Кърджалийскадепресия. Това е наложена „трансзонална” структура, чийто характер, време, причини и механизъм на залагане са установени от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф), а наименованието и дефиницията ù са предложени от Йорданов (в: Саров и др., 2005ф). Пълнежът ù се отъждествява с разпространението на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Основното ù разпространение в пределите на картния лист е в района северно от с. Козлец. Маркира се по плиткоморската седиментация и северозападните дистални зони на отлагане на потоци кисела пирокластика, свързани с пароксизма на Зимовинския вулкан от западната – Звинишка част на Звинишко-Ибреджекската комплексна структура.
Същевременно структурата отразява приблизително новите граници на трансформирания на раннопиренейския етап R31 олигоценски басейн, свързани с денивелачни процеси по южния борд на Момчилградската депресия. Басейнът се отдръпва на север и завладява значителна част от бордовете на второразрядната структура, представляващи до момента континентална суша. Примери за това са многобройните реликтови (съставни) понижения, заложени директно върху западните кристалинни бордове на Момчилградската комплексна структура (к. л. Кърджали и Ардино – М 1:50 000). В северната част на регионалната първоразрядна структура, в т.ч. и на територията на картния лист това значимо тектонско събитие се маркира по преобладаващо трансгресивната граница в основата на Ангелвойводска свита. Същата има сходни характеристики с Подковската свита, номинирана при настоящите изследвания (к. л. Джебел и Кирково – М 1:50 000).
Блоково ограничен фрагмент в типовата местност на Ангелвойводската свита се разкрива на повърхността западно от с. Боян Ботево (югозападния ъгъл на листа). Размитите в основата ù приабонски вулканити и зацепването в горните ù части (Горанов в: Боянов и др., 1995) с продукти от началните (докалдерни) етапи от развитието на Боровишката вулкано-тектонска структура индикират времето, а възможно и връзката между двете събития.
5.3.2.2. Северозападначаст
В обхвата на северозападната част на СИРП са включени целите пространства или фрагменти от следните треторазрядни единици: Ябълковско-Сталевската; северозападните флангове на Ранилисткото понижение и Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог; цялото пространство, заето от докалдерните вулканити и син-посткалдерните прояви на Боровишката вулкано-тектонска структура; Татаревската вулкано-тектонска структура и Хайкънското понижение.
