Населени места по брой на населението и категория

Населени места по брой на населението и категория

В съответствие с природогеографската даденост и трите височинни пояса са се формирали три групи от селища, в които се наблюдава различно селищно развитие.

В равнинната част (около 530 – 600 м н в) – Голяновци, Костинброд, Петърч, Опицвет. В равнината част селищата са компактни по форма, по-големи по броя на населението и по-активни икономически. Освен град Костинброд (12103 ж) голямо село е Петърч (2218 ж)

В предпланинската част (около 630 – 800 м н в ) – Драговищица, Градец, Безден, Богьовци. В предпланинската част – селата са също компактни, предимно малки и с намаляващо население. Само Драговищица е средно по големина село (1119 ж), което се дължи на близостта му до Костинброд и ломското шосе.

В планинската част (около 850 – 900 м н в) – Царичина, Чибаовци, Дръмша, Дреново, Понор, Бучин проход. В планинската част селата са още по-малки по население и пръснати по форма (с махленска структура). Понор и Дреново са вече с население под 30 души и вероятно ще отмрат в недалечна перспектива. Само Чибаовци е средно по големина село, което се дължи на миннодобивната дейност, но и неговото население намалява рязко след 1965 г.

Развитието на селищната мрежа на община Костинброд е силно повлияно от близостта до големия столичен град. Територията на общината попада в крайградската зона на София. В периода на засилена индустриализация и урбанизация през петдесетте – седемдесетте години на ХХ век населението на населените места от тази зона намалява поради механичния прилив към София. Това се наблюдава и при болшинството от населените места от община Костинброд. Няколко от тях обаче (Костинброд, Драговищица, Голяновци и Петърч) увеличават населението си до 1975 г. , а след това задържат почти едно и също по брой население.

В периода от осемдесетте години до края на века се наблюдава развитието на т.н. процес на субурбанизация край големия град – оживяване на някои населени места в крайградската зона. В този период младият град Костинброд е благоприятно повлиян от близостта до София, стабилизира броя на населението и дори показва слабо нарастване. Сравнително благоприятно демографско развитие продължават да имат и трите села Петърч, Голяновци и Драговищица. През този период останалата голяма част от селата (10 бр.) търпят сериозно намаляване на населението.

Близостта до София и благоприятния полупланински до планински климат е причината в предпланинската и планинската части да има много вилни зони (3836 дка). Тези места за временно обитаване (втори жилища) обогатяват селищната мрежа на общината. Земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са разновидност на вилните зони, са с обща площ 4542 дка, разположени в 3076 бр. имоти в землищата на почти всички населени места - Костинброд, Драговищица, Голяновци, Градец, Дръмша, Дреново, Чибаовци, Царичина, Безден, Богьовци и Бучин проход.

Съвременното състояние на селищната мрежа в общината показва ясно обособяване на два полюса с различна насоченост и различна динамика. На единия полюс са населените места в полето със стабилно и динамично развитие -Костинброд, Голяновци, Драговищица, Петърч. В тях е съсредоточено 85% от населението на общината. Те са разположени много близо едно до друго и показват наченки на формиране на линейно ядрено селищно образувание в направление, успоредно на железопътната линия за Сливница. Край тях се развиват активно промишлени и складови зони. Пазарът на земята се активизира и се наблюдава активно търсене и промяна на предназначението на земеделска земя за изграждане предимно на производствени предприятия. В териториалното развитие на тази група от селища се проявява тенденцията към сливане в непрекъснато лентово застрояване.

На другия полюс са останалите 10 населени места в предпланинската и планинските части със затихващо развитие и рязко намаляващо население. В тях живее общо едва 15% от населението на общината. Стопанските функции на тези селища – планинско земеделие и животновъдство, са замрели. Минно-добивната дейност – също. Не се създават нови стопански предприятия и фирми. В известна степен съживяваща роля за тези населени места играе рекреациационното търсене и развитието на вилния отдих. В и около селищата има множество вилни имоти и обособени вилни зони. През летните месеци в някои от селата временното население преобладава. Има наченки и на проявен интерес в туристическата сфера. Състоянието на мрежите на техническата инфраструктура и благоустройството в тези населени места е крайно незадоволително. Водоснабдяването в някои от тези населени места е незадоволително, а в Дръмша и Дреново въобще липсва водоснабдяване. Пътните връзки и уличната мрежа в селата е в много лошо състояние. Липсва сметосъбиране и това е довело до появата на много незаконни сметища в и край населените места.

За територията на общината е разработван ТУП на селищната система и ТУП за развитие на отдиха по 4-то ПМС през 1989 г. Приложимостта на тези устройствени планове е била твърде ограничена и те отдавна вече не са актуални. Причината е липсата на обвързаност на устройственото планиране с икономическото планиране. Разработваният сега План за развитие на общината изисква също обвързване с устройственото планиране и поне ползването на коректна териториална основа – опорен план на територията с нанесени типовете територии според съвременния начин на ползване. Предвижданията на Плана за развитие неизбежно следва да се ориентират коректно върху територията, за да се избегнат евентуални конфликти. За съжаление такава териториална основа не е предвидена в Методическите указания за разработване на общински план за развитие и такава задача не е възложена.

Населените места в общината разполагат с регулационни планове, изработени през 70-те и 80-те години. Най-стари са плановете на Драговищица от 1971г., Безден 1973г., вилна зона Градец 1973г., вилна зона Безден 1971г., вилна зона Бучин проход 1970г. и Петърч 1977г. По-нови са плановете на Костинброд, Дръмша, Чибаовци, Градец 1983г., Понор 1984г. и Богьовци 1987г., промишлена зона Костинброд 1989г. Регулационните планове не са попълвани коректно и може да се твърди, че вече са стари и имат нужда от актуализиране в цифров вид.


4.3. Жилища и общинска жилищна политика