Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Беше мно­го интересно, как вчера, във вче­раш­ния си доклад, д-р К. по- сочи, че всъщ­ност хи­ми­ята на бъ­де­щето би тряб­ва­ло да се пре­вър­не в не­що съв­сем различно, и как при то­ва неп­ре­къс­на­то бе спо­ме­на­ва­на ду­мата "физиология", ко­ето доказва, че тряб­ва да бъ­де хвър­лен мост меж­ду хи­мич­но­то и физиологичното. При то­ва неп­ре­къс­на­то тряб­ва­ше да мис­ля за на­й-­раз­лич­ни неща, ко­ито ес­тес­т­ве­но там, къ­де­то ста­ва ду­ма за пуб­лич­ни лекции, днес все още не мо­гат да бъ­дат ка­за­ни изцяло, за­що­то не дос­ти­гат пред­ва­ри­тел­ни­те ус­ло­вия за раз­би­ра­не­то им. Та на­ли въг­ле­ро­да го от­к­ри­ва­ме и в при­ро­да­та из­вън чо­ве­ка - бих же­лал тук да ка­жа - в природата, при­вид­но на­ми­ра­ща се из­вън човека. Защото как­во всъщ­ност от го­ля­ма­та при­ро­да не се съ­дър­жа в човека? Всъщност нищо, за­що­то всич­ко онова, ко­ето за­се­га ни се пред­с­та­вя ка­то раз­по­ло­же­но в из­вън чо­веш­ка­та при­ро­да ка­то не­що из­вън човешко, то в хо­да на чо­веш­ко­то раз­ви­тие е би­ло из­не­се­но из­вън човека, би­ло е отс­т­ра­не­но от човека. Човекът е тряб­ва­ло да нав­ле­зе в ета­пи от развитието, в ко­ито е мо­гъл да нав­ле­зе са­мо по­ра­ди обстоятелството, че оп­ре­де­ле­ни про­це­си са про­ти­ча­ли в нас­рещ­ния му вън­шен свят и с то­ва му е би­ла да­де­на въз­мож­но-ст­та да при­еме вът­ре в се­бе си оп­ре­де­ле­ни дру­ги процеси. Така че всъщ­ност неп­ре­къс­на­то съ­щес­т­ву­ва ед­на противоположност, а съ­що та­ка и род­с­т­во меж­ду оп­ре­де­ле­ни външ­ни про­це­си в оп­ре­де­ле­ни вът­реш­ни процеси. Сега, оба­че тряб­ва да кажа, че ми проз­ву­ча стран­но това, ко­ето вче­ра бе ка­за­но по от­но­ше­ние на физиологизирането на химията - мо­же би то­ва не е мно­го то­чен израз, но Вие ще разберете, как­во имам пред- вид, осо­бе­но ако вче­ра сте слу­ша­ли лек­ци­ята на д-р К. - и това, ко­ето в не­де­ля д-р- Ш. лю­без­но из­ло­жи в сво­ите ин­те­рес­ни разглеждания, къ­де­то бе посочено, как всъщ­ност би би­ло не­об­хо­ди­мо по ду­хо­вен на­учен на­чин да бъ­де об­х­ва­на­то това, ко­ето ис­ка­ме да пос­тиг­нем чрез хомеопа- тизирането. Но на ед­но мяс­то всич­ко то­ва проз­ву­ча чрез ед­на стран­на дума, ед­на дума, с ко­ето аз всъщ­ност мо­га да ка­жа - е тряб­ва­ло да се за­ни­ма­вам в про­дъл­же­ние на десетилетия, ед­на дума, ко­ято чес­то би­ва из-

Тогава, след ка­то сте пре­ми­на­ли та­зи точка, мо­же­те да дос­тиг­не­те до още по­-ви­со­ки въздействия, ко­ито на­ис­ти­на по от­но­ше­ние на нап­рав­ле­ни­ето си са раз­по­ло­же­ни от­но­во в пър­ва­та посока, но ко­ито са съв­сем раз­лич­но оформени. Ето за­що дейс­т­ви­тел­но би пред­с­тав­ля­ва­ло ху­ба­ва задача, въздействията, въз­ник­на­ли в хо­да на потенцирането, да бъ­дат пред­с­та­ве­ни чрез из­вес­т­ни криви. Тогава бих­ме открили, че те­зи кри­ви тряб­ва да бъ­дат пос­т­ро­ени по сво­е­об­ра­зен начин. Първоначално би тря- б­ва­ло да пос­т­ро­им та­ка­ва ед­на крива, и после, след ка­то дос­тиг­нем точ­ка­та в ко­ято оп­ре­де­ле­ни нис­ки потенции, ве­че действуващи, в та­зи точ­ка прес­та­ват да дейс­т­ву­ват и къ­де­то те­пър­ва за­поч­ват да дейс­т­ву­ват по­-ви­со­ки потенции, т.е. къ­де­то е раз­по­ло­же­на вто­ра ну­ле­ва точка, тук би тря- б­ва­ло да за­ви­ем под прав ъгъл и от­тук да пос­т­ро­им кри­ва­та в простран-

И така, ако раз­г­ле­да­ме ве­щес­т­во­то ка­то carbo vegeтавilis този, кой­то на­соч­ва пог­ле­да си към най-забележителното, той ес­тес­т­ве­но на­й-­нап­ред ще каже: приет във високи дози предизвиква една съвсем определена бо- лестна картина. Съществува ед­на съв­сем оп­ре­де­ле­на бо­лес­т­на картина, която, спо­ред мне­ни­ето на лекаря-хомеопат, мо­же да бъ­де ов­ла­дя­на чрез по­тен­ци­ра­не­то на съ­ща­та субстанция. Какво всъщ­ност из­пък­ва пред ду­хов­но­-на­уч­ния изследовател, ко­га­то раз­г­леж­да carbo vegejdbilis? На пър­во мяс­то на ду­хов­но­-на­уч­ния из­с­ле­до­ва­тел съ­щес­т­ву­ва нещо, ко­ето го ка­ра вед­на­га да из­ле­зе в при­ро­да­та из­вън чо­ве­ка и да провери, как­во от­но­ше­ние съ­щес­т­ву­ва с нав­лез­лия по­-дъл­бо­ко в про­це­са на ми­не­ра­ли­за­ция обик­но­вен въг­лен от външ­ния свят, с обик­но­ве­ния зе­мен въглен. И то­га­ва чо­век открива, че чрез из­раз­ход­ва­не­то на кислород, въг­ле­нът взи­ма съ­щес­т­ве­но учас­тие в це­лия зе­мен процес. В зем­ния про­цес не­ща­та сто­ят така, че ъг­ле­но­то съ­дър­жа­ние на Земята пред­с­тав­ля­ва ре­гу­ла­тор на кис­ло­род­но­то съ­дър­жа­ние на сфе­ра­та око­ло Земята. По то­зи на­чин чо­век ди­рек­т­но дос­ти­га до възгледа, че Земята ка­то такава, ако по не­об­хо­ди­мост бъ­де раз­г­ле­да­на ка­то организъм, из­вър­ш­ва един ди­ха­те­лен про- цес, и че ъг­ле­но­то съ­дър­жание на Земята е свър­за­но с то­зи ди­ха­те­лен про­цес на Земята. Такава химия, как­ва­то бе по­же­ла­на вчера, мо­же да въз­ник­не само, ко­га­то въг­ле­но­то състояние, ако мо­га та­ка да се из­ра­зя - бъ­де раз­г­ле­да­но във връз­ка с чо­веш­кия ди­ха­те­лен про­цес или с жи­во­тин­с­кия ди­ха­те­лен процес. Защото виж­да­те ли, в процеса, про­ти­чащ ме- ж­ду овъг­ля­ва­не­то на Земята и кис­ло­род­ния про­цес е за­лег­на­ло нещо, ко­ето пред ду­хов­но­-на­уч­но­то раз­г­леж­да­не се раз­к­ри­ва ка­то тен­ден­ция за прев­ръ­ща­не в животно, дейс­т­ви­тел­на тен­ден­ция за прев­ръ­ща­не в живо- тно. Тази тен­ден­ция за прев­ръ­ща­не в жи­вот­но в ос­но­ва­та си мо­же да бъ­де ха­рак­те­ри­зи­ра­на са­мо по един твър­де шо­ки­ращ начин. Защото чо­век тряб­ва да си каже: в това, което е навън, в процеса, протичащ между процеса на овъгляване на Земята и процесите, протичащи във връзка с кислорода в сферата около Земята, е залегнало нещо от това, което предизвиква появата на същества, на истински същества, на етерни същества, които обаче, обратно на животинския елемент, непрекъс- нато се отдалечават от Земята, непрекъснато се отдръпват, непре- къснато се стремят да се отдалечат от Земята.

След като, би­ло чрез окото, би­ло чрез кожата, се про­ти­во­пос­та­вя­ме на външ­на­та светлина, то нав­ся­къ­де в из­вес­т­на сте­пен е из­диг­на­та раз­де­ля­ща прег­ра­да меж­ду вът­реш­на­та ори­ги­нал­на свет­ли­на в чо­ве­ка и външ­но въз­дейс­т­ву­ва­ща­та светлина. Външно въз­дейс­т­ву­ва­ща­та свет­ли­на всъщ­ност има зна­че­ние са­мо за възбуждането, за въз­ник­ва­не­то на вът­реш­на­та светлина. И така, поз­во­ля­вай­ки на свет­ли­на­та да нах­луе от­вън в нас, ние поз­во­ля­ва­ме са­ми­те ние да бъ­дем сти­му­ли­ра­ни за въз­ник­ва­не­то на вът­реш­на­та светлина.

Това е са­мо ед­на твър­де фа­тал­на из­мис­ли­ца на фи­зи­ци­те и на астроно- мите. Нашата зем­на свет­ли­на ид­ва от та­зи зона. Там та­зи свет­ли­на бли- ка, там възниква, там нараства, та­ка как­то при нас на Земята рас­тат ра- стенията (вж. рис.21). Ето тук има­ме нещо, ко­ето ни да­ва ос­но­ва­ние да кажем: когато човекът създава в себе си млада, първична светлина, то това се дължи на факта, че е запазил за себе си способността, чрез своите формообразуващи процеси да създава в себе си нещо, което иначе е възможно само там горе, и че носи в себе си извора на нещо извънземно.

Само че то­зи из­вор на из­вън­зем­но въз­дейс­т­ву­ва вър­ху це­лия рас­ти­те­лен свят и то така, че вър­ху рас­ти­тел­ния свят дейс­т­ву­ват отвън, а чо­ве­кът с не­що от се­бе си се пре­на­ся там, горе(вж. рис.21).

Още в пред­ход­ни­те лек­ции по­со­чих един процес, кой­то е важен, ако ис­ка­ме от дейс­т­ви­ята в човека. Посочих процеса, чрез кой­то стри­да­та фор­ми­ра сво­ята черупка, или ако ка­жем съв­сем крат­ко - процеса, формиращ черупката на стридата. Ето тук, ние пра­вим крач­ка нап­ред от он­зи ре- зултат, по­лу­чен от съ­еди­не­ни­ето на кар­бо­нат и калий, към съ­еди­не­ни­ето с калий. Само че това, ко­ето би възникнало, ако се ра­зиг­рава­ше един­с­т­ве­но то­зи про­цес на вза­имо­дейс­т­вие меж­ду въг­ле­на и кал­ция в че­руп­ка­та на стридата, то би­ва оме­ко­те­но от на­лич­ни­те в че­руп­ка­та на стри­да­та сил­ни въздействия на фосфора, от фос­фор­ни­те си­ли Всичко то­ва дейс­т­ву­ва в че­руп­ка­та на стри­да­та за­ед­но с още не­що друго, раз­по­ло­же­но в об­се­га на мор­с­ките вълни.

Ето така, наб­лю­да­вай­ки то­зи про­цес на фор­ми­ра­не на че­руп­ка­та у стридата, ние дейс­т­ви­тел­но пра­вим крач­ка нап­ред в раз­г­леж­да­не­то на връз­ка­та меж­ду чо­ве­ка и при­ро­да­та из­вън него. Ако от об­ра­зу­ва­не­то на во­дата сле­зем надолу (вж. рис.21) то дос­ти­га­ме до фор­ми­ра­не­то на поч- вата, до про­це­са на уплътняване, до то­ва, ко­ето бих мо­гъл да на­ре­ка втвърдяване. Ако то­зи из­раз не бе­ше днес та­ка презрян, ако не бе­ше упот­ре­бяван по то­зи начин, всъщност, ако не се гле­да­ше на не­го ся­каш всич­ки древ­ни глу­па­ци са го­во­ри­ли прос­то ей тъй, за земя, за въз­дух и за вода, то­га­ва и хо­ра­та днес не би­ха се стес­ня­ва­ли да го­во­рят за земя, вода, въздух и огън. Нали, по­не по­меж­ду си мо­жем по­ня­ко­га да го­во­рим за та­ки­ва неща. Но и то­ва фор­ми­ра­не на плът­на­та поч­ва има навън, в света, свой об­ра­тен образ. И то­зи об­ра­тен образ, виж­да­те ли, то­ва е въз­ник­ва­нето на живота, то­ва е дейс­т­ви­тел­но­то оживотворяване. Това е, ко­ето е за­лег­на­ло в са­ми­те жиз­не­ни сили, ид­ва­щи по то­зи на­чин от мно­го по-далеч, от­кол­ко­то хи­ми­чес­ки­те сили. В рам­ки­те на Земята, в све­та из­вън човека, в рам­ки­те на съ­щин­с­ки земното, те­зи хи­ми­чес­ки си­ли би­ват из­ця­ло умъртвени, от­ми­рат напълно(вж. Рис.21).

Тук бих же­лал са­мо да спо­ме­на нещо, за­що­то мо­же би ще бъ­де ин­те­рес­но за ня­кои от Вас: нашата Земя би гъмжяла, би гъмжала от непре- къснати жизнени образования, от непрекъснати карциноми, ако на то- ва гъмжене, от страна на извънземното, не би се противопоставял он-

Ето така, днес приб­ли­жа­вай­ки се ня­как­си от дру­га­та стра­на към това, към ко­ето се приб­ли­жих­ме и вчера, до сти­га­ме до там, в ли­це­то на бъбречната, на чернодробната, на бе­лод­роб­на­та дейност да виж­да­ме не- що, ко­ето във вът­реш­нос­т­та на чо­ве­ка про­ти­ча ка­то съ­от­ветс­т­вие на външ­на­та въз­душ­на дейност, съ­от­вет­но на дейнос­т­та на водата, съ­от­вет­но на дейнос­т­та на твър­да­та почва. Само че при вът­реш­но­то приб­ли­жа­ва­не ус­пяхме по­-пъл­но да зат­во­рим кръга, от­кол­ко­то ще мо­жем да сто­рим то­ва днес, но зат­ва­ря­не­то ще се осъ­щес­т­ви през след­ва­щи­те дни. На дейнос­т­та във въздуха съ­от­ветс­т­ву­ва всич­ко онова, ко­ето в ши­рок сми­съл се включ­ва към бъб­реч­на­та система, и ко­ето е пре­ди всич­ко свър­за­но с всич­ки фун­к­ции на урината. Сродното на системата, ко­ето има­ме предвид, раз­г­леж­дай­ки ней­ни­те на­й-­дъл­бо­ко раз­по­ло­же­ни час­ти – бъбреците, то е, ко­ето при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия мо­же да пре­диз­ви­ка чув­с­т­во на задух, нуж­да от дишане, ко­ето в сил­на степен, под фор­ма­та на оп­ре­де­ле­ни стра­нич­ни действия, мо­же­те да наб­лю­да­ва­те и при при­ема­не­то на carbo vegetabilis. Така, че можем да кажем: всъщност по-дълбоките причини на нарушенията в дихателната система, за задуха, трябва да бъдат търсени в бъбречната система.

А всич­ко онова, свър­за­но с водното, свър­за­но с течното, по дъл­бо­ки­те при­чи­ни за не­го тряб­ва да бъ­дат тър­се­ни в чернодробната система. Тъй как­то за­ду­хът и ре­гу­ла­ци­ята на дишането, ди­ха­тел­ни­те нуж­ди са свър­за­ни с бъб­реч­на­та система, та­ка жаж­да­та е свър­за­на с чер­нод­роб­на­та си- стема. Всяка една жажда е свързана с чернодробната система. Би би­ло ин­те­рес­на за­да­ча да бъ­дат из­с­лед­ва­ни вза­имо­от­но­ше­ни­ята меж­ду раз­лич­ни­те свойс­т­ва на жаж­да­та и чер­нод­роб­ни­те функции. А тясно свър- зани с вътрешното устройство на белия дроб, в известна степен с вътрешната веществообмяна на белия дроб, са явленията на глада и на всичко, възникващо на това поле. Та нали, от ед­на страна, гладът, жаж­да­та и нуж­да­та от въз­дух са свър­за­ни с вещественото, с въздуха, с вода-
та, и почвата. С тех­ни­те от­ра­же­ния на­вън във Вселената са свър­за­ни мно­го дру­ги неща. И ще бъ­де понятно, че ко­га­то има­ме нуж­да от сти­му­ла­ция със светлина, ко­га­то е из­то­ще­но това, ко­ето съз­да­ва младежката, ори­ги­нал­на свет­ли­на в нас, то­га­ва ес­тес­т­ве­но та­зи сти­му­ла­ция мо­же да бъ­де на­й-­доб­ре по­лу­че­на от са­ма­та светлина; и тук идваме до обособя- ването на лечението чрез светлината. Но слън­че­ви­те ба­ни всъщ­ност не ви­на­ги са слън­че­ви бани. Важно е да вник­нем в това. В дейс­т­ви­тел­ност слън­че­ви­те ба­ни пред­с­тав­ля­ват ед­но по­-сил­но из­ла­га­не на хи­ми­чес­ка­та зона, от­кол­ко­то из­ла­га­не­то на хи­ми­чес­ка­та зо­на при обик­но­ве­но­то оби­та­ва­не на чо­ве­ка вър­ху Земята. Това, ко­ето за­ед­но с хи­миз­ма нах­лу­ва от вън, и ко­ето ес­тес­т­ве­но съп­ро­вож­да светлината, то всъщ­ност е ис­тин­с­ки ак­тив­но­то в по­ве­че­то слън­че­ви бани. Зад него, как­то мо­же­те да ви­ди­те от схемата (вж. рис.21) пред­с­та­ве­на Ви тук, ди­рек­т­но са раз­по­ло­же­ни жиз­не­ни­те сили, в из­вес­т­на сте­пен след­ва­щи дру­ги­те сили, ко­га­то из­ла­га­ме чо­ве­ка на ед­на по­-вис­ша светлина, рес­пек­тив­но на ед­но по­-вис­ше хи­ми­чес­ко действие. Така, че ко­га­то се из­бяг­ва твър­де сил­но­то въз­дейс­т­вие - раз­би­ра се, тук е важ­на мяр­ка­та - на това, което, ся­каш но­се­но от светлината, нах­лу­ва от Вселената, то­га­ва хи­ми­чес­ки­те сили, съп­ро­вож­да­щи светлината, а съ­що та­ка и жиз­не­ни­те сили, съп­ро­вож­да­щи свет­ли­на­та дейс­т­ву­ват из­к­лю­чи­тел­но благотворно.

А сега, пок­рай другото, на края ис­кам да отбележа, че ве­че ня­ма нуж­да да счи­та­те за странно, ко­га­то от­к­риете, че днеш­на­та ес­тес­т­ве­на на­ука не ус­пя­ва да съз­да­де въз­г­лед вър­ху про­из­хо­да на са­мия живот. Защото в те­зи области, в ко­ито днеш­на­та на­ука търси, в тях е на­ли­це са­мо ог­ле­дал­ния об­раз на живота, бла­го­да­ре­ние на мер­ку­ри­еви­те въздействия, а име- н­но смъртта; а животът би трябвало да бъде търсен там навън, там, където естествената наука днес всъщност не желае да отиде. Защото тя не ис­ка и да чуе за това, да нах­луе в извънземното, или най-малко, ко­га­то не мо­же иначе, как­то сто­ри­ха то­ва някои: когато не може да сто- ри друго, тогава тя и това превръща в материално. Това пре­на­ся­не на въз­дейс­т­ви­ето на жиз­не­ни­те си­ли вър­ху ма­те­ри­ята се осъ­щес­т­ви в ли­це­то на кра­си­ва­та хипотеза, че жиз­не­ни­те къл­но­ве са би­ли пре­не­се­ни от дру­ги не­бес­ни те­ла вър­ху на­ша­та Земя. И та­ка красива, по ма­те­ри­ален път, тръг­вай­ки от дру­ги не­бес­ни тела, жиз­не­ни­те къл­но­ве би­ват пре­не­се­ни през всич­ки пре­пятс­т­вия и след то­ва се по­явя­ват вър­ху на­ша­та Зе- мя, при ко­ето мно­зи­на до­ри си представят, че ме­те­ори­те са тех­ни­те авто- мобили, с ко­ито те нах­лу­ват на Земята. Виждате, как в днеш­но вре­ме хора­та до­ри успяха, с по­мощ­та на ма­те­ри­алис­тич­ни те­ории да ис­кат да обяс­нят всичко, ко­ето наб­лю­да­ват микроскопски, ка­то го из­мес­т­ват в сфе­ра­та на микроскопското, на ултрамикроскопското, раз­д­ро­бя­ват го на