Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

Свободиновска вулкано-седиментна група

Изтегляне 5.86 Mb.

страница	13/48
Дата	27.01.2024
Размер	5.86 Mb.
	#120119
Тип	Задача

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 48

4.1.5.1. Лисичарска свита (Li
4.1.5.2. Пъдарска свита (Pd

4.1.5. Свободиновска вулкано-седиментна група

Под названието „вулканогенно-седиментогенен комплекс (Свободиновска група)” разглежданата скална асоциация е обособена от Йорданов (1996ф). Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителната записка към Геоложка карта в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008с).
На геоложките карти на България в М 1:100 000 за района вулканските скали от състава на групата са описвани в рамките на „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Като „вулканогенно-седиментогенна задруга” скалите на групата са означени от Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1996ф). Боянов, Горанов (1997ф) ги разглеждат като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми”.
С въвеждането на двете свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава и са отделени редица неофициални разнорангови единици – вулкански комплекси, задруги, пачки и др., които доохарактеризират пъстрия и и разнороден строеж.
Групата е с хроностратиграфски диапазон от горния еоцен до долния олигоцен.
Единицата обединява скали от различни фациеси, съсредоточени основно в рамките на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. В изследваната площ е обхваната част от пълнежа на Лисичарската, Пъдарската свита, както и една нововъведена основна неслоеста литостратиграфска единица – Поповецките латити.

4.1.5.1. Лисичарска свита (LiE₃)

Свитата е въведена от Йорданов и др. в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Крумовград и Егрек (Саров и др., 2008b)., където е направена и справка за предишните обозначения на единицата.
Свитата е по-широко площно разпространена в източна посока от с. Звиница до западно от с. Кладенец (в централната част на картния лист). Отделни по-малки разкрития от нея има югоизточно от с. Лясковец и северно от с. Страхил войвода. Единицата изпълва основата на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
Лисичарска свита заляга с размивна и по същество регресивна граница спрямо подстилащите я конгломератно-пясъчникова и мергелно-варовикова задруга. Покрива се с рязка литоложка граница от Пъдарската свита и с неравна размивна граница от неоген-кватернерните алувиални наслаги (при с. Звиница).
В изследваната площ единицата е изградена от сивкави, уплътнени в различна степен, предимо чакълни и по-рядко валунни полимиктови брекчи и брекчоконгломерати. Седиментацията е хаотична, без ясно наслояване. Текстурата е класт- до матриксподдържана. Късовият състав включва разнообразни гнайси, шисти, амфиболити, мрамори, гранитоиди, органогенни варовици, епикластити от среднокисели вулканити и др. Матриксът е жълтеникав или сив, глинесто-песъчлив, варовит.
Дебелината на Лисичарска свита достига до 100 m.
Приабонската възраст на свитата е определена по стратиграфската и позиция спрямо биостратиграфски характеризираните като приабонски подстилащи (мергелно-варовикова задруга) и покриващите я (Пъдарска свита) единици. Определената от Синьовски нанопланктонна асоциация в скалите на свитата в типовата област (к. л. Крумовград и Егрек М 1:50 000), ограничава възрастта и в рамките на късния приабон.

4.1.5.2. Пъдарска свита (PdE₃)

Названието на свитата произхожда от с. Пъдарци, Кърджалийско. Въвеждането ù като официална литостратиграфска единица е направено в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008с), където е и типовият разрез. Там са отбелязани и предидущите обозначения на единицата.
Скалите на свитата се разкриват на големи площи предимно в южната половина на картния лист. Те изграждат основния пълнеж на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
Пъдарска свита заляга с кратък литоложки преход въху Лисичарска свита и трансгресивно върху конгломератно-пясъчниковата задруга. Зацепва се в горната си част с туфознато пачка и се покрива от различни нива на туфитно-туфозната задруга от състава на Зимовинския вулкански комплекс. Покрива се с размивна граница от пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група и варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс. Процепва се от Поповецките латити, киселите вулканити на Зимовинския вулкански комплекс и Силенските риолити.
Единицата е изградена от преобладаващо тънкоритмична непрекъсната алтернация на пясъчници, алевролити, мергели, варовити туфити и среднокисели туфи. Характеризира се с добре изразена хоризонтална слоестост. В рамките на изследваната площ дефинитивните текстурни и структурни белези, характерни за турбидитите, които придават флишоподобния характер на свитата, се установяват рядко.
Пясъчниците са сиви, бежови или кремави, най-често с масивна, средно- до дебелопластова текстура. Те са дребно- до среднозърнести с полимиктов състав. Минералните зърна са представени от фелдшпат, кварц, биотит, гранат, епидот, апатит и др. Спойващата маса е варовита до глинесто-варовита, от поров и базален тип.
Алевролитите имат подобна характеристика. Различават се от пясъчниците по гранулометричния си състав и по това, че образуват предимно тънко- до среднопластови серии.
Мергелите образуват тънки, добре издържани пластове. Те са сиви, светлобежови до бежови, финослоести, микрозърнести или плътни. Изградени са от равномерно примесени микро- и дребнозърнест калцит с пелитови глинести минерали. Често количеството на варовития компонент се увеличава значително и скалата преминава в нечист глинест варовик.
Туфитите са жълтеникавосиви или зеленикавосиви псамитни скали, които образуват пластове и лещи с непостоянни размери. Текстурата им е неяснослоеста до масивна. Структурата им е дребно- до среднопсамитова. Изградени са главно от вулканско стъкло, карбонат и минерални зърна с вулканогенен и теригенен произход от плагиоклаз, кварц, биотит и мусковит. Спойващата ги маса е от пирокластика със среднокисел състав, често глинясала. При по-високото съдържание на карбонатен компонент се образуват предимно варовити туфити.
Туфите изграждат по-редки прослойки и лещи всред останалите литоложки разновидности на единицата. Те са сиво-бежови, или сиво-кафяви, преобладаващо финопепелни, с масивна, рядко ивичеста текстура. Структурата им е алевритова до псамо-алевритна, витролитокристалокластична. Изградени са от литокласти (около 85%) от среднокисели вулканити и в по-малки количества от кристалокласти, от които преобладава андезинът със зонално устройство. Спойката е изградна от зеолитизирано вулканско стъкло. В чистите разновидности теригенният и варовиков компонент е слабо застъпен, а при по-високи съдържания скалата преминава в разнообразни туфити.
На много места (между селата Миладиново и Рудина, с. Мост и при с. Черешица) в горните части на свитата присъстват пластове и лещи от резедави пепелни туфи, отнесени към туфозната пачка от туфитно-туфозната задругa – Зимовински вулкански комплекс. Подобни взаимоотношения описват Динков и др. (1967 ф).
Дебелината на Пъдарска свита в изследваната площ достига 450 m.
Предимно в туфозни и варовити нива е определена разнообразна късноеоценска фауна (Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1967ф). По новопридобити данни от околностите на селата Мост и Лясковец се установява изобилно присъствие на Lanternithus minutus (Stradner) и Ericsonia formosa (Kamptner), които изчезват в края на приабона и ограничават стратиграфския интервал на единицата в рамките на горния приабон. Установената нанофосилната асоциация е по определения на Д. Синьовски.
4.1.5.3. Поповецки латити (PolЕ₃)
За първи път като основна неслоеста литостратигрфска единица разглежданите латити се отделят в настоящата записка. Наименовани са на с. Поповец. До този момент среднопорфирните латити, изграждащи съответния Поповецки вулкански комплекс, са определяни като „латиандезити” и са причислявани към Николовския (Йорданов, 1996ф; Йорданов – в Саров и др., 2002ф) и Войновския вулкански комплекс (В. Георгиев и др., 1997ф). Нашето мнение е, че сходните, според същите автори, петрографски и петрохимични характеристики, не са достатъчно основание за препратка, корелация или отъждествяване на отдалечена на около 20–30 km на запад вулканска структура със собствен структурен контрол, стил, интензитет и пр.
Разпростанението на единицата е ограничено. Тя се разкрива само в пределите на картния лист в тясна субекваториално изтеглена ивица северно от селата Страхил войвода, Пътниково и Воденци. Тук е и типовият локалитет на единицата.
Скалите маркират линейно удължен канал от поредица неголеми вулкански центрове, разположени по южната вътрешна периферия на Звинишката кръгова структура.
Единицата просича седиментите на Пъдарската свита. Покривка не се наблюдава.
Скалите са представени от пироксен-амфиболови до биотит-амфибол-пироксенови латити и лавобрекчи. Макроскопски латитите са светлозеленикавосиви до тъмнорозови, среднопорфирни (1–3 mm) по плагиоклаз и фемични минерали. Текстурата им е масивна. Структурата е порфирна, с хиалопилитова основна маса. Първичният минерален състав е представен от плагиоклаз, амфибол, авгит и биотит. Акцесорни минерали са апатит и магнетит. Някои от амфиболовите и биотитовите кристали са опацитизирани. Основната маса е съставена от плагиоклазови микролити, призматични амфиболи и пироксени, рудни минерали и девитрифицирано вулканско стъкло. В някои от телата последното е частично смектитизирано и хлоритизирано. Вторичните минерали са представени още от серицит, глинести минерали, кварц, калиев фелдшпат и Fe–хидроокиси.
Лавобрекчите са жълто-кафяви до ръждивокафяви, значително ожелезнени, порести и променени. Текстурата им е брекчевидна, а структурата – порфирна и микролитова. Първичните минерали са плагиоклаз, калиев фелдшпат, биотит, апатит и циркон, а вторичните са представени от карбонат, Fe–хидроокиси и серицит. Късовете са сравнително свежи, а циментът между тях – значително променен.
Данни за изотопни датировки на единицата липсват. По аналогия с подобни среднокисели изяви в рамките на Лъки-Крумовградския вулкано-седиментен трог възрастта ù се приема за приабонска.