Мрамори(Br/c). Мраморите са неравномерно разпространени в разреза и в различна степен издържани в латерална посока. Те се наблюдават като лещи или бързо изклинващи ивици в района на с. Дрангово и Годоманска махала, където са в редуване с биотитови гнайси и амфиболити. Чистите мрамори са дребно– до среднозърнести, масивни и бели, а калкошистите кремави и сиви на цвят. Структурата им е гранобластна, а често и катакластична. На свежа повърхност някои от тях имат мирис на сероводород. Изградени са главно от калцит. Следствие тектонска обработка той е превърнат в дребнокристалинна маса, а по-едрите зърна често са с огънати срастъчни ламели. В дюншлифите сред калцитната маса се установяват зърна от кварц и плагиоклаз, и люспи от муковит. Срещат се още дребни зърна от титанит, епидот, апатит, турмалин и единични хлоритизирани биотитови люспи. Наблюдават се и полиминерални, разкъсани лещи изградени от кварц, плагиоклаз, мусковит и хлорит, като зърнестите минерали са напукани и раздробени, а люспите ондулирани.
В калкошистите карбонатните и силикатните минерали са почти в еднакви количества, като новообразуваните люспи от мусковит и биотит са еднопосочно изтеглени и оформят фолиацията. В шлифите се наблюдават и недобре издържани ивици от по-дребнозърнести кварц и плагиоклаз.
Амфиболити (Br/а). Амфиболитите са представени от два типа – ивичести финонашистени и масивни. Ивичестите, финонашистени амфиболити са в редуване с биотитовите парагнайси и мрамори. Такива се наблюдават в района на Дрангово и Годоманска махала. Масивните амфиболити са тясно свързани с ултрабазитите на Яковишката пластина и представляват част от разкъсания метаофиолитов фрагмент. Протолитът им е масивно габро Те са представени от лещовидни тела западно от с. Яковица и в местността Говеждо пладнище. И двете разновидности са изградени основно от амфибол и плагиоклаз. Масивните съдържат и порфиробласти от гранат.
Аплитоидни гранити (аγ). В метаморфния разрез на единицата са установени неметаморфозирани преобладаващо аплитоидни гранити. Те се разкриват като частично пластинообразно и секущо на фолиацията тяло в района на селата Дрангово и Чичево, което в северната си част (около местността Бариерата) е интензивно катаклазирано и покрито от палеогенските седименти на Карбонатно-теригенния комплекс.
На редица места са запазени първичните интрузивни контакти на гранитите (северно от с. Чичево), а другаде тези контакти са заличени от по-късни разломни нарушения. Такива разломни контакти са установени при местността Бариерата, на границата с Яковишкия ултрабазит. Много често в гранитите се наблюдават ксенолити от вместващите скали – гнайси, мрамори и амфиболити (северно от с. Дрангово), а също и много пегматитови жили с различна посока, тънки прожилки от карбонат и хлорит.
Макроскопски гранитите са мезократни, сиви, но там където са силно изветрели и грусирани са почти бели на цвят. Текстурата им е масивна или слабо шистозна. Между селата Чичево и Дрангово се наблюдава порфирна разновидност на гранита с недобре изразена шистозност и големина на порфирите до 3 сm.
Структурата е порфирна (по плагиоклаз и калиев фелдшпат), хипидиоморфнозърнеста, обусловена от различната степен на идиоморфизъм на главните скалообразуващи минерали, монцонитова и пойкилитова. В резултат на тектонско въздействие се наблюдава частично катаклазна структура. Тя се изразява в ориентировка и огъване на биотитовите люспи и сдробяване и групиране на кварца в ивички.
Главните скалообразуващи минерали са: плагиоклаз, кварц, биотит, калиев фелдшпат и амфибол, пироксен (само за гранодиоритовите разновидности). Акцесорните минерали са циркон, титанит, апатит, ортит, а вторичните – епидот, карбонат, хлорит, серицит, левкоксен.
