Крака за хващане, а не за ходене

Своите тънки и покрити с поразително много шипове крака използваме за ходене само в съвсем редки случаи. Но затова пък те изпълняват важна функция по време на полет. Обикновено когато летим, ние прибираме краката плътно до тялото, за да достигнем минимално съпротивление на въздуха. Но ако забележим плячка, изпъваме напред шестте си крака във формата на отворена мрежа, за да уловим по този начин лакомствата още във въздуха. В менюто ни се включват еднодневки, комари и молци, които винаги хващаме в полет. Тъй като разпознаваме плячката едва на малко разстояние, за маневрата на насоченото пикиране ни остават части от секундата. От това можете да заключите: високата точност на достигане на целта поставя най-високи изисквания пред нашите очи, пред способността на нервната ни система да реагира и пред техниката ни на летене.

За разлика от всички останали видове насекоми ние летим на съвсем различен принцип. Създателят е разработил за нас едно особено съоръжение. Сега искам да ви разкажа за него.

Повечето насекоми летят на т.нар. принцип на тенджерата. Представете си тенджера с малко по-тесен капак, под краищата на който са пъхнати две лъжици. Ако се натисне капакът надолу, двете лъжици се повдигат, ако се дръпне нагоре, те се спускат. При повечето насекоми това, което в горния пример се върши от човешката ръка, се върши от мускули, които са разположени в гръдната област между "капака" и "дъното". При всяко съкращение на мускулите се свива цялото тяло и крилата се повдигат. Обратният процес протича при отпускане на мускулите. Нашият летателен мотор обаче работи на съвършено друг принцип.

Здравите ни летателни мускули са прикрепени чрез сухожилия непосредствено към летателните стави. Създателят е сътворил ставите от материал с изключителни механични качества - резилин. Като никой друг материал този е изключително еластичен и затова има способността да натрупва необичайно много енергия и да я отдава отново в необходимия момент. Представете си смачкано пластмасово шише, което веднага след това отново добива предишната си форма. Заедно с крилата резилинът образува вибрационна система, която работи с определена честота на ударите.

По отношение на летенето Създателят е помислил за толкова много тънкости, че ние можем лесно да се справим с всяка ситуация във въздуха. Конструирани сме идеално за живот във въздуха. За описание на поведението на летателните машини по време на полет вашите инженери използват коефициент, наречен число на Рейнолдс. Той характеризира влиянието, което оказва плътността на обкръжаващия въздух върху скоростта и големината на летящия обект. За големите птици това свойство на въздуха почти няма значение, но за нас, насекомите, има. Плътността на въздуха има такова огромно въздействие върху малките насекоми, че те сякаш плуват в тази гъста за тях среда. Поради малкото число на Рейнолдс те трябва да махат с крилата си много по-бързо от големите насекоми, за да се придвижват напред. Нас Създателят е конструирал така, че се намираме в много изгодно положение. Ние с лекота достигаме скорост 40 км/час, без да има нужда непрекъснато да движим крилата си. Дори и при бавен полет, когато няма въздушно течение, подемната сила е достатъчна, за да ни държи във въздуха.

Скоростомер на челото. За оптимален полет наред с ефективния летателен мотор от решаващо значение е контролът на скоростта.

Създателят е инсталирал отпред на главата ни две малки антени, които са в изгодна позиция спрямо въздушното течение. При полет тези отчитащи пипала се извиват назад от въздушния поток. Сетивни клетки в основата на антената изпращат измерените величини до мозъка, където от данните бива изчислена - във връзка с обстановката - моята собствена скорост. Тези измервателни антени се явяват най-важното устройство, необходимо за достигане на точност и маневреност при полета. Те са незаменим уред за прецизния ми и гъвкав полет.

Между впрочем, ако имате усет за образци, то можете да определите съвсем точно вида ни само по различното подреждане на напречните и надлъжните жилки. Едва в по-ново време шведският изследовател Аке Норберг разгада значението на подсилената клетка по ръба на крилата. Удебеленията близо до острата част на крилото имат различен облик при различните видове и изпълняват важна аеродинамична функция. Те придават тежест, която предотвратява т.нар. пърхане на крилата, получаващо се при по-бърз полет със или без замах на крилата.

От мен вече научихте някои от нашите характерни особености. Ако ви разкажа и за нашето чифтосване, вие ще го възприемете като съвсем необичайно, дори своенравно. Тъй като от главата до петите сме пригодени за летене, приемаме за съвсем нормално да се сношаваме във въздуха. Защо се замислихте така? А, вие пресмятате многото конструктивни детайли, които би трябвало да се нагодят един спрямо друг. Навярно смятате, че самата летателна маневра е невъзможна. Действително, Творецът не е пестил фантазията си, когато ни е конструирал за този акт. Но чуйте по-нататък:

Сватбата се предхожда от ухажващия полет на мъжкия. Този полет за възбуждане се отличава с бързи движения на крилата по напречната ос, при което те се размахват, редувайки се едно след друго. По този начин пред насрещно идващата женска се появява тясна синя лента. Не закъснява и нейното възхищение. Във фазата на полета напред предните крила махат наклонени напред под съвсем малък ъгъл. Те създават подемната сила, необходима, за да се поддържа височината. Задните крила имат по-голям ъгъл на наклон назад и способстват по този начин за максимален ход напред. За части от секундата ролите се сменят: сега задните крила са поели движението напред. При полет назад - това е нашата специална летателна атракция - всичко става точно обратно. Разположените под остър ъгъл предни крила създават необходимите сили, които да осъществят движението назад. Водоравно разперените задни крила се грижат за поддържане на необходимата височина.

Мъжката прелита над женската и я хваща с т.нар. абдоминални щипци за главата (при малките водни кончета - за главата и за първия гръден сегмент). Тези големи полукълбовидно оформени щипци за хващане се намират в края на дългото туловище и служат за здраво захващане при чифтосването. По средата между щипците са разположени два различни за всеки вид кратки израстъка, които заедно с пасващите им празни места върху женската образуват система "ключ - ключалка". Посредством тази мъдро измислена кодова система се осигурява копулацията само на представители от един вид. След като сигурното хващане е било успешно осъществено посредством идентифициращата кодова система, двамата партньори образуват при полета "верига", при което мъжката лети отпред в наднем с женската, която лети отзад.

Тази непривична сватба има една още по-необикновена конструктивна предпоставка. Всички водни кончета носят половите си органи в края на задната част на коремчето. Как обаче биха могли мъжките сперми да достигнат до женската, след като се намират в онази част от тялото, с която бива обхваната женската? Решението на загадката се крие в една гениална идея: мъжкият полов орган е разделен на две в своята функция. Спермата се произвежда в края на тялото и от там бива транспортирана в семенна торбичка на "удобно място". Преди или след като хване женската (в зависимост от вида), мъжката напълва посредстом извиване на задната част на тялото семенната си капсулка върху предния копулационен орган. Тогава женската извива надолу и напред коремчето си, така че половият отвор в края на тялото й да достигне половия член и семенните торбички, разположени върху втория и третия сегмент на коремчето на мъжкия. По този начин "веригата" се превръща в "сърце" или "колело". След успешното преминаване на спермата "двойката-колело" се разпада. В тандемен полет двойката лети за снасяне на яйцата, при което теглещата мъжка направлява полета към удобни места за снасяне. В случая на Chalcolestes viridis приземяването става върху клонки на елха или върба, надвиснали над водната повърхност на някое езеро. Сега започва най-трудното за женската: 200 яйца трябва да бъдат снесени под твърдата кора! Имате ли идея как може да стане това?

Миниатюрно трионче в яйцепровода на женската служи като ефективен инструмент. Умелото рязане с островърхото трионче се извършва за секунди, при което малки частички от праха при рязането падат във водата. Следва снасянето на продълговатите яйца във влажната тъкан на кората. по време на подобна четиричасова процедура мъжкият като че ли наблюдава безучастен. Той блокира със своите хващащи щипци шийната област на женската и така я предпазва от други готови за чифтосване мъжки, които са били победени в борбата при ухажването.

Вие с право питате: какво означава този своеобразен начин на размножаване? При нас всичко е настроено с оглед на абсолютната летателна способност. Така запазваме суверенитета си във въздуха дори и при размножаването. В този смисъл нашите независими едно от друго предни и задни крила трябва да се приемат като особено оборудване. При клатещ се полет можем да движим крилата си дори противоположно. За изкусната техника на летене ние се нуждаем от дългото коремче като балансиращ прът. Особено по време на сложната маневра за размножаване, когато трябва да стоим във въздуха напълно неподвижно. Съвършено точното скачване дори и при вятър изисква прецизност на полета, нямаща равна на себе си.

Знаете ли, че пионерът на вашата въртолетна техника Игор Сикорски (род. 1889 г. в Киев, поч. 1972 г. в САЩ) е взел идеята си за развитието на въртолета от наблюдения на нашия полет? Четирите подвижни роторни перки произвеждат точно както нашите четири крила едновременно придвижване напред и нагоре. Въпреки признатата техническа зрелост на вашите летателни апарати, все пак разликата между вашите въртолети и нас е огромна: ние летим 100 пъти по-подвижно и при това абсолютно безшумно - само когато обтегнатите носещи повърхности се докоснат, едно леко шумолене издава прелитането - и всичко това се извършва с коефициент на полезно действие, който е технически недостижим.

Който иска да маневрира бързо и умело, се нуждае от удобни навигационни прибори. За това служат нашите сферични, големи колкото главата на топлийка, очи. Измежду всички насекоми ние сме "най-окати", защото зрителният ни апарат заема по-голямата част от повърхността на главата. Поради голямата изпъкналост на очите ние разполагаме с изключително широко полезрение. Нашите очи се състоят от около 30000 шестоъгълни единични фасети. Всяка от тези фасети представлява единично око с миниатюрна лупа. При това всяко отделно око има различен зрителен ъгъл; всички заедно обхващат много широко зрително поле, без да има нужда да движа някое от очите или главата си. В някои отношения нашите очи могат повече от вашите. За 1 секунда ние можем да възприемем 2-- светлинни импулса, докато вие постигате едва 1/10 от това. Ако имаше телевизия за водни кончета, за нас даден филм би трябвало да се прожектира с десет пъти по-голяма честота на кадрите, отколкото го правят вашите телевизионни приемници.

Искам до известна степен да ви обясня физическия принцип: съставената от тези около 30000 отделни очи картина всъщност е много несъвършена и неясна, ако я сравните с вашата. Докато всяко от нашите очи съдържа само 8 зрителни клетки, при вас те са 78 милиона. При вас следователно се получава много по-фино фотографирана картина. Следователно нашата зрителна острота съответства само на частица от вашата. Въпреки това ние имаме изключителен зрителен апарат, тъй като Създателят ни е вградил една техническа тънкост, която увеличава значително количеството на оптичната информация. Светлинни импулси, бързо редуващи се един след друг до 300 в секунда, се регистрират като отделни дразнения. Вие сами ще се досетите защо: нашите движения представляват почти само висш пилотаж, при което спрямо нас околната среда се движи непрестанно. При летенето - а това е нашата основна дейност - оптичният център получава значително повече информация отколкото в покой. Така нашата "летателна" зрителна острота е много по-добра отколкото бихте очаквали, съдейки само по анатомичното устройство. Нашето зрение е почти сравнимо с вашите телевизионни камери: светлинният лъч, който опипва образа, е сравним с функцията на нашето отделно око. Сам по себе си лъчът не е пригоден да опипа и най-малката следа от форма на един образ. Но ако той се движи и ако светлинните колебания, които той предизвиква при опипване на картината, се превърнат в последователни импулси, се получава детайлна картина на наблюдавания предмет. Следователно общото между вашата телевизия и нашето комплексно око е, че картината се получава в резултат на комбинация от високоразвита система за бързодействие и ниската разделителна способност на повърхността.

Нашето великолепие от багри

Ако между другото добре сте изучили нашата група насекоми, то в никакъв случай не трябва да забравям една характеристика: това е нашето впечатляващо великолепие от багри! След пеперудите ние заемаме второто място в конкуренцията за красота и богатство на окраската. При нас ще откриете всичко, което може да ви дойде наум: от нежни цветни тонове през металически блестящи до наситени и крещящи цветове. Но как се получават всички тези нюанси и цветови композиции на нашия дизайн? Не желая да ви обяснявам научно произхода на нашето багрено великолепие, защото ще трябва да се задълбоча в дебрите на химията и физиката. Но трябва на всяка цена да познавате три съвършено независими принципа:

1. Пигментни цветове. Защо китайците са жълти, индианците - червени, а африканците - черни? В тяхната кожа са вложени определени краски - пигменти - които са характерни за всяка раса. Същият метод е използвал създателят и при много видове Libellullidae (напр. при Sympetrum), но и при равнокрилите водни кончета. За разлика от вашите раси при нас са вложени химични съединения със значително по-ярко оцветяващо действие, напр. меланин за жълти, червени, кафяви и черни, омин за виолетовокафяви и оматин за червенокафяви тонове. Също така са използвани бяло, жълто или червеникаво светещият птерин. Можете добре да си представите, че смесени в подходящо съотношение тези цветови носители позволяват богата игра на багрите.

2. Структурни цветове. При този метод цветовете не се произвеждат посредством органични молекули, а чрез физичен трик. Впечатлението за цвят се добива благодарение на пречупването на светлината на слънчевите лъчи, падаща върху тънките, пластинкообразни слоеве на хитиновата обвивка. Всички металически блестящи водни кончета са всъщност безцветни и въпреки това блестят в цветно великолепие. Подобни структурни цветове има например в синьометалните Calopterygidae, в зелено до медно оцветените Lestes и зеленосветещите Somatochlora metalica. При Coenagionidae и Aeschnidae с техния приличащ на на зеленосин емайл оттенък, допълнителни тела, които помътняват цвета в хитиновата обвивка, способстват за светлинно разсейване, което още повече увеличава многообразието от цветове.

3. Восъчни цветове. Този метод напомня на кората на зрелите сливи. Синкавият налеп по коремчето на всички Lestidae се постига с помощта на восъчен слой, който се произвежда от кожните жлези. Цветът се получава посредством дифузно отражение на слънчевата светлина.

Каква е целта на всички тези цветове? Различните цветови образци ни облекчават да се разпознаваме и да намираме партньор. Оцветяването може да се окаже и добра маскировка. Като животни с непостоянна телесна температура цветовите съчетания улесняват затоплянето ни сутрин. Също така те предлагат подходяща защита от вредни ултравиолетови лъчи и регулират степента на слънчевото облъчване. Въпреки това всички тези ефекти биха могли да бъдат постигнати и с по-малък брой цветове. Учудващото многообразие трябва да има следователно и друга причина: в него се е проявило богатството на изобретателността на Създателя и любовта му към красотата. За кремовете Господ Исус е казал:

"И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат. Не се трудят, нито предат. Но казвам ви, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърляте в пещ, няма ли много повече да облича вас, маловерци?" (Матей 6:28-30).

Ние произхождаме от същата работилница на Създателя. Затова не се учудвайте на нашата красота и на прелестта на оцветяването ни.

 

7. ПРИВИДНО ОБИКНОВЕН ГРАДИВЕН ЕЛЕМЕНТ, И ВЪПРЕКИ ТОВА ПЪРВОКЛАСНО ДОСТИЖЕНИЕ НА ГЕНИАЛНА КОНСТРУКТИВНА И ПРОИЗВОДСТВЕНА ТЕХНОЛОГИЯ

Как ли да ви се представя? Ще го направя с гатанка:

Аз ви гледам, но вие не ме виждате.

У себе си ме носите, но не ме забелязвате.

Всички хора се нуждаят от мен, но не ме усещат.

Произходът ми е чудо, но малцина го знаят.

Коя съм аз?

Все още ли не сте ме познали? Добре, слушайте тогава по-нататък: имам сферична форма и съм напълно прозрачна. Диаметърът ми възлиза само на 9 мм, а дебелината - на 4 мм. С моите 0,06 куб. съм заемам изключително малко пространство. Представете си, аз съм 30 пъти по-малка от зряла череша. И още нещо важно - без мен няма да виждате нищо. Вече почти се разкрих: аз съм един от най-важните градивни елементи във вашия зрителен апарат - лещата! Преди да ви разкажа нещо за себе си, искам да ви кажа нещо съществено за сетивните органи изобщо. Именно тук бихте могли да откриете някои принципи в творчеството на моя Създател. След това мислено отклонение моята биография ще ви се стори много по-разбираема.

"Колко са велики Твоите дела, Господи! Твърде дълбоки са мислите Ти!" (Псалм 92:5)

Божият метод на работа трябва да ви е известен: във всичко, което е от областта на живите създания, няма нито един принцип на действие, който да е в противоречие с някой природен закон. Казано по друг начин: многообразните органи използват често по изключително гениален и затова не винаги лесно обозрим начин физичните и химични закономерности, за да постигнат определена цел.

Във вашата техника и в природните науки се използват много измервателни уреди с високи изисквания за точност. Меренето на времето ви се удава засега най-точно с помощта на атомен часовник. Въпреки това прецизността може да се увеличи, тъй като границата на възможното от физична гледна точка далеч не е достигната. Т. нар. "относителна грешка" е мярка за прецизността на едно измерване. Със сгъваем метър може да се измери дължината 1 м с грешка 0,5 мм. Относителната грешка тогава ще е равна на 0,5 мм/1000 мм = 0,5 х 10-3. Съвременната относителна грешка на атомните часовници е 10-13 и съгласно скалата за относителната грешка на Хайзенберг може да бъде снижена до 10-16. Досега не е разработен такъв измервателен процес, при който прецизността и степента на полезност да достигнат физически възможната граница. Именно в областта на сетивните органи Създателят е реализирал многократно такива достойни за възхищение концепции, които изчерпват напълно физически и технически възможното. Така измервателната техника на човешкото ухо достига до физическата граница. Ако ухото ви беше още по-чувствително, вие бихте чували шума от топлинното движение на молекулите.

Искам да ви обърна внимание на следния важен факт: моля ви да различавате ясно функционирането на творенията на Създателя от неговите творчески действия. Докато всички създадени творения и всички процеси в природата се подчиняват на природните закони, то действията на Бога при сътворението не могат да бъдат обяснени с тях, тъй като природните закони са резултат от съвторението, а не негова предпоставка.

Сега обаче искам да разкажа повече за зрителния орган, тъй като аз съм негов незаменим градивен елемент. Това важи както за хората, така и за всички виждащи животни. Представете си, че всяко око на водното конче се състои от хиляди отделни фасетни очи, като всяко от тях е снабдено с гигантския брой от половин милион превключватели. При това всеки от тях е 100 пъти по-малък от най-миниатюрните елементи, които е създала вашата компютърна техника. Разбира се, всяко от тези отрезри очи също има своя собствена леща или, по-точно казано, микролеща.