ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 153, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет⁴,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите⁵,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) Съгласно Договора Съветът може да приема посредством директиви минимални изисквания за насърчаване на подобрения, по-специално на работната среда, за да се гарантира по-добро равнище на опазване на здравето и безопасността на работниците. С тези директиви се избягва налагането на административни, финансови и правни ограничения, които биха възпрепятствали създаването и развитието на малки и средни предприятия.

(2) В член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз се предвижда, че „Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му“.

(3) След влизането в сила на Директива 2004/40/EО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета)⁶, заинтересованите страни, и по-специално медицинската общност, изразиха сериозна загриженост във връзка с евентуалното отражение на прилагането на посочената директива върху използването на медицински процедури, базиращи се на медицинската образна диагностика. Загриженост бе изразена и във връзка с отражението на директивата върху някои промишлени дейности.

(4) Комисията разгледа внимателно доводите, изтъкнати от заинтересованите страни, и след серия от консултации реши да преразгледа изцяло някои разпоредби на Директива 2040/40/EО въз основа на новите научни данни, предоставени от международно признати експерти.

(5) Директива 2004/40/EО беше изменена с Директива 2008/46/EО от 23 април 2008 г.⁷, в резултат на което крайният срок за транспониране на Директива 2004/40/EО бе отложен с четири години. Това отлагане трябваше да позволи на Комисията да представи ново предложение, а на Европейския парламент и на Съвета — да приемат нова директива, основаваща се на по-нови и надеждни данни.

(6) Директива 2004/40/EО следва да бъде отменена и да бъдат въведени по-подходящи и по-пропорционални мерки за защита на работниците от рисковете, свързани с електромагнитните полета. Настоящата директива не се отнася обаче до дългосрочните последици, включително възможно канцерогенно въздействие, които биха могли да се получат поради експозиция на променливи във времето електрически, магнитни и електромагнитни полета, за които понастоящем не съществуват окончателни научни данни, които да позволяват да се установи причинна връзка. Настоящите мерки следва да имат за цел не само да гарантират здравето и безопасността на всеки отделен работник, но също и да създадат за всички работници в Съюза минимално равнище на защита, като същевременно намалят евентуалното нарушаване на конкуренцията.

(7) Настоящата директива установява минимални изисквания, като по този начин се предоставя възможност на държавите-членки да запазят или да приемат по-благоприятни разпоредби за защита на работниците, например, като определят за електромагнитните полета по-ниски ориентировъчни стойности и стойности за предприемане на действие или гранични стойности на експозиция. Прилагането на настоящата директива обаче не може да служи като основание за отстъпление от постигнатото в това отношение във всяка държава-членка.

(8) Системата за защита срещу електромагнитни полета следва да се ограничи до това, да определи без излишни подробности целите, които трябва да бъдат постигнати, принципите, които трябва да се спазват, и основните стойности, които трябва да се прилагат, за да може държавите-членки да прилагат минималните изисквания по еднакъв начин.

(9) За защитата на работниците, изложени на електромагнитни полета, се изисква провеждането на ефикасна и ефективна оценка на рисковете. Това задължение обаче следва да е съобразено със ситуацията на работното място. Поради това е целесъобразно да се определи система за защита, която степенува нивото на рисковете по несложен и лесно разбираем начин. Следователно позоваването на определен брой показатели и стандартни ситуации може да помогне на работодателите да се справят със задълженията си.

(10) Нежеланите последици за човешкото тяло зависят от честотата на електромагнитните полета или от лъченията, на които то е изложено — от 0 Hz до 100 kHz и над 100 kHz, поради което е необходимо да бъдат предвидени две различни системи за ограничаване на експозицията, за да бъдат защитени работниците, изложени на електромагнитни полета.

(11) Нивото на експозиция на електромагнитни полета може да бъде намалено по-успешно чрез въвеждането на превантивни мерки още на етапа на проектирането на работните места, както и като бъде дадено предимство при избора на оборудване, процеси и методи на работа на ограничаването на рисковете при източника. По този начин разпоредбите относно оборудването и методите на работа допринасят за защитата на работниците, които ги използват. Необходимо е обаче да се избегне дублирането на оценки, когато работното оборудване отговаря на изискванията на законодателството на ЕС в областта на продуктите, което определя по-строги равнища на безопасност, отколкото предвидените в настоящата директива, и по-специално Директиви 1999/5/EО и 2006/95/EО. В много от случаите това позволява по-лесно оценяване.

(12) Важно е работодателите да се адаптират към техническия прогрес и към научните познания по отношение на рисковете, свързани с експозицията на електромагнитни полета, с оглед подобряването на безопасността и опазването на здравето на работниците.

(13) Тъй като настоящата директива е специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място⁸, последната се прилага по отношение на експозицията на работниците на електромагнитни полета, без това да засяга прилагането на по-строгите или по-специфични разпоредби, съдържащи се в настоящата директива.

(14) Правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията, за да бъде тя оправомощена да прави чисто технически изменения на приложенията към настоящата директива в съответствие с приемането на директиви в областта на техническата хармонизация и стандартизацията и в резултат на техническия прогрес, промените в най-съществените хармонизирани европейски стандарти или спецификации и новите научни открития относно електромагнитните полета, както и да адаптира ориентировъчните стойности и стойностите за предприемане на действие и съответните списъци на дейности, работни места и видове оборудване. От особено значение е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе необходимите консултации, включително на експертно равнище. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(15) В изключителни случаи, когато сериозни съображения за спешност налагат това, като например възможни непосредствени рискове за здравето и безопасността на работниците, дължащи се на експозицията им на електромагнитни полета, следва да бъде предоставена възможност да се приложи процедурата по спешност за делегираните актове, приемани от Комисията.

(16) Разполагането със система, която включва гранични стойности на експозиция, ориентировъчни стойности и стойности за предприемане на действие, когато е приложимо, следва да се разглежда като средство за по-лесно осигуряване на високо равнище на защита срещу доказаните вредни за здравето последици, които могат да се дължат на експозицията на електромагнитни полета. Подобна система обаче може да е в конфликт с някои специфични условия при определени дейности, като медицинските процедури, използващи магнитен резонанс, или военните операции, при които се изисква оперативна съвместимост и при които вече са въведени международно приети стандарти, които осигуряват еднаква степен на защита на работниците, изложени на специфични ситуации на експозиция. Поради това е необходимо посочените специфични условия да бъдат взети предвид.

(17) Необходимо е системата, гарантираща високо равнище на защита по отношение на вредните за здравето последици, които могат да се дължат на експозицията на електромагнитни полета, да отчита специфичните групи работници и да предотвратява проблемите, породени от смущаване на медицински изделия, като метални протези, сърдечни пейсмейкъри, дефибрилатори, ушни и други импланти, както и въздействието върху тяхното функциониране. Смущаване най-вече на сърдечни пейсмейкъри може да се получи и на нива, по-ниски от ориентировъчните стойности и стойностите за предприемане на действие, и следователно би трябвало да доведат до приемането на подходящи предпазни и защитни мерки,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

1. Настоящата директива, която е двадесетата специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО, определя минималните изисквания за защита на работниците срещу рисковете за тяхното здраве и безопасност, които се дължат или могат да се дължат на експозиция на електромагнитни полета (от 0 Hz до 300 GHz) по време на работа.

2. Настоящата директива се отнася до преките рисковете за здравето и безопасността на работниците, които водят до последици за човешкото тяло, признати за вредни в краткосрочен план, причинени от индуцирани електрически или магнитни полета, от поглъщането на енергия, както и от допирни електрически токове. Тя обхваща също така непреките последици за здравето и безопасността.

3. Настоящата директива не се отнася до дългосрочните последици.

4. Настоящата директива не се отнася до рисковете, произтичащи от контакта с проводници под напрежение.

5. Директива 89/391/ЕИО се прилага изцяло по отношение на всички области, посочени в параграф 1, без да се засягат по-строгите и/или по-специални разпоредби, включени в настоящата директива.

1. За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

a) „електромагнитни полета“: статични електрически полета, статични магнитни полета и променливи във времето електрически, магнитни и електромагнитни полета с честоти до 300 GHz;

б) „вредни последици за здравето“: биологични ефекти, които вредят на умственото, физическото и/или общото благосъстояние на изложените работници. В настоящата директива се разглеждат само краткосрочните последици;

в) „вредни последици за безопасността“: последици, които предизвикват временно дразнение или засягат когнитивните способности или други мозъчни или мускулни функции, като по този начин могат да се отразят на способността на даден работник да работи в пълна безопасност;

в) „пряка последица“: последица за човешкото тяло, пряко предизвикана от наличието на силно магнитно или електрическо поле, като например стимулиране на мускулите, нервите или сетивните органи, загряване на тъканите, световъртеж или главоболие;

г) „непряка последица“: въздействие върху даден предмет, предизвикано от наличието на силно електрическо или магнитно поле, което може да предизвика появата на опасност за здравето или безопасността, като например допирни електрически токове, феромагнитни летящи предмети или взаимни смущения с активни имплантируеми медицински изделия;

д) „гранични стойности на експозиция“: границите на експозиция на електромагнитните полета, определени въз основа на известните последици за здравето и на съображения от биологично естество. Спазването на граничните стойности на експозиция по отношение на последиците за здравето ще гарантира, че работниците, изложени на електромагнитни полета, са защитени срещу всички известни вредни за здравето последици. Спазването на граничните стойности на експозиция по отношение на последиците за безопасността ще гарантира, че работниците, изложени на електромагнитни полета, са защитени срещу всички известни вредни за здравето и за безопасността последици.

е) „ориентировъчна стойност“ и „стойност за предприемане на действие“: пряко измерими и честотно зависими параметри, чиято величина се определя като интензитет на електрическото поле (Е), интензитет на магнитното поле (Н), магнитна индукция (В) и плътност на мощността (S), и при достигането на които трябва да се вземат една или повече от мерките, предвидени в настоящата директива.

2. „Ориентировъчната стойност“, посочена в параграф 1, буква е), съответства на ниво на поле, при което не следва да се наблюдават вредни за здравето последици при нормални условия на работа и при лица, които не принадлежат към група, изложена на особен риск. Следователно обхватът на процедурата за оценяване на рисковете може да бъде сведен до минимум. Спазването на ориентировъчната стойност ще гарантира спазването на съответните гранични стойности на експозиция по отношение на последиците за здравето и безопасността.

„Стойността за предприемане на действие“, посочена в параграф 1, буква е), съответства на максималното пряко измеримо поле, за което се гарантира автоматично спазване на граничната стойност на експозиция. Ниво на експозиция между „ориентировъчната стойност“ и „стойността за предприемане на действие“ налага по-задълбочени оценки и превантивни мерки. Спазването на стойността за предприемане на действие ще гарантира спазването на съответните гранични стойности на експозиция по отношение на последиците за здравето.

Член 3
Гранични стойности на експозиция, ориентировъчни стойности и стойности за предприемане на действие

1. Граничните стойности на експозиция, а така също и ориентировъчните стойности и стойностите за предприемане на действие — както за електрическите, така и за магнитните полета в честотния обхват от 0 до 100 kHz — са определени в приложение ІІ.

При нива на експозиция, които надвишават стойността за предприемане на действие, подходящи проверки трябва да докажат, че нивото на експозиция не надхвърля съответната гранична стойност на експозиция по отношение на последиците за здравето. При нива на експозиция, които надвишават ориентировъчната стойност, подходящи проверки трябва да докажат, че експозицията не надхвърля съответните гранични стойности на експозиция по отношение на последиците за здравето и за безопасността или че нивото на експозиция е под стойността за предприемане на действие. Във втория случай превантивните мерки и информацията за работниците се адаптират.

2. Граничните стойности на експозиция и стойностите за предприемане на действие — както за електрическите, така и за магнитните полета в честотния обхват от 100 kHz до 300 GHz — са определени в приложение ІІІ.

При нива на експозиция, които надвишават стойността за предприемане на действие, подходящи проверки трябва да докажат, че експозицията не надхвърля съответната гранична стойност на експозиция по отношение на последиците за здравето.

3. За оценката, измерването и/или изчисляването на нивата на експозиция на работниците на електромагнитни полета, за които има вероятност да са доста под стойността за предприемане на действие, могат да се използват прости методи. В другите случаи, когато има вероятност нивото на експозиция да е близо до стойността за предприемане на действие или над нея, държавите-членки предоставят препоръки, основаващи се на хармонизираните европейски стандарти, установени от Европейския комитет за електротехническа стандартизация (CENELEC) или на други научнообосновани стандарти или препоръки.

4. Чрез дерогация параграфи 1 и 2 не се прилагат по отношение на медицински приложения, при които се използва въздействието на магнитния резонанс, както и за следните свързани с тях дейности: цялостно системно изпитване преди освобождаване за транспортиране, монтиране, почистване, поддръжка, научноизследователска и развойна дейност. За тези конкретни случаи е необходимо да бъдат въведени специфични мерки за защита. За целта Комисията се консултира със съществуващите работни групи и действа в съответствие с мерките, посочени в приложение IV.

5. Чрез дерогация параграфи 1 и 2 не се прилагат по отношение на военните сили в държавите-членки, в които вече е въведена и се прилага равностойна и по-специфична програма за защита, като стандарта на НАТО STANAG 2345. Държавите-членки информират Комисията за съществуването и ефективното прилагане на такива системи за защита, когато нотифицират за транспонирането на разпоредбите на настоящата директива в националното законодателство в съответствие с член 14.

6. Без да се засягат разпоредбите на параграфи 4 и 5, работниците не могат да бъдат изложени над граничните стойности на експозиция по отношение на последиците за здравето. За специфични ситуации, при които тези стойности могат временно да бъдат надхвърлени, държавите-членки могат да въведат система, която да разрешава работа при контролирани условия и въз основа на изчерпателна оценка на рисковете, позволяваща да се определят действителните нива на експозиция и тяхната вероятност и да се направи сравнение с граничните стойности на експозиция, определени в приложения II и III. За подобни специфични ситуации се докладва на Комисията в доклада, посочен в член 17а на Директива 89/391/ЕИО.

ГЛАВА II

1. В изпълнение на задълженията, определени в член 6, параграф 3 и член 9, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО, работодателят оценява и ако е необходимо, измерва и/или изчислява нивата на електромагнитните полета, на които са изложени работниците. Оценката, измерването и изчисляването могат да се извършват с помощта на насоките, предоставени в приложения ІІ и ІІІ. За специфичните случаи, които не са описани в посочените приложения, работодателят може да използва хармонизираните европейски стандарти, установени от CENELEC за съответните оценявания, измервания и изчисления. Работодателят има също така право да използва други научнообосновани стандарти или препоръки, ако това се изисква от съответната държава-членка. При необходимост работодателят се съобразява също така с нивата на емисия и с други свързани с безопасността данни, предоставени от производителите на оборудването съгласно съответното законодателство на Съюза.

2. Въз основа на оценката на нивата на електромагнитните полета, направена в съответствие с параграф 1, в случай че някоя от стойностите за предприемане на действие, посочени в приложения ІІ и ІІІ, бъде надхвърлена, работодателят оценява още веднъж и ако е необходимо, изчислява дали са надхвърлени граничните стойности на експозиция по отношение на последиците за здравето.

3. Оценката, измерването и/или изчисляванията, посочени в параграфи 1 и 2, не трябва да бъдат извършвани непременно в работни места, достъпни за външни лица, при условие че вече е била направена оценка в съответствие с разпоредбите на Препоръка 1999/519/ЕО на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограничаването на експозицията на населението на електромагнитни полета (от 0 Hz до 300 GHz)⁹ и че посочените в нея ограничения са спазени по отношение на работниците, а рисковете за безопасността — изключени. Посочените условия са спазени, когато оборудването, предназначено за населението и отговарящо на изискванията на законодателството на ЕС в областта на продуктите, и по-специално Директиви 1999/5/EО и 2006/95/EО, се използва по предназначение.

4. Оценката, измерването и/или изчисленията, посочени в параграфи 1 и 2, се планират и извършват от компетентните служби или лица през подходящи интервали от време, като се вземат предвид препоръките, съдържащи се в приложения ІІ и ІІІ, и се обърне особено внимание на разпоредбите на членове 7 и 11 от Директива 89/391/ЕИО относно необходимите компетентни служби или лица и консултациите и участието на работниците. Данните, получени от оценката, измерването и/или изчисляването на нивото на експозиция се съхраняват във вид, който позволява с тях да бъдат правени справки на по-късен етап.

5. В съответствие с член 6, параграф 3 от Директива 89/391/ЕИО, когато пристъпва към оценяване на рисковете, работодателят обръща особено внимание на следните елементи:

a) честотния спектър, нивото, продължителността и вида на експозицията;

б) граничните стойности на експозиция и стойностите за предприемане на действие, посочени в член 3 и в приложения ІІ и ІІІ към настоящата директива;

в) всички последици за здравето и безопасността на изложените на особен риск работници, като например работниците, съобщили на работодателя, че носят активно имплантируемо медицинско изделие, и жените, съобщили, че са бременни;

г) всяка непряка последица, като:

i) смущаване на медицинско електронно оборудване и изделия (включително сърдечните пейсмейкъри и другите имплантирани изделия, посочени в буква в)),

ii) опасността от попадане на феромагнитни предмети в статични магнитни полета с магнитна индукция, по-голяма от 30 mT,

iii) задействането на електрически взриватели (детонатори),

iv) пожарите и експлозиите, възникнали от запалването на запалими материали от искри, причинени от индуцирани полета, от допирни електрически токове или от искрови разряди,

д) съществуването на заместващо работно оборудване, проектирано с цел намаляване нивото на експозиция на електромагнитни полета;

е) подходяща информация, получена от здравното наблюдение, включително публикувана информация;

ж) многобройни източници на експозиция;

з) едновременната експозиция на полета с много честоти.

6. Работодателят разполага с оценката на рисковете в съответствие с член 9, параграф 1, буква а) от Директива 89/391/ЕИО и определя мерките, които трябва да бъдат взети в съответствие с членове 5 и 6 от настоящата директива. Оценката на рисковете се записва на подходящ носител в съответствие с националното законодателство и практики. Тя може да включва обосновка от работодателя, че естеството и обемът на рисковете, свързани с електромагнитните полета, правят ненужна допълнителната по-пълна оценка на рисковете. Оценката на рисковете се актуализира редовно, по-специално когато са настъпили съществени изменения, които биха могли да я направят неактуална, или когато резултатите от здравното наблюдение покажат, че това е необходимо.

Член 5
Разпоредби, които имат за цел да се избягват или намаляват рисковете

1. Като се отчитат техническият прогрес и съществуването на мерки за контрол на генерирането на електромагнитни полета при източника, експозицията на електромагнитни полета се премахва или свежда до минимум.

Намаляването на рисковете, които възникват от експозицията на електромагнитни полета, се основава на общите принципи на превенция, определени в Директива 89/391/ЕИО.

2. Въз основа на оценката на рисковете, посочена в член 4, когато стойностите за предприемане на действие, посочени в член 3 и в приложения ІІ и ІІІ, бъдат надхвърлени, освен ако оценката, извършена в съответствие с член 4, параграф 2, не покаже, че експозицията не надвишава граничните стойности и че е изключен всякакъв риск за безопасността, работодателят изготвя и прилага план за действие, който съдържа технически и/или организационни мерки, с цел експозицията да не надхвърли граничните стойности на експозиция, като се отчита по-специално следното:

a) други методи на работа, които водят до по-малка експозиция на електромагнитни полета;

б) избор на оборудване, излъчващо по-малко електромагнитни полета, като се има предвид работата, която трябва да се свърши;

в) технически мерки, целящи намаляване на излъчването на електромагнитни полета, включително, когато е необходимо, използването на механизми за заключване, за блиндиране или на сходни механизми за опазване на здравето;

г) подходящи програми за поддържане на работното оборудване, работните места и работните постове;

д) проектиране и разполагане на работните места и на работните постове;

е) ограничаване на продължителността и на интензивността на експозицията;

ж) наличие на подходящи лични предпазни средства.

3. Въз основа на оценката на рисковете, посочена в член 4, работните места, където работниците биха могли да бъдат изложени на електромагнитни полета, надвишаващи ориентировъчните стойности или стойностите за предприемане на действие, се обозначават с подходящ знак в съответствие с Директива 92/58/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 г. относно минималните изисквания за осигуряване на знаци за безопасност и/или здраве по време на работа (Девета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО)¹⁰. При необходимост тези места се ограждат, а достъпът до тях се ограничава. Когато достъпът до тези места е ограничен по подходящ начин поради други причини, не се изискват специфичните за електромагнитните полета знаци и ограничения на достъпа.

4. При всички положения работниците не могат да бъдат изложени над граничните стойности на експозиция по отношение на последиците за здравето, освен ако не са изпълнени условията, предвидени в член 3, параграф 6. Ако, въпреки взетите от работодателя мерки за спазване на настоящата директива, граничните стойности на експозиция по отношение на последиците за здравето бъдат надвишени, работодателят взема незабавно мерки, за да намали експозицията под посочените гранични стойности на експозиция. Работодателят определя причините за превишаването на граничните стойности на експозиция по отношение на последиците за здравето и променя съответно мерките за защита и превенция, за да се избегне повторно превишаване на тези стойности.

5. Съгласно член 15 от Директива 89/391/ЕИО работодателят привежда в съответствие мерките, предвидени в настоящия член и в приложения ІІ и ІІІ, към изискванията на работниците, изложени на особен риск.

Без да се засягат разпоредбите на членове 10 и 12 от Директива 89/391/ЕИО, работодателят гарантира, че работниците, които са изложени на рискове, дължащи се на електромагнитни полета при работа, и/или техните представители ще получават необходимата информация и обучение във връзка с резултатите от оценката на рисковете, предвидена в член 4, параграф 1 от настоящата директива, по-специално относно:

a) мерките, взети за прилагане на настоящата директива;

б) стойностите и съдържанието, вложено в понятията гранични стойности на експозиция, ориентировъчни стойности и стойности за предприемане на действие, свързаните потенциални рискове и взетите превантивни мерки;

в) резултатите от оценката, измерването и/или изчисляването на нивата на експозиция на електромагнитните полета, извършени в съответствие с член 4, параграфи 1 и 2 от настоящата директива;

г) начина за установяване и съобщаване на вредните за здравето последици от експозиция;

д) условията, при които работниците имат право на здравно наблюдение;

е) безопасните работни практики, позволяващи да се сведат до минимум рисковете от експозиция.

Консултациите и участието на работниците и/или техните представители се осъществяват в съответствие с член 11 от Директива 89/391/ЕИО.

ГЛАВА III

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

1. С цел предотвратяване и ранна диагностика на всяка вредна за здравето последица, дължаща се на експозиция на електромагнитни полета, се провежда подходящо здравно наблюдение на работниците в съответствие с член 14 от Директива 89/391/ЕИО.

При експозиция в честотния обхват до 100 kHz за всяка нежелана или неочаквана последица за здравето, за която е било сигнализирано от работник, се съобщава на лицето, което отговаря за медицинското наблюдение и което ще предприеме необходимите действия в съответствие с националното законодателство и практики.

При експозиция в честотния обхват от 100 kHz до 300 GHz и винаги, когато се установи експозиция над граничните стойности на експозиция, на засегнатия/те работник/ци се осигурява медицински преглед в съответствие с националното законодателство и практики. Ако бъде установено увреждане на здравето в резултат на такава експозиция, се прави повторна оценка на рисковете от страна на работодателя в съответствие с член 4.

2. Работодателят взема необходимите мерки, за да осигури на лекаря и/или на медицинския орган, отговарящ за здравното наблюдение, достъп до резултатите от оценката на рисковете, посочена в член 4.

3. Резултатите от здравното наблюдение се съхраняват в подходяща форма, така че да може да се направи справка с тях на по-късен етап, като се вземат под внимание изискванията, свързани с поверителността. При поискване от страна на работниците те имат право на достъп до своите лични здравни досиета.

Държавите-членки предвиждат подходящи санкции, които се прилагат в случай на нарушаване на националното законодателство, прието в съответствие с настоящата директива. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 11, за да внася изменения от чисто техническо естество в приложенията с цел да:

a) взема предвид приемането на директиви в областта на техническата хармонизация и стандартизацията, свързани с проектирането, изграждането, производството или конструкцията на работното оборудване или работните места;

б) взема предвид техническия прогрес, промените в най-важните хармонизирани европейски стандарти или спецификации и новите научни открития относно електромагнитните полета;

в) внася корекции в ориентировъчните стойности и в стойностите за предприемане на действие, при условие че съществуващите гранични стойности на експозиция продължават да се спазват, както и в свързаните с тях списъци на дейности, работни места и видове оборудване, посочени в приложения II и III.

Когато, в случай на чисто технически изменения на приложенията, посочени в първа алинея, сериозни съображения за спешност налагат това, процедурата, предвидена в член 12, се прилага за делегираните актове, приети в съответствие с настоящия член.