Покривка: варовикова задруга (7)
(7) >10 m – органогенни (рифови) варовици.
----закрита граница, в съседни локалитети – граница на кратък литоложки преход --
Джебелска свита (3–6) – 89 m
(6) 56 m – сиво-бели до бледобежови, на места ръждиви грубо-неяснослоести полимиктови и кварц-фелдшпатови средно- до грубозърнести пясъчници с хоризонтална слоeстост. На места се установяват тънки прослойки и лещи от алевролити, глинесто-песъчливи варовици и дребнокъсови конгломерати.
(5) 6 m – сиво-бели до бледозеленикави масивни пепелни кристаловитрокластични кисели туфи.
(4) 12 m – светлосиви до бежови грубозърнести полимиктови гравийни пясъчници с тънки прослойки и лещи от дребночакълни полигенни конгломерати.
------------------------ граница на бърз литоложки преход----------------------
Загорски член (3) – 15 m
(3) 15 m – масивни валунно-блокови конгломерати до брекчоконгломерати с грубопесъчлив, неравномерно разпределен матрикс и късове предимно от мусковит-биотитови гранити, кварц и пегматити. S0 360/10º.
-------------------------------- размивна граница ------------------------------------
Подложка: – Подковска свита (1–2)
(2) 1,5 m – полимиктов чакълен брекчоконгломерат.
(1) >2,5 m – бледозелени с масивен изглед кристаловитрокластични кисели туфи.
В регионален план единицата се разкрива на територията на картните листове Джебел, Кърджали и Златоград. Седиментите на свитата заемат обширна площ, ограничена на изток от р. Върбица (между с. Седлари и с. Подкова), а на запад – до района на селата Загорски, Първенци, Устрен, Воденичарско и Вълкович. Най-южните разкрития от валунния конгломерат (Загорски член) се наблюдават между с. Растник, Янино, севрно от с. Дюлица и с. Искрил. В средата на района се намира Джебел. Скалите на свитата изпълват треторазрядното Джебелско понижение.
В проучвания район единицата заема обширни площи предимно в северозападната част на к. л. Джебел, северно от селата Янино и Медевци, а в източна посока достига до с. Секирка.
Джебелска свита се разполага с размивна граница върху разнообразни палеогенски седиментни и вулканогенно-седиментни единици: Подрумченска свита, теригенно-варовиковата задруга на карбонатно-теригенния комплекс, пирокластично-варовиковата задруга и Подковска свита на Кърджалийската вулкано-седиментна група, варовиково-пирокластичната задруга от състава на Чифлишкия вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс), туфитно-туфозната задруга. В източна посока в околностите на с. Секирка свитата изклинва под скалите от долната туфо-туфитна епикластична пачка на Звезделския вулкански комплекс. Процепва се и се покрива съгласно от епикластитите, пирокластитите и лавите на Звезделския вулкански комплекс, Устренския и Пчелоядския вулкански подкомплекс, както и от седиментите на варовиковата задруга.
Пясъчниците са бежово-жълтеникави, ронливи, с преобладаващо груба до неясна хоризонтална слоестост и локално проявена, но като цяло много характерна коса слоестост. Текстурата е масивна. Структурата е разнозърнеста, преобладаващо псефопсамитова до алевропсамитова. Скалите са незрели и зле сортирании. Теригенният компонент достига до 75% от обема. Минералният състав е полимиктов, с преобладание на кварца и фелдшпатите. По-рядко се наблюдават сравнително едри люспи от мусковит, биотит и хлорит; единични зърна от зелен турмалин и амфибол. Скалните отломки са от кисели и среднокисели скали, късчета от масивни скали с гранитоиден състав, шисти и пр. Спойката е мономинерална, изградена от глинести минерали или карбонатна. По характер е контактно-порово-запълваща, в ограничени петна от базален тип. Често е пигментирана от железни хидроокиси.
На места пясъчниците от основния пълнеж на свитата алтернират незакономерно със сивозеленикави силно песъчливи до алевритови мергели и светлосиво-бежови глинести варовици. Скалите оформят лещи, единични пластове или пачки с дебелина 0,8–2–3 m.
Глинестите варовици са плътни, здрави, с масивна текстура и неравен лом. Структурата им е микрозърнеста, микролюспеста на места. Изградени са от микрозърнест калцит и около 20% микролюспест агрегат от глинести минерали. Срещат се редки фрагменти от биодетритус. Сред основната маса е сравнително равномерно разсеян и около 4–5% алевритов или псамитов терегенен примес, представен от кварц и дребни люспи от слюди.
Лититови гравелити са установени и обособени като самостоятелна единица (задруга) от Йорданов, Калинова (в: Саров и др., 1997ф). В настоящите изследвания скалите са отнесени към състава на Джебелска свита.
Скалите оформят сравнително издържана пачка, разполагаща се с преход между валунния конгломерат на Загорския член и основния пълнеж на Джебелска свита ЮЗ, Ю и ЮИ от с. Растник. Присъствието им е доказано и ЮИ от с. Кърчовско.
Обликът на пачката се определя основно от лититово-фелдшпатови гравелити с пъстра окраска. Скалите са дебело-неяснослоести, масивни, плътни и здрави на свежа повърхност и силно ронливи на изветряла. Структурата е разнозърнеста, груба, едрозърнеста до алевропсефопсамитова.
Скалите са слабо промити, с много малка степен на структурна и минералогична зрялост. Съставът на теригенния компонент е полимиктов. Представен е от почти равностойно присъствие на скални отломки, фелдшпатови и кварцови зърна и единични слюдени люспи. Сред скалните отломки се наблюдават метаморфни и ефузивни скали. Късчетата от вулкански скали са с основно кисел и по-рядко среднокисел (дацитов и риолитов до дацит-андезитов и андезитов) състав. Минералните зърна са представени от ръбест или полуръбест кварц, преобладаващо кисел плагиоклаз (албит и албит-олигоклаз), К-фелдшпат и единични късове от биотит и мусковит. Спойката е равномерноразпределена, алевритово-глинеста, от контактно-поровозапълващ глинесто-хлоритов тип.
