Туфитно-туфозна задруга. За първи път под това наименование с включените в нея пачки се отделя при настоящите изследвания към състава на Зимовински вулкански комплекс. Yanev et al. (2006) и Янев (2007) стабилизира част от разреза и прави описание на състава и вулканоложка интерпретация на скалите от задругата.
Задругата обединява първите прояви на кисела пирокластика и съпътсъващите я туфити в района.
В пределите на изследваната площ единицата е представена от четири от изграждащите я пачки (от долу на горе): туфозна пачка, пъстра пирокластична пачка; пачка на киселите витрокристалокластични туфи и пачка на киселите едровитрокластични туфи.
Според с взаимоотношенията си с подстилащата единица, възрастта на пачката от основавата на задругата се приема за приабонска, а останалите части на задругата са относени условно към рупела.
Туфозна пачка (1ZmЕ3). Скалите от пачката се описват за първи път от Динков и др. (1967 ф). Разкриват се на ограничени площи между селата Миладиново и Рудина, северния край на с Мост (до микроязовира) и южно от с. Долно Големанци.
Пачката е изградена от сравнително тънки пластове или лещовидни неиздържани тела от кисели туфи, прослояващи се с горните части от разреза на Пъдарска свита.
Туфите са бели до бледорезедави, масивни, финопепелни до пепелни, с кристалокласти от биотит, плагиоклаз, напълно променени витрокласти и редки литокласти. В някои случаи се наблюдава незначително количество кластични минерали – мусковит и кварц.
Според Харковска и др. (1976), тази кисела пирокластика се свързва с дейността на Лозенския вулкан.
Дебелината на отделните пачки не превишава 15 m.
Възрастта на скалите, по стратиграфска позиция и взаимоотношения с доказано приабонски седименти (Пъдарска свита), се определя като приабонска.
Пъстра пирокластична пачка (2ZmOl1). Единицата се разполага на малки площи в западната част на картния лист южно от вр. Каябашь, западно от с. Мост, както и северно от вр. Бейдаа.
Пирокластитите на пачката покриват с рязка литоложка граница седиментите на Пъдарската свита. Покриват се съгласно от скалите на другите пачки на туфитно-туфозната задруга.
Единицата е изградена от бързо изменяща се във вертикална и хоризонтална посока последователност от разнообразни на цвят (сиви, охрени, резедави и белезникави), размери и вид на кластите кисели туфи.
Дебелината на пачката не надхвърля 30 m.
Пачка на киселите витрокристалокластични туфи (3ZmOl1). Единицата заема малки площи източно от с. Черноьовци, западно от с. Маслиново, както и в ивица между селата Сестринско и Поповица. Туфите се разполагат съгласно, с рязка литоложка граница върху седиментите на Пъдарската свита.
Пачката е изградена от пепелни до грубопепелни, предимно резедави до белезникави пирокластити с пеплопаден (?) характер. В повечето случаи туфите са масивни и много рядко финослоести, което не е много характерно за пеплопадните пирокластити. Често са зеолитизирани. Резедавият им цвят е резултат от промяната на вулканското стъкло в селадонит. Текстурата е масивна, а структурата – витрокристалокластична, пепелна. Присъстват и много редки плагиоклазови зърна. Литокластитите са от единични скални късове от кварцити и редки ювенилни от риолити. Наблюдават се и незначителни примеси от теригенен компонент, представени от мусковит и кварц.
В ивицата източно от с. Сестринско до северно от с. Поповец в туфите присъстват ювенилни лапили и блокчета от финоивичести фелзитови риолити (литокластични туфи), прослояващи се от тънкослойни финопепелни резедави туфи с пеплопаден характер. Дебелината на пачката достига 100 m.
Пачка на киселите едровитрокластични туфи (4ZmOl1). Тези характерни скали са продукт на дебели пирокластични потоци. В изследваната територия туфите са разпространени на значителни площи в западната, югоизточна и източна част на картния лист.
Единицата заляга съгласно, с бърз преход или се зацепва със скалите от предходната пачка или съгласно, с рязка литоложка граница върху седиментите на Пъдарската свита. Покрива се съгласно от скалите на варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс или от туфитната пачка на пирокластично-варовиковата задруга. В околностите на селата Поповец, Зимовина и Лясковец се процепва от киселите вулканити на комплекса. Скалите са преобладаващо дебело- неяснослоести до масивни резедави, слабо- до средно спечени едро-грубовитрокластични пемзови туфи (игнимбрити). Най-често те са продукт на подводни пирокластични потоци. Структурата е витрокластична. Пирокластичният компонент е представен предимно от витрокласти, но се срещат и отделни кристалокласти (под 10%) от напукан заоблен кварц, плочести свежи зонални кисели плагиоклази, санидин, биотит и по-рядко амфибол, клинопироксен, магнетит, апатит, циркон и титанит (Янев, 2007). Литокластите са много редки – риолитови и среднокисели с размери под 1 mm. Пемзите (витрокластите) са зелени или белезникави, с неправилна до изтеглена сигмоидално и огъната морфология или със сферични кухини с големина 1–20 mm. Текстурата е пореста, по-рядко микрофлуидална. Скалите са изцяло зеолитизирани.
В пределите на картния лист дебелината достига 200 m.
