Под това наименование, ранг и принадлежност е отделена за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф). Като „Пчелоядски риолитов комплекс” единицата е въведена от В. Георгиев, Милованов (2003). В настоящата записка се прави ревизия на ранга и същността на единицата – вулкански подкомплекс към състава на киселия тензионен комплекс вместо единица от „смесени скали”, както я номинират авторите. Наименована е на с. Пчелояд.
Р. Иванов (1960) причислява скалите от подкомплекса към „екструзия на фелзитовите риолити” от „задруга на трети кисел вулканизъм”. На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Кърджали) скалите от единицата са отделени към „дайков комплекс – тензионен” (Кожухаров и др., 1995).
В пределите на картния лист скалите на подкомплекса се разкриват от околностите на селата Рогозче и Старово, на изток и ИЮИ към селата Птичар, Старейшино, Метличка, Пчелояд, Самoдива, както и на изток от изследваната площ (к. л. Крумовград в М 1:50 000). Инцидентни кисели прояви (дайки и тела) се наблюдават северно от с. Загоричане и в околностите на с. Островец.
Скалите на подкомплекса изграждат удължени предимно в изток–югоизточно направление неправилни дайкоподобни тела и дайки, както и отделни куполи от Пчелоядската подзона на Галенитската тензионна зона. В околностите между селата Нане и Леща се наблюдава дайка със нетрадиционно субмеридионално направление.
Вулканските тела на подкомплекса просичат скали от мергелно-варовиковата задруга, Кърджалийската вулкано-седиментна група, епикластични, пирокластични, ефузивни и интрузивни скали от Звезделския вулкански комплекс, карбонатно-теригенния комплекс и седименти на Джебелската свита.
Пчелоядският вулкански подкомплекс, за разлика от Устренския, е съставен от вулкански скали с пъстър състав – кварцлатити, трахидацити, дацити, риолити и трахириолити. Пъстрият по-базичен състав вероятно е свързан с взаимодействието им със затихващата магмена активност на Звезделския вулкан. Скалите от подкомплекса (неподелени) са обособени в една единица, обединяваща секущите тела от състава му – среднокисели и кисели вулканити.
