Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове
Р.Узунова: Видяхте ли кой е прокурора? П.Манолов
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Р.Узунова: Видяхте ли кой е прокурора? П.Манолов: Да. Р.Узунова: Бихте ли казали името му? П.Манолов: Това е..., в момента излезе ми от главата. От Пловдив е прокурорът. Р.Узунова: Да, Вие сте били толкова смутен тогава. И какво стана, какво направиха? П.Манолов: Попитаха ме за оръжие – може би така се постъпва при всички обиски, изправиха всички до стената ... Р.Узунова: Изправиха ви до стената? П.Манолов: Да, до стените на стаята ... Р.Узунова: Колко души бяхте вътре, от Дружеството? П.Манолов: Пет или шест. Р.Узунова: И всички ви изправиха до стената, и после? П.Манолов: Да, а мене ме изведоха в хола - да не контактувам с другите, и ме държаха, докато завършат обиска в стаята. И после ме повикаха при себе си, за да ... в стаята, в която се извършваше обиска, за да отмятаме там разните бележчици, разните неща от документацията, която беше вече натрупана за конфискуване. Р.Узунова: Така, след това? Извинете, че така следователски Ви разпитвам, но слушателите искат да знаят фактите, истината. П.Манолов: Да, след това изведоха участниците един по един, изведоха ги навън от сградата – аз не можех да питам, не ми беше разрешено, пък и да питам, кой ли ще ми отговори къде ги водят,… и продължи обискът с тези там, поемните лица, които бяха двама, взети от спирката и другите служители; продължи обискът на етажа, след което ме накараха да се подпиша на дотогавашния обиск и ни изведоха и нас. После обискът е продължил в работната ми стая, която е долу, на приземния етаж, е продължил в мое отсъствие. Р.Узунова: А Вас Ви заведоха къде? П.Манолов: Мен ме заведоха в Областното у-ние на МВР, държаха ме там, в някакви канцеларии няколко часа ... Р.Узунова: И доколкото знам, още там Вие сте решили и обявили гладната стачка. П.Манолов: Да, да. Още, ... ние когато тръгнахме от София, имахме среща с кореспонденти на „Монд” и „Либерасион”. Бяхме се уговорили с тях, че ако на другия ден, когато правим Програмата, работим върху Програмата и Устава на Дружеството, ако ни арестуват, всички ние ще влезем в гладна стачка. И всеки, разбира се, след като ни задържаха, всеки се сети, си припомни това нещо… И през ум не ми е минало, че някой ще забрави тази, така да се каже, уговорка за солидарност. Р.Узунова: Така, и на 11и започна гладната стачка. През това време телефонът Ви беше прекъснат ... П.Манолов: Беше прекъснат, да. Трябваше да се обадят от „Монд” и „Либерасион” в 2 часа; телефонът звънеше, звънеше в 2 часа в стаята, където се извършваше обиска, но никой от нас нямаше право да го вдига. Р.Узунова: В какъв случай „нямаше право да го вдига”, имаше милиция у Вас? П.Манолов: Да, да. Р. Узунова: От колко до колко, от кога до кога? П.Манолов: Ами, докато траеше обискът. Р.Узунова: А през това време звъняха телефоните... П.Манолов: ... когато мене ме изведоха, още четири часа сигурно са останали долу... Р.Узунова: Така, а кога беше прекъснат телефона? Същия ден или на другия? П.Манолов: На същия ден е бил прекъснат. Р.Узунова: Какви са юридическите основания да се прекъсне един телефон? Надяваме се, че Вие сте си плащали редовно таксите? П.Манолов: Да, да, редовно – съвсем наскоро даже бях платил последната такса. Р.Узунова: В такъв случай сега, когато отново включиха телефона, дадоха ли Ви някакви обяснения? П.Манолов: Не, с този, който отговаря за ..., с Георги Пенев, който отговаря от Областното управление за интелектуалците и свещениците? Р.Узунова: В какъв смисъл „да отговаря”? П.Манолов: В смисъл, отговорник към Държавна сигурност..., ние му казахме… Той ни каза, че това не е тяхна работа, тъй като с телефона се занимават пощите; на нас ни беше много добре ясно, че това е тяхна работа. Ние не се обърнахме към пощата. И те после, някак си, ... тихо-мълком, че уж някакъв наш познат се помолил там, и се обърнал към тях и прочие. Р.Узунова: Може някой да се е обърнал, но той се е обърнал, за да бъде прекъснат телефона. П.Манолов: За това нищо не се знае. За второто знаем кой се е обърнал, за да бъде пуснат телефона, но за първото – не. Р.Узунова: Искате да кажете или не искате – кой се е обърнал? П.Манолов: Не. Р.Узунова: Добре, както и да е. Така. Да вървим, както се казва, хронологически: И така, Вие започнахте гладната стачка, безсрочна гладна стачка, твърдо решен да изпълните тези условия, които сте поставили. Първоначално, сигурно, първите дни, не е било толкова шумно около Вас, тоест не са могли хора да се свържат с Вас; как се чувствахте в първите дни? П.Манолов: Добре, добре се чувствах; и физически и психически се чувствах добре ... Р.Узунова: Кога настъпиха, такива, пристъпи на слабост, физическа? П.Манолов: В последния ни разговор, ако си спомняте ... Р.Узунова: Тогава бяхме направили среща, ако си спомняте, и Вие не дойдохте... в понеделник… П.Манолов: Не можех да дойда, защото много бързо започнаха да ми омекват крайниците… Просто не можех – не че някой ме е спирал, не можех да дойда. Тогава започна и набирането на ацетон в кръвта. Р.Узунова: Да, да, да – то е опасно, то е отрова, ацетона. П.Манолов: Това вече започна да влошава положението ми. Веднага след нашия разговор, аз бях взет с кола - като се прибрах - от къщи, и с мене проведоха четири часа и половина литературен разпит. Р.Узунова: Литературен разпит? От кого? П.Манолов: От Василев, от моя постоянен следовател. Р.Узунова: Да, и в какъв смисъл „литературен”? П.Манолов: Ами върху ... творби, които съм написал, които може би всичките си имат преработки, защото аз никога не мога да препиша още веднъж книгата си, без да променя нещо. Р.Узунова: Въз основа на какво този следовател ще се интересува от ръкописи, които Вие не сте предложили за печат? Къде е законната основа на това? П.Манолов: Ами, като че ли нямаше законна основа, а по-скоро някакво любопитство ... Р.Узунова: Следователят има право да проявява любопитство само за нещо във връзка с делото?! П.Манолов: Вижте какво, направи се опит... – т.е. това беше първият етап от победата – да ми бъдат върнати онези неща, които могат да се отнесат само към чистата литература, т.е. всички поетични текстове, в книги или като отделни цикли, като отделни стихотворения – всичко, което по някакъв начин приличаше на поетична реч. Р.Узунова: Един момент. Ще Ви обърна внимание, че един български писател, който е юрист по образование, обърна внимание, че е незаконно, т.е. противоречи на писаните закони, в печата да се публикуват Ваши произведения без Ваше съгласие. Става дума за цитатите, които бяха – дългите, просторните цитати – които бяха отпечатани във вестниците. Какво мислите Вие по този въпрос? П.Манолов: В този смисъл, в. „Работническо дело” е подсъден. Защото на този литературен разпит от четири часа и половина, със следователя ... истината е, че беше филмиран на видеокасета... след завършването на този литературен разпит… Р.Узунова: Така ли! Това е нововъведение. Един момент, откъде сте сигурен, че всичко това е филмирано на видеокасета? Имаше камера в кабинета? П.Манолов: Да, имаше две камери, и аз протестирах срещу тях, но Василев ми показа членове от официалния Кодекс, от процесуалния Правилник, който позволяваше запис на магнетофон и на видео. Р.Узунова: Използвани ли са тези записи досега, нещо по телевизията да са го излъчили? П.Манолов: Доколкото разбрах, при втория разпит, който вече не беше литературен, аз протестирах срещу появата на тази апаратура отново срещу мене, защото при първия, при литературния разпит много ми пресъхваше устата и аз непрекъснато исках вода. Организмът е обезводнен, и после и това засилване на ацетона... Р.Узунова: То си е нормално, нормално е това – доколкото си спомням, тогава бяхте, 22ия, или 23ия, или четвъртия ден? П.Манолов: 24ия. ... исках вода; после доколкото разбрах, е бил премахнат моя текст и заменен с дикторски, и дикторът е обяснявал, че всъщност аз не пия вода, а пия концентриран лимонов сок с мед. Р.Узунова: За да се каже, че сте прекратили... П.Манолов: Че няма никаква гладна стачка. След завършването на този литературен разпит, ми бяха върнати литературните произведения, и аз подписах декларация, че няма да ги разпространявам – че ще ги разпространявам само по установения в страната ред, т.е. чрез списания, вестници и т.н. И след като аз подписвам тази декларация заедно с Василев, и той е подписан там на същата тази декларация, след ден или след два тези текстове се появяват по страниците на в. „Работническо дело” и отпечатани по всички централни вестници, и обсъждани по всички събрания на първичните партийни организации. Р.Узунова: Вие попитахте ли г-н следователя на какво законно основание е предал неща, които за него, като веществени доказателства, няма право да предава на печата; това също е незаконно. Попитахте ли го? П.Манолов: Попитах го, когато протестирах и срещу тези, „очите” на видеокамерите. И той каза, че така, те решават какво... те, въобще, „ и ножът, и хлябът е във вас, разбира се”… Казвам: „Щом и ножът, и хлябът е при вас, разбира се, че вие решавате.” – аз тогава му казах, че протестирам срещу подобна употреба. Р.Узунова: Нещата, изнесени от контекста може да звучат съвсем другояче – някои думи, извадени от вън, могат да са реплики на отрицателен герой, биха могли да са нещо друго ..., не може така да се вади от контекста... П.Манолов: Да, но знаете ли, получи се така, че аз, тези текстове ... те са от една купололическа поема… Р. Узунова: Каква поема? П. Манолов: Купололическа поема „За хор и глас на жена”. Тя се появи, там, по повод на тези, на фашисткото сдружение, което бяха направили в Дружеството на писателите, под ръководството на Петър Анастасов срещу мене, за да ме ликвидират просто, психически, за да ме очернят, измърсят и т.н. И аз се върнах и направих тази поема, като тя се състои от 14 страници, в които една жена говори за радиоактивността на децата и за техните ... Р.Узунова: Както и да е – не сте длъжен да давате обяснения... П.Манолов: Не, искам да Ви кажа – има нещо символично в това. Тези страници бяха предназначени да облекчат измърсителите ми как да ме наричат, разбирате ли? Да не си напрягат мозъците как да ме наричат те. Р.Узунова: А, това е как биха могли да Ви наричат те ... П.Манолов: Как биха могли да ме наричат те. Жената казва: „Петър, те казват за тебе”, или, „те биха могли да кажат за тебе”, „нищо чудно, те даже да казват за тебе” ... Р.Узунова: Това е много важен момент. П.Манолов: И с тези купололически текстове, всъщност аз ..., нали, жената казва как ме наричат, как може да ме наричат, как ще ме наричат. Р.Узунова: Те биха могли да кажат за вас това и това. П.Манолов: Да. Това и това. Р.Узунова: Това създава съвсем друга представа за нещата. Един момент, как преценявате постъпката на тези 40 пловдивски писатели, които написаха това писмо и отпечатаха това писмо – това недостойно писмо. Между впрочем, между тях не са Генчо Стоев, няма го Иван Николов, Георги Алексиев и Александър Бандеров... П.Манолов: …Добромир Тонев, Минко Танев, мисля че и Йордан Вълчев. Р.Узунова: Прави чест на тези хора. Те не са запяли в общия хор. П.Манолов: За останалите, нали, можем да не говорим. Р.Узунова: Да, да, разбира се. Един момент – кога започнахте да усещате това чувство, това сигурно много приятно чувство как хората се обединяват, как се създава една атмосфера на солидарност, как искат да Ви помогнат ... П. Манолов: Още когато Блага изпрати хора да видят какво е състоянието ми… Р.Узунова: Кои дойдоха? П.Манолов: Няма да казвам имена. От хората, които изпрати Блага, получих първия кураж, така да се каже. И после дойдоха Валери Петров, Радой Ралин, Светлозар Игов и Любен Петков. После дойде и Йордан Вълчев. Дойдоха и други хора. В деня пък на самата победа, когато върнаха всички ръкописи, като се върнах от Следственото, и заварих тук Янаки Петров. Р.Узунова: Той написа такива трогателни думи за Вас. Когато ги диктуваше по телефона, трябва да Ви кажа, че плачех. П.Манолов: И аз не искам да се издавам чак дотолкова, щото не ми прилича. Р.Узунова: Ах, то е толкова човешко – сълзата е едно от най-човешките неща. П.Манолов: Подкрепата, която получих, текстът, който беше прочетен и текстът на Биню…, изобщо изведнъж, Румяна,… сякаш след това нито аз, нито тези хора вече можеха да бъдат същите, т.е. ние нямахме право на егоцентризъм в тази степен. Р.Узунова: Това е един катарзис, разбира се. П.Манолов: Да, стана някакво прераждане. Не знам, да не излезе шаблонно, но наистина стана някакво прераждане. Р.Узунова: Искам да Ви попитам и нещо друго: за Вас се застъпиха доста чуждестранни ПЕН клубове. На българския ПЕН клуб председател е Лиляна Стефанова, а в ръководството е Вера Ганчева. Доколкото знам, Вера Ганчева Ви е посетила в качеството си на представител на българския ПЕН клуб. Какво говорихте с нея, какво говори тя с Вас? П.Манолов: Ами, срещата не беше от най-приятните. Още не се знаеше дали ..., как ще завърши, дали ще завърши с..., не се знаеше изхода от всичко това. Р.Узунова: Да, и в качеството си на член на ръководството, Вера Ганчева какво Ви каза? П.Манолов: Вера Ганчева, много изненадващо за самия мене и за един поет, който беше тук – казва се Георги Спасов; и Вера Ганчева шест или седем пъти повтори, че „каквото повикало, това отвърнало!”. Което поне в случая беше като говорене за въжето в дома на обесения. Много, много неадекватност имаше в това, в тази реплика. Аз се обърнах към нея и към Атанас Кръстев и казах, че в края на краищата това, което правя аз, го правя и за да бъдат неприкосновени и нейните ръкописи, нейните там светая светих, както и на Атанас Кръстев. И тя ми отвърна, че тя не пише такива неща, и че при нея няма какво да се намери такова. И имаше неадекватност ... Р.Узунова: А Лиляна Стефанова, в качеството си на председател на българския ПЕН клуб, проявила ли е желание да се срещне с Вас, да говори с Вас? П.Манолов: Не. Не е проявила. Но по думите на Вера Ганчева разбрах, че основната тяжест върху моето .., върху прекратяването на това, на... т.е. примиряването и връщането на ръкописите, за това има заслуга българският ПЕН клуб, в което така, малко се усъмних и аз, пък и другите… Р.Узунова: Т.е. Вера Ганчева твърдеше, че българският ПЕН клуб е въздействал върху властите да Ви върнат ръкописите?! П.Манолов: Да върнат, да ... Но то беше станало вече такъв, много по-голям процес, който надхвърляше дейността на българския ПЕН клуб. Р.Узунова: А знаете ли какво е участието за този добър край на Председателя на Съюза на българските писатели Любомир Левчев? П.Манолов: Не, не знам. Но знам, че в петък, в решаващия ден, той имаше среща с училище „Димитър Благоев”, с ученици, с читатели, може би... Р.Узунова: Да, къде е у-ще „Д.Благоев”, в Пловдив или София? Любомир Левчев имаше среща с тях, и какво? П.Манолов: В Пловдив. Нямам информация как е минало – аз съм любопитен да знам как е минало там литературното четене. Р.Узунова: Да, наистина любопитно. П.Манолов: Или може би не четене, а разговор е имало всъщност. Р.Узунова: Защото по това време много ученици се обаждаха да питат кой е Петър Манолов, рецитирайте ни негови стихотворения, защото, казва, утре, вдругиден или кога имали събрания, комсомолски, на които да „обсъждат”, да... Дали са го попитали, е интересно... П.Манолов: Нямам информация. Р.Узунова: Били са при Вас и представители на БЧК. И какво? П.Манолов: Бяха, да. Ами, следяха състоянието, пък точно тогава имахме резултати от изследване на урината, и те, така професионално, видяха как са нещата, направиха ми преглед и казаха, че това е, всъщност, краят на поносимостта, нали. Р.Узунова: На втория период. Оттам нататък вече е третият етап, който ... П.Манолов: Да, може би ще започне вече и разграждане на мускулна тъкан, и ще има необратими процеси, както потвърди и д-р Тренчев. Р.Узунова: О, забравих да Ви попитам следното: в България има и официално Дружество за защита на човешките права. Някой от тях да дойде да види какво е Вашето положение, да защити правата Ви? На Константин Теллалов …. П.Манолов: Не, никой не дойде, но казаха ми, че се е застъпил този, К. Теллалов. Казаха ми, че той също е изиграл голяма роля в ... Р.Узунова: Когато ние опитахме оттук, от редакцията, да се обадим, в редакцията казаха, че никой нищо не знае. Както и да е... П.Манолов: После някой ми каза, че в БТА, или как, е имало съобщение, че голяма заслуга за разрешаване на проблема има, мисля, че помощника или заместника на... Р.Узунова: Аз мисля, че най-голямата заслуга има проявената човешка солидарност. Вие как мислите? П.Манолов: Да, да, и многобройните телеграми, които непрекъснато пристигаха от всички краища на България, писма и обаждания чрез изпратени лица – някой се обажда по телефона на свой познат, който пък идва да остави бележка било под вратата и т.н. Това беше най- ..., виждате ли, това беше толкова спонтанно, че никой не би могъл да си го присвои. Р.Узунова: А пощата не Ви беше прекъсвана, както телефона, така ли? П.Манолов: Не беше. Писмата идваха. Телеграмите идваха също. Р.Узунова: През тези трудни 32 дни, писали ли сте стихове? П.Манолов: Не, не. Р.Узунова: А усещате ли да Ви сърбят пръстите? Искам от Вас обещанието, първото стихотворение да го прочетете на мен. Обещано? П.Манолов: Добре. Добре… Имам само нахвърляни неща, но то е една особена ..., колкото тялото отслабва, толкова ... Р. Узунова: …духът се пречиства? П. Манолов: /.../ умствена мощ. Дори и сънищата, дори и звуците, които достигат до съзнанието, дори усещанията – всичко това е по-различно, по-различно. Р.Узунова: Аз говорих с един човек – няма да кажа името – който Ви беше виждал в последните дни и каза, „толкова е твърд, толкова упорит, и в такова еуфорично състояние ...” П.Манолов: Това е хубаво състояние и … защото аз не знаех как ще завърши всичко, затова и се родиха някои неща. Р.Узунова: А ако не бяха отстъпили? П.Манолов: Ами нямаше начин за отстъпление... Р.Узунова: Не, не, аз Ви питам Вас лично: ако Те не бяха отстъпили, Вие щяхте ли да отстъпите? П.Манолов: О, аз се готвех за 60 дена. Р.Узунова: Какви 60 дена?! 60-тия ден… (тук лентата свършва) (18.02.1989 г., ролка № 143) Обръщение на Петър Манолов до Ал. Блох, вицепрезидент на международния ПЕН клуб Р. Узунова: Включвам, готово… П. Манолов: „До вицепрезидента на международния ПЕН клуб, г-н Александър Блох, гр. Амстердам, Холандия; Пловдив, 12 май, 1989 г.; Уважаеми г-н Блох, Научих, че международния ПЕН клуб е благодарил на председателя на българския ПЕН център Лиляна Стефанова за застъпничеството й пред българските власти по повод моята гладна стачка през м. януари – февруари 1989 г. Вашето отношение към моя случай ме трогна, и Ви моля да приемете горещите ми благодарности, заедно с едно доуточняване, което надявам се да Ви заинтересува. По време на отчаяната си защита чрез гладна стачка аз получих морална подкрепа от светила на съвременната световна и българска литература като Кърт Вонегът, Айзък Азимов, Ален Гинзбург, Норман Мейлър, Уйлйам Страйн, Хортен Скалишър, Ренета Верние, Валери Петров, Радой Ралин, Блага Димитрова, Георги Мишев, Желю Желев, Марко Ганчев, Иван Коларов, Йордан Вълчев, Любен Петков, както и от десетки други интелектуалци, протестирали поименно срещу произвола на репресивните органи. В моя защита се обявиха и издатели и литературни посредници в САЩ, международната федерация за правата на човека във Франкфурт-на-Майн, Комитетът за защита на журналистите в САЩ, учени, юристи, общественици, както и много обикновени чуждестранни и български граждани. Благодарността ми към всички е неизказано голяма, защото усетих духовната мощ на просветеното човечество и това укрепи силите ми за победа. На 31ия ден от моята гладна стачка бях посетен от член на ръководството на българския ПЕН център. Тягостно впечатление остави това посещение както у мене, така и гостите ми, сякаш пратеникът дойде да внесе атмосфера на неприязън и враждебност с многократното повтаряне на фразата: „Каквото повикало – такова отвърнало”. Г-н Блох, ето в това се изразиха грижите на българския ПЕН център към мене. Л. Стефанова, до която е била адресирана благодарността Ви, няма участие и принос в защита на законните ми искания. Напротив, като главен редактор на в. „Литературен фронт”, тя насърчи недостойни публикации против инакомислещите български поети и писатели, обявили се открито в моя защита. За справка е достатъчно е да се разгърне бр. 6 на споменатия в. „Литературен фронт” от 9 февруари т.г., за да не остане и сянка на съмнение върху твърдението ми. Ето защо мисля, че адресът на Вашето благодарствено писмо е неточен. Позволих си да се обърна към Вас чрез българската редакция на радиостанция „Свободна Европа” с това Открито писмо, за да се знае истината сега, защото нейното премълчаване не е от полза за преустройството. Пък и не на последно място, едно такова премълчаване ще бъде обидно за онези български интелектуалци, които изживяха и продължават да изживяват неприятности заради застъпничеството си. Тези интелектуалци, а не ръководството на българския ПЕН център бяха хората, които действително застанаха зад хуманистичните принципи, залегнали в основата на световното писателско сдружение. Моля Ви още да благодарите на ръководствата на американския, полския и френския ПЕН центрове с чието решително застъпничество аз можех да устоявам в битката, за да получа иззетите ми при обиска на 11 януари 1989 г. ръкописи. Приемете и личните ми благодарности към Вас и към ръководството на международния ПЕН клуб. Сърдечно Ваш, Петър Манолов.” Р. Узунова: А откъде вие, Петър Манолов, знаете, че такова писмо е получено? П. Манолов: от Блага Димитрова. (15.05.1989г., ролка № 149) б) Подкрепата Разговор с Блага Димитрова (…) Блага Димитрова: Пуснати са. Р.Узунова: Пуснати са, обаче, обвинението продължава? Бл. Димитрова: Сега ще видим дали ще продължи. Не се знае, но… да видим как ще бъде... Сега, в очакване на голямото посещение на Митеран, …да видим. Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|