Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

Източнородопски късноалпийски гънково-блоков комплекс

Изтегляне 5.14 Mb.

страница	46/56
Дата	27.01.2024
Размер	5.14 Mb.
	#120116
Тип	Задача

1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 56

Източнородопски късноалпийски гънково-блоков комплекс

гънкови (F) и гънково-блокови (BF) структури						деформацио- нен етап
Генетични Групи		генерации, индекс	ендогенни (тектогенни)	Генерации, индекс	екзогенни
			тип		тип
Постседиментационни		BF₆	гънково-блокови хорст-моноклинали, грабен-синклинали,флексури и др.	F₇	гънки на ерозионно разтоварване	R₄³
			преработка

		F₆	линейни сложно устроени структури с редуцирани и трансформирани (видоизменени) сектори			R₄^1-2 -R₄²

		F₅	плитки мащабни, предимно спокойни изометрични или брахисинклинални			R₄^1-1
Син-постседиментационни	Синккал- дерни	BF₄	преобладаващо грабен-синклинали, моноклинали,; приразломни огъвания			R₃⁽⁴⁾
	синвулкански			F₄	ГПНЛП; ЛПСГ; унаследени субструктури в пирокластичните потоци	R₃²
		F₃ (BF₃)	моноклинални, полуизометрични негативни и гънково-блокови негативни			R₃¹

Син- постседиментационни	синвулкански			F₂³	гънки на вулкано- тектонско слягане под силата на тежестта; локални дребни гънки на пластично течение	R₂⁽⁴⁾
				F₂²	гънки на първични наклони в лавовите покрови (ГПНЛП)	R₂³
		F₂(BF₂)	гънки на плъзгане, в т.ч. съпроводени със страничен натиск; (хорст-) антиклинали и (грабен-)синклинали, моно-хомоклинали	F₂¹	локални подводно-свлачищни гънки (ЛПСГ)
Предсинседимен тационни (по отношение на R₂²)		F₁(BF₁)	унаследени отразени (щампови) и гънково-блокови			R₁- R₂²

див флиш, отнесени към състава на Лисичарската свита. Освен тях, като основен елемент по периферията на ядрото са представени тефро-турбидитните наслаги на Пъдарската свита или преобладаващият пълнеж в троговото пространство. Наклоните в крилата са преимуществено спокойни до плавни (5–25º).
В ЮИ фланг на Габровското антиклинално подуване е оформен добре очертан периклинален участък, наречен тук Ябълченицка периклинала. Структурата представлява изпъкнала на ЮИ дъга, разположена между с. Житница до северно от с. Черноочене. Изградена е изцяло от скалите на Пъдарската свита, изпълващи междинния Средневски ръкав.
Северозападният периклинален завършек на брахиантиклиналата е загатнат по повиващите на СЗ с наклони 5–10º елементи в ядрото, но е редуциран и скрит под югоизточната периферия на Боровишката калдера от зоната на Сърнишкия калдерен разлом. Същият, заедно с Габровският (к. л. Сусам – М 1:50 000), Дядовският и разломите по североизточната периферия на подуването определят съвременния ù хорст-брахиантиклинален строеж.
Солищенско подуване. Като „Солищенското моноклинално издигане” е описано за първи път от Минчев и др. (1964ф). Разполага се на ЮИ от Средневската зона и подобно на Габровската представлява първично оформена през R₂³ „стерилна” (в по-голямата си част) издигната структура (остров), елемент от централната разделителна ивица на троговото пространство. Структурата се разполага в ЮИ ъгъл на картния лист, като от нея преминава на територията на к. л. Кърджали и Книжовник (М 1:50 000). Представлява тектонски ограничен от юг и запад относително изометричен полублок с приблизителни размери 11 х 9 km, разположен между зоната на Кърджалийския разлом в района на с. Скърбино (к. л. Кърджали – М 1:50 000) до северно от с. Патица и източно от с. Долна крепост в източна посока. Като западна граница с ЮЗ клон на трога южно от Средневския ръкав служи зоната на Стражицкия разлом. Структурата е изградена от седиментите на конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга, върху които от север и изток се разполагат скали от състава на Свободиновската вулкано-седиментна група и пирокластити на Зимовинския вулкански комплекс.
Според нас определението „моноклинално издигане” е неточно. Издържано плавно моноклинално западане в южна посока по скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга е регистрирано само в района, разположен източно от с. Стремци до източно от с. Долна крепост. Зоната е с дължина около 5 km и широчина 1–2 km. В централната част, северно от с. Рани лист се очертава широко около 2 km и дълго около 5 km плитко брахисинлинално прегъване с посока на шарнира около 130º и субвертикална осова повърхнина. Структурата е означена тук като Ранилистка синклинала. В северозападна посока към селата Бърза река и Патица без видими усложнения се очертава трайна тенденция в позитивната ориентировка на елементите на слоестостта, оформящи полуизометрична брахиантиклинална гънка с дължина до района на с. Железник около 5 km и приблизително същата широчина. Структурата е означена като Бързоречко брахиантиклинално подуване, а обтичащите я елементи в крилата ù, оформени по скалите на Пъдарска свита между ЮЗ от с. Патица до района на с. Три могили очертават ясно изразен периклинален завършек, обозначен тук като Патишка периклинала. Същата, заедно разположената от СЗ Ябълченицка периклинала, оформят наречената тук Чернооченска брахисинклинала, разположена в Средневския ръкав между С от с. Божурци до С от с. Черноочене. Дължината ù е около 4 km при приблизително идентична ширина. Шарнирните зони са с посока около 45–50º, слабо изпъкнали на югоизток. Структурата няма изразени центриклинални участъци, а се разширява и отваря към фланговете си, прехождайки в крилата на Мастатепенската и Маслиновската синклинала. В централните си части и особено в района на с. Черноочене на нейния фон се наблюдават усложнения, свързани с по-едромащабни дисхармонични подводно-свлачищни гънки. В някои свои елементи те имат изправени крила, което дава основание на Московски (1987) да опише „малка флексура”, разположена в района на указаното село.
Николовско моноклинално издигане. Структурата е описана за първи път от Минчев и др. (1964ф). Разположена между с. Широка поляна, източно от с. Петелово до около 2,5 km СЗ от с. Гълъбец (к. л. Сусам – М 1:50 000). Тя е почти изометрична, със слабо удължена в СЗ–ЮИ посока форма, дължина 5,5 km и широчина 4,5 km. Изградена е изцяло по седиментите на конгломератно-пясъчниковата задруга, затъващи на североизток с преобладаващо плавни наклони (15–30º). В определени участъци се наблюдават сравнително резки промени в наклоните на грубослоестите пясъчници на задругата, достигащи 40–45º. Структурата е блоково ограничена от ЮЗ и ЮИ, като на нейния фон в района на с. Николово и яз. Тракиец (западно от с. Гълъбец) са развити вероятно едностранно ограничени и стъпаловидно издигнати от СИ блокови фрагменти от скалите на висококристалинния фундамент.
Воеводинско брахиантиклинално издигане. Под това име структурата е обособена от Минчев и др. (1964ф). Подобно на Николовската тя е формирана изцяло по скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга (теригенен комплекс). Представлява тектонски ограничен от всички страни блок, удължен в И–З посока, дължина 8–9 km и широчина до 6 km, разположен между с. Големанци, източно от с. Зорница до източно от с. Орлово и с. Маслиново в южна посока (к. л. Книжовник – М 1:50 000). В източна посока структурата опира в полукръгов гънково-блоков сегмент от външната периферия на Звинишката кръгова структура или т. нар. Горновоеводинска хорст-моноклинала и клинообразния Стамболовски блок (к. л. Книжовник – М 1:50 000). От север (к. л. Хасково и Сусам – М 1:50 000) блокът е ограничен от покрит субекваториален разлом, посредством който граничи със скали от състава на Тракийската литотектонска единица.
От запад, в района на с. Големанци, източно от с. Зорница до източно от с. Козлец (к. л. Сусам – М 1:50 000) структурата граничи с блоково оформен, вдаден на СИ ръкав от североизточния клон на вулкано-седиментния трог. Пак там, в района на Козлецка река (СИ ъгъл на картния лист) е оформен недобре периклинален завършек с повиващи на СЗ, запад и ЮЗ плавни (15–20º) наклони. Шарнирните зони се разполагат по самата южна периферия на разкритото на повърхността пространство. По-голямата част от периметъра е зает от плавно и монотонно западащи под ъгъл 5–20º на север елементи от северното бедро на подуването. По-осезателно е прегъването в района северозападно от с. Маслиново (к. л. Книжовник – М 1:50 000), с посока на шарнира около 110º. Южното (ЮЗ) крило и част от периклиналните участъци се явяват едновременно и североизточно крило на т. нар. Маслиновска синклинала.
Характеристиката и взаимоотношенията с фундамента от североизток и север на северното крило на Воеводинското брахиантиклинално издигане и Николовско моноклинално издигане са твърде близки, поради което може да се счита, че те представляват части от единна структура, върху която в зоната между селата Зорница и Козлец е наложен врязаният на североизток блоково ограничен фрагмент (страничен ръкав) от североизточния клон на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Това пространство е описвано от Костадинов и др. (1957ф) като „Козлецка синклинала”, но според нас структурата представлява по-скоро грабен, запълнен от скалите на Свободиновската група и отчасти от туфо-туфитната задруга на Зимовинския вулкански комплекс. Т. нар. тук Козлецки грабен се разполага напречно на удължението на Белипластката разломно-блокова зона с грабеновиден характер. На територията на картния лист той се следи между СЗ от р. Луковица и Козлецка река, южно, източно и СИ от с. Широка поляна до района на с. Козлец. Ориентиран е в посока 50º, дължина 5 km и широчина 1,5–3 km.
Маслиновска синклинала (Боянов и др., 1995). Разполага се между Воеводинската брахиантиклинала и Солищенското подуване. На територията на картния лист се следи между с. Три могили от ЮЗ до района южно от с. Зорница (ЮИ от Козлецкия грабен). Има характер на обширна брахисинклинала със слабо ондулиращ, накъсан и разместен напречно шарнир. Северно от с. Бели пласт той е с посока около 135º, а източно от селото повива на изток. Дължината на структурата в тази зона е около 12 km, а максималната ширина е 10 km. Синклиналата е със субвертикална осова повърхнина и максимална амплитуда 750 m (западно от с. Големанци).
Крилата на синклиналата са оформени по скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга, а в ядрените участъци се разполагат последователно скали на Свободиновската вулкано-седиментна група и по-високите нива до Чифлишкия вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс). Ядрото на структурата е силно тектонски усложнено от наложената т. н. тук Белипластка разломно-блокова зона.
Белипластка разломно-блокова зона. Очертана е при най-старите геоложки проучвания в района. Грабеновидният и характер е указан от Боянов и др. (1995), които считат, че по главната система от ЗСЗ–ИЮИ обуславяща я разломи е внедрена Караманската интрузия. Това обаче не отговаря на късното (неотектонско) разломно-блоково разчленяване.
Белипластката разломно-блокова зона следва в общи линии посоката на шарнира на Маслиновската синклинала, преповтаряща от своя страна удължението на североизточния клон на вулкано-седиментния трог. На нейния фон изпъкват грабеновидно пропадналите кисели туфи от северозападните дистални зони на отлагане, изпълващи съответно блоково разчленени фрагменти от Кърджалийската депресия (Зимовински вулкански комплекс) и наложеното Високополянско понижение (Чифлишки вулкански подкомплекс от Нановишкия вулкански комплекс). Като Зорнишки грабен структурата е обозначена от В. Георгиев и др. (1996ф). Следи се от западно от с. Широка поляна до южно от с. Маслиново (к. л. Книжовник – М 1:50 000), с дължина повече от 14 km. В северозападния си фланг тя е широка между 500 и 750 m, а на изток в района между с. Големанци до северно от с. Долна крепост – близо 5 km.
Лясковска брахисинклинала. Отделена е при настоящите изследвания и представлява плитко разлато негативно прегъване, маркирано по скалите на Пъдарска свита. Тя се явява като североизточен антипод на Габровската брахиантиклинала. Разполага се между селата Караманци и Пчеларово с посока на шарнира 135º, дължина около 6 km и ширина 2–2,5 km. Около района на указаните села се очертават сравнително добре оформени центриклинални участъци. Наклоните в крилата са сравнително слаби, вариращи в границите 5–30º. На този фон в близост с разкъсани потоци лавобрекчи се наблюдава преориентация на елементите на слоестостта около контура и затъващи към основата на телата – указание за локално оформени гънки на вулкано-тектонски слягане под силата на тежестта.
Мастатепенска брахисинклинала (Йорданов, 1996ф). Наименована е на вр. Мастатепе, СЗ от с. Севдалина. Разполага се югозападно от Габровското и Солищенското подуване с посока на шарнира – субпаралелна и предопределена от удължението на югозападното трогово разклонение.
Очертанията на североизточното крило следват приблизително линията с. Охлювец – с. Каблешково до западно от с. Черна нива (с. Новоселище – к. л. Комунига – М 1:50 000).
Югозападното крило е силно тектонски редуцирано по зоната на Костиновския разсед, съпроводено с преориентация на елементите на слоестостта към страната на висящия блок. Дължината на структурата в картния лист между селата Охлювец и Новоселище е 13 km. Максималната ширина между селата Костино и Каблешково е 7–7,5 km, което определя брахисинклиналния и характер.
Наклоните в крилата и ядрените части на структурата рядко надвишават 25º, като обикновено са от порядъка на 10–20º. В строежа на североизточното крило участват седименти на Лисичарската свита (див флиш от района на селата Черна нива, Даскалово и Дядовско) и основно ритмичните, тефротурбидитни по характер седименти от състава на Пъдарската свита, включващи неголеми интраолистостромни тела. На фона на трайното западане на ЮЗ са развити множество конседиментационни подводно-свлачищни гънки от мезопорядък с най-разнообразна (незакономерна) ориентация на шарнирите.
В строежа на ядрото от централните части участват скали на брекчоконгломератната задруга (в т. ч. с включени в границата ù интраолистостроми и тела от див флиш от района на селата Севдалина и Багра), отделни обособени рифови постройки, туфи и разливи от Яворовския вулкан, както и скали на Зимовинския вулкански комплекс. В северозападна посока ядрените части на структурата са заети почти изцяло от покрови лавобрекчи и лави, продукт на Яворовския вулкан.

Изтегляне 5.14 Mb.

Сподели с приятели: