Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Изливането на кръвта
Сега стигаме до друг момент, в който св. Йоан изоставя реда на Тамида, който няма изливане на кръв в този момент; това е било направено в началото. Има няколко причини за това. Св. Йоан е длъжен да има две изливания на кръв, защото той използва символизма на кръвното отмъщение; кръв е била пролята, и още кръв трябва да я възмезди. Именно в този момент в Деня на изкуплението Първосвещеникът е излизал, след като е очистил Наоса и Пресветото място, за да намаже кръвта на роговете на олтара и да го почисти, следвайки обичая на всички приноси за грях. Приносът в Деня на Изкуплението е бил специална версия на приноса за грях, принос за грях за Първосвещеника и за целия народ; в такива случаи е било наредено трупът на животното да бъде отнесен и изгорен “вън от Лагера” – т.е. в исторически времена, “извън града.” Показах как нашият автор и авторът на Посланието към Евреите извеждат приликата между този обичай и разпъването на нашия Господ “извън града.” В приноса за грях целият остатък от Кръвта е бил изливан в подножието на олтара; и тази церемония дава основата на това, което следва в Откровение. В Деня на Изкуплението Първосвещеникът влиза в Пресветото място и поръсва Кръвта Седем пъти към завесата; след това излиза с примирение и изкупление за хората. Нищо подобно на това не се случва в Откровение, защото няма примирение. Никакъв Първосвещеник не се появява. Само “силен глас” от вътрешността на Наоса казва на седемте ангела да излеят своите чаши, и седемте ангели “в бели дрехи” и златни пояси излизат със седмократно излияние, което да излеят върху земята. Трябва да се предполага, че в мисленето на св. Йоан земята, която е била напоена с кръвта на Исус и Неговите мъченици, е един голям олтар от кръвни жертви за всеизгаряне. Това е обръщкане на всички ценности и очаквания. Няма изкупление, няма примирение; това, което следва, е отхвърляне, въздаяние и гибел. Символизмът на кръвното отмъщение се среща при седемте чаши. При втората морето става като кръв от труп. При третата реките стават кръв, и следва псалм и отговор: И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така; Понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това. И чух олтара да казва: Така, Йехова Боже Всемогъщи: истинни и праведни са твоите съдби. В текста на тази книга посочих, че олтарът тук означава мъчениците, или тяхната кръв, проляна върху земята. Когато седмата се излива върху въздуха, из Наоса излезе Силен Глас от Престола и каза: Сбъдна се . . . и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв. Тук също не можем да пропуснем литургичния тон. “Бог си спомни” е молитвен израз; а ние ще се върнем към чашата. 5. Изгаряне на Приносите. – Следващият етап във всекидневния ритуал е било изгарянето на всички жертви освен на течните приноси, които са били изливани при подножието на олтара. Вавилон е свещеник, както и жертва. Неговият чист лен е свещенически. Неговият пурпур и злато и червено и синьо са свещенически. Чистият лен напомня за камъните на храма, блестящи като сняг. Той е “украсен със злато,” като храма. Пред вратата на Наоса имаше “Вавилонска тъкан, в която синьо, пурпурно, червено и лен бяха вплетени с такова умение, че не би могло някой да гледа на него без възхищение,” както Йосиф Флавий ни казва. Стоките, за които критиците казват, че никога не биха могли да дойдат до един малък град като Ерусалим, сигурно са били използвани при построяването и обзавеждането на храма; търгуването с тези неща би изисквало много кораби. И забележете иронията в края, коне и колесници и роби, и човешки души. Връзката на пустинята със червеното в 17:3 довеждат мисълта за козела за грях. Нейните предишни любовници ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън, и единственото обяснение за този ужасен символизъм е, че той е извлечен от приноса за грях. Един стих с умела ирония се открива в 18:5: Нейните приноси за грях стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди. Хата на еврейски означава грях и принос за грях; едва при последната дума на реда, когато четем за неправда, се явява значението на първата дума: тя означава грехове. Вавилон, лъжесвещеникът, е сам жертвата за всеизгаряне. Това е друго обръщане на очакванията. И тя ще изгори на огън, когато видят Дима от изгарянето й; и последно, когато се понася тържествуващият вик, Алилуя! И димът й се издига до вечни векове. Тя е превърната на постоянно всеизгаряне. (Сравнете Левит 6:13). Но това не е краят. Остава една церемония. Чашата с вино на първосвещеника, течният принос, трябва да бъде излята. Това също не е забравено, но е превърнато в причастие. Да й даде чашата с виното на яростния Му гняв, защото тя е опита с кръвта на светиите и с кръвта на мъчениците на Исус. Въздайте й, както и тя е въздала, да! Платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно. Така завършва кръвното отмъщение. В него се намериха кърви от пророци и от светии и от всичките заклани на земята (18 и 19). 6. Псалмите. – След като е излят течният принос, идват псалмите; имало е “вик”; свирели са тръби; имало е падане за молитва и тишина; за пръв път е имало и инструментална музика. И всичко това е отразено в припева Алилуя, който се издига след падането на Вавилон. Не е необходимо да се спираме върху неговите подробности тук, освен че Алилуя напомня за последните псалми в книгата; и че всеки припев започва с Алилуя, макар в един случай това да е преведено в “Хвалете нашия Бог” (19:1-10). 7. Пируване с жертвата. – Приносите за грях са били следвани от ядене на част от жертвата от свещеника. Два пира следват псалмите тук, един за приятелите на Бога и един за Неговите врагове. Първият е сватбената вечеря на Агнето, с очевидната връзка с причастието (19:9). Другият е поканата към небесните птици да се нахранят с плътта на онези, които са паднали във войните на месията (19:17). Еврейската част на книгата има още два литургични момента в себе си, преди да завърши: (1) Излизането на Великия Първосвещеник (19:11), при което литургичният символизъм вече отсъствува; той излиза от небето, а не от Наоса. Наосът в небето изглежда е преминал заедно със земния храм. Разгледах символизма на този текст; но отново си струва да отбележим чистия лен, и свещеническата дреха, поръсена с кръв. Един прекрасен момент е името, написано на бедрото; в текста съм дал обяснение, което смятам за централно. Но си струва да отбележим тази свещеническа святост свързана с бедрото; тя е била част от приноса за грях и е отивала за свещеника. Виждал съм средновековни юдейски рисунки с букви, щампосани на бедрото. Но не знам обяснението. (2) Новият Наос (21:3). Тук също литургичният символизъм отсъствоува, макар описанието на новия ред, който заменя стария Ерусалим, да е взето от Левит: “Ето, Скинията на Бога е с хората; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови хора; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.” Използвана е думата Скиния, но от стария свещенически символизъм не е останало нищо. Новото светилище е световно, човешко, вселенско, а не национално или местно. Той продължава да го описва по-пълно в глава 22; но това принадлежи към по-късната част на книгата, която се занимава с християнското поклонение. В това приложение разгледах сравнително подробно литургичната основа на книгата, защото изглежда е била пренебрегвана, а тя е твърде важна. Тя хвърля голяма светлина върху тона и мотивите на книгата. Тя засилва възгледа, че Вавилон е свещеническият Ерусалим. Тя може да хвърли известна светлина върху развитието на християнското поклонение, и дори върху поклонението в храма. Не мога да твърдя, че съм направил нещо повече от това да осветя пътека през гъста гора от неясноти; и не смятам, че разбирам напълно това, което съм осветил. Докато не разберем какво е чувствувал един юдеин, когато е виждал кръвта да се поръсва върху олтара, или огънят да поглъща агнето на Тамида, трудно можем да очакваме да навлезем в сложностите на литургичната поезия на св. Йоан. ЛИТУРГИЧНАТА СТРУКТУРА НА ОТКРОВЕНИЕ А. ЕВРЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ
Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|