Отделен е за първи път под това наименование от Милованов (в: Георгиев и др., 1998ф) с ранга на комплекс. Ревизията, свързана с ранга и характера на единицата, се извършва в Обяснителната записка към к. л. Кърджали (М 1:50 000), където тя има най-широко развитие и е представена в пълния си обем.
На Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Кърджали (Кожухаров и др., 1995) скалите от подкомплекса са отнесени към състава на „задруга на трети среднокисел вулканизъм”, а преди това – към различни „хоризонти”, отделени по типа на вулканизма (Р. Иванов, 1960, 1964; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1966ф; R. Ivanov, Kopp, 1969). Moskovski et al. (1993) свързват единицата с „Дамбалъшкия полифациален и полицентров вулкан”.
Материалите на Момчилградския вулкански подкомплекс се разкриват в североизточната част на картния лист, в околностите на селата Хубавелка, Пиявец и Обичник, както и северно от с. Горско Дюлево. В тектонско отношение те принадлежат на Момчилградската магмопроводяща зона към Нановишката полукръгова магматогенна структура.
В пределите на картния лист вулканитите от единицата покриват и процепват скали на Соколинския вулкански подкомплекс и Звезделския вулкански комплекс. Просичат се от среднокисели дайки от състава на Звезделския вулкански комплекс.
Момчилградският вулкански подкомплекс е представен от лавови продукти в ефузивен и експлозивен фациес. При настоящите проучвания лахарите и пирокластитите от етапа са обединени в една т. нар. епикластично-туфозна задруга.
В пределите на картния лист се разкриват единствено лави и лавобрекчи, обединени в единицата „среднокисели вулканити”.
Среднокисели вулканити (1MсζOl1). Единицата обединява лавите и лавобрекчите на подкомплекса. Характерен за вулканитите е сравнително пъстрият състав – андезити, латити, кварцлатити и дацити. Преобладават среднокиселите разновидности. Характерна особеност за лавите северно от с. Горско Дюлево е плочестата им напуканост. Най-често скалите са сиви до тъмнокафяви или розови на свежа повърхност, с масивна текстура. Структурата е порфирна, с хиалинна, хиалопилитова, микролитова и пилотакситова основна маса. Порфирите са представени от плагиоклазови (андезин), биотитови, амфиболови, орто- и клинопироксенови зърна. Основната маса включва К-фелдшпатови и плагиоклазови микролити, рудни минерали, пироксенови зърна и изотропно вулканско стъкло. Често е оцветена от железни хидроокиси. Акцесорните минерали са от призматичен апатит и магнетит. Често скалите са променени, с червено-виолетово оцветяване на изветряла повърхност и вторични минерали, представени от железни хидроокиси, карбонати, смектити, хлорит, серпентин и опал. В околностите на вр. Пиролар и с. Обичник вулканитите са интензивно хидротермално променени.
Между с. Хубавелка и с. Пиявец се наблюдава поредица от канали със субмеридионално удължение, запълнени от гърлови лавобрекчи. Скалите са сиво-зеленикави или розови на цвят, с брекчевидна текстура, порфирна структура и хиалопилитова и микролитова основна маса.
За висококалиеви андезити от лавов поток в района на Момчилград (к. л. Кърджали в М 1:50 000) е определена изотопна възраст по K/Ar метод – 31 Ма (V. Georgiev et al., 2003). Тези данни, както и взаимоотношенията с други датирани единици от района, определят възрастта на скалите от Момчилградския вулкански подкомплекс като ранноолигоценска (рупелска).
4.1.11. Джебелска свита (DOl1)
Свитата е наименована на гр. Джебел. Основен литоложки белег на единицата са доминиращо теригенните седименти и най-вече специфичните жълто-охрени пясъчници, изпълващи централните участъци на Момчилградското понижение.
Топонимното прилагателно в името на единицата е използвано за първи път от Горанов (1960), който отнася тези скали към „четвърти хоризонт на олигоцена”. Джуранов и М. Иванов (в: Тенчов – ред., 1993) го считат за невалидно като по-късен синоним на т. нар. Шех-джумайски пясъчници (Радев, 1926). Независимо от това означаването на единицата като Джебелска свита е широко възприето (Р. Иванов, 1960; В. Георгиев и др., 1997ф, Саров и др., 2002ф), в т. ч. и в Геоложката карта в М 1:100 000 (Кожухаров и др., 1989). Ние също го приемаме, считайки „Шех-джумайските пясъчници” за забравено име (nomen oblitum). Р. Иванов (1960) причислява към единицата по подобие на Карагюлева и др. (1956ф) и седиментите на Вълчеполската свита. По време на проведените геоложки картировки в района единицата е обозначавана като: „IV ефузивно-седиментогенен хоризонт на олигоцена” (Шабатов и др., 1965ф, 1966ф); „II хоризонт на олигоцена – Джебелски пясъчници и кисели туфи” (Кацков и др., 1965ф, 1966ф). „Джебелски хоризонт–OL4” (Атанасов и др., 1970, 1972; Atanasov, Goranov, 1975); „III кисел хоризонт – задруга на Джебелските пясъчници (Горанов и др., 1992). При настоящото изследване за първи път се представя описание на лектостратотип.
Свитата се характеризира със сравнително еднообразен литоложки състав, представен от типични теригенни седименти – разнозърнести полимиктови и кварц-фелдшпатови пясъчници с груба хоризонтална и коса слоестост, както и преобладаващо дребночакълни конгломерати. В подчинено количество участват дребнокъсови брекчи, лититови гравелити, глинести варовици, глинести алевролити, мергели. В почти всички разкрития от основата на свитата в южната и западна част е налице рязка смяна на фациеса и преотлагане на късове от подложката – кисели туфи, варовици, вулканити (северно от с. Воденичарско) и валунни конгломерати с късове главно от гранити (южно от с. Загорски и източно от с. Растник).
Описваните към състава на свитата органогенни варовици, кисели туфи и туфити се възприемат от нас като приобщени към нейния обем, но по същество вклиняващи се, зацепващи се и прехождащи пачки и пластове от състава на варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс, изпълваща горните отдели на Плазищенското понижение.
В състава на свитата се отделя една пачка – епикластична, и един нов член – Загорски, въведени в Обяснителната записка към к. л. Златоград – 1:50 000 (Йорданов и др. в: Саров и др., 2008с). От тях в проучения район се разкриват само скалите на Загорския член.
Лектостратотипът на свитата се разполага на 350 m северозападно от с. Янино.
Ориентировка на разреза – ЮЗ–СИ
Джебелска свита – лектостратотип
