Характеристика на гънково-блоковия комплекс В обхвата на Източнородопското комплексно понижение се разграничават няколко основни структурни генерации, привързани към водещи тектонски събития (Йорданов, 1996ф и Йорданов в: Саров и др.,2006ф). Установените класификационни типове гънкови и гънково-блокови структури са систематизирани в две главни генетични групи:
I – по отношение на връзката им с тектонската проява:
1. ендогенни (тектогенни) и 2. екзогенни (атектонски)
II – по отношение на седиментационните процеси в треторазрядните понижения:
1. председиментационни (по отношение на етапа R22);
2. синседиментационни, в това число синвулкански и синкалдерни;
3. постседиментационни.
Пълната класификация, обвързана с етапите на деформация, е изложена на табл. 3.
На територията на к. л. Николово са застъпени голяма част от указания тип гънкови структури. Повечето от тях се възприемат като генерирани през етапа R23. Макар и разположени в ядрените части на големите Маслиновска и Мастатепенска синклинали и деформирани на пръв поглед синхронно с крилата на структурите, може да се предположи, че рупелските кисели пирокластични продукти (преобладаващо под формата на пирокластични потоци) изпълват понижените части на вече съществуващи негативни прегъвания (т. е. понижени части на релефа), разполагат се нормално, следвайки структурните елементи на високопластичните седименти от подложката и под силата на тежестта на своята маса с комбинирано въздействие дооформят съвременния облик на структурите.
Габровско антиклинално подуване. Под това наименование структурата е описана за първи път от Боянов и др. (1960ф). Минчев и др. (1964ф) доопределят хорст-антиклиналните ù характеристики.
„Подуването” се разполага в централния разделителен участък, обособен между североизточния и югозападния клон на вулкано-седиментния трог. Представлява слабо удължена в СЗ–ЮИ (130º) посока брахиантиклинала с дължина 9 km по разположението на шарнира между р.Бяла Бреговица и с. Черноочене и непостоянна широчина. При залагането на трога тя е била осушено пространство (островна, „архипелажна” суша – Йорданов, 1996ф), поради което амплитудата ù е несигурна предвид последвалите денудационни процеси. Прегъването е спокойно, с амплитуда в границата на 500–600 m, със субвертикална осова повърхнина. Ядрените части са изградени почти изцяло от скалите на теригенния комплекс, а в блоково издигнати и удължени в идентична посока фрагменти от околностите на селата Ангел войвода и Винево под тях прозират брекчоконгломерати на Подрумченската свита и скали от фундамента. Северно от с. Дядовско върху основния пълнеж от ядката е съхранена тънка пачка хемогенни варовици от състава на мергелно-варовиковата задруга, върху която като част от югозападното крило на структурата се разполагат седименти с характер на
Табл. 3. Генетични групи и гънкови (гънково-блокови) генерации в Източнородопското комплексно понижение
