Като цяло скалите на Тракийската единица са засегнати от неравномерната изява на метаморфни изменения в параметрите на среден- до нисък амфиболитов фациес, прехождащ в зеленошистен и анхиметаморфен в горните части на единицата. Анализирайки синметаморфните структури (фолиация, минерална линейност и гънки) в подложката и метаморфозираните триаски седименти Ж. Иванов (1998), доказва, че те са образувани в един етап на метаморфизъм и деформации през алпийско време.
В рамките на картния лист скалите на подложката са представени от ортогнайси, протолитите на които са устанавени като плагиогранити. В стратиграфско отношение разглежданите скали са приемани за неподелен докамбрий (Боянов и др., 1989; В. Георгиев и др., 1996ф). Взетата от нас проба за U/Pb датиране от района на с. Николово, показва (Von Quadt et al., unpublished) зонален строеж на цирконите, който дава възможност за нееднозначни интерпретации. Като най-правдоподобна според авторите е карбонска възраст на протолита с унаследяване на по-стари цирконови ядра.
Литостратиграфските единици са поделени на слоести и неслоести. Широкото развитие на вулкански скали, продуцирани от различни центрове, мотивира при тяхната подялба и картиране прилагането на комбинация от литостратиграфски и вулканоложки подход. В съответствие с това се отделят вулкански комплекси, най-често съставени от подкомплекси. Тези поделения със сложен вътрешен строеж принадлежат на категорията на официалните неслоести литостратиграфски единици, като са именувани с топонимно прилагателно и съответния рангов термин – вулкански комплекс или подкомплекс. Биномното означаване на ранговия термин (и чрез „вулкански”) го отличава от „официалния комплекс”, който в Българския стратиграфски кодекс се дефинира като литостратиграфска единица от смесени скали.
Вулканските комплекси и подкомплекси съдържат единици от по-нисък ранг, както неслоести, така и слоести. Последните могат да бъдат и вулкано-седиментни – свити и членове, респективно задруги и пачки, в случаите, когато вулканският (но не и епикластичен) материал е продуциран от съответния източник. Вулканските комплекси в отделни случаи са обединявани със седиментни свити и задруги във вулкано-седиментни групи.
Въведените от някои автори (В. Георгиев, Милованов, 2003, 2006a,b) официални литостратиграфски единици, изградени предимно от вулкански скали, са интерпретирани като комплекси от смесени скали. В действителност се касае за единици от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005). В този смисъл те са ревизирани при нашите изследвания, без промяна на авторството им.
Вулканските комплекси се продуцират от палеовулкани – самостоятелни или групирани по някакви белези. С оглед обвързването на литостратиграфската и палеовулканоложка информация е извършено рангуване на вулканските структури с отчитане на комплексното им устройство, като са отделени (суб)структури от II, III и пр. порядък.
Пъстрата литостратиграфско-вулканоложка картина отразява сложното магмено-тектонско развитие на Източните Родопи, в което се отделят стадии, етапи и фази. Пространствено-времевите взаимоотношения на литостратиграфските единици и структурната им привързаност са показани съответно на фиг. 2 и 9. Двете схеми са разработени от Б. Йорданов в периода 1999–2006 г. и доразвити при настоящите изследвания.
По-подробно принципите на подялба на палеогенските скали в Източните Родопи и произтичащите от това вулканоложки и тектонски интерпретации са изложени в обяснителните записки към картните листове в М 1:50 000 Студен кладенец и Сусам.
Фиг. 2. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалната привързаност на разноранговите литостратиграфски единици от палеогена в Източните Родопи (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист).
