Единицата е наименована на с. Устрен, Джебелско. Като „Устренски риолитов комплекс” тя е въведена като официална от смесени скали от В. Георгиев, Милованов (2003). Наименованието, рангът и принадлежността ù към „Кисел тензионен комплекс” се определят от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф, 2002ф). В настоящото изследване към състава ù са приобщени киселите пирокластити в околностите на с. Стоманци и риолитовият купол при Зли връх.
На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) скалите са отнасени към „задруга на трети кисел вулканизъм” и „задруга на четвърти кисел вулканизъм” (Кожухаров и др., 1995).
В изследваната територия скалите от подкомплекса се разкриват в северозападния ъгъл на к.л. Джебел в околностите на с. Воденичарско, както и на широки площи между Зли връх и селата Стоманци, Растник и Мъглене. В структурно отношение те изграждат Устренската подзона на Галенитската тензионна зона.
Скалите на подкомплекса процепват или залягат съгласно върху Чифлишкия вулкански подкомплекс и Джебелската свита. Просичат се от субвулкански тела от състава на Звезделския вулкански подкомплекс. Често по периферията на киселите куполи се образуват срутищни блокажи.
Устренският вулкански подкомплекс е представен предимно от кисели вулканити – риолити и дацити и привързните към тях перлити и кисели пирокластити. При някои от по-големите риолитови тела се наблюдава „няколкократно преотваряне на пукнатините и запълване с нови порции от същата лава и нейните пирокластити” (Р. Иванов, 1960). Поради факта, че изграждат относително обособени участъци, характеризиращи се със специфични осбености, в проучения район Устренският вулкански подкомплекс се подразделя на следните единици: риолити и пирокластити – Стомански вулкан, и риолити – Устренски вулкан.
Според взаимоотношенията им със скали от другите единици и K-Ar датировки възрастта на скалите от подкомплекса се определя като рупелска.
Риолити и пирокластити (Стомански вулкан). Като самостоятелна единица към Устренския вулкански подкомплекс се отделя за първи път при настоящето проучване. В предишни изследвания скалите на единицата са причислявани към различни „хоризонти” на олигоцена (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Шабатов и др., 1965ф). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) киселите пирокластити и риолитите са отнесени към „задруга на трети и четвърти кисел вулканизъм”, а среднокиселите туфи и туфити – към „задруга на четвърти кисел вулканизъм” (Кожухаров и др., 1995).
Скалите от единицата се разполагат съгласно върху и просичат седименти на Джебелската свита и варовиковата задруга. Изграждат Стоманския вулкан.
Единицата е съставена от риолити и свързаните с тях кисели пирокластити. В горната част от разреза киселите пирокластити включват пачка от среднокисели туфи, туфити и епикластити.
В пределите на картния лист единицата е представена в пълния си обем и се поделя на: туфозна задруга и кисели вулканити.
