билки, горски плодове и гъби	Примитивни условия на дребнофамилното животновъдство
Общината разполага с достатъчно училища с нужния капацитет, който може да осигури нормалното провеждане на учебния процес	Намаляване на селското население в полупланинския район
Близостта до гр.София позволява на децата да ползват учебните заведения в столицата, предлагащи богата възможност от профили	Нисък дял на горите на територията на общината
Общинската администрация е сериозно ангажирана с проблемите на образованието	Извършване на незаконна сеч в горските масиви
Финансирането на училищата са на принципите на делегираните бюджети	Недостигът на средства за развитие на училищата и детските градини .
Общодостъпност на здравните услуги	Затруднения с материалното обезпечаване на учебния процес и въвеждането на новите информационни технологии в обучението
Сравнително добра материална база на здравеопазването	Остарелият сграден фонд на някои училища и детски градини и на отделни системи инженерни съоръжения към тях
Квалифициран медицински персонал	Неяснота в държавната политика по отношение развитието на здравеопазването
Стабилна макроикономическа среда в страната и общината	Липсата на система за оценка на видовете медицински дейности по обем и качество
Наличие на воля от общинското р-во за провеждането на конкретни реформи	Ограничен вътрешно общински пазар
Предвидимост на бизнес средата	Ниски доходи и покупателна способност на населението
Плавно увеличаване на производителността	Недостатъчен капацитет на местната власт, което се превръща в бариера за бизнеса
Подобрен имидж на България – повишена бизнес активност и инвестиции	Ниско качество на публичните услуги, ниска сигурност на бизнеса и гражданите
Добри традиции в обучението, добре подготвени специалисти	Несъответствие между търсена квалификация и предлагане на работна сила
Конкурентна цена на работната сила	Липса на стимули за иновации
	Липса на информация сред бизнеса за налагащите се допълнителни разходи по повод екологичните стандарти
Възможности	Заплахи
Обвързване на селското стопанство с фирми-производители на консерви, фуражи, млечни продукти и др.	Ерозиране на земите в полупланинския район
Интензификация на земеделието в равнинния район чрез възстановяване на годните напоителни системи	Намаляващо значение на селското стопанство на фона на общото икономическо развитие на общината
Развитие на планинско животновъдство на базата на значителния размер пасища	Неспазване на предвидените в лесоустройствения проект сечи в горския фонд, особено в частните гори
Производство на екологически чисти продукти в полупланинския пояс	Увеличаване размера на незаконната сеч
Участие на научно-изследователските институти в конкретни задачи по развитие на селското стопанство в общината	Развитие на ерозионни процеси в засегнатите горски масиви
Извършване на предвидените в лесоустройствения проект залесявания, реконструкции на насажденията, подобряване на видовия състав	Намаляване броят на учениците в малките населени места на общината (без Петърч и Драговищица) и пораждане на нужда от извозването на децата до базовите училища
Правилно извеждане на отгледните и санитарни сечи	Не ангажираност в учебния процес на малцинствените групи
Активизиране на борбата с ерозионните процеси в горския фонд	Необходимост от въвеждане и прилагане на европейските стандарти в областта на икономиката – висока цена на бизнеса
Увеличаване на добива на билки, горски плодове и гъби	Прехвърляне на задължението за социално осигуряване върху все по-малко работещи
Нарастване на външното търсене – добри възможности на износа	Недостатъчно развити публично-частни партньорства
Улеснен достъп до финансиране – МСП	Задълбочаване на демографския проблем и “изтичане на мозъци”
Система за постоянно усъвършенстване на човешките ресурси	Ниска предприемаческа култура
Установяване на връзка между иновации и практиката	Ниска енергийна ефективност
Развитие на пазара на земеделска земя
Създаване на нормативна уредба за общинско дългово финансиране

4. Урбанистично и устройствено развитие на общината /състояние,, оценка и тенденции/

4.1. Териториална структура и селищно развитие

Териториалната и селищната структура на община Костинброд се е формирала на основата на природогеографските дадености и като резултат на дългогодишната човешка дейност, която е изменяла природната среда и в положителен, и в отрицателен аспект. Природната даденост се характеризира с разнообразен релеф – от равното поле на юг, през хълмистата предпланина, до планинските разклонения на север на Мала планина. Териториалната структура е силно повлияна от природо-географската даденост. Малка част от територията е равнинна до около 600 м н в, разположена в землищата на Костинброд, Голяновци, Петърч и Опицвет. По-голямата част от територията е полупланинска и планинска. Видовете територии и техните количествени стойности са анализиране при разглеждане на поземлените ресурси. Във връзка с оценката на урбанистичното развитие тук се прави само съпоставка между отделните видове

Делът на земеделските територии е 64,3% - близко средния за страната 65%. Но половината от тях 32,3% са естествени ливади и пасища в полупланинската и планинската част.

Горските територии, независимо от планинския характер, заемат само 24 % при средно за страната 34%. Процентът на лесистост на територията е 22,2% при средно за страната 31,7%. Това показва, че територията е сериозно обезлесена. Това се дължи и на карстовия характер на предпланинската част.

Урбанизираните територии заемат 9,4%, което е значително повече от средното за страната – 5%. Територията на населените места е 4,4%, останалото е промишлени и складови зони извън населените места - 3,5% и вилни зони - 1,5%. Тези съотношения показват красноречиво характера на съвременното урбанистично усвояване на територията, при което значителен дял заемат промишлените територии и вилните територии, към които могат да се причислят и земите по параграф 4, които се водят като земеделски земи.

Нарушените територии – кариери и депа за отпадъци – заемат 0,8% от територията при средно за страната 2,6%. Това е твърде малък дял, въпреки че зрителното възприятие показва друго. Явно в отчета на земята като нарушени територии не са включени всички нарушени земи, както като и ерозиралите земи.

В общината няма защитени природни територии, както и защитени територии на културно-историческото наследство.

Селищната мрежа в община Костинброд е представена от 1 град - център на общината и 13 села. По големина гр. Костинброд (12150 жит.) е в категорията на малките градове (от 10 до 30 хил. жит.). Селата попадат в следните групи – големи села от 2000 до 5000 жители – 1 бр. (Петърч), средни села от 1000 до 2000 жители - 1 бр. (Драговищица), малки села - от 200 до 1000 жители - 4 бр. (Голяновци, Опицвет, Градец, Безден), много малки села до 200 жители – 6 бр. (Богьовци, Бучин проход, Дръмша, Царичина, Понор, Дреново). Процентът на градско население, който определя степента на урбанизация, в община Костинброд е 68,6%, колкото средното за страната - 68,0%. Селското население в 13-те села е само 31,2%. В общината преобладават малките и много малките по големина села – общо 10 броя, но в тях живее само 15% от населението.

Изтегляне 1.84 Mb.

Сподели с приятели: