Единицата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици.
Към състава и са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите и в Ибреджекския хорст (Йорданов в: Саров и др., 2006ф).
В настоящите изследвания широко разпространената червенооцветена брекчоконгломератна задруга се официализира под наименованието Подрумченска свита. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1: 50 000 – к. л. Харманли (Саров и др., 2008а).
В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на изследваната площ са представени материалите на Бисерската и Подрумченската свита.
Съобразно стратиграфската ù позиция, възрастта на групата се приема за приабонска, но за долните отдели на единицата се допуска и средноеоценска възраст.
Скалите на Ивановската група представляват континентални седименти от различни фациеси. Те са пъстрооцветени и се характеризират с груботеригенен и разнообразен литоложки състав.
4.1.2.1. Бисерска свита (BiE3)
Като официална литостратиграфска единица се въвежда от Горанов, Боянов (1996). Названието на свитата произлиза от с. Бисер, Хасковско, а типовата област се намира на 3 km западно от селото в долината на р. Бисерска. Скалите на Бисерската свита са описвани като „първи брекчоконгломератен хоризонт” (Боянов и др., 1962ф); „задруга на гнайсовия блокаж” (Гергелчев и др., 1975ф); „валунно-блокова задруга” (Янев и др., 1975). Горанов, Боянов (1996) я привързват към Крумовградската група (Goranov, G. Atanasov, 1992).
Свитата се разкрива единствено в североизточния ъгъл на картния лист, западно от с. Малък извор. В изследваната площ тя изпълва западната периферия на Лозенското понижение.
Седиментите на единицата залягат с размивна граница върху метаморфния фундамент. Покриват се конкордантно от Подрумченската свита.
Свитата е изградена от сиви до белезникави брекчоконгломерати. Седиментацията е хаотична. Размерът на късовете варира от дребночакълни до блокови. Последните са преобладаващо полузаоблени, изградени от порфиробластични (очни) гнайси, ивичести гнайси, пегматити, аплити, кварц и по-рядко червени кварцити и гранити. Tекстурата e кластподдържана. Матриксът е неравномерно разпределен, грубопесъчлив, в малко количество. На отделни нива се наблюдават лещи от гравиен и песъчлив материал, който бързо преминава в грубите отложения.
В по-високите части на разреза преобладава псамитната фракция – грубозърнести пясъчници. Всред тях идват лещи от слабоспоени чакълни конгломерати с аналогичен състав.
Дебелината на свитата варира от 0 до 50 m.
В изследваните площи тези отложения са с пролувиално-алувиален генезис.
В Бисерската свита не е намерена фауна и флора. При настоящето изследване възрастта на единицата е условно възприета като приабонска, но не се изключва и по-ранна, възможно средноеоценска възраст.
4.1.2.2. Подрумченска свита (PE3)
Като официална литостратиграфска единица под това име свитата е номинирана при настоящото изследване на Източните Родопи. Въвежда се в Обяснителната записка към картен лист Крумовград и Егрек – М 1:50 000 (Саров и др., 2008b), където се намират географският епоним (с. Подрумче) и типовият разрез.
Скалите на свитата са означавани с различни термини – хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Костадинов и др., 1957ф; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1967ф; Боянов и др., 1992; В. Георгиев и др., 1996ф; 1997ф).
Свитата се разкрива като отделни фрагменти източно от пътя, свързващ селата Долно Ботево и Лясковец, където участва в строежа на западния фланг от Ибреджекския хорст. Едно малко разкритие се разполага на север от с. Малък извор. Скалите на свитата са основния пълнеж на Лозенското понижение.
Подрумченската свита заляга съгласно върху Бисерската свита. Зацепва се или се покрива трансгресивно от конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс.
Главна съставна част на единицата са червено-виолетовите до червено-кафяви брекчоконгломерати, които се заместват незакономерно в разреза от конгломерати и грубозърнести пясъчници. Размерът на псефитните късове варира (от 2 cm до 1–2 m), но преобладава едрочакълната, а на места валунната фракция. Сортировката на материала е много слаба, включително и в псамитите. Късовете са от амфиболови и слюдени шисти, метадиабази, филити, по-рядко порфиробластични и мусковитови гнайси, гранити, кварц и др. Матриксът е предимно песъчлив.
Дебелината на Подрумченска свита достига до 70 m.
Фауна и флора в свитата не са установени. Поради факта, че прехожда нагоре в разреза в седименти с приабонска възраст се допуска, че тези отложения са образувани в началото на късния еоцен.
