Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Всичко то­ва се събира, об­ра­зу­вай­ки куп от въпроси, ко­ито аз ще пос­та­вя в ос­но­ва­та на лек­ци­ите през след­ва­щи­те дни. Но за да се сдо­бия с ед­на пло­дот­вор­на из­ход­на точка, ис­кам да на­со­ча вни­ма­ни­ето Ви към ед­на дру­га странност, но ко­ято мо­же да из­пък­не с ця­ло­то си дъл­бо­ко зна­че­ние един­с­т­ве­но пред ду­хов­ния изследовател. Вие знаете, че кислородът и азотът в окол­ния въз­дух са свър­за­ни един с друг с ед­на оп­реде­ле­на хла­ба­ва връзка, ко­ято всъщ­ност изоб­що не мо­же да бъ­де ис­тин­с­ки де­фи­ни­ра­ни по фи­зи­чен или хи­ми­чес­ки път. Обаче ние, ка­то хора, ка­то зем­ни хора, сме из­ця­ло впле­те­ни в дейността, из­хож­да­ща от кис­ло­ро­да и от азота, и по те­зи при­чи­ни пред­ва­ри­тел­но още мо­жем да предполагаме, че има значение, как в на­шата ат­мос­фе­ра се от­на­ся кис­ло­ро­дът към азота, как се от­на­сят те един към друг принципно.

А се­га е не­об­хо­ди­мо да си из­г­ра­дим представа, как в дейс­т­ви­тел­ност се осъ­щес­т­вя­ва функцията, вът­реш­на та фун­к­ция на белтъка, на про­те­ино­во­то вещество. Нашата съв­ре­мен­на хи­ми­чес­ка наука, в съ­от­ветс­т­вие със сво­ите предпоставки, съв­сем ес­тес­т­ве­но казва: е, да, такава една суб- станция притежава тъкмо онази конфигурация, която и е наложена от вътрешните и сили. Необходимата пос­ле­ди­ца от то­ва е, че би­ват

Своеобразното е, че тряб­ва да се признаем: животинският белтък при- тежава такива функции, че същите тези функции биват нарушени, унищожени, частично или напълно унищожени чрез функциите на рас- тителния белтък. И то­ва во­ди до там, да запитаме: добре, но каква всъ- щност е разликата между това, което под формата на подобна суб- станция се появява в животинския, и по-точно в човешкия организъм, и другото, което се появява в растителния организъм? Виждате ли, през те­зи дни чес­то пъ­ти бях при­ну­ден да го­во­ря за важ­на­та роля, ко­ято 4-те ор­ган­ни сис­те­ми иг­ра­ят спря­мо всич­ко метеорологично, всич­ко извън- земно, а именно: пикочния мехур, бъбречната система, чернодробната система, белодробната система, и към това спада накрая и сърдечна- та система. Тези 4-ри ор­ган­ни сис­те­ми иг­ра­ят съ­щес­т­ве­но ро­ля във връз­ка­та на чо­ве­ка спря­мо външното, спря­мо метеорологичното. Добре, но как­во всъщ­ност пред­с­тав­ля­ват те­зи 4-ри ор­ган­ни системи, взе­ти по-интимно? Тези четири органни системи не са нищо друго освен създа- телите на структурата на човешкия белтък.

Това са 4-те ор­ган­ни системи, ко­ито тряб­ва да изучим.

На мо­ле­ку­ляр­но­-­ато­мис­тич­ни­те си­ли на бел­тъ­ка тряб­ва да изследваме, но ако ис­ка­ме да се за­пи­та­ме за­що бел­тъ­ка е това, ко­ето е, то­га­ва тряб­ва да въз­п­ри­емем вът­реш­но­то ус­т­ройс­т­во на бел­тъ­ка ка­то сбо­рен ре­зул­тат на всич­ко онова, ко­ето из­хож­да от те­зи 4-ри ор­ган­ни системи. В ис­тин­с­кия сми­съл бел­тъ­кът пред­с­тав­ля­ва ре­зул­та­тът от вза­имо­дейс­т­ви­ето на те­зи 4-ри ор­ган­ни системи. С то­ва се каз­ва и не­що за про­це­са на прев­ръ­ща­не на външ­ни­те вли­яния във вът­реш­ни за човека. Това, ко­ето днеш­на­та хи­мия тър­си в струк­ту­ра­та на са­ми­те вещества, не­го ние тряб­ва да си го пред­с­та­вим вло­же­но в ор­ган­ни­те системи. Ето за­що чо­веш­ки­ят бел­-тък с не­го­ва­та струк­ту­ра е на­пъл­но не­мис­лим в на­ша­та зем­на сфера. Той не мо­же да за­па­зи сво­ята структура, ако не е под вли­яни­ето на те­зи 4-ри

ор­ган­ни системи. В про­ти­вен слу­чай той неп­ре­мен­но тряб­ва да про­ме­ни сво­ята структура.

Иначе сто­ят не­ща­та при растителния белтък. Растителният бел­тък не е пос­та­вен под вли­яни­ето на та­ки­ва 4-ри ор­ган­ни системи, на­й-­мал­ко­то ви­ди­мо не е поставен; но той е поставен под друго влияние. Растител- ният бел­тък е под вли­яни­ето на кислорода, азота, водорода и на въгле- рода, и под вли­яни­ето на онова, ко­ето е ви­на­ги на­ли­це в ця­лос­т­на­та външ­на ме­те­оро­ло­гич­на природа, под вли­яни­ето на сярата, на сулфура, опос­ре­дя­ващ фун­к­ци­ите на дру­ги­те 4-ри елемента. И при рас­ти­тел­ния бел­тък раз­п­ръс­на­ти­те в ат­мос­фе­ра­та 4-ри ве­щес­т­ва пов­ли­яват същото, ко­ето в чо­ве­ка би­ва пов­ли­яно от сърцето, бе­лия дроб, чер­ния дроб и т.н. Формообразуващите сили, ко­ито те­зи 4-ри ве­щес­т­ва при­те­жа­ват в при­ро­да­та из­вън човека, те­зи фор­мо­об­ра­зу­ва­щи сили, индивидуализирани, се съ­дър­жат в 4-те ор­ган­ни сис­те­ми на вът­реш­но чо­веш­ка­та природа. Важно е да мис­лим за това, че ко­га­то из­го­ва­ря­ме наз­ва­ни­ята кислород, водород, то тряб­ва да мис­лим не са­мо за оно­ва от вът­реш­ни­те си­ли на те­зи тъй на­ре­че­ни вещества, за ко­ито го­во­ри днеш­ната химия, но тряб­ва да си пред­с­та­вим те­зи ве­щес­т­ва и при­те­жа­ва­щи фор­мо­об­ра­зу­ва­щи сили, си­ли на въздействие, ко­ито и по­меж­ду си са ви­на­ги в ед­но оп­ре­де­ле­но отношение, при ко­ето те­зи ве­щес­т­ва доп­ри­на­сят със сво­ите въз­дейс­т­вия за съ­дър­жа­ни­ето на земното. Когато раз­г­леж­да­ме по­от­дел­но и ако ис­ка­ме да иден­ти­фи­ци­ра­ме с вът­реш­ни­те ор­га­ни онова, ко­ето външ­но преби- ваващо, действува като кислород, не­го ние вът­реш­но тряб­ва да иден­ти­фи­ци­ра­ме с бъбречно-пикочната система. Това, което, раз­г­ръ­щай­ки външ­но сво­ите фор­мо­об­ра­зу­ва­щи сили, дейс­т­ву­ва ка­то въглерод, него, вътрешно, тряб­ва да иден­ти­фи­ци­ра­ме с белодробната система; но бело- дробната система, възприета не като дихателна система, но белия дроб, доколкото той притежава своя собствени формообразуващи си- ли. Азотът тряб­ва да бъ­де иден­ти­фи­ци­ран с чернодробната система, водородът - със сърдечната система (вж. рис.22). Водородът на­вън е дейс­т­ви­тел­но сър­це­то на външ­ния свят; азотът представлява черния дроб на външния свят и т.н.

Би би­ло желателно, скъ­пи приятели, съв­ре­мен­но­то чо­ве­чес­т­во не сля­по да се при­дър­жа към приз­ва­ни­ето на те­зи неща. Защото виж­да­те ли, ка­то схванете, че сър­деч­на­та сис­те­ма е срод­на с фор­мо­об­ра­зу­ва­щи­те си­ли на водорода, то без дру­го ще приз­на­ете важ­нос­т­та на съ­щес­т­ву­ва­ни­ето на во­до­ро­да сам по се­бе си за ця­ла­та гор­на част на човека. Защото с раз­ви­- ти­ето на во­до­ро­да по по­со­ка на гор­ния човек, това, ко­ето до­лу при­те­жа­- ва по­ве­че жи­во­тин­с­ки характер, би­ва ня­как­си пре­об­ра­зе­но в съ­щин­с­ки човешкото, в онова, ко­ето се на­соч­ва към пред­с­та­ви­те и т.н. Но аз ве­че тряб­ва­ше да Ви кажа, че тук дос­ти­га­ме до ед­но оп­ре­де­ле­но влияние, ко­-

ето е извънземно, и ко­ето тряб­ва­ше да отъж­дес­т­вим с оловото. Вие си спомняте, че оловото, ка­лая и же­ля­зо­то оп­ре­де­лих­ме ка­то сили, свър­за­ни с гор­ния човек. Готовността да бъ­де приз­на­то не­що по­доб­но днес не е мно­го голяма. И ня­ма да бъ­де мно­го го­ля­ма готовността, да се из­ле­зе от чо­ве­ка на­вън и да се ви­ди не­що осо­бе­но в дейс­т­ви­ето но оловото, ко­ето от своя стра­на от­но­во да е свър­за­но с това, че сър­це­то при­го­тов­ля­ва во­до­ро­да за човека, кой­то след то­ва пред­с­тав­ля­ва пре­но­си­те­ля за из­г­раж­да­не­то на мис­лов­ния апа­рат Ала не­съз­на­тел­но­то прид­виж­ва­не на чо­веш­ко­то раз­ви­тие нап­ред пре­чи на чо­ве­чес­т­во­то да проз­ре то­зи факт. Защото фактът, че оло­во­то иг­рае ня­как­ва ро­ля в при­ро­да­та из­вън човека, ако го раз­г­леж­да­ме в не­го­вите функции, то­ва днеш­ни­ят чо­век не мо­же ве­че да отрече, тъй ка­то меж­ду про­дук­ти­те на преобразование, даде­ни от рен­т­ге­но­ва­та наука, по об­ход­ния път през хе­лия дейс­т­ви­тел­но бе от­к­ри­то олово. Тъй как­то бе от­к­ри­то оло­во­то - ма­кар че по­со­че­но­то днес тъй на­ре­че­но атом­но тя­ло не е съв­сем вярно, но все пак то би­ва оп­ре­де­ля­но ка­то оло­во - та­ка ще бъ­де от­к­рит и калая, та­ка и в ли­це­то на онова, ко­ето е из­вън човека, но което един­с­т­ве­но от при­ро­да­та из­вън чо­ве­ка се на­ме- с­ва в чо­веш­ка­та природа, в не­го­во ли­це ще бъ­де от­к­ри­то желязото. Ми- сля, че е необходимо, днес ве­че да не се при­дър­жа­ме сля­по към нещата, как­ви­то ги пред­с­та­вя рен­т­ге­но­ва­та наука, ко­ято всъщ­ност ни да­ва един чу­ден ука­за­тел за из­ли­за­не в сфе­ра­та на из­вън­чо­веш­ко­то и за дос­ти­га­не­то не прос­то до гру­бо ма­сив­ни­те метали, да­де­ни ни на Земята, но за дос­ти­га­не­то до ме­тал­ните сили, нах­лу­ва­щи от сфе­ра­та на извънземното. То- ва е нещо, ко­ето днес ве­че тряб­ва да бъ­де казано. Защото тък­мо при по­ява­та на днеш­ни­те но­ви за­бо­ля­ва­ния чо­век мо­же да забележи, че е при­ну­ден да взе­ме пред вид по­доб­ни неща. И така, това, ко­ето за­се­га тряб­ва осо­бе­но да ни интересува, е, че всичко, ко­ето на­вън пред­с­тав­ля­ват въг- лерода, водорода, кис­ло­ро­да и азо­та в тях­но­то взаимодействие, опос­ре­де­но от сярата, всич­ко това, индивидуализирано, по­емат вът­реш­но за чо-

Сега обаче, аз ис­кам да пред­с­та­вя то­ва же­ляз­но лъ­че­ние схематично, то ще тряб­ва да спо­ме­на за него, че ка­то же­ляз­но лъ­че­ние то не е в със­то­яние да дейс­т­ву­ва из­вън рам­ки­те на чо­веш­кия организъм. Човек ви­на­ги има чувството: това, което бива излъчено, то се локализира в човешкия организъм, то остава вътре в него. Навсякъде съ­щес­т­ву­ва не­що проти- водействуващо (вж. рис.23), ко­ето съз­да­ва ус­ло­вие за нат­руп­ва­не­то на

те­зи же­ляз­но­-лъ­чис­ти сили. Човек би же­лал да каже, ка­то че ли желязо- то, по­ло­жи­тел­но заредено, се из­лъч­ва по по­со­ка на пе­ри­фе­ри­ята и ся­каш не­що не­га­тив­но се из­лъч­ва нас­ре­ща му, но то­ва не­га­тив­но из­хож­да от нещо, ко­ето му се про­ти­во­пос­та­вя под фор­ма­та на сфе­рич­ни вълни. Именно то­ва са две­те възприятия, из­лъч­ва­що­то се и това, от ко­ето чо­век от­но­во би­ва скован, в ко­ето се уд­рят лъ­че­ни­ята на желязото, през ко­ето чо­век прос­то не мо­же да пре­ми­не и на­й-­ве­че не е в със­то­яние да на­пус­не соб­с­т­ве­на­та си те­лес­на повърхност. И чо­век пос­те­пен­но забелязва, че то­ва про­ти­во­по­лож­но лъ­че­ние е имен­но си­ла­та на белтъка. По то­зи на­чин чрез же­ля­зо­то в ор­га­низ­ма би­ва въ­ве­де­на ед­на фун­к­ци­онал­на вза- имовръзка, на която се про­ти­во­пос­та­вя всич­ко онова, из­хож­да­що от 4-те ор­ган­ни системи, за ко­ито го­во­рих преди. Те две­те се сблъс­к­ват ед­на с друга. В ор­га­низ­ма та­зи бор­ба се осъ­щес­т­вя­ва непрекъснато. В из­вес­тен сми­съл тя е първото, ко­ето вът­реш­но­то виж­да­не възприема. Нещата дей- с­т­ви­тел­но сто­ят така, че ко­га­то чо­век нап­ред­не в изу­ча­ва­не­то ду­хов­на­та ис­то­рия на човечеството, то­га­ва той яс­но забелязва, че хипократовата, а до­ри и галеновата медицина ра­бо­тят с ос­та­тъ­ци от по­доб­ни вът­реш­ни наблюдения. Сам Гален не е възпри­емал мно­го от те­зи неща, но то­га­ва са съ­щес­т­ву­ва­ли все­въз­мож­ни тра­ди­ции от ед­но по­-с­та­ро време, ко­ито всъщ­ност той е записал. Този, кой­то мо­же пра­вил­но да го чете, ще от­к­рие при Гален да проб­ляс­ват мно­го не­ща от ста­ра­та ата­вис­тич­на меди- цина, за­поч­на­ла своя за­лез всъщ­ност още при Хипократ, и по та­зи при­чи­на имен­но в галеновите ръкописи мо­гат да бъ­дат от­к­ри­ти тол­ко­ва ва- ж­ни въз­г­ле­ди вър­ху при­ро­до­-ле­чеб­ни­те процеси.

Когато вез­ни­те са пра­вил­но уравновесени, и ако не се по­явят сил­ни про­ти­во­по­лож­ни об­ра­зо­ва­ния сре­щу това, до ко­ето во­ди неп­ра­вил­но­то ура- в­но­ве­ся­ва­не на везните, а имен­но - неп­ра­вил­но ус­та­но­ве­но­то вза­имо­-

Сега ве­че Вие зна­ете приблизително, кои ме­та­ли взи­мат учас­тие в изгра- ждането, т.е. във вът­реш­но­то из­г­раж­да­не на чо­веш­кия организъм. Не взи­мат учас­тие оне­зи метали, ко­ито имен­но в ед­но оп­ре­де­ле­но от­но­ше­ние аз Ви по­со­чих ка­то най-важни: олово, калай (с из­к­лю­че­ние на желя- зото), мед, живак, сребро и злато. С из­к­лю­че­ние на желязото, как­то ве­че казах, те не взи­мат ди­рек­т­но учас­тие в ця­ло­то фун­к­ци­они­ра не на чо­веш­кия организъм, но по­ра­ди то­ва те не взи­мат по­-мал­ко учас­тие в чо- века. Ако прос­ле­дим оно­ва вещество, ко­ето в из­вес­т­на сте­пен взе­ма на­й-­дей­но учас­тие във фор­ми­ра­не­то на оно­ва в чо­веш­кия организъм, ко­ето е раз­по­ло­же­но най към периферията, то­га­ва ние ще дос­тиг­нем до сили- ция. Вече го­во­рих за това. Но това, ко­ето про­ти­ча в човека, е раз­по­ло­же­но ня­как­си не са­мо в рам­ки­те на кожата, но тук тряб­ва да кажем, че чо­ве­кът е впле­тен в кос­ми­чес­ки процеси. Тъй как­то в рам­ки­те на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм имат зна­че­ние оне­зи вещества, ко­ито Вие ве­че познавате, та­ка из­вън чо­веш­кия организъм, но с въз­дейс­т­вие вър­ху човека, имат зна­че­ние имен­но оне­зи метали, ко­ито из­б­ро­их тук. Естествено, же­ля­зо­то е на­то­ва­ре­но с ро­ля­та на посредник. Желязото е, ко­ето в из­вес­т­на сте­пен по­ема ро­ля­та на пос­ред­ник меж­ду то­ва от човека, ко­ето е раз­по­ло­же­но в рам­ки­те на не­го­ва­та ко­жа и другото, ко­ето е раз­по­ло­же­но из­вън ко­жа­та му. Ето за­що мо­жем да кажем, че ця­ла­та система, про­явя­ва­ща се в бе­лод­роб­ния човек, кой­то от своя стра­на се стре­ми да ста­не цял чо­век та­зи сис­те­ма е нещо, ко­ето е в здра­ва връз­ка с ця­ло­то от­но­ше­ние на чо­ве­ка спря­мо уни­вер­сал­ния при­ро­ден живот. Трябва да сме наясно, че ко­га­то раз­г­леж­да­ме това, ко­ето виж­да­ме с очи­те си, т.е. ко­га­то прос­то ана­то­ми­зи­ра­ме човека, то­га­ва всъщ­ност ние взи­ма­ме пред­вид са­мо част от чове- ка. Защото то­ва имен­но не е це­ли­ят човек, то е оно­ва от човека, на ко­ето се про­ти­во­пос­та­вя из­вън човешкото, при­над­ле­жащо на все­ки един чо- век, ко­ето от своя стра­на се със­тои от вли­яни­ята на оловото, калая, мед-та и т.н. или от влиянията, раз­по­ло­же­ни вън от чо­веш­ка­та същност. Ето защо, до­ри ако раз­г­леж­да­ме чо­веш­ко­то ус­т­ройс­т­во в при­ро­до­на­учен

смисъл, ни­ко­га не би­ва да ог­ра­ни­ча­ва­ме чо­ве­ка в рам­ки­те на не­го­ва­та кожа.

Както мо­жем да раз­бе­рем от всич­ко това, при чо­ве­ка в съ­об­ра­же­ние вли­зат не са­мо влиянията, на­со­че­ни от­вът­ре навън, но при чо­ве­ка ид­ват в съ­об­ра­же­ние и оне­зи влияния, ко­ито изоб­що при­да­ват на ор­га­нич­ните про­це­си ня­как­ва насока. Че то­ва вли­за в съображение, мо­же­те да раз­бе­ре­те от следното.

Вие знаете, че оп­ре­де­ле­ни суб­с­тан­ции дейс­т­ву­ват в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм прос­то по­ра­ди факта, че се явя­ват свър­за­ни или с основи, или с кисели- ни, или се сре­щат - как­то се каз­ва в на­ука­та - не­ут­рал­ни под фор­ма­та на соли. Но то­ва от­но­ше­ние на ос­но­ви­те спря­мо ки­се­ли­ни­те ка­то по­ляр­но про­ти­во­по­лож­ни си­ло­ви системи, пре­ми­на­ва­щи след то­ва в един вид не­ут­ра­ли­тет под фор­ма­та на соли, то­ва от­но­ше­ние не из­чер­п­ва не­щата, а тук тряб­ва да се взе­ме пред­вид как та­зи троичност: киселини, основи и соли в човека се отнася изобщо спрямо цялото направление на неговите органни сили. И тук ще открием, че всичко, ко­ето е с ба­зи­сен ал­ка­лен ха­рак­тер на основи, но­си в се­бе си тен­ден­ци­ята да под­к­ре­пя оне­зи вли­яния в човека, ко­ито започват, да ка­жем - в ус­та­та и про­дъл­жа­ват в храносми- лането, от­п­ред по по­со­ка назад; също така свързани с това са всички други процеси, протичащи отпред назад.

Основите са свър­за­ни с по­со­ка от­п­ред назад, ки­се­ли­ни­те с обратната. Само ко­га­то вник­нем в про­ти­во­по­лож­нос­т­та меж­ду пред­ния чо­век и зад­ния човек, са­мо то­га­ва всъщ­ност ще дос­тиг­нем до про­ти­во­по­лож­ността меж­ду ба­зис­ния ал­кал­ния и ки­се­лин­ния характер. Спрямо то­ва со­ле­во­то се от­на­ся ка­то на­со­че­но спря­мо Земята, от­вес­но раз­по­ло­же­но спря­мо дру­ги­те две. Всички влияния, про­ти­ча­щи от­го­ре надолу, са тези, в кои- то се включ­ва со­ле­ви­ят характер. Така че, ако се запитаме: как е поста- вен човекът спрямо основния, киселинния и солевия характер, трябва да имаме предвид тези три посоки. Тук от­но­во има­те един при­мер как чрез наб­лю­де­ни­ето на чо­ве­ка хвър­ля­те мост меж­ду чис­то външ­на­та хи­мия на ме­та­ли­те и физиологичното, за­що­то тук Вие има­те нап­рав­ля­ва­щи сили. Тук Ви е да­де­но и ця­ло­то род­с­т­во на со­ле­во­то със Земята, а ето тук има­те цялото, съ­дър­жа­що ос­нов­ния и ки­се­лин­ния характер, та­ка че схемати- чно, бих­ме мог­ли да на­чер­та­ем приб­ли­зи­тел­но следното: ако ето тук е Земята, то солевото е насочено към Земята, а основното и киселинно- то имат тенденцията да кръжат около Земята. И с то­ва от своя стра­на е свър­зан фактът, че прос­то по­ра­ди обстоятелството, че по оп­ре­де­лен на­чин сме се за­поз­на­ли с на­лич­ни­те в ор­га­низ­ма по­со­ки на функциони- ране, ние ве­че сме в със­то­яние да се на­мес­ва­ме в те­зи по­со­ки на функ- циониране. Като не­що мно­го съ­щес­т­ве­но тук се явя­ва ле­че­ни­ето чрез външ­ни сред­с­т­ва чрез втриване, чрез мехлеми, всич­ко онова, ко­ето дей-­

Съвсем не­до­дя­ла­но да на­ла­га­ме ви­на­ги бо­лез­не­но­то или на­ра­не­но­то място, то­ва не ви­на­ги ще бъ­де правилното.