Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

Изтегляне 5.14 Mb.

страница	34/56
Дата	27.01.2024
Размер	5.14 Mb.
	#120116
Тип	Задача

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 56

4.2. неоген-кватернер
4.3. Кватернер

Минзухарски вулкански комплекс
Z Фиг. 4. TAS класификационна диаграма (Le Bas et al., 1986) за скали на Минзухарския, Войновския и Зимовинския вулкански комплекс (абрeвиатурни обозначения като при табл. 1) m
	Ястребски шошонити (Yb)						Ni
№	96-26a	96-26b	T01-1	T01-3	96-28	96-27b	1108Б	BU4	BU3
	5	5	5	5	5	5		6	6
Sc	23,00	24,00	8,00	7,00	19,70	24,30	10,35
V	219,00	202,00	227,00	174,00	181,00	314,00		4,00	16,00
Cr	28,00	13,00	21,00	19,00	16,00	23,00	20,20	8,00	12,00
Co	28,00		16,00	17,00			12,10
Ni	14,00	8,00	11,00	11,00	10,00	10,00	8,10	1,00	4,00
Zn	76,00	71,00	64,00	91,00	72,00	71,00		35,00	38,00
Cu	44,00	42,00	44,00	70,00	50,00	128,00		3,00	3,00
Pb	76,00	115,00	62,00	86,00	92,00	95,73
Zr	177,00	257,00	180,00	262,00	290,00	278,00	263,53	134,00	130,00
Hf	4,00	5,00	7,00	12,00	5,93	5,57	5,46
Nb	15,31	12,78	10,00	21,00	12,88	12,04	27,86	23,00	18,00
Ta	1,30	0,75			0,80	0,74
U	6,20	7,38	6,00	2,00	10,12	9,79
Y	20,00	27,00	27,00	27,00	26,63	26,08	14,08	18,00	1 9,00
Th	28,70	29,38	20,00	27,00	29,78	26,83	32,18
Rb	88,00	91,00	111,00	187,00	152,00	114,00	82,04	197,00	238,00
Cs		3,20			6,79	3,52
Sr	1221,00	1721,00	890,00	1364,00	1901,00	1603,00	592,21	283,00	634,00
Ba	3723,00	4767,00	2725,00	2348,00	4090,00	4043,00	2338,53	39,00	2 Фиг. 5. Диаграма SiO₂ към K₂O (Le Maitre et al., 1989) за скали на Минзухарскиякия, Войновския и Зимовинския вулкански комплекс (обозначения като при фиг. 4) 62,00
La	54,60	75,56	44,00	60,00	62,23	54,07	79,00
Ce	88,60	127,12	72,00	82,00	95,69	89,64	60,36
Pr	8,70	13,53			10,33	9,56
Nd	37,20	51,74	35,00	40,00	39,73	36,71
Sm	7,20	9,70			7,85	7,68	5,45
Eu	1,83	2,47			2,18	2,07	1,03
Gd	5,50	7,66			6,51	6,60
Tb	0,80	1,03			0,91	0,92
Dy	4,40	5,39			5,02	5,04
Ho	0,94	0,99			0,96	0,95
Er	2,40	2,56			2,56	2,54
Tm	0,30	0,36			0,37	0,36
Yb	2,20	2,20			2,30	2,20	1,73
Lu	0,25	0,37			0,38	0,36

абсарокити. Хомодрмният ход ясно се очертава от редицата латити, рядко андезити и андезитобазалти (Рибнодолски вулкански подкомплекс) – латити до трахидацити (Бездивенски вулкански подкомплекс – к. л. Комунига М 1:50 000).

Рибнодолският вулкански подкомплекс е изграден от среднокисели вулканити с предимно латитов, по-рядко до андезитов състав. В различни етапи от вулканската активност се установяват андезитобазалти. Изменението в съдържанията на K₂O и общите алкалии става при относително равни съдържания на SiO₂.
Някои от анализите на Крушовските андезити, попадат в полето на латитите, което вероятно се дължи на късна, но недоказана поради липса на адулар К-фелдшпатизация на основната маса.
Всички скали от Войновския вулкански комплекс попадат в полето на високо-К вулканити (фиг. 5).
Зимовинският вулкански комплекс, в пределите на картния лист, е представен единствено от кисели пирокластични скали. Стъклените фрагменти от основната маса и пемзите са цялостно променени в зеолити и филосиликати, което се отразява върху химичният състав на скалите.
Предеруптивната температура на кристализация на кисели пирокластити от долни нива на разреза, по фелдшпатовия геотермометър (Fuhrman, Lindsley, 1988), според Янев (2007) е 685–705º С, а от по-високи – 710–715º С. Нарастването на температурата, според автора, може да се обясни с това, че пирокластичният материал на по-късната фаза идва от по-дълбоко ниво на магменото огнище.

4.2. неоген-кватернер

4.2.1. Алувиални наслаги (aN₂-Q₁)

Наслагите се разкриват в северната част на площта в района на с. Петелево, с. Николово, северно от с. Зорница и източно от р. Козлецка. Покриват с неравна, размивна граница скалите на теригенния комплекс, Свободиновската вулкано-седиментна група и Тракийската литотектонска единица.
Наслагите са изградени от основен чакълен хоризонт – несортирани до грубосортирани разнокъсови чакъли и по-рядко валуни с песъчлив матрикс. Имат разнообразен състав, но преобладават късовете от ожелезнен кварц. Големината и количеството на чакълите намалява нагоре в разреза и се увеличава количеството на песъчливо-глинестата компонента. Пясъците са ръждивокафяви, разнозърнести, кварцови. На места преминават в глинести пясъци до песъчливи глини с дребни кварцови чакъли. През плейстоцена и холоцена са подложени на деструкция, като на повърхността често се разкрива основният хоризонт.
Дебелината на алувиалните наслаги варира в широки граници – от 5 до 30 m.
Възрастта на наслагите е плиоцен-плейстоценска, доказана със сухоземна бозайна фауна непосредствено източно от площта (И. Николов, 1985).

4.3. Кватернер

4.3.1. Холоцен

4.3.1.1. Колувиални наслаги (cQh)

Колувиалните наслаги имат голямо площно разпространение в района на с. Пеньово и с. Пъдарци.
Образувани са в подножието на отвесните откоси, образувани от резедавите туфи на туфитно-туфозната задруга на Зимовинския вулкански комплекс. Блоковете са с размери до няколко кубически метра. Наблюдава се известна диференциация – в подножието на откосите те са с по-големи размери, като с отдалечаването от него постепенно издребняват. Придвижването на блоковете се улеснява от наличието на сравнително по-пластичните седименти на Свободиновската вулкано-седиментна група, изграждащи основата на срутищата. При движението си по склона те се смесват с тях и в челните им части се образуват блокажно-консистентни свлачища.
Дебелината на колувиалните наслаги достига до 30 m.