Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове
Изтегляне 1.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- А. Манолова
- Николай Колев - Босия
- Камен Каменов
А. Манолова: Благодаря Ви, отец Христофор. (17.04.1989 г., ролка № 341) Декларация по повод освобождаването (чете д-р Константин Тренчев) А. Манолова: Д-р Тренчев? Добър ден, Анна Манолова е на телефона. Има радостна вест? К. Тренчев: Да, да, разбира се. Упълномощен съм да направя следната декларация. „Декларация от името на НДЗПЧ в България, Независимото професионално сдружение на интелектуалците “Подкрепа”, НКЗРП и Движението за гражданска инициатива - Русе. С чувство на дълбоко удовлетворение заявяваме, че на 20.04. тази година поетът Николай Колев прекрати безсрочната си гладна стачка, а заедно с него и обявилите солидарна гладна стачка членове и симпатизанти на гореспоменатите неформални сдружения, след като органите на правораздаването го освободиха от принудителното заселване и върнаха делото за преразглеждане. Във връзка с това, от името на НДЗПЧ в България, Независимото професионално сдружение на интелектуалците “Подкрепа”, Независимия комитет за защита на религиозните свободи и „Гражданска инициатива”, искаме от сърце да благодарим на агенциите „Ройтер`с”, “Франс прес” и ДПА, на организациите „Международна амнистия” и Дружеството за защита на правата на човека във Франкфурт, а също и на радиостанциите “Свободна Европа”, “Дойче веле” и БиБиСи, които, давайки гласност на проблема в такъв труден момент, ни подадоха приятелска ръка, за да възтържествува правдата и справедливостта. Използваме случая, за да изразим нашата искрена благодарност и на всички членове и симпатизанти на неформалните сдружения - на всички тези жени и мъже, хора от различни възрасти, професии и вероизповедания, които с непознат доскоро кураж си подадоха ръка, за да спасят най ценното - човешкия живот. Още веднъж разума надделя. Още веднъж е възродена надеждата, че България ще поеме по пътя на разума, който единствено би могъл да ни приобщи към демократичното европейско семейство на цивилизовани, независими и свободни народи.” (20.04.1989 г., ролка № 228) Разказ от две части с три теми на Николай Колев - Босия А. Манолова: Добър ден, Николай Колев. Н. Колев: Добър ден. Благодаря ви, че ме потърсихте. А. Манолова: Радвам се да ви чуя. Гласът ви звучи бодро. Н. Колев: Чувствам се физически добре. Възстановявам се. От снощи съм започнал леко захранване и, как да ви кажа, аз по начало…, мисълта ми никога не се е губила. Вярно, че физически бях доста отпаднал, но самият факт, че мен ме поддържаха толкова хора; самият факт, че не ме забравиха нито приятелите ми, нито - как да ви кажа, аз дори съм учуден от това, че цяла Европа взема отношение към мен. И затуй съм приготвил едно благодарствено писмо – вярно, че аз малко набързо съм го написал, но ще ви го прочета, и искам да ви помоля да го разпространите, за да мога по някакъв начин да изкажа благодарността си към всички. И искам да ви прочета едно мое стихотворение, което съм посветил на всички хора, които са оказали морална, материална и въобще всякаква подкрепа към мен. Ето благодарственото писмо: „Благодарствено писмо от Николай Ганчев Колев-Босия. С чувство на дълбока признателност днес, 20.04.1989а година, изказвам най-горещи благодарности на всички средства за масова информация, на близки и далечни познати и непознати приятели, съмишленици, организации и просто хора, които в мое лице защитиха мира и справедливостта. Подкрепата, която ми оказаха с твърдата си позиция в защита на законността и цивилизованите междучовешки отношения дълбоко ме трогна и ми дава възможност с оптимизъм да гледам към бъдещето. Нямам думи, а и възможност да благодаря по отделно на всеки, макар че много бих искал. Самият факт, че ме подкрепиха хора, които са далече от мен и лично не ме познават означава, че мирът, справедливостта и милосърдието са живи и действени, а това е гаранция за демокрация и законност. Особено съм благодарен на неформалните сдружения в България, на агенциите „Ройтер`с”, „Франс прес” и ДПА, както и на радиостанциите “Дойче Веле”, “Свободна Европа” и БиБиСи, също на “Амнести интернешанъл” и Международната организация за защита на правата на човека. Николай Колев, 20и април 1989а година, Стара Загора, България.”… Сега искам да прочета едно стихотворение, което съм написал съвсем наскоро, в Бобов дол, и го посвещавам на всички хора, които по всякакъв начин, чрез разпространение на факта, че съм задържан несправедливо, чрез моралната и материалната подкрепа, която ми оказаха, чрез самия факт, че в мое лице много хора защитиха законността, защитиха справедливостта, защитиха демокрацията, демократичните принципи, го посвещавам това стихотворение. (Чете стихотворението си: „На челото си с черна боя кръстче рисувам…” , 12.04.89 г.) А. Манолова: И още нещо още искам да ви попитам: Вече насрочено ли е ново дело? Н. Колев: Насрочено е за 10и май ново дело, в което - имам устните уверения от дежурния съдия в Окръжния съд Стара Загора, че имам право на защита и че ще бъде открито съдебното заседание. А. Манолова: Значи при открити врата ще се води? Н. Колев: Да. И искам да ви спомена и нещо друго. В областния вестник ”Шипка”, който излезе тази сутрин, днес, има съобщение от Главната прокуратура на НРБ. Ако искате, да ви го прочета: “По повод молбата на Комитета по правата на човека в НРБ, подписана от неговия председател Константин Теллалов, относно решението на Старозагорския районен съд, с което Николай Ганчев Колев от град Стара Загора е принудително установен в град Бобов дол, Главната прокуратура извърши проверка. В резултат на проверката Главната прокуратура нареди на Старозагорския окръжен прокурор да направи предложение за преглед по реда на надзора пред Окръжния съд и за отмяна на решението на Районния съд. Изпълнението на принудителното установяване е спряно от прокурора и Николай Колев се е завърнал в град Стара Загора. БТА.” А от долу, под него има една бележка, която не е подписана, една анотация: „Още един хуманен жест: В брой 47 на в. “Шипка” от 7и март тази година бе публикувана статията: „Кого подкрепя “Подкрепа”?”, в която става дума за дейността на Николай Ганчев. С решение от 17и април 1989а година Старозагорският районен Съд е постановил заселване на Николай Ганчев в град Бобов Дол по следните съображения: Въз основа на събраните по време на хода на съдебното дело доказателства съдът прие, че Николай Ганчев Колев е напълно трудоспособен, с добро здравословно състояние и в трудоспособна възраст. Съзнателно той вече 17 години не полага обществено-полезен труд. Въпреки съществуващите възможности не е използвал нито една от формите на труд, предоставени на населението. Дори и до сегашният момент, когато на гражданите са предоставени множество възможности за трудова изява според желанието, образуванието и квалификацията. В нарушение на своя обществен, граждански морален дълг, разчита изцяло на издръжката на нетрудоспособния си вече единствен родител, на парични помощи и заеми от лица, които работят. Николай Ганчев реално руши законите, морално-етичните принципи на нашето общество. Застрашава обществения ред. Влияе разрушително на обществото. Нашето хуманно социалистическо общество прави още един жест към Николай Ганчев. От него зависи дали той ще стане пълноценен и занимаващ се с обществено-полезен труд гражданин.” Сега, прочитайки това нещо, искам да ви кажа, че аз съм дълбоко разочарован и съм учуден от нашата преса, от нашите медии, защото те, след като цял свят взе една определена позиция, те до сега продължават да са с едно гробно мълчание…, и сега изведнъж се опитват, по един или друг начин, да наваксат някакви точки. Те се опитват отново да играят върху тая бита карта, която приключи с вчерашния ден и която се надявам, че повече никога няма да се повтаря не само в България, но и където и да е било по света. И това, че не се спомена никъде, че аз получих подкрепа от международни организации, че единствено радиостанциите „Дойче Веле”, БиБиСи и „Свободна Европа” ме подкрепиха, това никъде не се отбеляза, за което мен ми е болно - заради самата България. Разберете, аз съм българин и бих искал въпросът никога да не излиза извън България. За мен щеше да бъде най-добре, ако изобщо не се беше стигнало до този парадокс съдебен. Ако нещата можехме…, ние трябва да се научим да ги решаваме сами. Защо трябва да се занимава световната общественост с нещо, което може да се реши едва ли не с едно събрание в махалата? Просто, това е ужасно болно. Аз не знам вие как ги приемате тези неща, но на мене ми е ужасно болно. А. Манолова: Комитетът, чийто председател е Теллалов, влезе ли във връзка с вас? Н. Колев: Вижте какво сега, вечерта преди да ме освободят - аз не знаех нищо, че ще ме освобождават. Около 7.30 ч. дойде едно лице, Румен Райковски, който каза, че е юрист към Комитета на Теллалов и ми донесе едно писмо, което ме озадачи. В него се казваше, че те, с дата 18.04., са направили до Главна прокуратура…, са направили протест, за да може да се атакува тази несправедлива присъда. На другия ден,… аз… след това същото писмо, аз вече бях подал молба до началника на МВР - Бобов дол да отида в София, за да проверя как са моите неща, докато съм все още в състояние да се движа по някакъв начин. Той ми каза да почакам. И изведнъж се оказа, че пристига кола, която ме грабна и ме докара в Стара Загора изневиделица. Аз бях, как да ви кажа, много учуден, бях шокиран направо. Докараха ме тука при окръжния прокурор, който ме задържа около час и повече, въпреки че аз му казах, че е излишно да говорим, не съм подготвен да разговарям с него, но както и да е. Оставиха ме в Стара Загора и си заминаха. И това е всичкото, което знам. Днес ходих в Окръжния съд, казаха ми, че имам право на защита, че на 10и май ще бъде открито заседанието, което мен ме удовлетворява и заради което прекратих и гладната стачка, и както и моите съмишленици, и хората, които ме поддържаха също прекратиха. Аз смятам, че ние постигнахме целта си, тъй като това бяха и моите искания. И смятам, че това не е моя победа само. Това е победа на разума, на демокрацията, това е победата на новото мислене. Аз смятам, че това показа, че ние просто сме носителите на новото, но не трябва да спираме до тука. Ние трябва този успех да го развиваме и ние трябва да намерим начин да бъдем разбрани. Ние искаме един творчески диалог, един човешки разговор - хуманен, демократичен, с институциите, които са упълномощени за това нещо, за да можем да се движим напред. В този застой, в който се намираме, ние няма да стигнем до никъде, освен до блатото. Както и с тези атаки, пасквилите, които са по вестниците. Това вече е трети пасквил по мой адрес. А. Манолова: Но слава богу, надежда има, че все пак разумът надделява все по-често и това трябва да окуражава всеки. Н. Колев: Аз специално много ви благодаря. Предайте на цялата редакция, на всичките си колеги от БиБиСи и от „Дойче Веле”, които взеха отношение към мен, и на всичките агенции, и Движения, и Дружества, които ме подпомогнаха, на всички хора, които аз нямам възможност да поздравя, защото аз знам, че от Норвегия чак са се обаждали. Моите най-дълбоки и искрени благодарности!. А. Манолова: Благодаря ви много. И се надяваме, че пак ще имаме възможност да разговаряме. Благодаря ви, Николай Колев. Дочуване. (20.04.1989 г., ролка № 228) (…) Н. Колев: Това е, това е… Просто не ми се занимава с тази мръсотия, това е за съд, но тъй като не е подписана, аз кого да съдя? Да осъдя редакцията на в. „Шипка”? Как мога да я осъдя - никой няма да признае. Аз, въпреки че знам кой, подозирам всъщност кой го е написал. Това е Средновековие. Това и по времето на Гутенберг вероятно не е съществувало. А. Манолова: Вероятно не е съществувало. Това е просто обвинение в паразитизъм едва ли не, тунеядство. Н. Колев: Точно така. Аз това го казах и пред съда, когато ме осъдиха, но там, естествено, никой не ми обърна внимание. То всичко беше толкова светкавично, че аз мисля, че Йосиф Сталин сигурно е изръкопляскал в гробището по този случай. А. Манолова: За това аз вчера си позволих да направя една аналогия с Йосиф Бродски, който също бе съден за тунеядство. Н. Колев: Благодаря, аз съм чел Йосиф Бродски, много го обичам като поет, но смятам, че аз не съм на неговото ниво. А. Манолова: Не става дума за сравнение, аз вашата поезия не я познавам, това, което чух е великолепно, но факт е, че един поет се изпраща някъде на принудително местожителство, или на принудителен труд, точно защото пише поезия. Това се счита за обществено неполезен труд. Н. Колев: Ама вижте какво сега… аз, аз, когато си пишех там стиховете… аз всичко изгорих - аз направих ..., протестирах пред съда, но той не ми зачете протеста, става дума за делото – и изгорих всичко. Имах една цяла пиеса, имах една повест, имах мои стихове, преводи. В знак на протест ги изгорих, но след туй прецених ..., там много емоционално постъпих. А. Манолова: Да, не бива. Н. Колев: Но, след туй реших, че трябва да се боря, да се боря по всякакъв начин с ... И тъй като единствения ми беше останал гладната стачка, почнах с него. Нещата, там които съм писал, аз съм ги подписал Диарбекир, Сен Жан Д`Арк, Австралия ХVІІ в., Северна Америка след ХVІІ в., защото това е времето, когато цивилизованите държави са правили тия неща - принудително да заселват... своите граждани. А. Манолова: Но слава богу, надежда има, че все пак разумът надделява. Все по-често - и това трябва да окуражава всеки добър българин.(…) (20.04.1989 г., ролка № 117) И коментар на Камен Каменов А.Манолова: Камен Каменов, добър ден. К.Каменов: Добър ден. Бих искал да споделя мисли, мисли, които обмислих внимателно и прочетох информацията за случая „Николай Колев”. И информацията на ББС, и тази на западните радиостанции, и това, което прониква в българските вестници. Когато се разбра, ... Ало, чувате ли ме? А. Манолова: Да. Почнете от „когато се разбра”, ако обичате, пак. К. Каменов: Когато се разбра за временното освобождаване на Николай Колев, подчертавам “временно”, сметнахме, че вече е настъпило време на отрезвяване сред българските апаратчици. След вникване в реалната ситуация, благодарение на европейските средства за информация и неофициалната реакция в България, се открива друга картина: 1. Официална реакция в България няма. Това, което се пише, е завоалирано очерняне и явно самореклама на тема демокрация, поне за сега. Нали и журналистите, и те са инструмент, до известна степен, и жертва в ръцете на шефовете си. 2. Николай Колев – Босия беше интерниран законно. Има и такива закони у нас, разрешаващи на милицията да интернира без процес, по административен път. Що за закони са това, нека ги оценят представители на наистина правови и демократични страни. 3. Николай Колев не бил зает с обществено полезен труд. Що е обществено полезен труд? Сигурно такъв е трудът в пълните с чиновници стотици административни сгради? Тези хора скучаят и се озлобяват година след година. Томове у нас са заети да пишат, а не да лекуват – лекари! Официални застъпници на човешките права, които не защитават никого. Такива са например инструктори от ДКМС и БКП, които не знаят точно с какво са заети, но се водят на работа. Има хора завършили, например текстилна техника, а работят в транспорта; хора, които мразят всеки свой работен ден, чувстват се излишни, но не смеят да го признаят, често пъти и пред себе си. Те просто нямат избор, това е истината. Нека не ме разберат неправилно тези хора: те са жертви на отдавна деформираната ни обществена система. Дали техния труд е обществено полезен? Не е полезен! Този труд даже е обществено вреден, съдейки по щетите, нанесени на психиката на упражняващите го и заобикалящите ги... Има хора, рискуващи да излязат от този омагьосан кръг. Различни са и не им е леко. Не съм техен адвокат, опитвам се просто да ги разбера. Те са малко. При нас всичко е така устроено, че да нямат шанс тия хора. За нищо. Социалната ни сфера, за социалната ни среда, извинете, те не съществуват или са престъпници. Случаят „Колев” е просто показан за сплашване. Колев, освен всичко, е от онези, опасните. Той не се води никъде на работа. А пише даже без да има диплом за това. Скандално! Едва ли административните шефове се сещат, че ако всички хора, които са инициативни и които са дали нещо за световната култура, трябва да имат дипломи, то светът щеше да е много по-назад. Извинете ме за малко силното сравнение. Какво ще стане с Колев ли? Възможно е да му се прикачи присъда по реда: със съд, свидетели и т.н. У нас все още е в сила навика за юридическото мислене а ла /…/ Презумпцията за невиновност не е много на почит у нас. Може да бъде освободен. Всичко е въпрос на случайност, зависи от настроението на съответния началник. Това е положението за съжаление у нас, за разлика от другаде. Но ще почакаме до10и май, до делото и неговото прекратяване, надявам се. А прогрес иначе има. По случая „Петър Манолов” в официалния Комитет нямаше никой за обяснение. Спомням си какво търсене и на секретарки, и на други чиновници падна! Сега се намери секретаря, даде интервю за Колев. Е, оказа се, че нищо не знаел, но и това е нещо. Само че у нас всеки е наясно: партийно-държавните чиновници ревностно слушат западните радиостанции. Те и без това знаят какво предават Радио „София” и Българска телевизия. А. Манолова: Момент, момент…: радиото и българската телевизия... К. Каменов: Точно. Да. Разсекретяването на секретаря на официалното Дружество за защита на човешките права, т.нар. Комитет, а може би и неговия шеф – Теллалов, ще се престраши и ще каже нещо при удобен случай. Дано! То не е това, което секретарят на Официалното дружество говори, то предизвика смях. Да, напредъкът у нас се забелязва: доскоро апаратчиците не забелязваха за някакви процеси долу, под тях, сред масите. Сега, обаче, се присламчват към същите процеси, узурпирайки добри дела, които не са извършили, но не са и имали намерение да извършат. Все пак следва да благодарим за готовността на служители от държавния апарат да се върви напред. Вярвам, че и в апарата има мислещи люде. Няма начин да няма. И в Съветския съюз някога се започна оттам. Благодаря за вниманието. (21.04.1989 г., ролка № 161) Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|