Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Р. Узунова: Кажи и своето лично мнение като поет, като приятел, вече неофициално, не като за телеграма, а за хората, които обичат тази поезия и харесват този поет. Б. Иванов: Какво мога да кажа, Румяна? Ние сме приятели и за приятел какво можеш да кажеш, освен че е хубав човек, че е много добър поет. Това е най-важното. И току-що чух това, дето лекарят говореше за състоянието му. И аз през тези дни се опитвах и даже се включих един път случайно, когато беше дошъл следовател от София и се включих с жена му, с Вера говорих… и след това разбрах, че с Левчев са имали среща в София оня ден… Р. Узунова: В понеделник те имаха големи надежди за добри резултати… Б. Иванов: Да, да, знам, че имаше. Уви, както разбирам, са били доста по-големи, отколкото трябва. Това е, което мога да кажа. Р. Узунова: От човек, който снощи го е видял, научих, че е изглеждал много зле, с дълбоки тъмни кръгове под очите, кожата на лицето му с цвета на пръстта – сиво жълтеникава… Б. Иванов: Да, Румяна, ти как си? Р. Узунова: Ами горе-долу добре. Да, много се притеснявам. Така се притеснявам, че сутрин идвам на работа тук с чистачките… Б. Иванов: А, мани, мани, абе нема що, но мисля, че това е на хубаво! Р. Узунова: Дано, дано… Б. Иванов: На хубаво е. Само да не се случи лошото… Р. Узунова: Ау, да! Б. Иванов: Румяна, мен въпросът ми е и за това ти се обаждам: да не би Левчев да е скрил тая телеграма! Р. Узунова: О, разбира се, аз ще я излъча. Трябва да има гласност, Биньо, защото иначе… иначе е за никъде! Б. Иванов: Да, това е въпросът… Айде, всичко хубаво… Р. Узунова: Всичко хубаво! Обаждай ми се пак. А твоят телефон би ли ми дал, Биньо? (записва номер) Ако напишеш стихотворение за Петър Манолов, кажи ми го! Б. Иванов: А, нямам стихотворение засега… Р. Узунова: Ако, ако, ако… Б. Иванов: Айде, да си жива и здрава! Р. Узунова: Всичко хубаво, бъди жив и здрав! (телеграмата е от 30.01.1989 г.) Писмо на Невена Мечкова, прочетено от Бл. Димитрова Блага Димитрова: Невена Мечкова, бивша партизанка, преподавателка по френски език: „Познавам лично Петър Манолов и го ценя като човек и поет. Искам да присъединя гласа си към гласовете на десетките честни българи, които подкрепят протеста му чрез гладна стачка да получи целия си писателски архив, конфискуван незаконно. В борбата против фашизма ние се борихме за свободата на народа и човешките права на всеки български гражданин. Оставаме верни на тази борба и днес. София, 03 .02 . От…” Р. Узунова: Да. Мога ли съдържанието да излъча? Бл. Димитрова: Ама цялото съдържание искам ти да го излъчиш. Че ти е предадено и така… Р. Узунова: Разбира се. Добре, добре. Писмо на актьора Богдан Глишев до театрали, членове на Комитета за човешките права Р.Узунова: Говорете. Богдан Глишев: Аз не зная какво знаете. Интересувате ли се от текстът, който изпратих до своите колеги? Р. Узунова: Разбира се. Б. Глишев: Колегите са: Цветана Манева, Младен Киселов, Недялко Йорданов, Стефан Данаилов, Стойчо Мазгалов. „Уважаеми колеги, познавам и ценя обществената ви дейност. Използвам доброволното ви участие в официалния Комитет по правата на човека, за да ви помоля да вземете отношение по тревожния случай с пловдивския поет Петър Манолов и неговите другари…, /Чувате ли ме?/, които са в многодневна гладна стачка за защита на елементарните си човешки права. Обръщам се именно към вас, защото вярвам, че освен правата на жителите на Южно-африканската република, Палестина, Турция и други страни по света, вашият Комитет е призван да брани човешките свободи и достойнство на българските граждани. Надявам се, че ще съумеете да упражните личното си право и влияние пред компетентните органи за извършването на един справедлив акт. Нашата гилдия не бива да остава безмълвна пред това беззаконие.” Писмото изпратих на 4 февруари тази година. Отговор нямам. Р. Узунова: А с тях не сте ли се свързали по телефона, да ги попитате? Б. Глишев: Аз не ги търся по телефона, аз ги търся писмено. С всеки един от тях се познавам добре, даже, струва ми се, че някои от тях са и мои приятели. Р. Узунова: Бихте ли си казали името Б. Глишев: Нали вие ме търсите? Цялото ми име е Богдан Димитров Глишев (уточняват буквите) Р. Узунова: Да, Глишев. А какво е вашето впечатление за тази кампания в печата? Б. Глишев: Не одобрявам кампанията в печата. Тя не отговаря на истинското положение, според мене. Аз не познавам Петър Манолов… Р. Узунова: Аз познавам поезията му Б. Глишев: За съжаление не познавам и поезията му. Аз защитавам принципите, които той изповядва явно или поне така от ваша страна съм се запознал с тях. Така, от колеги съм чувал нещо за него, но лично не го познавам и не познавам поезията му, за което съжалявам. Разбира се, за това има време, засега познавам само принципите – и ги подкрепям! Р. Узунова: Разрешавате ли да излъча вашата декларация по радио Свободна Европа Б. Глишев: Да, да, ако обичате. Р. Узунова: Защото усилия трябва и… става дума за живота на един човек Б. Глишев: Трудно е, трудно е, но аз съм оптимист Р. Узунова: И разумът трябва да победи Б. Глишев: Не може да загива човек! Р. Узунова: Да. Благодаря ви много! Дочуване, приятна вечер! Б. Глишев: Аз също ви благодаря! Дочуване. (Недатирано, ролка № 274) Опит на журналиста от радио „Свободна Европа” Димитър Инкьов да разговаря с някой началник в Комитета по човешките права в София Димитър Инкьов: … нищо. И в българския Комитет по човешките права… Женски глас: Вижте, аз съм едно техническо лице, която изпълнява машинопис и т. н. Аз ви казах, че по този въпрос трябва да говорите с другаря Бахнев и Теллалов, те могат да ви кажат нещо. Аз просто не зная какво да ви отговоря… Д. Инкьов: Да, да. Женски глас: Звъннах на другаря Теллалов, но другаря Теллалов за съжаление го нямаше вкъщи. Аз не мога да говоря с него. Нали ви казах: след понеделника можете да се обадите, той ще бъде тука. Д. Инкьов: Не, не, аз Ви разбирам добре. Обаче в Пловдив, както знаете, седи един човек и от колко?, от 32 дни и гладува. И неговото здравословно състояние, както казват двама лекари, е много лошо. Нали, естествено, тъй като на запад има големи протести в това отношение, има в момента една декларация на Международната организация на човешките права със седалище във Франкфурт, искахме днеска по някакъв начин да се свържем с другаря Теллалов, за да го питаме… Женски глас: Вижте какво, много съжалявам, но днеска е петък. Вие знаете много добре, че първо, това е последният ден от седмицата; второ, имаме непрекъснато много движение, не винаги хората са в Комитета. Случи се, че другаря Таллалов го няма, другарят Бахнев също излезе да си изпълнява служебни задачи, които имаме. Аз нищо не мога повече да помогна от това… Д. Инкьов: И няма никакъв друг отговорен човек там, щото… касае се все пак за един човешки живот?! Женски глас: Ами вижте какво, току що ви обясних: двете сме с другата секретарка, която е на Комитета. И тя също нищо не може да ви обясни. Аз конкретно не мога да ви дам отговор за абсолютно нищо. Обясних ви вече, че конкретен, компетентен отговор, които вие искате да получите, могат да ви дадат др. Бахнев или др. Теллалов. Д. Инкьов: Те не са… по телефона човек не може да ги намери другаде… например Теллалов да му се обадиме вкъщи? Женски глас: Не. Не, др. Теллалов живее извън София. Дим. Инкьов: Еми хубаво, той пак има телефон? Женски глас: Много съжалявам, но не мога да ви дам телефона. Дим. Инкьов: А на другаря Бахнев? Женски глас: Един момент, изчакайте така малко… Дим. Инкьов: Альо… Тя каза да чакаме… Женски глас: Телефонът, аз даже не можах да разбера, че е прекъснал. Дим. Инкьов: Аз разбрах обаче. Кажете сега. Женски глас: Вие искате… Аз вече ви обясних, че др. Теллалов живее извън София. Второ, нямам право да ви дам телефона на другаря Бахнев. Дим. Инкьов: Вие го попитахте? Женски глас: Аз не съм упълномощена. Как ще го попитам?! Аз знам. Не съм упълномощена. И затова ви казах: тези въпроси, които вие искате да зададете, това, което ви интересува, могат да ви отговорят те. Дим. Инкьов: Вижте, аз знам. Понеже случаят е спешен, само затова е. И защото се касае за нещо много важно, което не чака. Затова исках да ви помоля, но щом няма никаква възможност… Женски глас: Няма възможност. Аз вече ви обясних, че съм сама в Комитета с моята колежка и ние не можем да ви дадеме информацията, която вие искате. Дим. Инкьов: Значи в понеделник, мислите, че ще ги намериме? Женски глас: В понеделник можете да ги намерите. Дим. Инкьов: Добре, благодаря ви, дочуване. Женски глас: Дочуване. в) Разкази на Петър Манолов Р.Узунова: Петър Манолов, Румяна Узунова на телефона. Добър ден. Как сте, добре ли сте? Кой ден от гладната стачка е днес? П.Манолов: Добре съм… 21 – 22ия. Р.Узунова: Знаете ли колко хора се грижат за вас, колко хора пишат декларации? П.Манолов: Знам и бих искал да им благодаря, чрез вас да им благодаря на всички... Р.Узунова: По-специално? П.Манолов: На американския ПЕН клуб, току-що научих за застъпничеството на френския ПЕН клуб, на всички радиостанции възможни…, на Хелзинки уоч… Р.Узунова: На отделни личности? П. Манолов: На Азимов… Много, много им благодаря… Р. Узунова: Знаете ли за Декларацията, която 27 българските интелектуалци написаха във ваша защита? П.Манолов: Знам, донесоха ми я. 27 са, но имаше добавени две имена: на Янаки Петров и полковник Спасов – стават 29. Р. Узунова: Бихте ли разказали с няколко думи за причините, накарали ви да предприемете тези действия, гладната стачка? П. Манолов: Ами, Румяна, аз не можех да отмина този грабеж, все едно е…. Как да ви кажа, това е пладнешки хайдутлук, погазване на труд. Това ме постави в тревожно положение: как биха могли да съществуват тия дни… в България, ако щом се съберат няколко човека, нахлуват репресивните органи и конфискуват това, което те искат да напишат; как биха могли да…, нали, дори да съставят своя фирмен договор; как един изобретател би могъл да бъде сигурен в своя дом, че неговите изобретения няма да бъдат разграбени, един откривател как да бъде сигурен?! Това вече не е моя борба, това отдавна надхвърли едно лично творчество – тя вече се превръща в нещо друго, принципно друга. Р.Узунова: Оставате ли твърд в убежденията си? И ще продължите гладната стачка? П.Манолов: Оставам, да. Ще продължа гладната стачка. Съпругата ми, Вера Манолова ще прекъсне гладната си стачка - днес в 6 започва да се захранва по настояване на приятели от НДЗПЧ и по настояване на приятели от Дискусионния клуб. Р. Узунова: А как се държат властите с вас? П. Манолов: Властите пак продължават следенето, но по-деликатно. Аз не го и забелязвам. Р. Узунова: Върнали ли са ви нещо? П. Манолов: 3 плика изрезки от вестници, два плика получени писма, десетина бележки с написани по тях телефони и адреси, две бележничета с телефони и адреси, домашната тетрадка за адреси на приятели, арестуваната… имах една … брошура на Михаил Сергеевич Горбачов и конфискуваната Конституция на НРБ Р. Узунова: И Конституцията ли конфискуваха? П. Манолов: Конфискуваха я. А, да… върнаха и Уставите, които имахме за образци, но Всеобщата Декларация за правата на човека не върнаха. Р. Узунова: Кои писатели са идвали да ви посетят и какво говорихте с тях? П. Манолов: Идваха Радой Ралин, Валери Петров, идва Любен Петков, Светлозар Игов. Р. Узунова: И какво говорихте? П. Манолов: Прости неща…Какво са ми вземали, как е, … заведох ги долу в …това, да видят следите от вандалщината… Р. Узунова: А те убеждаваха ли ви да влезете в компромисно положение? П. Манолов: Не! Р. Узунова: или успяха ви разберат напълно… П. Манолов: Разбраха, мисля, че разбраха… Р. Узунова: Някаква провокация да са ви правили? П. Манолов: Е, питат, подпитват, нали… Искам да кажа, че гладната стачка е пълна, без захар, само понякога със сол през ден и със няколко капки оцет… Р. Узунова: Страхувам се за вас… Не само аз!... П. Манолов: Няма страшно… Р. Узунова: Бихте ли искали от името на Дружеството, на ДЗПЧ, да изразите по нашето радио? Тъй като много слушатели се обаждат да питат за Вас, загрижени за съдбата ви.. П. Манолов: Ами, вижте какво… то стана всъщност борба за оцеляване, за оцеляване на Дружеството. Аз даже прежалих иззетото творчество. Опазването на реалните права и свободи на гражданите надхвърля размера, значението на моето творчество. Просто ще продължавам, защото връщане назад няма и трябва да се победи! Р. Узунова: Страхувам се дори да ви кажа: „Кураж!”, защото вече доста дни текат – вече е над 20-тия ден, страхувам се за вас… П. Манолов: Аз съм изчел всичката литература преди това, знам за Махатма Ганди, за други хора, които са предприемали такива неща… това са теоретични знания, но мисля, че съм далече още от края, от рисковата граница. Р. Узунова: Отслабнали ли сте много? П. Манолов: Не, не толкоз много. Може би с 15 – 17 кг… Р. Узунова: 17 килограма?! П. Манолов: Аз имах и малко ... Р. Узунова: Не знам какви думи се казват по този случай…, само искам да ви кажа, че и много наши слушатели се обаждат, много хора са солидарни с вас и ако това може да ви даде сили, увереност… П. Манолов: Румяна, какво ми дава сили, увереност? Ние успяхме да натрошим мълчанието… Тия хора, които ни се обаждат, които съчувстват, които се солидаризират,…ние пропукахме леда на отчуждението… Р. Узунова: Наистина, такива прояви на човешка солидарност отдавна не е имало в България… П. Манолов: Това не е малко. Това, разбира се, не е моя заслуга – заслугата е на Дружеството, заслугата е на Дискусионния клуб, заслугата е на свободните интелектуалци, тя е на всички онези, които не остават равнодушни към подобни акции, че ние вярвахме в… Р. Узунова: Надявам се, че акт на гражданска храброст като вашия ще тикне прогресът напред… П. Манолов: Мисля, че съм направил много малко за това… Хората бяха узрели вече… Р. Узунова: За прогреса, както Иван Вазов е казал, кой както може: момата с иглата, учений – с ума… П. Манолов: разделяйки се с вас и ви пожелавам победа. Дочуване…… една малка прашинка се прибавя … Р. Узунова: Възхищавам… (22и ден на стачката, 4.02.1989 г., ролка 141) (…) П. Манолов: На 28ия ден беше последната вечер, много сантиментална - и защото нямаше и изход, и… знаете, това писмо, с което Дискусионният клуб настояваше да прекратя. Р. Узунова: Да, аз го получих. П. Манолов: Дружеството също беше излязло с решение да прекратя, да прекратя гладуването. Р. Узунова: Дружеството? Какво ви съветваха? П. Манолов: Просто да прекратя, защото ставаше опасно. Някои от тях вече бяха се консултирали с лекари и казвали, че по-нататък става опасно. И тогава дойде една много хубава идея. Идея, при която не можеше да не се победи. Тя се състоеше в следното: Идеята беше да се организира едногодишна „щафета на глада”, Р. Узунова: Едногодишна!? П. Манолов: … ако не се стигнеше до някакво решение. Аз да остана още една седмица, след което да се поемеше от друг поет гладуването. Р. Узунова: Тази идея от къде идваше: от Дружеството или от писателите? П. Манолов: Тази идея дойде от Георги Спасов, поет от Пазарджик. Той се беше уговорил с поети от други окръжни градове, които са се съгласили да участват в една такава щафета, която би могла да поддържа гладната стачка в продължение на една година - от различни хора, различни поети, белетристи и т. н. Тази идея ми се видя много добра, защото тя включваше повече хора и вече изключваше всякакво насилие над архиви и над лично творчество – такова, каквото беше се случило. Р. Узунова: А идеята на тази „щафета на глада” каква беше? В името на какво? П. Манолов: В името да бъдат върнати ръкописите… Р. Узунова: Същата идея? П. Манолов: Същата идея си оставаше. Р. Узунова: Срещу нарушенията на най-съкровени неща за човека, посягането на най-съкровени неща? П. Манолов: И някак си просветна, стана, защото се включваха много хора. Защото вече това преставаше да бъде - то отдавна беше престанала да бъде - тема на един човек. Но в случая се получи много хубава солидарност… И да ни върнеха документацията и литературния архив, битката можеше да си продължи, но вече нямаше да бъде с такъв край, с такъв завършек и получаваше социален отзвук. Р. Узунова: Да. Щеше да се види колко хора са солидарни. То и така се видя, впрочем. П. Манолов: ..както се носи из страната, както е казал един от Дискусионния клуб - всъщност, това било "преброяване на дивите зайци". Р. Узунова: Да, по филма на Георги Мишев? П. Манолов: Да, и щеше да продължи "преброяването на дивите зайци", впрочем. Р. Узунова: Укрепяше ли ви, помагаше ли ви помощта, която ви оказаха от Дискусионния клуб? П. Манолов: Ами много, страшно много. И за първи път даже си мислех, че вече, от сега нататък ще бъде трудно – това, което говорих преди малко - трудно ще бъде да останем същите. Това промени нещо и в самите нас. То "взриви" нашето равнодушие един към друг. Сега вече съдбата на всеки е съдба на всички, не е само за него. (ролка 337) Анна Манолова: Добър ден, на телефона е Ана Манолова. Женски глас: Не сме /…/ А. Манолова: Страхотно се вълнувахме за вас всички…. Един момент… Аз много искам да успея да запиша това, което ни казвате. Имате ли нещо против? Добре, една секунда само… Чувате ли ме сега? Сега ме чувате… Искате да благодарите? На кого? На нас? Петър Манолов: Много исках да се добера до някакъв телефон, от който да мога да благодаря на цялата българска редакция на „Свободна Европа” и на всички хора, които имаха възможност да се застъпят за тази победа – да си получим ръкописите – на Дружеството и моите ръкописи. А. Манолова: Да, няма за какво да благодарите – ние всички бяхме с Вас; страшно много хора се вълнуваха по цял свят; от България се обаждаха наши сънародници, загрижени за Вас, за живота Ви и солидарни с Вас. П.Манолов: Аз искам само да благодаря на хората от България, а за другите – по-нататък... Ще направя всичко възможно да напиша конкретно писма на повечето от тях, защото всички те спомогнаха ..., това не беше лична победа, а знаете, това е победа на Дружеството… И друг път такива неща с български писатели да не се случват – не само с българи, но по света ... А. Манолова: А Вие как се чувствате? П.Манолов: Ами, чувствам се добре. ... Снощи беше д-р К. Тренчев при мене... И той ме увери, че ако се чувствам все така, след една седмица вече… А. Манолова: Ще бъдете съвсем добре. А как е Илия Минев? П.Манолов: Илия Минев днес прекратява. Ходиха наши членове - на Дружеството, знаете, вие си говорихте и с тях, това е сем. Бояджиеви - гласът му е бил много добър, разговаряли са с него, и той е поискал още три дена да удължи, за да изравни времето си с моето. А. Манолова: Боже, боже!... Вижте какво, ние имаме тука някои Ваши стихове. Аз от една седмица ги чета. Днеска пак ще ги чета, но нямаме много, бихме искали да имаме повече. Ще се радваме много. Бихме искали… П.Манолов: Имате там само тези, защото виждам, че повтаряте... А. Манолова: Ами да, само тези имаме ... П.Манолов: Ще направя всичко възможно да дойдат и повече. А няма ли го при вас, записът на хепънинга, няма ли го? А. Манолова: Записът на хепънинга? Не, нямаме такъв запис. Това, което чувате, е всичко, с което разполагаме. П. Манолов: Аз мисля, че ще го получите записа на хепънинга… А. Манолова: Да. Още един момент да ви попитам нещо: получихте ли обратно целия ли архив? П.Манолов: Аз мислех, че съм имал да получавам само 491 страница, а те се оказаха над 1200… Щото аз не знаех вече, не можех да преценя колко е било… Благодарих на Службите за тяхното благородство да върнат това, което и аз не съм знаел, че е иззето. Засега ще ползвам това време за някаква инвентаризация, да видя какво имам, какво нямам ... А. Манолова: Какви са Ви плановете, какво смятате да пишете? Какви са ви творческите планове? П.Манолов: Ами, искам тия книги да ги огледам и да ги подготвя за печат... На тази, последната книга, в която е поемата – не знам защо и нея също я бяха взели, поемата се казва „Бавно”, нали знаете, че „яваш” е бавно, тя е посветена на Христо Явашев – американски художник от български произход. Ходих при брат му, Анани, там видях много от нещата, които Христо прави, това просто ме изумява и /.../ това вече от една година кристализира в една поема, така наречената „Бавно” /„Яваш”/. А. Манолова: Много хубаво. Ние Ви желаем от сърце успех, здраве преди всичко, успех и останете такъв, какъвто сте. П.Манолов: Вече ми е доста късно да се променя. Не ми остава нищо друго, освен да… А. Манолова: … да останете верен на себе си! П. Манолов: … да изпълня това, което ми пожелавате. Благодаря ви още веднъж много. А. Манолова: Няма за какво да ни благодарите и ще предам на Румяна Узунова вашите поздрави... П.Манолов: Да ви върна сега /…/. Всичко хубаво. А. Манолова: Подобно и на Вас. (14.02.1989 г., ролка № 142) г) Победата и коментарии след нея Съобщение на Блага Димитрова Блага Димитрова: Ало, току-що разбрахме, че ръкописите на Петър Манолов са върнати и той е прекратил гладната стачка днес на обяд. Това е. Р. Узунова: Радост? Бл. Димитрова: Ами, какво да кажа, голямата радост е като голямата скръб – мълчание. Няма думи. Р. Узунова: Добре. Благодаря ти, Блага. Всичко хубаво. Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|