Ввму „никола йонков вапцаров” факултет „навигационен”

Приложеният метод на когнитивно моделиране на явлението Ving но-минализация потвърди предварително изградената хипотеза, че исторически различните сегашно причастие и отглаголно съществително в съвременния анг-лийски език не се различават по форма – те имат общ езиков символ Ving. Разли-чия се проявяват в начините, по които Ving кодира събития. Явлението номи-нализация се проявява на ниво фраза и отразява последователната абстракция на концептуално зависимото понятие действие от концептуално първичния конст-рукт събитие.

Конструкциите Ving на действително ниво: Tr Ving (Lm), Ving (Lm) и Ving, са прототипно релативни и Ving има процесуален прочит.

Тези конструкции могат да претърпят концептуална реификация и по този начин получават статус на автономни структури, езиково съществуващи като номинализирани шаблони:

- A шаблон Acc Ving Lm – холистичен конструкт на конкретно събитие;

- B шаблон Ving Lm - холистичен конструкт на тип събитие;

- C шаблон single Ving - холистичен конструкт на тип действие.

Тъй като това са холистични конструкти на действително ниво, Ving в първите две от тях (шаблони тип А и тип В) е релативна структура и има процесуален прочит. От друга страна, тъй като те не само се групират в гещалт, но и се номинализират в гещалт, цялата конструкция получава статут на автономна номинална единица. В резултат се получават езикови единици (шаблони тип А и тип В), с на пръв поглед ‘несъвместими’ езикови характеристики: имат релативна семантична организация (кодират събитие), но са автономни номинални единици и се употребяват като такива в изречение, а някои от тях (шаблони тип В и тип С) са част от други номинализирани Ving конструкции:

- B шаблон Ving Lm е автономен номинален конституент в конструкцията Poss Ving (Lm). В нея той запазва своите езикови характеристики (вътрешно процесуален, външно номинален), както и денотацията на тип събитие;

- C шаблон single Ving е номинализация на лексикално ниво с харак-теристиките и поведението на съществително име. С него се образуват конст-рукциите Poss Ving of (Lm) и Ving of Tr/Lm, в които запазва своята денотация на тип процес.

Следователно, в съвременния английски език има пет номинализирани Ving конструкции, които изпълняват номинални роли в изречение, и една автономна лексикална единица – single Ving. Всички Ving конструкции обозначават събитие, но по различен начин и имат различно значение:

- Конструкцията Acc Ving (Lm) обозначава конкретно събитие в процес на извършване.

• 
  Конструкцията Ving (Lm) изразява тип събитие, интерпретирано като хомогенна последователност от пунктуали.
  
• 
  Конструкцията Poss Ving (Lm) добавя конкретен извършител Tr към значението тип събитие. Конкретизира се извършител, а не събитие, поради което Poss Ving (Lm) може да изрази или единично (и в този случай конкретно) събитие, или серия от събития, извършвани от конкретен извършител.
  
• 
  Конструкцията Poss Ving of (Lm) не изразява конкретно събитие. Ролята на Poss е на контекстуален референт за типа действие, изразено от single Ving.
  
• 
  Конструкцията Ving of Tr/Lm изразява тип действие. Тъй като авто-номният конструкт single Ving няма инхерентни участници, ‘of ’ свързва или Tr, или Lm, т. е. single Ving е ергативен, а прибавянето на някой от участниците в събитието не променя денотацията за тип действие на single Ving.
  

• 
  ‘процес, вместо резултат’ – building, painting, recording, forging;
  
• 
  ‘процес, вместо извършител’– housing, lining, living, being, fitting;
  
• 
  ‘процес, вместо инхерентна част от обсега’ (wash – washing, bear (for) – bearings, land – landing);
  
• 
  ‘процес, вместо колективен извършител’- Ving, образувани от дено-минални глаголи (plate – plating, net – netting, ship - shipping).
  

Съществуващите Ving конструкции (лексикална и фразови символни единици) могат да се използват за изразяване на различни фигура-фон конфигурации в дадена ситуация. Изборът на конкретна символна единица, както и ролята, която й е отредена в изречението, представляват ‘инструкция’, насочена от Концептуализатора-говорител към Слушателя.

• Канонични събития

Прототипно Ving се образува като глаголен дериват и кодира непо-средствено концептуализирано действие в конкретно събитие, интерпретирано като хомогенна серия от атомични пунктуали. Неспособността на Ving само-стоятелно да локализира събитие в обективното време обяснява необходимото присъствие на спомагателния глагол Be и формирането на холистичната структура Be+Ving, изразяваща несвършен вид. В зависимост от аспектуалните схеми на каноничните събития се отличават три потенциални значения на Ving в кон-струкцията Nom Be+Ving (Lm): събитие в процес на извършване, ‘итеративна’ серия от пунктуални събития и ‘протяжно’ пунктуално събитие.

• Неканонични събития

Две релативни конструкции могат да изразяват събития, концептуали-зирани в сянка: Nom Ving (Lm) в ролята на абсолютна конструкция и Ving (Lm) в ролята на апозитив.

• Абсолютна конструкция

Конструкцията Nom Ving (Lm) интерпретира само процесуалния прочит, съответстващ на субективно възприятие за време, което обяснява защо тя се отнася към обективното време опосредствено, бидейки в ‘сянката’ на релефно изречение, локализирано във времето. Поради това тя може да има динамичен и статичен прочит.

Инициаторът на действието в абсолютната конструкция Tr е концептуално свързан с релефна фигура (Tr или Lm) от главното изречение, към което се отнася. Тази връзка е част-цяло, или две части от общо цяло. В случаите, когато концептуалната връзка е трудно доловима, се използва аугмент ‘with’. Ако абсолютната конструкция изразява генерична причина, тя се възприема като концептуална връзка и употребата на ‘with’ не е наложителна.

При наличие на близка концептуална връзка, събитието изразено с аб-солютна конструкция, е паралелно на главното. При концептуална отдалеченост двете събития имат причинно-следствена обвързаност. Връзката причина-след-ствие може да има различна аспектуална корелация:

- абсолютна конструкция състояние – главно изречение състояние или хомогенни идентични събития;

- абсолютна конструкция динамично събитие – главно изречение кон-кретно събитие;

- абсолютна конструкция единично пунктуално събитие – предхожда събитието в главното изречение;

Генеричната причина се изразява винаги с абсолютна конструкция. Тъй като конкретната причина позволява флексибилност, абсолютната конструкция може да изрази или причина, или резултат.

• Апозитив

Апозитивът стои близо до главното събитие, защото споделя неговия инициатор Tr и се отнася към обективното време опосредствено. Следователно, двете събития са в корелация не само защото имат общ инициатор, а и защото прочитът на апозитива зависи от темпоралната рамка (глаголно време/вид) на главното събитие. Апозитивите Ving (Lm) могат да изразяват събития паралелни на главното или в последователност с главното:

- Когато са съотнесени към хомогенна темпорална рамка, апозитивите обозначават или еднократни дуративни хомогенни събития, или многобройни епизоди на тип събитие.

- Когато са съотнесени към пунктуална темпорална рамка, апозитивите следват или предхождат главното събитие. Могат да изразяват също и съотнесеност между пунктуално и дуративно събитие.

- Причинно-следствена зависимост изразяват апозитивите с аспектуална схема състояние и в двете темпорални корелации – паралелна и последователна. При последователна корелация причинно-следствената зависимост е иконично изразена. Апозитивът Ving (Lm) кодира причина, ако предхожда главното събитие, и обратно – може да изразява резултат, ако го следва.

1.5.3. Номинализирани Ving конструкции в преден план – компле-ментация

А. Допълнение

Предложен е когнитивен модел Субект-достъп-Обект, който разглежда начините на достъп до обекта на концептуализация. Езиковата интерпретация на този модел е наречена ‘експлицитна въплътена субективност’, глаголите за достъп - ‘въплътени глаголи’, а наблюдаваното събитие се изразява с Ving конструкции в ролята на допълнение. В зависимост от лексикалното си значение, въплътеният глагол избира гледната точка на Концептуализатора: непосредствена видимост, поглед напред, поглед назад. Определяйки достъпа на Концептуализатора, въплътените глаголи оформят рамка на концептуализацията. Семантичната схема, инхерентно присъща на въплътените глаголи, предопределя вида на конструкцията Ving в ролята на допълнение: транзитивните глаголи се следват от номинализирани Ving конструкции, а нетранзитивните – от релативни Ving конструкции. Тези две групи глаголи са прототипни за две различни употреби на Ving. Глаголите за възприятия са прототип на когнитивния модел Субект-достъп-Обект, докато глаголите за разположение и движение в пространството са прототип на апозитивната употреба. Семантиката на въплътените глаголи позволява групирането им в няколко основни групи:

• 
  Възприятия. Глаголите see, feel, hear, smell, observe са прототип на въплътените глаголи, които експлицитно кодират базовия когнитивен модел „сцена”. Когато наблюдаваното събитие E₂ е изразено с Ving конструкция, конфигурацията E_emb+ E₂ изразява процеса на непосредствено възприятие – непосредствена перспектива, но продължителността на E₁ не съвпада с продължителността на E₂. E₂ е конкретно събитие, изразено с номинализираната конструкция Acc Ving (Lm). Не се срещат E₂ с аспектуална схема състояние, което потвърждава когнитивния модел Субект-достъп-Обект.
  
• 
  Ментални процеси
  

• 
  Поведенчески контрол - avoid, escape, evade, refrain from, abstain from, forbear from. Гледната точка, която тези глаголи формират, е към предстоящо действие, но контролът се опира на предишен опит. Ето защо, при все че предстоящото събитие може и да е конкретно, изразеното отношение е към тип събитие и се изразява с Ving (Lm). Конструкцията Poss Ving (Lm) също се среща след тези глаголи. Тя отново изразява отношение към тип действие, но приложено за конкретен случай/извършител.
  
• 
  Eмоционално отношение - love, enjoy, disapprove, appreciate, forgive, excuse, can’t help, need, miss, bear. Тази група обединява глаголи, изразяващи емоционално отношение, основано на генерализиран опит или предизвикано от конкретно изживяване. В повечето случаи тази разлика води до полисемна употреба. Разделят се на две групи: (1) глаголи, изразяващи чувства, и (2) глаголи, изразяващи оценка:
  

Срещат се най-често следвани от конструкцията Ving (Lm), която изразява тип събитие. Конфигурацията E_emb+ E_Ving изразява конкретно емоционално състояние, провокирано от конкретно изживяване.

• 
  Вербална и невербална комуникация - say, report, mention, answer, smile, cough, frown. Глаголите, изразяващи вербална и невербална комуникация съставляват една доста смесена група, защото освен да изразяват комуникация като глаголите say, answer, те имат различна допълнителна конотация: ментална дейност - report, mention, оценка - encourage, advise, емоционално отношение - frown, smile. Глаголите за комуникация (вербална и невербална) имат непос-редствена перспектива и събитието E₂ е поставено в апозиция. Останалите подгрупи могат да формират перспектива напред или назад, в зависимост от зна-чението което имат.
  
• 
  Аспектуални глаголи - begin, cease, commence, finish, go on, quit, start, stop, keep. Значенията на глаголите от тази група съответстват на трите аспектуални фази на действието: начална, процесуална и финална. Те могат да насочват непос-редствена перспектива (keep, keep on, go on, continue), поглед напред (begin, start, commence) и поглед назад (stop, end up, cease, finish). Имат допълнителна конотация, свързана с контрол (stop from), което ги доближава до глаголите, изразяващи поведенчески контрол. Тези глаголи могат да се следват от конструкциите: Acc Ving (Lm), Poss Ving (Lm), Ving (Lm) и single Ving. Когато са следвани от конструкциите Acc Ving (Lm), семантичната импликация ‘контрол’ е много силна. Употребата на Ving (Lm) интерпретира обективна концептуализация и конотацията ‘контрол’ е приглушена. Тъй като аспектуалните глаголи изразяват фази на действие, те не са типични въплътени глаголи, поради което могат да имат неодушевен извършител S₁.
  
• 
  Pазположение и движение в пространството. Тази група глаголи (подобно на глаголите за възприятия) включва действия толкова неотменно присъщи на човека, че тяхното извършване се приема за даденост. Те не из-разяват гледната точка на Субекта-концептуализатор, а физическото му движение (или липса на такова) в пространството:
  

Конструкциите в ролята на подлог са образувани с два номинализирани шаблона - Ving (Lm) и single Ving:

• 
  Ving (Lm) кодира тип събитие. В ролята на подлог формулира обща информация за събития или факти по принцип. Това значение може да се кон-кретизира или чрез съотнесеност към миналото при каноничните събития, или чрез допълнителна идентификация, поднесена от сказуемното определение при неканоничните събития.
  
• 
  singleVing е денотат на тип действие. Заедно с номинализираните конструкции, образувани с него: Poss Ving of (Lm) и Ving of (Tr/Lm), се среща най-често в ролята на подлог.
  

- Конструкцията Ving of (Tr/Lm) кодира представителна част от състава на събитие (Tr или Lm) и не представлява негова иконична диаграма. Тематичните роли на участниците в събитието се запазват на концептуално ниво. Тъй като single Ving е денотат на тип действие, конструкцията Ving of (Tr/Lm) изразява тип събитие, освен в случаите, когато получи допълнителен контекстуален референт. Тази конструкция се предхожда обикновено от the. В тези случаи опреде-лителният член the не изпълнява референтната роля, характерна за употребата му със съществителните имена. Тук the служи да отграничи иначе трудно отличимата в изречение Ving of (Tr/Lm).

- single Ving запазва идеята за хомогенност и съществува като неброима номинализирана структура. Употребата на неопределителния член ‘а’ може да отдели единично пунктуално събитие от хомогенната серия, а употребата на множествено число - да подсили идеята за епизодична хомогенност.

Дуалистичният характер на single Ving – релативно значение, номинално поведение, позволява алтернативната му употреба с двата маркера за отрицание not и no. Значенията, които получава, се различават, поради разликата в денотацията между not (non existence) и no (no one).