Загорскичлен на Джебелска свита (D/ZgOl1). Като официална литостратиграфска единица се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Златоград – М 1:50 000 (Саров и др., 2008с), където е разположен и типовият разрез. Названието произлиза от с. Загорски. Същите скали са отнасяни към основата на IV хоризонт на олигоцена от Кацков и др. (1965ф), Атанасов и др. (1970, 1972), Кожухаров и др. (1995), Сапунджиева, Янев (1984), Боянов, Горанов (1997ф).
Основен диагностичен белег на Загорския член са преобладаващо грубокъсовите, по-често кластподдържани валунни и блокови конгломерати до брекчоконгломерати с груб песъчлив матрикс. Късовият компонент е изключително от левкократни дребно-среднозърнести, преобладаващо равномернозърнести мусковит-биотитови гранити, на места с едър акцесорен гранат.
Валунните конгломерати от Загорския член, с които започва разрезът на Джебелската свита, се разкриват в южната част на Джебелското понижение като тясна ивица с посока З–И, следяща се от с. Загорски на запад (к. л. Златоград – М 1:50 000) към селата Растник, Дюлица и Метличина на изток.
Единицата покрива с привидно съгласна размивна граница киселите туфи от състава на пирокластично-варовиковата задруга и Подковската свита на Кърджалийската вулкано-седиментна група, както и отложенията на теригенно-варовиковата задруга. Покрива се съгласно, с преход от основния пълнеж на Джебелската свита.
Дебелината е сравнително малка (до 30 m), постепенно намаляваща до изклинването на единицата в източна посока.
Скалите на Загорския член се възприемат от нас като пространствен и възрастов аналог на континенталната пясъчниково-конгломератна задруга (Горскоизворско понижение) от основата на Кушленската калдера (к. л. Златоград – М 1:50 000). Сходните характеристики на пълнежа, подводно-делтовите белези на наслагите на Джебелска свита, едностранното развитие и позицията на единицата я определят като тилен делтов конгломерат, свързан с ориентирано в североизточна посока, но заличено речно палеорусло, заемащо пространството между Централнородопската подутина и Дранговския фрагмент на R33 пиренейския подетап.
Възрастта на Загорския член е ранноолигоценска, определена по стратиграфска позиция.
Максималната дебелина на свитата достига 300 m, намаляваща до изцеждаща в източна посока.
R. Ivanov, Kopp (1969) определят седиментите на Джебелската свита като делтови образувания. Goranov (1982) предполага алувиално-пролувиално-езерен произход. Нашето мнение е, че повечето от характеристиките на единицата – пълнеж, структурни белези и доказано смесен (алувиално-морски) генезис, са в подкрепа на идеята на R. Ivanov, Kopp (1969), но в обвръзка със съществено различен етап на развитие и посока на транспорт, противоположна на представите на посочените автори.
За конструктивния проделтов фациес и северна посока на транспорт свидетелстват едностранно развитите от юг конгломерати на Загорския член, установеното по сондажни данни преобладание на самостоятелни, дебели над 100 m пачки и характерни сиви глинести алевролити до алевритови глини в пачки всред пясъчниците от челните части на делтата (северно от Джебел – Божинов, 1981), както и най-вече строго ориентираното в северна посока косо наслоение. Особено характерни в това отношение са разкритията вляво от шосето ЮИ от с. Рогозче. В дебела няколко десетки зона елементите на коса слоестост в тънко- среднослоести пясъчници се изменят от 330–10º/25–30º при S0 360/10º на нормалното наслоение.
Г. Бончев (1923) приема плиоценска възраст за единицата. Радев (1926) въз основа на морска фауна от района северно от с. Рогозче определя ранноолигоценска възраст. Яковлев (1953ф) възприема късноолигоценска възраст на базата на стратиграфски взаимоотношения. Рупелската възраст на свитата е определена биостратиграфски и от Сапунджиева, Янев (1984).
