Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 19.

8. А Пилат като чу тази дума повече се убоя. 9. И влезе пак в преторията и казва на Исуса: Ти от къде си? А Исус му ответ не даде. 10. Казва му Пилат: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че власт имам да те разпна, и власт имам да те пусна? 11. Отговори Исус: Не би имал ти никаква власт над мене ако не бе ти дадено от горе; за това който ме предава на тебе има по-голем грех. 12. От това Пилат искаше да го пусне; Юдеите обаче викаха и казваха: Ако пуснеш тогози не си приятел Кесарев: всеки който прави себе си цар противник е Кесарю. 13. А Пилат като чу тази дума изведе Исуса вън и седна на съдейския престол, на местото което се казваше Каменопослано, а по Еврейски Гавата. 14. Беше же петък на пасхата, и часът около шест; и казва на Юдеите: Ето вашия цар! 15. А те извикаха: Махни го! махни! разпни го! Казва им Пилат: Царя ли вашего да разпна? Отговориха първосвещениците: Ние немаме друг цар освен Кесаря. 16. И тогаз им го предаде да се разпне. И взеха Исуса и го закараха.

17. И носеше кръста си, и излезе на местото нарицаемо Лобно, което по Еврейски се казва Голгота, 18. дето го разпнаха, и с него други двама, отсам и отсам, а посред Исуса. 19. А Пилат написа и титла, и тури над кръста. И написано бе, ИСУС НАЗАРЯНИН, ЦАР ЮДЕЙСКИ. 20. И тази титла прочетоха мнозина от Юдеите; защото беше близу до града местото дето разпнаха Исуса, и написано бе Еврейски, Гръцки, и Латински. 21. А първосвещениците Юдейски казваха на Пилата: Недей писа, Цар Юдейски, но че той рече: Цар Юдейски съм. 22. Отговори Пилат: Каквото писах, писах.

23. А войните като разпнаха Исуса взеха дрехите му и направиха четири делове, на всеки воин по един дел, и хитона; а хитонът не беше шит, но от горе до долу цел изтъкан. 24. И рекоха си помежду си: Да го не съдираме, но да метнем жребие за него, кому ще бъде; за да се изпълни писанието що казва: «Разделиха дрехите ми помежду си, и за одеждата ми жребие метнаха.» И тъй. войните това сториха.

25. А до кръста Исусов стоеха майка му, и на майка му сестра й, Мария жената Клеопова, и Мария Магдалина. 26. А Исус, като виде майка си и ученика когото обичаше че стоеха близу, казва на майка си: Жено, ето син ти. 27. После казва на ученика: Ето майка ти. И от онзи час взе я ученикът у дома си.

28. След това, като знаеше Исус че всичкото вече се свърши, за да се сбъде писанието каза: Жеден съм. 29. И там имаше сложен съсъд пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп, и принесоха я на устата му. 30. И като прие Исус оцета, рече: Свърши се; и преклони глава и предаде дух.

31. Но понеже тогава бе петък, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото беше велик ден оная събота) то Юдеите молиха Пилата да им се пребият голените, и да ги дигнат от там. 32. Тогаз дойдоха войните и на първия пребиха голените, и на другият който беше разпнат с него. 33. А като дойдоха при Исуса и го видеха че е умрел вече, не му пребиха голените. 34. Но един от войните прободе с копие ребрата му, и тутакси излезе кръв и вода. 35. И този който виде свидетелствува, и истинно е неговото свидетелство, и той знае че истина казва за да повервате вие. 36. Защото всичко това стана за да се изпълни писанието: «Кост негова не ще да се строши;» 37. и пак друго писание казва: «Ще погледнат на него когото прободоха.»

38. А след това Иосиф от Ариматея, (който беше ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите,) примоли се на Пилата да вземе телото Исусово; и Пилат даде воля. И той дойде та дигна телото Исусово. 39. Дойде още и Никодим, (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исуса,) и носеше едно смешение от смирна и алой до сто литри. 40. И тъй, взеха телото Исусово и обвиха го в плащаница с ароматите, както е обичай на Юдеите да погребват. 41. И на онова место дето бе разпнат имаше градина, и в градината гроб нов, в който никой още не бе положен. 42. Там прочее положиха Исуса, поради петъка на Юдеите, защото беше близу гробът.

ГЛАВА 20.

11. А Мария стоеше до гроба вън и плачеше; и тъй, като плачеше надникна в гроба, 12. и вижда два ангела с бели дрехи седнали, един от къде главата и един от къде нозете, там дето бе лежало телото Исусово. 13. И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото взели Господа моего, и не зная де са го положили. 14. И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса че стои, и не знаеше че е Исус. 15. Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? А тя понеже го имаше че е градинарът казва му: Господине, ако си го ти изнесъл, кажи ми де си го положил, и аз ще го взема. 16. Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и рече му: Равуни! което се казва, Учителю! 17. Казва й Исус: Не се допирай до мене, защото не съм възлезъл още при Отца си, но иди при братята ми и кажи им: Възлезвам при Отца моего и Отца вашего, и Бога моего и Бога вашего. 18. Идва Мария Магдалина та известява на учениците че виде Господа, и че той й рече това.

19. А вечерта на този ден, първия на седмицата, когато беха и вратата заключени дето учениците беха събрани поради страха от Юдеите, дойде Исус, и застана на сред, и казва им: Мир вам! 20. И това като рече, показва им ръцете и ребрата си. И зарадваха се учениците като видеха Господа. 21. И пак им рече Исус: Мир вам: Както ме Отец проводи, и аз провождам вас. 22. И това като рече духна, и казва им: Приимете Духа Святаго. 23. На които простите греховете, простени им са; и на които задържите, задържани са.

24. А Тома, един от дванадесетте, нарицаемий Близнец, не беше с тех, когато дойде Исус. 25. И казваха му другите ученици: Видехме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете му язвите от гвоздеите, и не туря пръста си в язвите на гвоздеите, и не вложа ръката си в ребрата му, нема да повервам.

26. И подир осем дни, пак беха вътре учениците му, и Тома с тех: идва Исус, като беха вратата заключени, и застана на сред и рече: Мир вам! 27. После казва на Тома: Дай си тука пръста и виж ръцете ми; и дай ръката си и тури в ребрата ми, и не бъде неверен, но верен. 28. И отговори Тома и рече му: Господ мой и Бог мой! 29. Казва му Исус: Понеже ме виде, Томо, поверва; Блажени които без да видят поверваха.

30. И още много други чудеса стори Исус пред учениците си, които не са писани в тази книга: 31. А тези са написани за да повервате че Исус е Христос Син Божий, и като вервате да имате живот в неговото име.