Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000
Изтегляне 5.18 Mb.
|
Свързани:
k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
| Брястовски вулкан. Това е един от големите олигоценски вулкани в Източните Родопи. Разполага се между селата Новаково (к. л. Искра – М 1:50 000) – Ангел войвода на запад и Сусам – Хасковски минерални бани на изток, като по-голяма част от него сега е запазена в едноименния грабен. Според съвременната му конфигурация за част от структурата не се изключва първичен линеен характер (обусловеност). Заедно с внедрената на дълбочина над 1 km Горнобрястовска монцонитова интрузия, той образува една вулкано-интрузивна асоциация. Интрузията вероятно центрира един от главните вулкански канали. В еволюцията му се отделят няколко етапа (Yanev, Pecskay, 1997): 1) лавов ултракалиев с формиране на малка калдера, вероятно на върха на вулкана; 2) кварцлатитови до трахидацитови куполи, разкриващи се по източния склон на вулкана и 3) трахириодацитови куполи.
В обхвата на Брястовския вулкан се обособява и Брястовската калдера. Тя е развита в СИ фланг на Брястовския грабен с център, разположен приблизително между ЮИ от вр. Черния камък и ЮЗ от вр. Голямо градище. Установена е по гравиметрични данни (Петров в: Исаков и др., 1992ф; Yanev, Petrov, 2002). Размерите ù са 2,8 х 2 km. Пропадането е стъпаловидно, максимално 300 m. През първия етап от развитието на вулкана се образуват само лавови покрови с малък наклон, изградени от ултракалиеви едропорфирни до дребно-среднопорфирни латити в основата. Общата дебелина надхвърля 1 km (хавайски тип вулканска дейност). Внедрените през 2 и 3 етап по калдерните разломи куполи (пелейски тип вулканска дейност) са с размери до 2 km в диаметър. Трахириодацитовите куполи са асиметрични (Янев в: Исаков и др., 1992ф). Куполът „Голямото градище” е със стръмен ЮЗ контакт (80º), който отговаря на проводящия дайкооподобен канал и полегат СИ контакт (40º). Тези характеристики наподобяват „камбановидно” пропадане (Rymer et al., 1998 – за калдерата Масая). Централната част на вулкана е пресечена от сноп от трахидацитови дайки с И–З посока, които не се разкриват на повърхността. В калдерата е вместено оловно-цинковото находище Брястово. Всички етапи от дейността на Брястовския вулкан са протекли в сухоземни условия. Син-посткалдерен етап. С този етап се обвързва генерирането на големи маси кисела пирокластика и последвалото внедряване на многобройни и сравнително разнородни по състав лавови тела, съсредоточени изцяло в обхвата на Боровишката калдера Боровишка калдера. Като Сърнишка калдера структурата е описана за първи път от Р. Иванов (1972). Поради дълбоко навлязлото в литературата определение „Боровишка калдера”, превърнало се в синоним на „Боровишката вулкано-тектонска депресия”, тук е възприето по-късното наложило се наименование. Киселият вулканизъм води до образуването на два типа калдери – свързани с централни вулкани (тип Crater lake) и свързани с обширни кисели магмени системи (тип Long valley – Scarth, 1994). Боровишката калдера е от втория тип. В нея не са се развили централни вулкани, а множество отделни вулкански центрове (ареален тип вулканска дейност). Калдерата е с многоетапно развитие и наставен строеж (Янев, 1990), което определя характеристиката ù като калдерен комплекс. Тя има размери 15 х 34 km и неправилна елиптична форма, изтеглена в И–З посока. Тази форма вероятно е обусловена от разположението на калдерата между две регионални разломни зони, трасирани по геофизични данни (Д. Йосифов и др., 1990) – Новаковско-Пилашевска и Ардинско-Спахиевска. Същите са обединено разгледани като съставни на една наречена тук Боровишка магмопроводяща крипторуптура. Източният (на описвания картен лист – Сърнишки разлом) и западният (извън територията на изследваната площ) бордови разломи са дъговидни, а от север и от юг калдерата е оградена от система кулисообразни, отстъпващи на юг разломи. Киселият вулканизъм, причина за формирането на калдерата, е започнал в началото на олигоцена и е преминал през няколко главни етапа (Янев, 1990), чиито продукти са обединени в номинирания тук олигоценски Боровишки комплекс. От него освен среднокиселите докалдерни вулкани в описвания картен лист се разкриват продуктите на експлозивния вулканизъм (туфозната задруга). Той е продължил през по-голямата част от действието на магмената система и довел до образуването на: Боровишката и разположената на запад и ЮЗ в нея централна, Мурговска калдера (к. л. Искра и Комунига – М 1:50 000); калдерни дайки, внедрени в бордовите разломи на калдерата (на картния лист – Сърнишкия разлом); посткалдерните Йончевски трахириолитови куполи на изтискване, продукти на екструзивна вулканска дейност, както и посткалдерните дайки и субвулкански тела на Тримогилския вулкански подкомплекс. Основните етапи на развитие на тази структура в обхвата на картния лист са следните: Плинийски тип активност с изхвърляне на големи пирокластични маси главно под формата на пирокластични потоци, насочени към вътрешните части на синхронно високоамплитудно калдерно пропадане (in flow facies). Процесът се е осъществил първоначално в субаквална, бързо прехождаща в сухоземна обстановка. Внедряване на дебели и издържани калдерни дайки с кисел състав, съсредоточени главно по източния бордови разлом. Пелейски тип активност с внедряване на множество трахириолитови куполи, съсредоточени по вътрешната периферия на калдерата. Разположението им се обвързва с късни дясноотседни движения и генериране на проводящи канали в условия на екстензия по разломи тип „конска опашка”, ветриловидно уширяващи се на ЮЗ (Dhont et al., 2008). Посткалдерни движения с генериране на късни дайкови снопове, опиращи, пресичащи или запълващи (на запад) калдерните разломи, отново в условия на разтягане. По взаимоотношенията на калдерната дайка с по-късно генерираните куполи от вътрешността на структурата се предполага допълнително осъществени движения с разседен характер. Между третия и четвъртия етап на развитие Dhont et al. (2008) предполагат един компресионен етап, предизвикващ възседни и отседни движения. Етапът не е установен в площта, както и не може да се обвърже с процесите, описани Р. Иванов (1972) по отношение на т. нар. Сърнишка кулиса. Посткалдерни тензионни снопове. Към този тип вулкански структури са привързани скалите на Тримогилския подкомплекс. Наименованието (по името на с. Три могили – к. л. Комунига в М 1:50 000) обобщава описаните за първи път от Боянов, Маврудчиев (1961) като Пилашевски дайков сноп посткалдерни етапи на вулканска активност, проявена като групирани в тесни зони (снопове) дайки и преимуществено субвулкански тела с пъстър разнороден състав. Дайките от сноповете запълват калдерни разломи, разполагат се във вътрешността на калдерата или нейната периферия (Р. Иванов, 1972). На к. л. Сусам са представени цялостно или фланговете на три основни структури – Новаково-Пилашевския; Мечковецкия сноп (към същия тук са отнесени и дайките от т. нар. Сърнишка кулиса) и Шаренприпекския сноп. Новаково-Пилашевският дайков сноп маркира ССЗ рамка на Брястовския грабен, а на ЗЮЗ запълва калдерните разломи от северния борд на Боровишката калдера. Генералната му посока е 70º, дължина 25 km и максимална ширина 4,5 km. Основното му разпространение е между селата Новаково (к. л. Искра – М 1:50 000) и Воден, но дайка с подобна ориентация е набелязана и при с. Тополово. Мечковецкият дайков сноп обрамчва от ЮИ и юг Брястовския грабен. Има клиновидно стесняваща се на запад ветриловидна форма, като дайките по Мечковецката разломна зона следват нейната ориентация, а разположените в южна посока дайки на кулисата са с преобладаващо субекваториално направление. Следи се от северно от с. Спахиево до около 4 km ССЗ от с. Сърница. Дължината му е 5 km при средна ширина 1,5–2 km. Шаренприпекският дайков сноп се дефинира за първи път тук. Следи се между с. Сърница до ЮЗ от вр. Сини връх (к. л. Искра – М 1:50 000), откъдето напуска границата на изследвания район и се съчленява с Тримогилския тензионен сноп. Дайките от района на Сини връх са с посока 70º, а в източна посока снопът е със субекваториално направление. Дължината му е 26 km при максимална ширина 3 km. На картния лист той е представен от три кисели дайки, опиращи в или просичащи дайката, запълваща калдерния разлом. В югозападния ъгъл на площта се разполага дайка със сходен състав, но със субмеридионално направление (170º). Тя се явява северно продължение на Асардеренския сноп, основно развит на к. л. Николово – М 1:50 000. Изтегляне 5.18 Mb. Сподели с приятели:
|