Между приятелки:
-Защо не се омъжиш?
-Нали знаеш, че годеникът ми е кмет – само обещава!
☺☺☺
Попитали Радио Ереван кой най-добрият кмет.
-Али Баба, защото е готов да раздели плячката с поне 40 разбойници, които ще направи общински съветници-отговорило радиото.
☺☺☺
Кмет се връщал късно вечерта към къщи, когато ги пресрещнал крадец:
-Давай парите!-отсякъл апашът.
-Момче, не знаеш с кого си имаш работа-аз съм кметът на този град.
.Така ли – замислил се крадецът и светкавично добавил – тогава дай си ми парите.
☺☺☺
Кандидат за кмет се връща у дома в деня на вота и казва на жена си:
-За мен имаше само два гласа...
Жената избухва в сълзи.
-Защо плачеш?
-Край! Сега вече със сигурност знам, че имаш любовница!
☺☺☺
Комисията по корупция разпитва кмет:
-Уверен ли сте, че къщата, вилата, петте коли и шестте апартамента в центъра са купени с честно заработени пари?
-А с какви други?
-На нас ни се струва, че всичко това е купено с пари от народа.
-Да бе, че от къде пък народът ще има толкова пари?
☺☺☺
Вечерта след изборите докладват на кандидат-кмет:
-Зве новини, добра и лоша.
-Каква е лошата?
-Конкуренцията събира 72% от гласовете.
-А каква е добрата?
-Вие събирате 89%.
☺☺☺
Среща с електората. От последния ред някой се провиква към кандидата за кмет:
-Господине, много хора замръкват без хляб!
Кандидат-кметът отговаря без колебание:
-Това са инсинуации! Има толкова много денонощни магазини!
☺☺☺
Кмет обядва в ресторант, но открива, че си е забравил портфейла в къщи.
-Няма да ми повярвате – казал той на собственика – но ще ви платя следващия път.
-Такива случаи вече съм имал. Един художник, за да докаже, че е такъв, ми остави рисунка на една салфетка, а един балетист пък даже потанцува. А вие какво у,меете да правите?
-Нищо – съкрушил се клиентът.
-Е, вярвам ви, че сте кметът – успокоил го ресторантьорът.
☺☺☺
Каква е разликата между батерията и кмета?
Тази, че батерията за разлика от кмета има поне един плюс.
☺☺☺
Кметът пред общинските съветници:
-Преди да ни изберат, градът беше на ръба на пропастта. Но ние успяхме да направим решителната крачка напред!
Градът в съвременната териториална политика.
Този проблем набира скорост и става все по-актуален. Броят на градовете, особено на много големите, се увеличава. Расте градското население. То все повече и повече се концентрира в градовете. Градовете се превръщат в сложна мегасистема с още по-сложна вътрешна структура. В града се осъществяват най-различни и разнообрадни дейности, от които пряко или косвено зависи човешкия живот. Градът става своеобразен комплекс от социални дейности: улично движение, управление на битовите отпадъци, престъпност, градоустройство, зелени площи и др. Всичко това са тежки фактори, които оказват влияние върху формирането на градското пространство, градския начин на живот и градската политика. Освен това градът може да се предостави като своеобразна голяма фирма, предназначена да удовлетворява съвкупност от изключително многостранни потребности като: здравно дело, образование, културни услуги, висока степен на информираност и др.
Всичко това извънредно много усложнява управлението и организацията на големите градове. От особено значение е както стратегическото, така и оперативното управление. Координация на дейностите трудно се осъществява. Организационната структура на институциите, които ръководят общинските дейности, е многоаспектна и обемна. Управлението на града все повече се отличава от това на малките и средните селищни структури.
В града все по-трудно се живее. Обстановката, особено в неговите централни зони, е стресова. Въздухът силно се замърсява от изгорелите газове. Големите градове са центрове на престъпност. Независимо от всичко градското население се увеличава.
Изследвайки проблемите на града възниква въпросът за техния нормативно-управленски статут. Все по-често се дискутират мнения и съображения за създаването на специализирани закони за големите градове. По време на местните избори 2005 година се лансира идеята за закон на София. Тази идея не е лишена от основание. Законът за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е добър и качествен нормативен акт, но той вече е недостатъчен за нарастващите и усложняващите се мащаби и условия за живот в София. Колкото по-навреме се създаде и приеме такъв закон, толкова по-добре е за бъдещето на града. Един такъв закон ще минимизира появяващите се неизбежни противоречия между централната изпълнителна власт и ултиматуми между столичния градоначалник, Министерския съвет и някои министерства. Очевидно е, че има открити проблеми т зеи взаимоотношения и нескрит опит за прехвърляне на отговорности. Това е така, защото в ЗМСМА няма ясни клаузи, регламентиращи взаимоотношенията между двете власти. За отбелязване е, че някои столици (Лондон) и някои големи градове (Барселона) имат такива закони.
Градът в Европа – развитие на представата за град.
Градът – или общината – винаги е бил най-доброто средище, мястото, което позволява разгръщането на общностен и обществен живот, без който животът на човека по думите на Томас Хобс е “отвратителен, беден, самотен, скотски и кратък”.
По-малки или по-големи, градовете привличат хората, които искат да живеят в тях, да гии хосещават като туристи или за да удовлетворяват културните си потребности. Градовете по традиция съсредоточават значителни ресурси и сфери на влияние.
Урбанизацията и разрастването на градовете пораждат нови проблеми. Като се започне от началото на 19 в. Благодарение на промишлената революция милиони хора се стичат в градовете, примамени от възможността да намерят работа и да натрупат богатство, загърбвайки нищетата си.
Този процес все още продължава в много европейски страни. В други, особено през последните години, се наблюдават децентрализация и обратна миграция от града към предтрадията – и то не само през почивните дни, а и за по-дълго – в търсене на по-здравословна, по-слабо замърсена среда, нова работа или повече уют.
Могат да бъдат посочени много градове, които функционират добре и които осигуряват на своите жители удовлетворяващи качество на живот и начин на живот; където е постигнато равновесие между икономическото развитие и запазването на висококачествена околна среда; където са налице висока обществена активност, динамично развитие на кварталите и общностите, чувство на съпричасност и гордост.
Много други градове не са така щастливи и тяхното състояние е огледално на широк кръг социални проблеми и болезнени адаптации: западане на централните градски части, пораждащо низходяща спирала на бедността; влошено състояние на историческите центрове; прекомерна гъстота на уличното движение; шум; замърсеност на въздуха и почвите; социални и здравни проблеми; противоречия между поколения и етнически групи; високо ниво на безработица – особено сред младежите; отчужденост и враждебност на средата; липса на безопасност и сигурност поради големите размери на престъпността и антисоциалните прояви, свързани най-вече със злоупотребата с наркотици.
Необходимо е балансирано развитие на града и прилежащи му регион, осъществявано посредством регионалното (териториално) планиране, активното взаимодействие между градовете и местните власти в рамките на региона и съвместното вземане на решения. В резултат от това съответният потенциал на града и региона би бил оползотворен в името на общото благо, избягването на ненужната мобилност и по-рационалното използване на природните ресурси.
В основата на градското развитие трябва да стои участието на гражданите – в рамките на местната власт, която на свой ред разполага с максимално възможните автономност и бюджетна независимост.
Провеждането на едно незадоволително градско положение в максимално задоволително за максимален брой хора се постига посредством спойка от настойчива местна политическа воля и градско планиране, разработвано от квалифицирани професионални екипи.
Животът в градовете е подложен на редица многообразни фактори на влияние, които следва да бъдат отчитани в своята цялостност: икономика, технология, социално-културни фактори, правна уредба. Следователно всяко предприемано в градовете действие изисква солиден анализ, проучване, познания и чувство за отговорност.
Градската политика “се отнася до изследването на взаимовръзката между ресурси, продукти и движения, предназначено за фхормулирането на цели осигуряването на услуги, стимулиращи развитието на общината, сдруженията и отделните личности в нея в рамките на цялостната концепция за устойчиво развитие”.
Градската политика засяга както общността като цяло, така и отделните нейни членове в редица аспекти на техния живот. Тя е крупен акт на обществена намеса и обществено ръководство и следователно трябва да бъде плод на постоянно и редовно подновявано сътрудничество между избраните преставители и избралата ги общественост. Тя е неразделна част от демократичното институционално наследство на градовете.
Заключение.
От местните власти зависи успеха на толкова много начинания, както и самочувствието на гражданите, че техните общини са част от европейското пространство и практики!
Вярваме, че стремежът за постигане на добър синхрон в работата между самите общини, между централната, областната и местната администрация и ползотворните партньорства с гражданския сектор и бизнеса ще са гаранция за успех.
Още в увода отбелязахме мащабността на темата. Направихме опит да покрием изискванията и критериите за магистърска степен. Независимо от това изследванията в тази област следва да се задълбочават, разширяват и конкретизират. Считаме, че направеният опит да се изследват тези проблеми има елементи с преносен характер. Освен това тези проблеми въпреки “стари” и “известни” в днешните динамични услровия придобиват нови измерения и нови характеристики. Всичко това стабилизира и още по-добре оформя доктрината на развиващата се теория на местната власт.
Използвана литература.
-
Миланов, Ж., “Местното самоуправление”, София, 1996 г.
-
Спасов, Б., “Общинско право”, София ,1997 г.
-
Спасов, Б., “Въпроси на изпълнителната власт”, София ,1998 г.
-
Спасов, Б., “Общинско самоуправление”.
-
Воденичаров, Ал., “Общинско право”, изд. ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград,1998 г.
-
Воденичаров, Ал., “Местното самоуправление във Франция”, изд. ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград,1996 г.
-
Величков, Ив., “Местни финанси”, София.
-
Георгиев, Л., “Общинско самоуправление и администрация”, 1991 г.
-
Бенев, Б., “Публична администрация”, София Юриспрес, 2002 г.
-
Стефанова, М., “Местната власт в България”, изд. Хейзъл, 1997 г.
-
Ценков, С., “Местното управление в България, изд. М&М, София, 1999 г.
-
Ковачев, С., “Органи на общината – устройство и компетентност”, София, 1999 г.
-
Манолова, М., “Развитие на местното управление в България (1878 г.)”, София, 1994 г.
-
Къндева, Ем., “Публична администрация”, изд. “Сиела”, София, 1998 г.
-
Сивков, Цв., “Европейска харта за местно самоуправление”.
-
Сивков, Цв., “Общината – основни публично-правни аспекти”, изд. “Сиби”, 2002 г.
-
Европейска харта за местно самоуправление, изд. Фондация за реформа в местното самоуправление, София, 2003 г.
Сподели с приятели: |