Хайкънско понижение. Като треторазрядна структура и под горното наименование се описва за първи път при настоящото проучване. Тя очертава периметъра на олигоценски плиткоморски епиконтинентален басейн, разположен в периферията (подножието) северно и северозападно от високо издигнатата постройка на Боровишката вулкано-тектонска структура. Съвременните очертания на понижението се маркират по разпространението на продуктите на Бряговския вулкан, чийто централен апарат се разполага в околностите на вр. Хайкънска чука (западно от с. Брягово – к. л. Искра в М 1:50 000).
На територията на картния лист реликти от биостромни рифови варовици и асоциираща с тях кисела пирокластика от източните дистални участъци на вулкана са установени само в района източно от яз. Езерово (ЮЗ ъгъл на картния лист). Същите материали са с ограничено разпространение в северна посока (к. л. Ябълково в М 1:50 000 – извън територията на изследвания район). Напълно допустима е връзката на тази структура с очертания в рамките на ТВТС сходен по характеристики басейн от междинните (докалдерни и синкалдерни) олигоценски етапи от развитието на Гарвановски вулкански комплекс.
Гънково-блокови структури. На територията на к. л. Сусам са представени малки фрагменти от три по-значителни гънково-блокови структури, разположени по ЮЗ и СИ периферия на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог – Николовското моноклинално издигане, Войводинското брахиантиклинално издигане и Габровското антиклинално подуване. Всички те се определят като BF2–структури (табл. 5), продукт на илирската тектоногенеза.
Николовско моноклинално издигане. Структурата е установена за първи път от Минчев и др. (1964ф). Разположена е между с. Широка поляна (к. л. Николово – М 1:50 000) от юг и западно от с. Гълъбец в околностите на яз. Тракиец. Оформена е изцяло по скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга. Има характер на тектонски ограничен от ЮЗ, ЮИ и СИ моноклинално затъващ в североизточна посока блок, на чийто фон източно от с. Петелово, в центъра и източно от с. Николово (к. л. Николово – М 1:50 000), както и западно от с. Гълъбец „нормално” (като подуване) или изведени по тектонски път на повърхността на неговия фон се разкриват скали на фундамента. Според нас структурата е инверсна и генерирана синхронно със залагането на трога от R23 илирския подетап. Параметри и допълнителни характеристики са приведени в Обяснителната записка към к. л. Николово, където е основно разпространена.
Воеводинско брахиантиклинално издигане. Въведено е от Минчев и др. (1964ф). Оформено е отново главно по скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга. Съвсем малък фрагмент от структурата е разкрит в самия ЮИ ъгъл на картния лист, източно от с. Козлец. Описанието ù се прилага в обяснителните записки на к. л. Николово и Книжовник (М 1:50 000).
Габровско антиклинално подуване. Структурата е установена за първи път от Боянов и др. (1960ф) и характеризирана като хорст-антиклинала от Минчев и др. (1964ф). Заедно със Солищенската, тя играе главна роля при териториалната подялба на Леново-Крумовградския трог. Съвсем малък участък от най-северозападния ù контур е разкрит южно от Габровския разлом в околностите на с. Боян Ботево. Подробното ù описание се прави в Обяснителната записка към к. л. Николово – М 1:50 000.
