Единицата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици.
Към състава ù са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите в Ибреджекския хорст (Йорданов в: Саров и др., 2006ф).
В настоящите изследвания широко разпространената червенооцветена брекчоконгломератна задруга се официализира под наименованието Подрумченска свита. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1:50 000 – к. л. Харманли (Саров и др., 2008а).
В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на изследваната площ в класическия си вид са представени само материалите на Подрумченската свита.
Съобразно стратиграфската и позиция, възрастта на групата се определя като приабонска.
Скалите на Ивановската група представляват континентални седименти, продукт на различни фациеси. Те са пъстрооцветени и се характеризират с груботеригенен и разнообразен литоложки състав.
4.1.3.1. Подрумченска свита (PE3)
Като официална литостратиграфска единица под това име свитата е въведена при настоящото изследване. Това се прави в Обяснителната записка към картен лист Крумовград и Егрек – М 1: 50 000 (Саров и др., 2008b), където се намира геоложкият епоним (с. Подрумче) и типовият разрез.
Скалите на свитата са означавани с различни термини – свита, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Боянов и др., 1995; В. Георгиев и др., 1996ф).
Материалите на Подрумченската свита се разкриват в т. нар. Габровско подуване. Отделни малки разкрития от свитата се установяват в югозападна посока от околностите на с. Ангел войвода, както и западно от с. Винево.
Скалите на единицата залягат с размивна граница, дискордантно върху метаморфния фундамент или опират в него по тектонски линии. Покриват се с къс преход или трансгресивно от конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс.
Главният съставен компонент на единицата са червено-виолетовите до червено-кафяви брекчоконгломерати. Нагоре в разреза груботеригенните скали прехождат в червеникави разнозърнести полимиктови пясъчници.
Преобладават късовете от едри чакъли и валуни, но често се срещат и блокове с размери от 1,5 до 3 m. Дребните късове и валуните са по-добре обработени. Сортировка не се наблюдава. Петрографският състав на късовете е разнообразен като преобладават двуслюдените биотит-мусковитови гнайси от непосредствената подложка. Присъстват още класти от гнайсошисти, гранити, кварц, мрамори, амфиболити и др. Скалите са класт- до матриксподдържани. Матриксът е грубопесъчлив до псефитно-гравиен.
Пясъчниците имат ръждиво-сив, сиво-зелен до червено-виолетов цвят. Изграждат неиздържани пластове с дебелина от 1 до 5 m. Минералните зърна са представени от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат, биотит, мусковит и др. (Минчев и др., 1964ф).
Дебелината на свитата в изследваната площ варира от 0 m до 60 m.
Седиментите на свитата представляват делувиално-пролувиално акумулирани континентални образувания с характерен червено-виолетов цвят.
Фауна и флора в свитата не са установени, но поради факта, че прехожда нагоре в разреза в седименти с биостратиграфски доказана приабонска възраст, се допуска, че и тези отложения са образувани в рамките на късния еоцен.
