Транспорт и спедиция христина николова
Изтегляне 2.15 Mb. Pdf просмотр
|
Глава III ЛИЦЕНЗИРАНЕ И РЕГУЛИРАНЕ НА ТРАНСПОРТНАТА ДЕЙНОСТ Създаването и поддържането на действащата пазарна икономика е трудна задача, която не може да бъде решена само от бизнеса. Осъществяването на либерализация, приватизация, концесиониране и включването на публично-частни инициативи в транспорта създават необходимите предпоставки за реализирането на по-висока икономическа ефективност и конкурентоспособност на превозвачите и българския транспортен сектор като цяло. При това държавата може да участва активно чрез прилагането на държавно регулиран е , без да се намесва пряко в икономическия живот. Смисълът на подобно регулиране е създаването на законова база и икономически предпоставки за осигуряването на правилно разпределение на ресурсите и за обезпечаване на висококачествени и желани от населението стоки и услуги. Тенденциите в Европа и света са за присъствие на държавата в икономиката и изпълняването на функции, насочени към отстраняване недостатъците на пазара - преразпределяне на националния доход, трансформиране на покупателна способност от едни слоеве на населението към други , регулиране и контрол на стопанското поведение на икономическите агенти и на целия стопански живот на обществото. В различните страни е налице силна подкрепа на държавното регулиране и публичния сектор в икономиката, независимо че основа на функционирането й е пазарът, а държавата само помага за ефективно използване на ресурсите. Тя има задължение да обуздава злоупотребите с пазарна мощ и да подобрява ефективността в случаите, когато пазарният механизъм не работи, както и да защитава потребителите, които не притежават достатъчно информация. Регулирането представлява прилагане на правила или закони за контрол върху цените, продажбите или производството, които са предмет на решения от стопанските субекти. Основните форми за това са: - Икономическо регулиране - контрол върху цените, въвеждане и прекратяване на определени условя, съпътстващи дадена стопанска дейност, въвеждане на стандарти за производство на стоки и услуги в отделни отрасли на икономиката; - Социално регулиране - има за задача да защитава здравето и сигурността на производителите и потребителите. Обект на подобно регулиране са странични дейности, резултат от стопанската дейност, като например: създаване на програми и правила за съхранение на чистотата на въздуха и водата, гарантиране на сигурност при експлоатацията на транспортните средства от различните видове транспорт и пр. Регулирането обуздава пазарната мощ на фирмите и предотвратява отрицателните ефекти от функционирането на монополите и олигополите. То е необходимо при наличието на значителни вторични ефекти и дефекти в информационното осигуряване. Традиционен за регулирането е нормативният подход, при който регулативните мерки се прилагат за коригиране дефектите на пазара и с цел стимулиране на конкуренцията, при наличието на естествени монополи и при ниска еластичност на търсенето по отношение на цената. Всяко от тези условия е налице и в транспортния сектор. 35 Вторичните ефекти имат характер на пазарни дефекти само когато, преценявайки разходите и изгодите от дейността, фирмите и домакинствата не ги отчитат. Вземайки стопански решения, тези стопански агенти трябва да съпоставят пълните или обществените изгоди и обществените разходи. Ако разходите или изгодите от гледна точка на обществото не са отчетени в пълна степен, резултатът вероятно ще бъде неефективен - ще се създаде по-голямо или по-малко от оптималното количество продукция. Безогледната конкуренция не притежава механизъм, принуждаващ стопанските агенти да отчитат вторичните ефекти. Това от своя страна води до неефективност в пазарната система и рефлектира в недопроизводство на желани от обществото блага, вкл. ниска степен на осигуреност с транспортни услуги и инфраструктура. В такъв случай се налага прилагането на регулативни мерки от страна на държавата. Основните подходи при това са налагане на данъци и отпускане на коригиращи субсидии, изработване на законови правила и процедури, създаване на регулиращи институции и доброволни съглашения. Посочените подходи са директни и целта им е да се принудят фирмите - управители на инфраструктурата и превозвачите да претеглят обществените разходи и изгодите от своята дейност, но причините за възникване на вторичните ефекти не могат да се отстранят чрез тях. Регулативните мерки от страна на държавата се прилагат по отношение както на монополистичните, така и на конкурентните структури за коригиране дефектите на пазара. Транспортът има стратегическо значение за всяка страна, особено за България като страна, разположена на кръстопът между два континента. Същевременно, той е сред основните сектори на икономиката, предизвикващи външни (странични) ефекти, което налага намеса на държавата чрез прилагане на регулативни мерки като лицензионни режими и изработване на задължителни за спазване законови правила и процедури за осъществяването на транспортната дейност. Конституирането на транспортния пазар е невъзможно без наличието на законови регламенти и подзаконови нормативни актове, дефиниращи неговата организация и правилата за осъществяването на транспортните услуги. По този начин приложение намира единият от инструментите на държавното регулиране, а именно изработване на законови правила и процедури, регламентиращи дейността. В транспортния сектор са приети и се прилагат закони и наредби, регламентиращи извършването на превозите по всеки от видовете транспорт и, съответно, реда за достъп до транспортната инфраструктура. Постигането на по-висок жизнен стандарт на населението на страната е свързано с предоставянето на стоки и услуги с по-високо качество, за което е необходимо да се предоставят гаранции. В този контекст транспортните услуги, предоставяни на територията на България, трябва да отговарят на определени качествени изисквания, които могат да се гарантират чрез налагането на съответните изисквания за финансова стабилност, благонадеждност и професионална компетентност на персонала на транспортните фирми и инфраструктурните оператори. Именно тези изисквания са в основата на прилаганите лицензионни режими за превозвачите и инфраструктурните оператори в транспортния отрасъл. |