Разкриват се в десния долинен склон на р. Перперек, североизточно от с. Стремци. Пролувиалните наслаги са изградени от заоблени, полузаоблени и ръбести късове с преобладаване на полузаоблените. Скалният състав е сравнително хомогенен. Към челото на пролувиалните шлейфове чакълите издребняват и се увеличава количеството на песъчливо-глинестата компонента.
Дебелината им е до 5–6 m.
4.3.1.3. Алувиални наслаги – руслови и на заливни тераси (aQh)
Най-голямо разпространение алувиалните наслаги имат в долината на р. Перперек, като изграждат заливната тераса на реката. В северните части запълват малки долинни разширения на р. Бела Боровица и р. Пчеларовска.
Алувиалните наслаги в долината на р. Перперек са изградени от много добре заоблени полимиктови чакъли, валуни и разнозърнести пясъци на места с глинести лещи. В по-големите притоци на р. Перперек преобладава чакълно-песъчливата фракция – различно заоблени чакъли и валуни, пясъци, гравий и глинести материали.
Дебелината варира от 5 m до 10 m при с. Мургово.
Развитието на представите за геоложката и геодинамична позиция на вулканизма в Източнородопския регион е обстойно разгледано от Янев (в: Саров и др., 2006ф). Плейтектонският модел за магматизъм, свързан с континентална колизия на терени от Африканската плоча с южния ръб на Авроазиатската (с Балканския микроконтинент) при окончателното затваряне на Тетиския палеоокеан, е предложен през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980). Източната част от вулкано-плутоничния пояс, частично представена в Източните Родопи, е разположена непосредствено южно от Средногорската къснокредна островно-дъгова система. Тук поясът е обозначен като Македоно-Родопско-Североегейска вулканска (или магматична) зона – MRNEVZ (Harkovska et al., 1989, 1998). Според Янев (в: Саров и др., 2006ф) най-приемливо за Източнородопските вулканити е тълкуването им като „колизионен тип вулканити, формирани в постколизионна екстензионна обстановка”.
