Биотитови гнайси (Br/bg). Биотитовите плагиогнайси са доминиращия вид скали в параразреза на Боровишката единица от района на селата Дрангово, Годомска махала, Чичево и Бенковски. Сред тях са включени шисти, мрамори, калкошисти и амфиболити, както и тела от ултрабазити и метагабра. Проследяването на фолиацията в гнайсите, прави възможно оформянето на гънки, в които участва целия разрез на единицата. Това са гънки със СИ посока и различни размери (километрови, метрови и дребни сантиметрови гънки).
Характерни са бързи промени в състава на разреза, които са предопределени от първичния, седиментен произход на скалите. На места в рамките на сантиметри се наблюдава редуване на биотитови и амфибол-биотитови прослойки, а югоизточно от с. Дрангово в редуването участват биотитови гнайси, амфиболити и прослойка от мрамори. Биотитовите гнайси са пресечени от множество пегматитови и аплитови жили, които са коси и послойни на шистозността. Наблюдават се и неиздържани, на места огънати кварцови жили. Гнайсите са дребно до среднозърнести, тъмни и светлосиви на цвят скали. Общо са неравномернозърнести. Текстурата им е шистозна, ивичеста, а структурата – лепидогранобластна, порфиробластна по гранат, на места катакластична до милонитна. Главните скалообразуващи минерали са: биотит, кварц, плагиоклаз; второстепенни са: гранат, мусковит, епидот, карбонат, скаполит. Като акцесорни се срещат апатит, турмалин, циркон, титанит и рудни минерали, а като вторични са представени хлорит и серицит.
Протолитите на биотитовите гнайси са морски, песъчливи до песъчливо-варовити седименти без аркозен компонент. Минералните ансамбли показват метаморфизъм в амфиболитов фациес.
Ултрабазити(Br/ub). Ултрабазитите са представени от голямата Яковишка пластина и като единични лещи, включени в разреза от биотитови гнайси. Яковишката пластина изгражда долните части на Боровишката литотектонска единица. Тя се разкрива като субмеридионална ивица между местността Бариерата и Говеждо пладнище, в района на селата Губерци, Яковица и Долно Къпиново.Пластината е изградена в по-голямата си част от хомогенни, без макроскопски видима ивичестост скали, но обикновено с ясна шистозност, особено в приконтактните му части. Единствено в района на с. Долно Къпиново в него се наблюдават участъци на ясно първично разслоение с дециметрова дебелина на слоевете. В югоизточната част на масива в района на вр. Голямата чука и на юг от него голямо разпространение имат дебели до десетина метра пегматитови жили.
Според Желязкова-Панайотова (1989), Яковишкият масив е изграден главно то харцбургити, редуващи се с дунити. Взетите от нас петрографски ообразци са главно от дунити и перидотити, силно до пълно серпентинизирани. Обикновено под микроскоп те са монотонни, като в единични случаи може да се предположи (по разпределението на рудния прах), че първичната скала е била слабо разслоена – наблюдават се ивици без или набогатени на руден прах.
Запазените реликти от първичната минерална парагенеза са главно от оливин. Той е представен от едри зърна, повсеместно серпентинизиран с образуване на характерната бримчеста структура. Тя се запазва и след пълното серпентинизиране на оливина, като централните части се запълват от финолюспест изотропен серпентин или по-късно отложил се карбонат, вероятно магнезит. Наличието на бастит в някои от препаратите е белег за присъствието на ортопироксен в първичната скала.
Друг първичен минерал е тремолитът. Той се среща в едри призматични удължени зърна, понякога събрани розетковидно.
Понякога кристалите му се разполагат върху оливиновите и в краищата си, където обикновено са разнищени ги обхващат и частично заграбват. Това е белег за образуването му по-късно от оливина, но преди наложените нискотемпературни промени (вероятно още при метаморфизма на водосъдържащата горна мантия).
Тремолитът е също серпентинизиран и карбонатизиран, при което той хомоосно се замества от бастит, асоцииращ с отложени карбонатни зрънца, но обикновено се запазват контурите на първичните тремолитови кристали. Хромшпинелидите също са част от първична минерална парагенеза, но те почти винаги са прекристализирали и непрогледни. Рядко просветват при успоредни николи в кафеникавочервено. Обикновено зърната им са с нарушени кородирани контури.
Ултрабазитите са обогатени на рудни минерали. Освен хромшпинелидите се наблюдава и руден прах, претърпял събирателна прекристализация и съсредоточен по пукнатини или по контурите на някои минерали (например хлорит).
Всички тела са били подложени на различни вторични нискотемпературни промени. Серпентинизацията е основната промяна и е протекла на няколко етапа. Най-ранната е главно хризотил-лизардитова, парагенетична с хлоритизацията. Понякога серпентинитът е примесен с бруцит. Широко развита е и карбонатизацията, главно на тремолита и по пукнатини, а най-слабо разпространено е оталкозяването. Успоредно с тези нискотемпературни промени скалите са били и отчасти пластично деформирани, като в отделни по-разхлабени зони в тях серпентинът е претърпял събирателна прекристализация, при която се оформят по-едри зърна с влакнест хабитус.
Лещовидни тела от сходни по състав ултрабазити са установени на множество места в разреза от биотитови гнайси. По-големи са телата в района на с.Чичево.
