„Чорба от греховете на отец Никодим” – Елин Пелин 1.Сборникът „Под манастирската лоза” - разглежда проблема за доброто и злото, за черното и бялото у човека и в околния свят;
- човекът – у него изконно са заложени и доброто, и злото – взаимозависими и взаимопораждащи се;
- проблематизира философската опозиция „добро-зло” с нейните синонимни противопоставяния: красиво и грозно, светло и тъмно, праведно и греховно, божествено и дяволско;
- преосмисля понятията грях и праведност /”праведния грях” и „греховната праведност”/; 2. „Чорба от греховете на отец Никодим” а/ основен мотив в разказа - интерпретира проблема за греха и праведността;
- черните и белите бобени зърна символизират тъмното и светлото в помислите и делата на починалия отец Никодим, а книжките, в които са завити, разкриват субективната преценка на отеца за доброто и злото; б/ композиция
гледната точка на твореца е въведена на текстово равнище посредством сюжетното действие – изяждането на чорбата от „греховете” на отец Никодим и коментара на отец Сисой, който разказва случката;
негов слушател е друг разказвач – двойна повествователна рамка, която засилва многозначността в оценките на човешките постъпки;
в/ образът на героя - началото на историята представя отец Никодим като скромен, благ човек;
портретната му характеристика е направена от отец Сисой и е изградена върху контраста между високата снажна фигура и бавна походка на отец Никодим /внушение за невероятна сила и мощ/, широките „кръгли очи” /белег на одухотвореност/ и неговия „загадъчен, странен и чуден поглед” /знак за жив дух и тлеещи страсти/;
сравненията „като лозници гъсти вежди” и „като въз хребета на някоя планина” открояват природното, човешкото /отдалечават го от иконизираните образи на светци/; читателят е подготвен за дуалистичната същност на героя;
г/ тезата в творбата
зададена е чрез думите на отец Сисой: „…тоя човек…изглеждаше по-силен от всички грехове” и утвърждава естественото, природосъобразното, което стои над аскетичните ограничения;
дошъл в манастира още младеж, отец Никодим цял живот се стреми да избягва земните съблазни и така да открие пътя за спасение;
след смъртта му в „скрито долапче” в килията му откриват гърне / символ на битовото, всекидневното/, захлупено с молитвеник /символ на каноничното, моделиращо човешкото поведение/, пълно с поотделно завити в хартийка бобени зърна и на всяка хартийка отбелязани „греховете”/помисли, не дела/ на отеца;
д/ основна тема
за двойнствената човешка същност – видима и скрита;
белите и черните бобени зърна обозначават „белите” грехове и съмнения на отец Никодим и свидетелстват за раздвоената му душа;
на преден план е изведена опозицията „грях- праведност”, съотнесена към конкретна личност;
чрез самооценката на помислите и делата на своя герой авторът ни учи, че участта на човек е да се лута между тъмната и светла страна на своята същност и от него самия зависи дали ще се поддаде на едната или на другата, защото и доброто и злото са изконно заложени в него;
всеки действа според вътрешната си мяра, а не под въздействие на християнските догми;
3. Посланието на автора - отхвърля тезата за спасение на душата чрез бягство от земните съблазни;
- утвърждава идеята, че и зад манастирските стени човекът си остава човек и мери делата си по човешки; всяко абсолютизиране на категориите „грях” и „праведност” лишава човек от пълноценно живеене.
- духът води човека към вечното, към спасението, а плътта – към греха, носи му страдание и затова е тленна;но те са неотделими, защото пътят към спасението минава през греха и страданието; доброто е познаваемо само чрез злото;
- авторът внушава, че само когато приеме противоречивата си природа, тогава човекът може да преодолее чувството за обреченост и да спаси душата си и да получи опрощение