Установени са в района югозападно от с. Стремци, север-северозападно от с. Рани лист и североизточно от с. Пчеларово. Вместваща среда са конгломератно-пясъчникова задруга и Пъдарската свита. Минерализацията е локализирана в метасоматити (кварц-серицит-каолинитов фациес) с различен интезитет, развити около и в тектонски пукнатини, разломни нарушения и участъци на междупластови разслоявания и зони на повишена проницаемост. В резултат на нискотемпературната метасоматоза са засегнати конгломератите, пясъчниците и най-много тяхната спойка. Отложената кварц-сулфидна минерализация (пирит, хематит, по-рядко галенит) е силно окислена и излужена. Орудяването е епитермално, а морфоложкият му тип е линеен щокверк. При с. Стремци са установени древни минни изработки под формата на рупи, кариерки и галерии. Съдържанието на злато варира от надкларково до 3 g/t и повече.
Зеолитови скали. Находища и проявления се разкриват при с. Бели пласт, източно от с. Соколяне и югозападно от с. Свободиново. Свързани са с продуктите на Зимовинския и Чифлишкия кисел вулканизъм. Установени са аналцимови, клиноптилолитови, морденитови, би- и полиминерални зеолитови скали. В находище Бели пласт (Алексиев, Джурова, 1979) продуктивният хоризонт е поделен на четири зони. Дебелините им варират от 15 m до 70 m. Количеството на клиноптилолита достига до 80%. На цвят преминават от светлосиви, резедави, светлорозови до бели. Имат вулканогенно-седиментогенен произход и са свързани с дейността на хидротермални разтвори, проникващи по разломни структури. При извършените геолого-проучвателни и оценъчни работи са доказани и с оконтурени запаси по категории.
6.3. Твърди горива
Регистрирани са около 20 въглепроявления на територията на картният лист. Те са концентрирани в два въгленосни хоризонта, включени в теригенния комплекс. Въглищните залежи (Минчев и др., 1964) имат малки размери, маломощни пластове (до 0,6 m), сложно развити, бързо изклинващи и нямащи връзка помежду си. Средната дебелина на въгленосните хоризонти е 140 m. Чистата сумарна дебелина на въглищните пластове не надвишава 5 m. Всеки въгленосен хоризонт притежава до три сложно развити въглищни пласта. Петрографският състав на въглищата е кларен, ивичест по витрена. Генетичен тип – хумити. В първия хоризонт въглищата са определени като черни, газови, а тези от втория – като твърди кафяви. Изследванията са показали високо пепелно съдържание и неперспективност за промишлено усвояване.
