Треторазрядни единици. В рамките на к. л. Сусам – М 1:50 000 са представени части от две големи треторазрядни единици – Ранилисткото понижение и Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог (фиг. 24).
Ранилистко понижение. Като „Същинско Източнородопско понижение” структурата е регистрирана от Йорданов (1999b). Новото наименование (поради омонимията с наименованието на първоразрядната структура) се предлага при настоящите изследвания. В него се осъществява най-мащабната късноеоценска трансгресия. Изпълва се и се маркира от отчасти смесената (бракично-морска) седиментация в основата на теригенния комплекс. Залагането на треторазрядната структура се осъществява на ранноилирския R22 етап. На територията на изследваната площ части от нея се разкриват в тясна, тектонски ограничена от север и изтеглена в изток–западна посока ивица, разположена в околностите на с. Боян Ботево. Ивицата включва малък фрагмент от североизточното и северно крило на Габровската хорст-антиклинала. Изпълващите понижението седименти имат по-широко площно разпространение по двата бряга на яз. Тракиец (южните отдели на площта), привързани и определящи строежните особености на т. нар. Николовска хорст-моноклинала.
Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог. Като „Кърджалийска вулкано-тектонска депресия” или „Лъки-Крумовградски вулкано-седиментен трог” структурата се дефинира от Йорданов (1996ф; 1999b). Новото наименование се предлага за първи път при настоящите изследвания. Това твърде мащабно съоръжение от III ред се залага на етапа R23, окачествяван често като времето на илирския преврат.
Трогът представлява инверсна (компенсационна) тилна зона на разтягане и активен колапс, съпроводен от дълбочинни осови или вътрешнобордови скъсвания, генериращи и контролиращи изцяло късноеоценския среднокисел вулканизъм в неговите рамки. Вън от неговия периметър не съществуват вулкански прояви от етапа на залагане.
Структурата има отчасти асиметрично коритообразно сечение и неправилна в план форма, подчертано удължена в ЗСЗ–ИЮИ посока. Цялостната ú характеристика се прави в Обяснителната записка към к. л. Николово – М 1:50 000.
На територията на к. л. Сусам са застъпени части от североизточния клон на трога (Йорданов, 1996ф). Разположението на този клон предопределя разположението на фиксираните при етапа на залагане инверсни структури, част от които са указани при характеристиката на Ранилистското понижение. Същите се осушават, рамкират зоната на колапса и като цяло остават стерилни, навън и незасегнати от контролните фактори на последвалата вулканска активизация. Североизточният клон на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог контролира приабонските вулкански прояви, чиито продукти са обединени като част от поетапното развитие на единната, новодефинирана Минзухарска вулкано-тектонска структура – елемент на треторазрядната единица.
Минзухарска вулкано-тектонска структура. Под това наименование се разглеждат обединено всички приабонски вулкански прояви с ранг на подкомплекси, съсредоточени в рамките на североизточния клон на вулкано-седиментния трог. Обособяването на структурата произтича от идеята за единна корова или кореспондиращи пространствено магматични камери, развиващи се поетапно и мигриращи чрез преотваряне по разположени предимно в осовите участъци на клона контролни зони. Локализацията, с редки изключения, е пряко подчинена на опасващите трога синхронно генерирани структури. Характерен е нормалният (хомодромен) ход на магматичната диференциация. Общ белег е ограничаването на процеса само до вулкански продукти със среден състав и относително повишена алкалност (шошонити до латити). Повечето от вулканските постройки са от децентрализиран, клъстърен тип или т. нар. клъстърни ареали (cluster volcanic fields). Всички етапи се характеризират с изключително нисък коефициент на експлозивност.
Минзухарска вулкано-тектонска структура включва 4 главни вулкански постройки (от ЮИ на СЗ): Карачалъктепенски вулкан, Николовски вулкан, Колецки вулкан и Буковски вулкан. Към Николовския вулкан е причислен сравнително самостоятелният, пространствено обособен и отделен за първи път тук т. нар. Ястребовски вулкан (подетап), опасващ от север и северозапад Солищенската структура (к. л. Николово – М 1:50 000).
На територията на к. л. Сусам в рамките на централната част на СИРП са обхванати площи от Колецкия и Николовския вулкан. Буковският вулкан е характеризиран в описанието на северозападната част на СИРП.
Колецки вулкан. Наименованието на структурата е предложено от Р. Иванов (1972). Представлява силно накъсана, изклинваща на ЮИ и по-компактна (съхранена), разширяваща се в северозападните си отдели вулканска постройка, разположена между с. Пчеларово (к. л. Николово – М 1:50 000) до паралела на с. Спахиево. Тук, посредством Ангеловската разломна зона, скалите потъват под материалите на Драгойненския вулкан в рамките на Спахиевския клин. Дължината между указаните райони е около 13 km. Удължението на структурата е изцяло под контрола и преповтаря тренда на североизточния трогов клон, което се препотвърждава и от удължението на Караманската интрузия.
В рамките на картния лист съхранени канали, запълнени от преходен шошонит-латитов тип скали са установени в района западно от с. Колец и северно от с. Боян Ботево. Субвулкански секущи тела, възможно маркиращи еродирани вулкански канали, са разположени в околностите на селата Караманци и Колец.
Николовски вулкан. Основното разпространение на тази структура е в южна посока, поради което по-подробно тя е охарактеризирана в Обяснителната записка към к. л. Николово – М 1:50 000. От нея на к. л. Сусам е застъпена най-северната, сравнително неголяма част, разположена южно от р. Величка и източно от яз. Тракиец (ЮИ ъгъл на листа). Структурата маркира всечен на СИ страничен ръкав на троговия североизточен клон, разположен между Николовския моноклинален полублок от СЗ и също така блоково оформеното от ЮИ Воеводинско брахиантиклинално издигане. Ширината на този ръкав е около 2,5–3 km (к. л. Николово – М 1:50 000) . На к. л. Сусам тя се разширява, а отделни продукти на вулкана от района на с. Гълъбец и СЗ от яз. Тракиец видимо прехвърлят троговите рамки и се разполагат директно върху бордовете, изградени от материалите на теригенния комплекс. За разлика от развитието си на юг, тук по-широко разпространение имат туфите на подкомплекса. Представени са още потоци от лавобрекчи и дребно- до среднопорфирни латитови тела, маркиращи подхранващи канали в обособен участък от клъстърния ареал на вулкана, разположен около с. Гълъбец.
