Като цяло Тракийската литотектонска единица обхваща метаморфните разрези, включващи дотриаско-юрска подложка и зеленошистно променените скали на триаско-юрската последователност, залягаща трансгресивно върху подложката. В рамките на картния лист се разкриват само изолирани разкрития от скалите на подложката, представени от метаморфозирани гранити и тяхната рамка. В стратиграфско отношение скалите от дотриаско-юрската подложка са приемани за неподелен докамбрий (Боянов и др., 1989).
Долната граница на единицата не се разкрива в рамките на картния лист. От юг е срязана от Маришката отседна зона, която се прокарва (Ж. Иванов, 1998) между Тополово и Златоустово, като в посочения участък е покрита от палеогенски и неоген-кватерни отложения.
Горната граница се поставя в основата на трансгресивно залягащите палеогенски и неогенски седименти.
3.4.1. Литология
В литоложко отношение наблюдаваните разкрития са представени единствено от метаморфозирани равномернозърнести гранити.
Биотитови метагранити(Tr/mγ). Разкритията на скали от допалеогенската подложка се наблюдават северозападно от селата Ангел Войвода и Винево, източно от с. Петелово и южно от с. Николово. Те се разкриват на много малка площ, прозираща под палеогенските седименти от конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс. Характеризирани са общо като биотитови метагранити на базата на петрографските описания на скалите южно от с. Николово. Освен биотитовите метагранити се наблюдават също и тънки пачки от амфиболити, които не влизат в мащаба на картата. В. Георгиев и др. (1995ф) разглеждат разкритията при селата Ангел Войвода и Виево като част от неподелената Прародопска надгрупа. На пътя Хасково – Кърджали, южно от с. Николово се разкриват също скалите на подложката, които са характеризирани като интензивно срязани скали, чийто протолит е бил левкократен плагиогранит.
Метаморфният фациес е зеленошистен, като в началото стресът е бил доминиращ фактор и в по-късните фази той бързо се е понижавал, а относително повишената температура е обусловила формирането на полигоналните кварцови и кварц-плагиоклазови агрегати, разположени в прекъснати ивици. В сегашният си вид скалата представлява милонитизиран и превърнат в шист левкократен плагиометагранит. Главните минерали, които изграждат скалата са кварц (в различна степен заместен от серицит и бяла слюда), плагиоклаз и по-едролюспести биотит-мусковитови агрегати. Срещат се още единични дребни зърна от гранат, привързани към преобразуващия се плагиоклаз, редки едри зърна или агрегати от апатит и железни хидроокиси. В микроскопските препарати се наблюдава ясна фолиация, маркирана от прекъснати ивици от кварц, от събраните в гънки кливажни домени слюди – мусковит и биотит, и от преориентираните и частично заместени от серицит и по-уедрени мусковитови люспи плагиоклаз. В теренните разкрития фолиацията няма проникващ характер и метагранитите имат вид на L тектонити. Описаните скали, без наличие на конкретни възрастови определения са отнесени също към неподелен докамбрий (Боянов и др., 1989; В. Георгиев и др., 1996ф).
