Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 635. (Гуру).
- 639. (Майката на Света).
- 642. (Гуру).
- 657. (Майката на Света).
- 659. (М.А.Й.).
- 661. (Майката на Света).
633. В моментите, когато антагонистичните токове на пространството са особено силни, трябва да се запази равновесие. Хората са готови да избухват заради дреболии. Нервната система е напрегната също. С какво да устоите и как? Трябва да се държите и да задържите близките. Отново трябва да се съберат силите и духом да се изправите. 634. (М.А.Й.). Не е имало по-опасно време за съхраняване на вътрешната устойчивост. Вихрите могат да отнесат всички постройки и да потопят съзнанието във вълните на хаоса. Да се задържиш можеш само върху основата и чрез основата. Пазете Основата. Дръжте връзката, макар и механически. 635. (Гуру). Ето сега е настъпило време да проявиш своята сила в действие, тоест в живота. Иначе ще те отнесе като вятърът сламка в бурната стихия на живота. 636. (19 септември). Сине Мой, натискът на стихиите се засилва, разтърсвайки всичко. На тях може да се противостои само със силата на духа. Човечеството ще се раздели на устояли и неиздържали. И тогава ще Дойда Аз. Мерило за разделяне ще бъде силата на духа. Едни ще се приведат под ударите на стихиите и ще помръкнат, други ще издържат докрай. Изтърпелите докрай ще бъдат спасени. Спасението е в духа. Ето защо така усилваме духа и подчертаваме значенето на това начало. Духът е над всичко. Призвалите го и утвърдилите го в себе си ще излязат победители от тази последна борба. Двама ще седят един до друг: единият ще бъде взет, другият – оставен; двама ще се приближат към Мен: единият ще бъде взет, а другия оставен. Разделянето ще премине по линия на сърцето, но в духа. С духа, чрез сърцето ще се извърши преобразяването на цялото същество на човека. Духът ще преобрази обвивките и преобразователят ще бъде сърцето, тъй като процесът ще премине през сърцето. По този начин може да се даде превес на духа над всичко, което е пред него. И духом е възможно да се извисяваш. Да се извисяваш духом означава да се преизпълниш с дух – огън, значи да приемеш огъня в съзнанието като водещо, най-висшо от всичко останало, начало. В Епохата на Огъня може да се премине само чрез огън. Стихията на огъня, бидейки основна и първична по отношение на останалите стихии, господства над тях и ги подчинява. Духът, утвърдил огъня в себе си, с него ще победи натиска на стихиите, изведени от равновесие. Затова е дошло време всички сили, цялото съзнание да се пренесе в духа. Устремете се в духа и живейте чрез духа, тъй като всичко плътно е ненадеждно и, утвърждавайки се на него, не може да се устои. 637. (М.А.Й.). Как са преминавали героите през всички трудности и препятствия и как са побеждавали? Със силата на духа. Какво са противопоставяли Воините на Светлината в страшната борба с тъмнината, с неистващата тъмнина? Силата на духа. С какво ще устоите докрай, с какво ще победите? С нея – огнената сила на духа. В тази последна борба за утвърждаване на идващата Светлина призовете духът, който е във вас и се сражавайте за бъдещето с единното начало на духа, тъй като с него ще победите. 638. (Гуру). Деветият вал не е преминал, а идва. А някой вече се е уплашил, а някой вече е отслабнал, а някой вече се е усъмнил ще устои ли? Победата е в духа и несломилият се духом ще издържи докрай. Каквото и да става наоколо, призовете с волята си нумена на силата властно и твърдо отвътре. Чрез силата на духа ще се реши всичко, а също и последната битка за светлината, която е във вас. 639. (Майката на Света). Лъчите на Майката на Света пронизват съзнанието с новото разбиране на духа - като призив към човечеството под новите знамена. Отговорилите ще пожънат от признаването на новата сила, властно встъпваща в живота, но приемете Великата Майка в сърцето, но намерете място за Майката в своето съзнание, в своето сърце, проявявана на Земята в плътните и тежки условия в преддверието на Светлината, вървяща към вас. Духом и в духа приемете Великата Майка. 640. (20 септември). Неизброимо количество развъплътени съзнания се стараят да внушат на човека най-позорни мисли. Необходим е постоянен дозор и контрол над мисълта. Подобно на контрола на входа на завод, където се проверява всеки преминаващ и където не се допускат странични. Задачата се състои в това да се открие и изхвърли от съзнанието всяка странична, внушена отвън мисъл. Трудността е в това, че чуждата мисъл лесно може да бъде приета за своя собствена, тъй като върху нея няма надпис и, приемайки я за своя, вече да не се опасяваш, допускайки по този начин най-опасната отрова в своята система. В това е цялата същност на борбата за своята независимост от странични влияния: трябва да се забелязват в своето съзнание чуждите мисли, прекарвайки ги пред лъча на съзнанието върху неговия екран и сякаш осветявайки със своя лъч чуждородното тяло. Силният е защитен, но и той - далеч невинаги, а слабият става безволна жертва на страничните въздействия. Често виждаме силни хора във властта на пиянството, пушенето и други слабости, тъй като не са могли да се оградят навреме от нахлуването на мислите, породили порока, мисли отвън, мисли странични, дошли или изпратени от други съзнания. Нужен е непрекъснат и постоянен дозор на волята. Достатъчно е да го отслабиш, за да проникне отровната мисъл в съзнанието и, представяйки се за собствена, да нанесе вреда. Сега, когато стълпотворения от обсебители са устремени към Земята, за да се задържат в нисшите сфери те се прилепват към човека посредством изпратени мисли, внедрявайки ги в чуждото съзнание. Чрез възприетата по този начин мисъл те се съединяват със своята жертва и се хранят от нейните жизнени еманации. По такъв начин стремящото се към Земята съзнание оживява, получавайки храна от излъчванията на аурата на своята жертва. Учете се с твърда и властна ръка да изхвърляте от съзнанието си ненужната мисъл, знаейки опасността, пораждана от безконтролното мислене. Мислейки за човека, се свързвате с него с невидими нишки или проводници. Мислете за това с кого и как се съединявате, за да не се окажете жертва на нежелателни въздействия. Твърдата и решителна заповед на съзнанието да не възприема мисли от определени лица създава защитна стена и ако заповедта е силна, мисълта се отразява и не се допуска автоматично от заградителната мрежа. Трябва да се намери защита от мисълта. Всяка мисъл засяга обекта със своето съдържание, тоест това, за което или за когото тя протича, и получава ответна реакция от засегнатия обект. Бъдете предпазливи с мисълта. Мисълта е верига на робството или крила на свободата, тъй като мисълта отнася върху своите крила или в обятията на тъмнината, или в сиянието на Светлината. Обикновените хора са роби на своите мисли. Къде са свободните? 641. (М.А.Й.). Ако можехте да знаете колко скоро трябва да се осъществи бъдещето, сърцето би се преизпълнило с радост. Огнената и тънка постройка е готова да се влее в плътни форми, но съзнанията на хората още не допускат това. Преградите на тъпотата и невежеството не са в състояние дълго да удържат предопределеното бъдеще. Те трябва да бъдат съкрушени. Разривът е по всички страни. Съзнанието е сякаш пред пустота. Но отсъденото ще се осъществи. Чакайте. 642. (Гуру). Очаквам покълване на посева. Още малко. Всички чакаме. Сроковете на отсъденото време дойдоха и се дават знаци. Те са много. Според знаците съдете и за близостта. 643. Дайте Ми възможност да окажа помощ чрез вашия устрем към Мен. Без него не Мога да проникна в съзнанието. С какво може да бъде утвърден Владиката в себе си? Чрез любов, устремена към обекта на любовта, укрепвайте връзката. Обичайте Ме и с това ще удесеторите възможността. 644. Великата Майка на Света, докоснала се с Лъча в съзнанието на смъртния, го Приближава към живота на духа. Лъчите трептят напрегнато в пространството, откривайки приемниците, готови да се разтворят. И много се отварят и започват да звучат. Когато зазвучат множество ще дойде време Великата Майка отново да се утвърди на Земята. Идвала е, за да си Замине и ще Дойде отново, за да Разкрие отново пред света величието на двете Начала. Тя е Майка, а вие сте деца. Осъзнайте Нейния Образ в своето сърце, устремено към Светлината. Времето на Владичицата наближава. Времето наближава и Сроковете в пространството диктуват неотложността на събитията. Идва Светлина. 645. (21 септември). Майката на Света е Велика Индивидуалност, Стояща извън пределите на Земята, но Засягаща видимо Земята със Своите Лъчи. Лъчи от Аурата на Великия Дух. Устремилият се към Нея пребивава в Сиянието на Нейните Лъчи. Устремете се духом, извисявайки се с откъсване от Земята. Идващ при Мен, Приемам те радостно! Моето Лоно е необятно. Има място за всички. Устремът тъче нишките на връзката. Владиците са Събирачи на духове във Фокуса на Моите Лъчи. В пространството на Светлината този Фокус е реален и по-здрав от земната твърд. В Космическите постройки той има своята Сфера, която е цел на устрема на съзнателните духове. Духовете на Шестата раса се събират от Владиците под Моите Лъчи. Владиците са Събирачи, но Обединителката съм Аз. Магнитът на Моя Дух е мощен. Ти си в Сферата на неговото притегляне, сине на Светлината, Наш син. Космическото родство е над земното и преживява и Земята, и времето. В безпределното пространство е необикновено важно да имаш фокус за устремяване. От него се определя мястото на всекиго в Космоса. Всички имат такова! Но къде? И лунният Конус на тъмнината също е в Космоса, и другите разлагащи се луни. Всеки определя своето място чрез устрема, осъзнат или неосъзнат, и по него създава притегляне, определяйки своя път, своята съдба. Стълбата на Йерархията продължава в Небето, издигайки Връх в Космическата Безкрайност. Тя се дава на човечеството като основа на неговото Битие. Майката на Света е Звезда, водеща йерархически. 646. Сине Мой, укрепи увереността си в Моето Слово. Степента на Космическо сътрудничество в Лъчите на Майката на Света, с Нейната Велика Индивидуалност, е Утвърдена от Мен и ти си сътрудник. Дават се нови възможности. Трябва да се отнесеш към тях съзнателно и без отрицание. Непресъхващият Източник на мъдрост се отваря за дерзаещия и далечното и недостижимо става близко. Ускоряваме еволюцията на земното човечество. Нужни са сътрудници. Но те са толкова малко. Смятайте за щастие да започнете нов етап – пространствено-космически възход. Днес възможностите се умножават. Тежестта на времето служи като причина за това. Колкото по-черна е тъмнината от Земята, толкова по-ярка е светлината от Светлината. Към нея се стремете... 647. (М.А.Й.). Подобно на това, както гигантите на духа вървят по върховете, така вървете и вие, устремявайки се над накипа на живота и земния нагар: с крака по Земята, но с глава в Небето. От земното не може да се избяга, да се даде дан на Земята е неизбежно, тъй като ядем и пием, и дишаме, но издигайки се духом над Земята е възможно да повдигнеш и Земята със себе си, но не и да се потапяш в нея без остатък. Така се утвърждава равновесието между земното и небесното и се определя златния път, или средния път. По него са вървяли всички Велики Духове, по него вървете и вие. Кесаревото – Кесарю, Божието – Богу, телесното – на тялото, но духовното – на духа, издигнал се над Земята в огнена устременост към Светлината. 648. (Гуру). Хубаво и полезно е да се изивисяваш духом, но е хубаво да издигаш и тялото след себе си, тоест практически, в живота. Неприложеното знание остава без последствия, приложеното дава сила. Силата се утвърждава в действие. Желайте с цялото свое същество да приложите в живота полученото от Учителя знание, за да станете силни и да израстнете духом. 649. (22 септември). (Майката на Света). Доктрината на напрежението засяга всичко съществуващо. Идва ден и той е близък, Моите Лъчи да залеят, да потопят съзнанието на земляните. Всеки трябва да се обозначи като трансформиращ се център, или да изгори. Искам да приближа, но над Земята. Всичко (земно) оставете, приближавайки се към Мен. Необходими са и благоприятни атмосферни условия, и съчетания на светилата. Моето време победно встъпва в управление. 650. Учи се да удържаш Общуването при всякави условия. Разбери, всички те са временни, но Владиката е постоянен. Те ще преминат, ще се разсеят като дим, но Висшето Присъствие ще остане с теб завинаги. Така ще се отдели истинското от лъжливото и временното от вечното. Застани на границата между двете, за да видиш и едното, и другото и да ги претеглиш върху везните на разбирането и мъдростта. Радостта и мъката на хората са от самите тях, от егоизма и нямат корени в Безпределността. Трябва да се пуснат в съзнанието корени в сферата на вечната мисъл. И когато те се закрепят и дадат кълнове, плодове и отново семена, вечният посев ще се укрепи, измествайки фантомите на временното, докато времето и временното не изчезнат съвсем, за да се заменят с вечното. 651. (М.А.Й.). Днес ще кажа: пази се да не се потапяш в земното изцяло, за да не заслони то сферата на духа. Даже тогава, когато земното звучи силно и ярко, не забравяй за това – другото, което няма никога да ти измени и ще остане с теб, когато всичко земно премине и не остави следа. 652. (Гуру). Бъди силен във всичко, дори и тогава, когато се поддаваш на своите слабости. Силният е оправдан, но нищожеството и слабостта нямат оправдание, тъй като са осъдени. 653. (23 септември). Мисълта, заредена с психическа енергия може да действа обикновено, но може да действа в определен срок, тоест в течение на определен и указан период от време. Тези срокове са различни – от няколко дни до цели хилядолетия. Срокът се определя от волята. Всяка заръка се залага върху дадената форма на мисълта, изпълнявайки точно волята на изпратилия я. Мисълта, необусловена от срок, няма тази точност, която притежава срочната мисъл. Същото може да се каже и за въздейсвието на лъчите, изпращани със специална цел. И в Нашата помощ наличието на определено време на изпращаните от Нас мисли има голямо значение както за Нас, така и за тези, на които се оказва помощта, или с когото е установен контакт. Вие също се учете да обуславяте мисълта със срокове. Това създава по-голяма стройност на мислената форма и освобождава пространството от излишни енергии. Мисълта, неограничена в рамки може да продължи да действа дълго време след изпращането и дори тогава, когато това въздействие вече не е нужно, а възможно е да е нужно съвсем противоположното. Условията могат да се изменят със съвсем други, когато е нужно въздействие от съвсем друг порядък. Старата мисъл ще поддържа предишното положение, нанасяйки вече вреда, а не полза. Всичко си има своето време. 654. Приятелю Мой, ако нещо е допуснато, то това съвсем не означава, че на допуснатото се дава власт над съзнанието и че то може да звучи за неопределено време и не на място, изпълвайки съзнанието с отзвука на извършеното. Ако е допуснато всичко, то съвсем не е затова, за да овладее то съзнанието. Свободата от извършените дела по никакъв начин не трябва да се предава, колкото и привлекателни и интересни те да изглеждат. Само единствено на Владиката може да се отдаде съзнанието без ограничения, предели и уговорки, тъй като от допуснатата вътре Светлина човек може само да преуспее. Всичко останало се допуска дотолкова, доколкото то застила пътя и не пречи на придвижването. На всичко трябва да се намери необходимото място, но не повече от това, което то заслужава. Ето, ти си позволил на нещо да зазвучи интензивно, забравяйки, че само преди няколко седмици в течение на цяла година беше предаван безпощадно и със замозабравяне. Може ли това да се забрави и на звученето на непроверените и непотвърдени от живота чувства да се осланяш до забравяне на по-важните и непреходни неща? Постави всичко на своето място и не се умилявай от външността на явленията. Неизменяем е единствено Владиката, на Него и служи самозабвено, а не на фантомите на преходните човешки чувства. Запази силата вътре и не я давай на никого, и вътрешно не се разривай даже на най-близките, ако искаш да ги задържиш. Магнитът изиска умело и внимателно отношение. Цени се, уважава се и задържа само силата. Бъдете силни и дръжте своите мисли и чувства при себе си. Доверилият се на някого докрай просто не е умен. Важно е да се вярва единствено само на Учителя и да се уповаваш само на Него. Всичко останало е невярно. Каквото и да правиш и каквито и ярки да изглеждат цветята на Земята, помни, че по-верен, по-близък и по-надежден от Водещия за теб няма никой. Затова Казвам: “Не предпочитай временното пред Висшето, което притежаваш заедно с Мен”. Погледни на всичко, което така ярко звучи за съзнанието, за да имаш правилна оценка и да не се предаваш на илюзии. Заедно и ще гледаме, заедно ще оценяваме, за да не бъде приет миражът за действителност. Човешката природа е изменчива, защо да ставаш жертва на тази изменчивост в другите, когато Учителят е неизменен. Върху Него е и ударението завинаги. 655. (М.А.Й.). Учителят внася своята корекция във всяко явление на живота и в това именно се състои ръководството. Земното съзнание възприема всичко по своему, но Учителят е на стража и се Стреми да покаже в какво е грешката на мисленето и как да се изправи течението на мислите. Ще ценим тази постоянна Грижа и Внимание, в тях е Ръката на Учителя. Ще ги приемем сърдечно и с разбиране, за да бъде пътят прав. Всичко е добро на своето място и нищо не се поставя по-горе от Учителя, стига, макар и временно, да отдалечава и отделя от Него. От това положение и ще се ръководим в живота. 656. (Гуру). Поставилият Учителя на Светлината в своето съзнание по-високо от всичко и по-напред от всичко, е на правилен път. Но забравяйки за това, макар и временно, в дима на земните преживявания, вече се отклоняваш от пътя. Първата мисъл в съзнанието сутрин е за Учителя, а също и последната, преди лягане за сън, и в живота е на първо място. Това е навсякъде, винаги и във всичко. Така и вървете, ако искате да преуспеете, неотменно, без колебания, спирки и ненужни блуждаения. 657. (Майката на Света). Моето Време настъпи. Затова се дават знаци. Вижте ги. Намерете време да отделите и на Мен време във вашето разбиране. Най-голямото явление може да премине незабелязано покрай съзнанието, ако последното не е подготвено. Затова Искам да отворя очите на душата към Космичността на ставащите явления. Моите Лъчи, за първи път достигнали Земята преди повече от четвърт век, днес стават достъпни за изтънчените съзнания в по-явни и достъпни форми. Моите Лъчи стават реалност за духовете, които са им съзвучни, защото Влизам в живота като Застъпница, Попечителка и Представителка за народите. Всеки, който Ме е приел, получава своя дял и ще го получи неотменно. Ще ставам неотречимо Явна за тези, които Ме приемат и ще Влизам в техния живот, и ще Извися техния дух. Моите Лъчи се вливат победно в света, вървящ към победа на Светлината над поразената тъмнина. Деца на Земята, Призовавам ви да изоставите споровете, кавгите и раздорите и да се сплотите тясно под Лъчите на Живота, изпращани ви от Мен на Земята. Дошло е време, настанало е време да се познае Мощта, Грижата и Любовта на Майката на Света! 658. (24 септември). Стихията на водата взема голямо и активно участие във всички процеси на живота, протичащи на планетата, а също и другите стихии. Тази работа трябва да става в пълна хармония на стихиите една с друга. Планетният момент е опасен с това, че това равновесие е нарушено. Активността на стихиите е напрегната. Те са излезли от бреговете. Стихиите се подчиняват на психическата енергия на човека. Ако психическата енергия на човека е обединена в мирно и приятелско сърудничество, тази сила поставя стихиите в хармония и равновесие, ако ли не, равновесието на стихиите се нарушава и те се стремят да се проявят в хаос и разрушение. Мирът в целия свят е нужен за обуздаване на стихиите. Стихиите се съдържат и в организма на човека. Управлявайки ги в себе си, той може да ги управлява и навън. Колективно човечеството лесно може да управлява стихиите, но при пълно съласие помежду си. Мирът в целия свят е изискване на момента. Няма друг път да се уравновеси беснеенето на стихиите, предизвикано от враждата и смутовете между хората. Привеждайки ги в равновесие вътре в себе си, човек може да пристъпи към тяхното обуздаване и на планетата. Висшите принципи на планетата са хората. Затова и стихиите им се подчиняват, но при наличието на взаимно съгласие между тях самите. Без равновесие в духа не могат да се уравновесят стихиите нито в себе си, нито навън, и да се покорят. Иска ми се да извикам на хората, за да се опомнят, докато не е късно, поне заради своето собствено спасение. 659. (М.А.Й.). Винаги на дозор, винаги на стража, където и да било, и каквото и да се случва наоколо - това и ще бъде залогът за успеха. 660. (Гуру). Да се проявява постоянство в необичайни условия, ще бъде залог за победа. 661. (Майката на Света). Деца Мои, скоро ще ви Призова под чадъра Дуккар, вас, които Ме признавате. 662. (25 септември). (Майката на Света). Колкото по-нагоре е Индивидуалността на Стълбата на Йерархията, толкова повече се разтваря личното малко “аз” при приближаване към Нея. Всяко приближаване към Висшето изисква някакво отричане от себе си и колкото по-горе, толкова повече. В Твърдината няма място за личното начало. Устремявайки се към Бащата на Светлината, трябва да се забрави за себе си. Още повече в Сферите на Майката на Света. Не се приближава там неможещият да се откъсне от себе си. Там няма какво да прави този, който е обременен от своя егоизъм. Чист и свободен отива там духът. И първото условие на приближаването е самоотхвърлянето на личното “аз”. Микросвета трябва да стане Макросвят, за да обхване Макрокосмоса. Оставяйки личното “аз” удома, е възможно да се докоснеш до Мен. Трябва да се учим всичко дребно, всичко житейско, всичко тясно земно да се оставя назад, когато идва времето за далечни полети. Астралът е вмесилище на личното начало и той не може да излезе извън пределите на земната аура. Значи проводникът трябва да бъде по-висши и по-тънък. Такъв ще бъде менталът, освободен от тежестта на камичното [чувственото] начало. И преди да се пристъпи към Общуване с Мен, трябва да се приведат обвивките в порядък, отделяйки астралните чувства и емоции от висшите проводници и привеждайки ги в мълчание. Нека замлъкнат вътре земните гласове, нека се прекрати звученето на суетата, и тогава, само тогава музиката на сферите ще стане достъпна и Моето Царство, което не е от този свят, ще започне да се разкрива пред съзнанието. Смятайте, че формулата: “Отвърни се от себе си и Ме последвай” е основно условие за приближаване към Светлината, и носителят му може да си представи себе си на Далечната Звезда. На нея не са уместни нито дома, в който живеем, нито дрехата, която носим, нито чувствата, нито мислите, които изпълват съзнанието в течение на обикновния ден. Всичко е ново, всичко е друго, всичко не е такова, каквото е при вас. За възприемането на новите условия съзнанието трябва да се освободи в духа от старите. Може,може да се достигне до Мен, ако решението е твърдо и по-силно от притеглянето на обкръжаващата среда. 663. Сине Мой, всичко, извършено от човека се отпечатва в неговата аура и той носи върху себе си неизтриваемите знаци на своите деяния. И е добре, ако той няма от какво да се срамува. Идва момент за всеки дух, когато ще трябва да представи оголената своя същност пред другите съзнания. И ще стане видимо явно за всички всичко извършено на Земята тайно. Необходимо е много мъжество, много воля и твърдост, за да не се объркаш и да не загубиш достойнството на духа и съзнанието за своята сила, когато всичко толкова щателно пазено и скривано от страничните очи стане всеобщо достояние. Обърканост, срам, усещане за собственото нищожество и дребнавост властно завладяват човека и бремето на позора става непоносимо. Но достойнството на духа все пак трябва да се запази, независимо от всичко. Нито да съдят, нито да осъждат не е дадено право на никой, освен на Висшите, но Те не Осъждат. Те Знаят и сега всекиго от вас именно такъв, какъвто той е, без покривало. Ще осъждат, ще се подиграват, ще злобеят тези, които нямат право да съдят. Ето и, че точно пред тях трябва да се прояви ликът на мъжеството, ликът на твърдостта, ликът на спокойствието, ликът на равновесието и пълното достойнство на духа, независимо от това, че е отворена книгата на действията. Така също и близките, виждайки това, което не са подозирали през живота на Земята, могат да приложат осъждане и да предизвикат срам и страдания. Трябва да се подготви духът и за това, и да се закали мислено против възможните осъждания, и бремето на осъжданията от страна на тези, с които е близко свързано. Но осъзналият силата в себе си и утвърдил някаква степен на безпристрастие може да премине през тези тежки изпитания, без да загуби равновесие, и това ще бъде победата. Чудовищата на прага ще се нахвърлят върху пристъпващия през него: трябва да се събере цялото мъжество и спокойствие, за да се срещне лице в лице обективната същност на всички свои пороци и недостатъци, изразени във видими астрални форми на Тънкия Свят, и те трябва да се срещнат безстрастно и да бъдат победени. Затова ще закаляваме мъжеството си в живота, ще увърждаваме равновесието, спокойствието и безстрашието пред лицето на живота. Духом ще се учим да преминаваме през всичко, без да губим равновесието на духа. И ако то се е състояло то вече не е страшно да се премине, съхранявайки го пред тези, които го нямат или не са го имали през живота. Пред развъплътените не е трудно да се премине с отворена душа, ако победата над себе си се е състояла, тъй като кой е в състояние да съди победителя? Значи трябва да се постигне победа на всяка цена, тъй като чувството на унижение и позор от разкриването на своите скрити деяния е непреносимо и непоносимо, и пари по-лошо от огън. Но победителят над себе си, утвърдил равновесието, е неуязвим от нищо и от никого. “Съдете, ако можете - ще каже той на своите доброволни съдии - съдете, ако вие сте победили себе си и сте достигнали това, което е достигнал моят дух в земния живот, пълен с борба и страдания. Съдете, ако искате, но знайте, че единственият мой съдия е Владиката. А вие не сте нищо за мен, за мен – поставилият Владиката над всичко, над всички и в това число и над вас. Той е мой съдия, а не вие и вашият съд не е признат от моя дух. Моят път е по-нататък и от Негово Име, позовалият ме и призналият ме за Свой син, независимо от всички мои недостатъци, аз ви заповядвам да ме оставите и да не прегражданте моя път. Не с вашите имена, а с Неговото Име аз вървях през живота, и с Неговото Име се устремявам и след смъртта към Него – към Владиката на Светлината. И вие, преградащите моя път, вие не сте ми приятели, затова се махнете от моя път”. На приятелите и близките кажи: “Ето ме пред вас такъв, какъвто съм. Моят път е по-нататък. Който иска да върви с мен, както е вървял и в живота, ще вървим заедно. И на разбойника е бил обещан рай, заедно с Владиката, и блудницата е била доближена. Пътят на никого не е заповядан. Аз вървя по-нататък. А вие? Как мислите? С мен ли сте, или сами? Може би вие сте достигнали съвършенството? Тогава нашият път не е един. На мен ми трябва да премина още много животи, за да стана съвършен до някаква степен, тъй като съвършен е само Единствен Бог. Вие си останете при вашето съвършенство и при вашата доброта, а аз трябва още много да поработя над себе си. Прощавайте, приятели, но не съдете другите, тъй като ще останете с вашето осъждане. А моят път е по-нататък и вече нямам време да се ровя в земните отпадъци”. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|